Решение по дело №337/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Х. М. Л. от [населено място], против Решение № 2153-08-152/25.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869134/12.03.2025 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869138/12.03.2025 г.

Излага съображения, че законът й е позволил да се регистрира като земеделски производител и в случая тя нямала никаква вина за допуснати грешки от институциите.

Счита, че е недопустимо да се заличават данни, които били подадени по реда на закона.

С Уточняваща молба с вх.№ 2813/08.07.2025 г., жалбоподателката прецизира петитума на подадената жалба, като сочи, че моли съда да отмени Решение №2153-08-152 от 24.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което са отхвърлени жалбите й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01869143/12.03.2025г. от [длъжност] и №ЗД-1-08-01869138/12.03.2025г. от [длъжност].

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представя молба-становище, в която поддържа жалбата си. Излага съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспореното решение.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба. Твърди, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.09.2020 г. Х. М. Л. е придобила статут на регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. /Писмо на ОД „Земеделие“ – Кърджали с изх. № РД-12-02-215-3/10.03.2025 г. – л. 22 – л. 23/.

Видно от Справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 20/, жалбоподателката се е регистрирала като самоосигуряващо лице, в качеството си на земеделски производител, считано от 02.09.2020 г., като заявената дейност е прекъсната на 17.06.2022 г.

От представените и прието по делото 3 бр. справки за дейността на Х. М. Л., издадени от ОД „Земеделие“ – Кърджали /л. 24 – л. 25/, се установява, че при първоначалната си регистрацията като земеделски стопанин/02.09.2020 г./, жалбоподателката е заявила намерение за отглеждането на 0.0210 ха други зеленчуци. На 30.11.2020 г. при пререгистрацията си Х. Л. отново е заявила отглеждане на други зеленчуци с площ от 0.0210 ха, като извършената пререгистрация на 05.05.2022 г. лицето е заявило отглеждане на зелен фасул на площ от 0.0210 ха.

Предвид извършването на последваща проверка на изплатени парични обезщетения от ДОО на Х. М. Л., [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали е поискал от [длъжност], последният да инициира производство по установяване на обстоятелството, доколко самоосигуряващото се лице отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО/писмо изх. № 1056-08-87/11.03.2025 г. - л. 19/.

В Констативен протокол № КВ-5-08-01869126 от 12.03.2025 г., издаден от [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, е прието, че проверяваният период от 02.09.2020 г. до 16.06.2022 г. вкл., не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Х. М. Л., с [ЕГН], като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Посочено е, че лицето се е регистрирало като самоосигуряващо се лице с начална дата на дейност, считано от 02.09.2020 г., което е било единствено с цел придобиване на осигурителни права и не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. Изложени са доводи, че продукцията от 0.210 ха „други зеленчуци„ се използва за лични нужди, а не с цел продажба. Предвид това е прието, че Х. Л. не е отговаряла на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО в качеството си на земеделски стопанин да произвежда продукция предназначена за продажба, поради което същата е нямала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. липсва основание за удостоверяване на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице.

С оглед установеното при проверката, контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали е издал на Х. М. Л., както следва: Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869134/12.03.2025 г./л. 17/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 02.09.2020 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 02.09.2020 г.; Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869138/12.03.2025 г./л. 18/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 16.06.2022 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1. Като мотиви за издаване на задължителните предписания, контролния орган се позовал на резултатите от извършената проверка, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01869126 от 12.03.2025 г.

