Р Е
Ш Е Н
И Е №
Казанлък, 12.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря М.Кунева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1405/2016 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК.
Постъпила е, в определения от закона срок, молба вх.№
2684/02.03.2017 год. от пълномощника на ищеца, с която ищецът моли съдът да
допълни постановеното по делото съдебно решение като се произнесе по въпроса за
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения и въз основа
на това произнасяне да измени решението в частта за разноските, които са му
възложени. Ответницата С.Д., в даденият й от съда срок взема становище по искането на ищеца, направено с молба вх.№
2684/02.03.2017 год., че искане на ищеца да бъде дирен въпрос за вината за
искания от него развод не е правено, понеже такова искане не съществува в
исковата молба и няма никакво основание да бъде правено от пълномощника на
ищеца. Моли съда да приеме, че искането е недопустимо, алтернативно, че е
неоснователно и да го остави без уважение.
Постъпило е, в определения от закона срок, искане на
пълномощника на ответницата вх.№ 3669/27.03.2017 год., съдът да измени
постановеното съдебно решение в частта за разноските като осъди ищеца И.Д. да
заплати на ответницата С.С.Д. дължимата от И.Д. държавна такса от 25лв. за
допускане, по направено от него искане, на развода поради това, че ответницата С.Д.
не е извършвала искане да бъде разтрогван брачният й съюз с ищеца и с нищо не е
предизвикала искането на ищеца за прекратяване на брака, което искане съдът е
уважил.
Ищецът И.Д., в даденият му от съда срок не взема
становище по искането на пълномощника на ответницата вх.№ 3669/27.03.2017 год.
При извършената по повод направените от страните искания проверка на постановеното по делото съдебно Решение №91/01.03.2017 год. съдът констатира, че е налице непроизнасяне по направено от ищеца искане и основание за изменение на постановените с решението разноски.
В мотивите на съдебното решение съдът е постановил: „Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са от субективен характер. Тъй като никой от съпрузите не е направил искане, съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака. ….
По допускането на развода съдът определя окончателна държавна такса от 50лв. Ищецът е внесъл при подаване на исковата молба 25лв. държавна такса. В съответствие с нормата на чл.329 ГПК ответницата следва да заплати 25лв. държавната такса по допускането на развода.
Разноските за правна помощ остават така както са направени от страните.“
В съответствие с така приетото в мотивите на съдебното решение съдът е постановил, че „ ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 21.11.2015 год. в гр. Калофер, общ. Карлово, обл. Пловдив граждански брак между И.С.Д. ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, оф. 12 адв.М.Б.С. и С.С.Д. ЕГН ********** *** поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство и ОСЪЖДА С.С.Д. ЕГН ********** с п.а. да заплати на РС – Казанлък сумата 25лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по допускането на развода.“
Съдът е допуснал техническа грешка при изписването на номера на гражданското дело на страница първа от решението като вместо 1405/2016 год. е записал 2045/2016 год.
Съдът е сезиран с искане да се произнесе по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Искането е направено от ответницата С.Д. в отговора на исковата молба постъпил на 29.08.2016 год. В т.6 от отговора на исковата молба С.Д. претендира следното“ Алтернативно в случай, че не се постигне компромис между нас и ищеца не оттегли исковата си молба и прецените, че следва да прекратите брачния съюз, то това моля да бъде по изключителна вина и искане на ищеца, който моля да бъде осъден..“.
На осн. чл.49, ал.3 от СК с решението за допускането на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Тъй като по делото не се постигна компромис между ищеца и ответницата, ищецът не оттегли исковата си молба, а след обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извода, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, т.е. преценил е че следва да бъде прекратен брачния съюз, условието поставено от ответницата е настъпило и за съда съществува задължение да се произнесе по направеното от С.Д. искане относно това, чия е вината за разстройството на брака.
Съдът е дал на ответницата срок изрично да посочи в какво се изразява вината на ищеца за разстройството на брачните отношения и да посочи доказателствата, които желае да бъдат събрани за доказването на твърденията й. /л.17/. С молба вх.№10061/26.09.2016 год. ответницата е заявила следното: по повод даденото указания уточняваме, че искането на гласни доказателства е за установяване и доказване на факти и обстоятелства свързани с брачните изневери на ищеца И.Д., както и нанасяните ми физически травми и упражняването върху мен насилие без причина, което понасям като негова съпруга.“.
Видно от съдържанието на исковата молба подадена от ищеца на 20.07.2016 год. същият е твърдял, че от началото на 2016 год. ответницата започнала да се държи арогантно и неуважително с него, с негови близки и познати, обиждала го и го заплашвала ежедневно, че вече е постигнала целта си и сега ще го смачка, ще го унищожи, инсценирала хистерични припадъци, изпадала в психически неконтролируемо състояние, държала се агресивно, налитала на бой, заплашвала го с убийство, нахвърлила се върху него с нож докато спял, вдигала му скандали за това, че дава пари за издръжката на 15 годишната си дъщеря, наричала дъщеря му „малка курва“,започвала да крещи, да го заплашва и изпадала в дива ярост когато спомене , че не иска да живее така и трябва да се разведат е направил искане съдът на осн. чл.49 от СК като констатира ДНР на брака да го прекрати чрез развод. След събиране на доказателствата по делото и в хода на устните състезания ищецът, чрез пълномощника си адв. М.С. след като заявява, че поддържа искането си съдът да прекрати бракът му с ответницата предвид събраните достатъчно доказателства, че бракът е ДНР и в случай, че съдът се произнесе по въпроса за вината /по повод направеното от С.Д. с отговора на исковата молба изрично искане в т.6/ прави искане съдът да прекрати брака като ДНР по вина на ответницата и да му присъди направените по делото разноски.
