№ 320
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110113029 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от „...........“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против И. К.
С. за сумата от 1939,15 лева, от която 1685,30 лева - главница, представляваща стойността
на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.07.2021 г. в имот, находящ се в
........., абонатен № 170081, сумата 195,74 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2022 г.,
сумата 48,34 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2019 г. до м.07.2021 г. и сумата 9,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 14.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2022 г. до окончателното плащане, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№34835/2022 г. по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника , респ.
с неговия наследодател въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които
представя списък.
1
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез назначения
му особен представител заявява, че липсват доказателства да е ползвал имота през
процесния период. Посочва, че нейният наследодател не се подписал на протокола за избор
на ФДР. Оспорва общите условия за продажба на топлинна енергия да имат обвързваща сила
по отношение на него. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
етажните собственици в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, и дружеството за
дялово разпределение относно отчета на реално доставената топлоенергия. Заявява, че
липсват доказателства за реално измерване на топлинната енергия. Оспорва представените
от ищца счетоводни документи. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна
погасителна давност предвид периодичния характер на плащанията.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ...... е депозирало становище, че
отчитането и разпределенито на топлинна енергия през периода е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е прието копие на нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по
чл. 55 от ЗПИНМ №195, том XII, дело 2395/70 г., от 04.09.1970 г. , видно от който В С Т и К
С Т са закупили апартамент №31 в блок 2, ет. 3 в ........... Съгласно удостоверение за
наследници изх. №06788/01.08.2016 г., издадено от ........ след смъртта си на 16.05.2014 г. В С
Т (вдовица) е оставила за свой наследник по закон дъщеря си – И. К. С., която е придобила
собствеността върху притежаваното от нейните родители жилище. По делото е прието
удостоверение от „Географска информационна система - София“ ЕООД за идентичност на
2
стар адрес ............ имащ настоящ адрес ........... и настоящ адрес ........... Не са представени
доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността след този период и преди
депозиране на исковата молба в съда, поради което може да се направи извод, че ответникът
е собственик на процесния имот.
Същевременно се установява и че И. К. С. подала молба – декларация от 03.08.2016 г.
за промяна на името на партидата за имота – апартамент №31, находящ се в гр. София, ж.к.
Сухата река, ул. „Тодороини кули“ , бл. 103, вх. Б, ет. 3 в качеството си на наследник на В С
Т. В случая тази молба-декларация, адресирана до ищцовото дружество, по своята същност
представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия,
отправено от собственика на имота до топлофикационното дружество. Вещото лице по
приетата по делото съдебно- техническа експертиза е констатирало, че към момента на
изготвянето му партидата на имота се води на името на И. К. С.. Предвид това следва да се
приеме, че ищецът е приел предложението за сключване на договор, продължавайки да
доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което между И. К. С. и
ищцовото дружество е съществувало облигационно отношение, което обстоятелство не е
оборено в производството. В качевството си на собственик на процесното жилище
отвтеникът има качеството потребител по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката, противно на възраженията на ответната страна, че имотът не е ползван.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в
нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите. Общите условия
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ, според което през периода в процесния
имот е потребявана топлинна енергия за отопление на имот и такава е била начислявана,
като е била начислявана и ТЕ от сградната инсталация. През периода 01.05.2019 г. до
07.2021 г. ТЕ за отопление на имот е определяна на база „служебен отчет“ на показанията на
3 броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори в имота. През исковия период вещото лице е
констатирало, че топла вода не е потребявана. На ответника са начислени суми за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, които са изчислени в съответствие с разпоредбите
на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем
на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. От заключението
на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за периода 01.05.2019 г. до 07.2021 г. стойността на потребената
топлинна енергия е в размер на 1685,33 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същия като потребител дължи заплащането на потребената топлинна
енергия.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
3
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.06.2022
г., от която дата се счита да е подадена исковата молба, най – старото вземане за м. май 2019
г. не е погасено по давност. Не са погасени по давност и последващите задължения на
абоната за процесния период, поради което възражението на ответната страна в този смисъл
се явява неоснователно.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. до 31.07.2021 г., възлизащи на 48,34 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Съгласно сключения между „...........“ ЕАД като възложител и ...... като
изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който
на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
4
ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, предвид това последните следва да
бъдат осъдени да заплатят обезщетение за забава за периода 14.09.2020 г. до 14.06.2022 г. в
размер на 195,74 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 9,77 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 927,99 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и за особен представител и за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и
сумата 88,33 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. С. ЕГН ********** с адрес: .............. дължи
на „...........“ ЕАД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ........... на основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 1685,30 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.07.2021 г. в имот, находящ се в ........., абонатен № 170081,
сумата 195,74 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2022 г., сумата 48,34 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.07.2021 г. ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 29.06.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№34835/2022 г. по описа на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. по чл. 422
ГПК вр. ал. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 14.06.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№34835/2022 г. по описа на СРС, 71 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. С. ЕГН ********** с адрес: .............. да заплати на „...........“ ЕАД,
ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ........... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 927,99 лева – разноски в настоящото производство и сумата 88,33 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„...........” ЕАД – .......
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5