Х. М. Л. е обжалвала така постановените задължителни предписания в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, при което с Решение № 2153-08-152/25.04.2025 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбите са отхвърлени като неоснователни. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Прието е, че Х. Л. не е осъществявала дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че декларираните от нея площи за отглеждане на „други зеленчуци“ представлявали лично стопанство и се ползвали за лични нужди на семейството, без право на продажба на получената от тях продукция. земеделския стопанин. В случая площите стопанисвани от Х. Л. отговаряли на дефиницията за семейна градина посочена в чл. 2, буква „ж“ от Регламент (ЕО) 2018/ 1091 на Европейския парламент и на Съвета от 18.07.2018 г. относно интегрирана статистика на земеделските стопанства: „семейна градина“ означава площи, използвани за храна, предназначена за собствена консумация“. Счетено е, че продажба на продукция от такова незначително по площ „стопанство“, в случая 210 кв.м., в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин би се стимулирала дейността на земеделския стопанин ежегодно, е нереално и практически необосновано, поради което е приет за правилен изводът на органа, издал оспореното предписание, че в случая не се касае за производство на продукция с цел продажба по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

Изложени са доводи, че за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая е било изпратено запитване изх. № 1012-08-179#1/ 11.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което била изискана информация от Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Кърджали за регистрирани обекти по чл. 12 от Закона за храните за производство или за търговия с храни и данни за вид продукция от селскостопанска дейност на земеделския стопанин. Изискана била и информация дали има данни за Х. М. Л. в Националния регистър на бизнесоператорите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, има ли данни за г- жа Л. в базата данни за търговците на пресни пловодв и зеленчуци по чл. 7 от Наредба № 16 от 28.05.2010 г. за изискванията за качеството и контрол за съответните пресни плодове и зеленчуци, поддържана и съхранявана на основание чл. 4 от същата наредба, наличие на заверени дневници в Областна дирекция по безопасност на храните и извършвани ли са проверки във връзка с чл. 12 от Закона за храните от ОБДХ и какво е установено.

В отговор с писмо вх. № 1012-08-179#2/ 24.04.2025 г., ОБДХ уведомили ТП на НОИ, че лицето Х. М. Л. няма регистрирани обекти за производство и дистрибуция с храни по чл. 26 от Закона за храните и че няма данни Х. М. Л. да е търговец на пресни плодово и зеленчуци.

Посочено е, че по данни на НАП/писмо с вх. № 1012-08-179#3 от 17.04.2025 г./, за периода 2020 г. – 2022 г. от Х. Л. не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Въз основа на това е направен извод, че регистрацията като земеделски стопанин била направена фиктивно, само и единствено с придобиване на осигурителен стаж за получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО.

Решението е връчено на пълномощник на жалбоподателката на 29.04.2025 г., видно от известие за доставяне /л. 8/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 2153-08-152/25.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869134/12.03.2025 г./л. 17/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 02.09.2020 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 02.09.2020 г.; Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869138/12.03.2025 г./л. 18/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 16.06.2022 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1.

Съгласно чл. 107, ал.1 от КСО, контролът по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, като според чл. 107, ал. 2, т.1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. По силата на чл. 108, ал.1, т. 1 и 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, извършват проверки и ревизии и дават задължителни предписания са спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Редът и начинът за извършване на дейностите по осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, са уредени в Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., издадена от управителя на НОИ по законовата делегация на чл. 108, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията регламентира, че проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да съдържа реквизитите, посочени в т.1 – т. 3 на ал. 1 от същата разпоредба. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл. 29, ал. 5 от посочената инструкция, според която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В процесните задължителни предписания, издадени от [длъжност] – контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, е посочено, че същите са издадени по повод извършена проверка, резултатите от която са материализирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01869126/12.03.2025 г. От своя страна, проверката е била инициирана по реда на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Инструкцията, респ. по искане на [длъжност], имащо за цел удостоверяването на осигурителния стаж на Х. Л. като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин. В конкретния случай, за преценка наличието на необходимите условия за удостоверяването на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице, контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали е извършил набор от проверки в информационната система на НОИ, за което свидетелстват приложените към административната преписка справки от съответните регистри на НОИ – за регистрация на самоосигуряващо се лице и деклариран вид осигуряване, за регистриран земеделски стопанин, за подадени с Декларация обр. № 1 и орб. № 5 данни. Действително при проверката, с оглед изясняване на факти и обстоятелства, са били изискани и ползвани данни, предоставени и от други институции, в случая предоставени от ОД „Земеделие“ Кърджали справки за дейността на земеделския стопанин, като според настоящия състав, това обстоятелство само по себе си не води до извод за наличие на допуснати в хода на проверката съществени нарушения на процесуалните правила, които да влекат след себе си нищожност на издадените въз основа на тази проверка задължителни предписания. Според съда нарушението на административнопроизводствените правила би било съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание, различно от релевантния или пък, ако допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правата на адресата, какъвто не е настоящият случай. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