Страната, която има правен интерес да иска изменение на решението в частта за разноските има право да иска произнасяне по своевременно направено от другата страна в хода на производството искане, ако съдът не се е произнесъл по него, в случай, че произнасянето по искането направено от другата страна ще засегне нейната правна сфера досежно дължимите по делото разноски.
Съдът е сезиран да се произнесе и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Ирелевентно е кой от съпрузите е направил искането. Веднъж направено, то задължава съда да се произнесе по него и право да иска произнасяне по така направеното искане има и страната, която не е направила искането, тъй като нормата на чл. 49, ал.3 от СК пряко засяга й нейната правна сфера.
Съдът е приел в мотивите на съдебното решение, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са от субективен характер. Приел е за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че отношенията между съпрузите не са били изградени на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство както изисква чл.14 от СК. Приел за установено, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по чл.122, ал.3 от СК, т.е. като съпруга на ищеца не съдействала на съпруга си при изпълнение на неговите задължения като родител, напротив полагала усилия да възпрепятства това изпълнение. От позицията на съпруга на ищеца упражнявала върху непълнолетната дъщеря на ищеца психически тормоз. Неприемливо обидното за ищеца отношение на ответницата към приятелите му, арогантното й държание към детето му, неуважителното отношение към близките му и ежедневните скандали, интриги, закани и заплахи от ответницата за лишаването му от живот формирали у ищеца трайното убеждение, че няма причина и не желае на търпи и да живее в съществуващия непрекъснат тормоз и напрежение.
Също така съдът е приел, че твърденията на ответницата, че обича съпруга си не се подкрепят от представените по делото доказателства както и че начина по който ответницата изразява отношението си към ищеца не може да се идентифицира с проява на обич. По делото не са представени доказателства за брачни изневери на ищеца И.Д., нито за нанасяните от него на ответницата физически травми и/или упражняването от него върху нея насилие без причина. Съдът е приел, че двамата съпрузи са във фактическа раздяла от м.юли 2017 год. и това е обективно състояние на тяхната връзка и трайно установили се отношения. В отношенията им липсват доверие, уважение, обич.
Въз основа на изложеното съдът приема за установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има ответницата С.Д..
На осн. чл.329, ал.1, изр. първо ГПК, предвид допълването на съдебното решение с произнасянето по въпроса за вината за ДНР на брака, следва да бъде допуснато изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските като съдебните разноски следва да бъдат възложени върху виновния на разстройството на брачните отношения съпруг, т.е. върху ответницата.
Страните са представили списък на разноските.
Ищецът претендира разноски в размер на 1186лв., от които 650лв. за платено възнаграждение на адвокат С. и 536лв. за превод на документи. За доказване извършването на разноските са представени пълномощно /л.26/, в което не се съдържа информация за уговорено или платено възнаграждение и квитанция за превод на документи от 07.11.2016 год. /л. 199/. Ищецът е внесъл при подаване на исковата молба 25лв. държавна такса. Направените от ответника в доказан размер разноски възлизат на 561лв./536лв.+25лв./
Ответницата претендира разноски в размер на 600лв. за платено възнаграждение на адвокат Б. /л.157/. За доказване извършването на разноските са представени два договора за правна защита и съдействие – от 12.08.2016 год. – за 100лв./л.27/ и от 10.10.2016 год. /л.158/.
По допускането на развода предвид произнасянето по въпроса за вината съдът счита, че следва да измени определената окончателна държавна такса от 50лв. на 70лв.
Ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 561лв. и на РС – Казанлък – 45лв. държавна такса по допускането на развода.
Предвид изложеното по-горе съдът
Р
Е Ш
И :
ДОПУСКА поправка в номера на посоченото
в решението гражданско дело: вместо „гр.дело № 2405/2016 година“ да се чете:
„гр. дело № 1405/2016 година“.
ДОПЪЛВА постановеното на 01.03.2017 година по гр. дело № 1405 година решение № 91 със следното:
ПОСТАНОВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има С.С.Д..
ИЗМЕНЯ постановеното на 01.03.2017 година по гр. дело № 1405 година решение № 91 в частта за разноските изцяло като
ОСЪЖДА С.С.Д. ЕГН ********** с п.а. да заплати на РС – Казанлък сумата 45лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща държавна такса по допускането на развода и
ОСЪЖДА С.С.Д. ЕГН ********** с п.а. да заплати на И.С.Д. ЕГН ********** с п.а. сумата 561лв., от които 536лв. разноски за превод на документи от немски на български език и 25лв. разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :