№ 502
гр. Плевен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430201145 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000374/28.04.2022г. на
*** на РД „Автомобилна администрация“ - гр.Плевен, с което на „***“ ООД,
ЕИК: ***, представлявано от ***, с адрес ***, на основание чл.96г, ал.1, пр.2
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Жалбоподателят, по наведени в жалбата доводи и в съдебно заседание
чрез процесуалния представител адв. Д. Д. от АК – гр. Плевен обжалва
наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно и
прави искане за неговата отмяна.
Административно-наказващият орган ***а на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Плевен, редовно призован, не изпраща представител и
1
не дава становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок,
предвид което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
От служители на РД „Автомобилна Администрация“ - гр.Плевен била
извършена комплексна проверка на дружеството-жалбоподател „***“ ООД,
притежаващо лиценз № 2505 за обществен международен превоз на товари, е
установено следното нарушение:
Превозвачът е допуснал осъществяване на превоз на товари с водач ***,
с ЕГН: **********, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Видно от справка в информационната система на ИА „АА“, същият е
притежавал удостоверение за психологическа годност с № 156644, с
валидност до 03.06.2016 г.
Констатираното по време на проверката било възприето от свидетеля Д.
П. Ц., инспектор към РД „Автомобилна администрация“ - гр.Плевен, като
нарушение на разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, за което съставил
срещу „***“ ООД акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 315963 ОТ 05.04.2022 г.
Актът бил предявен и препис от него бил връчен на представителя на
„***“ ООД – ***.
В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
депозирани писмени възражения срещу съставения акт, като дори и в графа
възражения представителят на „***“ ООД е отразил собственоръчно, цитат -
"НЕ“.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, така и
от гласните такива – показанията на разпитания в качеството на свидетел
2
– актосъставителят Д. П. Ц., който потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации.
Свидетелят пояснява, че не отговарянето на психологическа годност по
отношение на вода, в случая, се изразявало в непритежаването на
удостоверение за психологическа годност.
В тази насока са и показанията на свидетеля Д. Н. К..
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
логични, последователни, изхождащи от достоверни източници и
кореспондират с приложените по преписката писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели по делото като
обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото
писмени доказателства.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Независимо, че от представената справка от регистър на
психологическите изследвания на водачите по несъмнен начин се установи,
че към 05.04.2022 г. водачът *** не е притежавал удостоверение за
психологическа годност, при извършената тематична проверка, съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В случая съставеният АУАН и издаденото НП не отговарят на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Правилото на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, за чието нарушаване е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател гласи, че
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1
от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, същата препраща
3
към наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от ЗАвПр, тъй като изискванията за
психологическа годност са определени в наредбите според цитираната норма
от закона.
В разглеждания случай обаче описанието на нарушението и в двата
административни акта е сведено единствено до допускане от страна на
дружеството–жалбоподател, да бъде извършен превоз на товари от
конкретният водач, който „не отговаря на изискванията за психологическа
годност”, без да е конкретизирано кое е изискването, къде е регламентирано
то и поради каква причина е прието, че водачът не отговаря на него.
Така дадено описанието на установените обстоятелства по неговото
извършване не дава в достатъчна степен конкретизация, в какво се е изразило
обективно отговорното поведение на наказаното дружество.
Едва в хода на съдебното следствие от показанията
на актосъставителя Д. П. Ц. се установява кое конкретно изискване за
психологическата годност на водачите не е спазено, а именно водачът да
притежава удостоверение за психологическа годност, чиято липса е
установена при извършената комплексна проверка на жалбоподателя.
Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в
информационната система на ИА „АА“ не санира констатираните пороци, тъй
като не е уточнено, какъв е бил резултатът от тази справка, нито какво точно
обстоятелство е било проверявано при справката.
Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от
които е направен изводът за извършеното съставомерно административно
нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на
нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава, както по правото,
така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да
бъде уведомено, какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под
състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти.
По този начин АУАН-а и НП-то не са изпълнили и функцията си да
очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството.
Това според съда е довело до нарушение при реализиране на
отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН-а и при
издаването на НП-то не са спазени изискванията относно задължителното
4
съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на
наказателното постановление.
Следва да се отбележи и че в случая наказващият орган не само не е
посочил на какво изискване за психологическа годност не е отговарял
водачът, но дори и къде се съдържа правната регламентация на тези
обществени отношения - наредбата, в която са уредени изискванията за
психологическа годност, на които наказващият орган е приел, че водачът не
отговаря.
В разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр, законодателят препраща към
чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата дейност по регулиране на
обществените отношения на ниво подзаконов нормативен акт.
Това обаче не отменя задължението на административно-
наказващите органи да посочват конкретния нормативен акт, който приемат
да е бил нарушен от наказаното лице.
Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 от ЗАвПр е бланкетна и е следвало да бъде
запълнена чрез препращане към конкретно правило за поведение, което се
приема да е било нарушено.
Предвид гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. Д. Д. от АК – гр. Плевен.
Видно от представеното пълномощно на адвокат Д. Д. е било заплатено
адвокатско възнаграждение от 400 лева и съобразно основателност на
жалбата, ***а на РД „Автомобилна Администрация“ - гр. Плевен следва да
бъде осъден да заплати на *** направените от него разноски по делото, в
съответствие с уважената жалба, а именно - в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000374/28.04.2022г. на ***
на РД „Автомобилна администрация“ - гр.Плевен, с което на „***“ ООД,
ЕИК: ***, представлявано от ***, с адрес ***, на основание чл.96г, ал.1, пр.2
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Началника на ***а на РД „Автомобилна Администрация“ -
гр. Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на ***, сума в размер на 400 лева, представляваща
направени от същият разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6