Видно от констативния протокол, проверката е била възложена с резолюция на [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, респ. проверката не е била възложена със заповед по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г., а по реда на ал. 5. Това обстоятелство се установява и от поставената върху релевантното писмо с изх. № 1056-08-87/11.03.2025 г. /в горния десен ъгъл – л. 19/ резолюция, с което всъщност е възложена проверката и е определен контролния орган ТП на НОИ – Кърджали /Р.М. – Р. М./, който следва да извърши проверката.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

На следващо място, по силата на чл. 37, ал. 1 от Инструкцията № 1 от 03.04.2015 г. при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Нито в цитираната инструкция, нито в КСО, се съдържа законово въведено правило, забраняващо контролните органи на НОИ да издават повече от едно задължително предписания вследствие на констатирани нарушения в хода на извършена от тях проверка. В конкретния случай с оглед констатациите, материализирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01869126/12.03.2025 г., на Х. М. Л. са издадени две задължителни предписания, а именно: ЗП с № ЗД-1-08-01869134/12.03.2025 г./л. 17/ и ЗП с № ЗД-1-08-01869138/12.03.2025 г./л. 18/, като видно от същите, на техния адресат е вменено задължение за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, отнасящи се за два различни периода. Доколкото процесната проверката е обхващала период от около 3 години, според съда няма пречка задължителни предписания да бъдат издадени за отделни периоди на проверката, какъвто е и настоящият случай.

Обосновани и в съответствие с материалния закон се явяват и изложените в обжалваното решение доводи на административния орган, че Х. Л. не е притежавала качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 02.09.2020 г. – 16.06.2022 г., предвид на това, че същата не е произвеждала продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на посочената разпоредба.

Съдът намира, че в настоящето производство Х. М. Л. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 1119/20.05.2025 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същата не ангажира доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че Х. Л. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. Релевантните по делото справки от МЗХГ, не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. Няма никакви доказателства, от които да се обоснове извода, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция, още по-малко пък за продажбата на земеделска продукция.

В тази връзка, осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В ал. 3 е предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърдено от изпълнителния директора на НАП.

В настоящото производство е безспорно, че Х. М. Л. е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден от МЗХ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 02.09.2020 г., както и че в това си качество същата се е регистрирал като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 1 на НООСЛБГРЧМЛ. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 02.09.2020 г. до 16.09.2022 г., респ. отговаряла ли е на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за посочения период.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от него осигурителни права, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Както вече бе посочено по-горе, на 02.09.2020 г. жалбоподателката се е регистрирала като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, при което е заявила намерение за отглеждането на 0.0210 ха други зеленчуци. На 30.11.2020 г. при пререгистрацията си Х. Л. отново е заявила отглеждане на други зеленчуци с площ от 0.0210 ха, като извършената пререгистрация на 05.05.2022 г. лицето е заявило отглеждане на зелен фасул на площ от 0.0210 ха.

