РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110103209 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 49 от Семейния кодекс.
Делото е образувано по предявен от С. А. Н., чрез адв. М. Н. – ВТАК, срещу Ю.
Д. Д. иск с правно основание чл. 49 от Семейния кодекс. Процесуалният представител
на ищцата развива съображения, че с ответника са сключили граждански брак на
24.02.2007 година в град Велико Търново, като няколко седмици след това
отношенията им се влошили драстично и ответникът заминал за Република Турция.
Твърди, че от тогава двамата живеят във фактическа раздяла и ищцата няма никаква
информация и контакт с ответника. Направено е искане да бъде постановено решение,
с което да бъде прекратен бракът между страните, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
назначеният на ответника особен представител не оспорва твърденията, изложени в
исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на молителите, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото заверени копия на Дубликат на Удостоверение за
сключен граждански брак от 27.10.2020 година, издаден въз основа на акт граждански
брак № 0025 от 24.02.2007 година на Община Велико Търново и на Удостоверение за
1
семейно положение, изх. № 67 от 15.12.2022 година на Община Велико Търново /л. 5 и
6 от делото/ се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на
24.02.2007 година в град Велико Търново и са съпрузи, както и че нямат родени от
брака деца.
В съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 година са събрани гласни
доказателства. Свидетелката ** заявява, че с ищцата се познават от повече от 20
година, а ответника е виждала веднъж преди повече от 15 години. Знае, че ответникът е
бил България около една седмица след сключване на брака им и от тогава те не живеят
заедно, тъй като той живее в Турция.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
След съвкупна преценка на изложените от страните твърдени и събраните по
делото доказателства съдът приема, че сключеният между тях брак е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен с развод по реда на чл.
49, ал. 1 СК, като съдът не дължи произнасяне относно вината за настъпилото брачно
разстройство, доколкото никоя от страните не е направила искане в тази насока.
Безспорно по делото се установи, че страните взаимно са се отчуждили, доколкото в
продължение на повече от 15 години всеки един от съпрузите води самостоятелен
живот отделно и независимо от другия. Това е довело до прекъсване на уважението и
разбирателството между съпрузите като се е създала обстановка, при която духовната и
физическата им взаимност се е унищожила, а бракът им се е превърнал в една
формалност и смущенията в техните отношения са станали непреодолими.
Така установените факти от живота на съпрузите обосновават извод за
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, което е основание за
допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е
разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи
грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.
14 СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът
съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът
и моралът. Доколкото в продължение на повече от 15 години всеки един от съпрузите
води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че
разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде
преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид изложеното по-горе, искът за развод, като основателен и доказан,
следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
След прекратяването на брака съпругата ще продължи да носи брачното си
фамилно име – Н..
При този изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от
2
страните разноски остават в тяхна тежест, както са ги направили. Съдът, определя
размер от 50 лв. на дължимата държавната такса по делото, която страните следва да
заплатят поравно в полза на Районен съд – Велико Търново.
Водим от горното и на основание чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен с акт за граждански брак № 0025 от
24.02.2007 година на Община Велико Търново, между Ю. Д. Д., роден на ***,
гражданин на Република Турция и С. А. Н. от ***, с ЕГН ********** по реда на чл.
49, ал. 1 СК, с развод като дълбоко и непоправимо разстроен.
След прекратяването на брака съпругата ще продължи да носи брачното си
фамилно име – Н..
ОСЪЖДА Ю. Д. Д., роден на ***, гражданин на Република Турция ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново окончателна държавна такса
за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет
лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. А. Н. от ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Велико Търново окончателна държавна такса за допускане на развода в
размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3