Съдът счита за недоказано в процеса, че за релевантния период Х. Л. е упражнявала трудова дейност като земеделски производител, като е произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба. С оглед заявените при регистрацията и пререгистрацията като земеделски стопанин засети култури, а именно: други зеленчуци и зелен фасул – 0.0210 ха/210 кв.м./, не се обосновава намерение за производство на растителна продукция, предназначена за продажба. Така заявените площи аргументират обичайна за едно домакинство растителна продукция, с цел задоволяване на лични и семейни нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочените площи и култури са характерни за всяка градина на средностатистическо семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места. Следва да се отбележи, че декларираните площи са в землището на [населено място], [община], [област], което населено място е различно от местоживеенето на жалбоподателката/[населено място]/ и отстои на повече от [км.] от него. С други думи отглеждането на земеделска продукция, с цел задоволяване хранителните потребности на членовете на семейството и домакинството, не би могло да се приеме като трудова дейност и и не представлява дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, в качеството на самоосигуряващо се лице - земеделски производител.

Налице са и доказателства, че жалбоподателката не фигурира в базата данни по чл. 4 от Наредба № 16 от 28.05.2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, а именно в поддържаната и съхранявана от БАБХА база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци – писмо с изх. № К-1348/23.04.2025 г./л. 34/. Х. Л. не е подавала и годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. – писмо на ТД на НАП – Пловдив, [офис] - л. 33.

По делото липсват каквито да са доказателства, от които да са изведе извод, че за релевантния период жалбоподателката е извършвала някаква продажба на растителна продукция, отглеждана от нея.

Предвид това съдът намира, че по делото липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката реално е произвела някаква растителна продукция във връзка със заявената дейност, а от друга и такива, че тази продукция или част от нея е била реализирана на пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени доказателства, че е произведена растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

На следващо място, за прецизност следва да се отбележи, че когато едно лице е в майчинство, в този период то не следва да упражнява трудова дейност, в случая да произвежда и реализира на пазара продукция от стопанството си, но в конкретния случай по делото не са ангажирани конкретни доказателства за упражнявана дейност като земеделски стопанин извън този период, което се явява релевантното по делото обстоятелство. Нещо повече, с оглед незначителния период от регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин и самоосигуряващо се лице (02.09.2020 г.) до датата, считано от която е заявено изплащане на парично обезщетение за парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни по реда на чл. 50, ал. 1 от КСО (14.09.2020 г.)/удостоверение – л. 52/, възниква обосновано предположение, че в случая не се касае за реално извършване на трудова дейност като земеделски стопанин, респ. за реализиране на намеренията по отглеждане на зеленчуци. В тази връзка следва да се посочи и обстоятелството, че обезщетението е заявено по отношение на детето А. Л. Л., родено на [дата], т.е. регистрацията като земеделски стопанин е извършена два месеца и половина след раждането на детето. Всичко това по никакъв начин не би могло да аргументира релевантното обстоятелство, че Х. М. реално е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин. Напълно обосновани в тази връзка, според съда, се явяват изводите в оспореното решение, че регистрациите на жалбоподателката като земеделски стопанин и самоосигуряващо се лице са направени единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО, като следва да се посочи, че на следващия ден след изтичане на срока за изплащане и на второто обезщетение/по чл. 53 от КСО – 16.06.2022 г./, дейността като самоосигуряващо се лице е била прекъсната – 17.06.2022 г., а регистрацията като земеделски стопанин не е била подновявана до датата на изготвяне на справката от ОДЗ – Кърджали – 10.03.2025 г.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на Х. М. Л. не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в това й качество данни се явяват некоректни. В този смисъл, законосъобразно и правилно с оспорените задължителни предписания на жалбоподателката е вменено задължение, подадените за нея данни в качеството й на самоосигуряващо се лице земеделски стопанин, да бъдат заличени.

Предвид горното съдът счита, че процесното Решение № 2153-08-152/25.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите на Х. М. Л. против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869134/12.03.2025 г. за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 02.09.2020 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 02.09.2020 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869138/12.03.2025 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 16.06.2022 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, се явява законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Х. М. Л. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], срещу Решение № 2153-08-152/25.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869134/12.03.2025 г. Задължителни предписания № ЗД-1-08-01869138/12.03.2025 г.

ОСЪЖДА Х. М. Л. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.