Решение по адм. дело №293/2025 на Административен съд - Габрово

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-2019 от 08.08.2020 г., подадена от С. Т. К. от гр. Севлиево с [ЕГН] и В. И. Х. от гр. Севлиево с [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-143872 от 28.07.2025 г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово /ОО“АА“/, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА“АА“/, с искане за отмяна на същата, като незаконосъобразна.

С оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ на жалбоподателите са наложени ПАМ: 1. На основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ - спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация № ********* на лек автомобил Д. Л., категория М1, собственост на В. И. Х. и 2. На основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, пр. 2 и ал. 2, т. 2 от ЗАвтП отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* на С. Т. К. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Мерките са наложени за това, че на 25.07.2025 г. в гр. Севлиево, площад „Я.“, ул. „Стара планина“, срещу хотел „Одеса, при извършване на съвместна проверка на служители от ИА“АА“ със служители от сектор ИП /икономическа полиция/ при ОД на МВР – Габрово се установява, че С. К. извършва с посочения автомобил, собственост на В. Х., нерегламентиран превоз на пътници – С. М. С., срещу заплащане, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, което е установено от снети обяснения на пътника и водача.

Жалбата е подадена в законния срок от заинтересовани лица против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт /ИАА/ и се явява редовна и допустима, поради което съдът следва да се произнесе по нейната основателност.

Мотивите на жалбоподателите, поради които те намират, че заповедта е незаконосъобразна, са следните: Не е спорно, че на процесната дата С. К. действително е управлявал процесното МПС и че не притежава лиценз за превоз на пътници на територията на Република България, както и лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници. Но той не е и бил длъжен да притежава такива документи, т. к. не е извършвал таксиметров обществен превоз на пътници изобщо. Не всеки превоз на хора отговаря на това определение и не за всеки превоз следва да се отправят подобни изисквания. Няма забрана човек да превозва пътници в автомобил, нито да се разбере с тях да си поделят консумативите – основно гориво, за превоза. Това обаче не съставлява таксиметрова дейност и обществен превоз. В случая конкретно водачът е предоставил услуга на свой приятел и съученик, като с него е поделил единствено транспортните разходи. По тази причина и ИАА е издаден в нарушение на материалния закон, при липса на реализация на хипотезата на приложената правна норма. Не е посочено и в какво се състои нарушението на водача, коя правна норма е нарушил той, за да му се налага такава мярка, съставен ли му е АУАН и издадено ли е НП.

По отношение собственика на автомобила В. Х. се възразява и за това, че той не е взел участие в издаването на процесния ИАА, узнал е за наличието на проблем едва след като този акт му е бил връчен, като така е бил лишен от правото си да участва в производството и да организира своевременно и ефективно защитата си. Не е мотивирано по каква причина му е наложена мярка в максимален размер, след като той не е извършил каквото и да било нарушение.

В проведено по делото о. с. з. жалбоподателите се представляват от адв. С. К. от АК - Габрово, който поддържа жалбата.

За ответната страна не се явява процесуален представител.

Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Заповедта е издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“– Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения за длъжностно лице по реда на чл. 172, ал. 1, от ЗДвП и от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, съгласно който текст принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. С писмо от 01.09.2025 г. на началник ОО „АА“ Габрово е посочено, че със Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ София същият е оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ, като в т. 4 същата е налице описаното оправомощаване. Няма данни тази заповед да е била отменена или изменена до датата на издаване на процесния ИАА. В заключение съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.

По делото няма спор, че на посочената дата – 25.07.2025 г., С. Т. К. е управлявал лек автомобил Д. Л. с рег. № [рег. номер], собственост на В. И. Х.. Няма спор и за това, че той не е притежател на посоченото в процесната заповед удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В ИАА е отразено, че в автомобила на тази дата освен водача е пътувало и друго лице – С. М. С., срещу заплащане. Към преписката е приложен АУАН № 00316 от същата дата, съставен срещу жалбоподателя К., за нарушение на чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.

По делото е налице и неоспорено от страните писмено сведение от С. М. С., в което той сочи, че на 25.07.2025г., около 20.30 часа, бил докаран от К. в с. Крушево с лек автомобил Д. Л. с посочения по-горе регистрационен номер. С. се обадил на С. К. да го закара, т.к. били познати, като му предложил да му заплати 10.00 лв. за услугата. Този факт също не се оспорва от жалбоподателите.

Самият жалбоподател К. дава също писмени сведения, в които отразява, че ползва автомобила без да е сключил договор за покупко-продажба. На 25.07.2025 г. посетил с. Крушево, т.к. имал уговорка със С. да го закара в Севлиево, като получил 10.00 лв. за транспортния разход. В обясненията си лицето изрично посочва, че е безработен, вози хора за пари, в колата има радиостанция, закупена за да има контакт с колегите си – т.е. самият жалбоподател К. потвърждава, че осъществява таксиметров превоз срещу заплащане като дейност, а не спорадично и случайно.

Според разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, посочени като основания за издаването на акта по отношение собственика на автомобила В. Х., за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. В случая мярката е наложена за това, че с процесното превозно средство е осъществяван такъв превоз без наличие на удостоверение за регистрация за извършването му – такава регистрация липсва. Фактическият състав на нормата е изпълнен. Съгласно ал. 2, т. 1 от това правило, налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и "в". Мярката се налага до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

В случая автомобилът е спрян от движение за максимално предвидения срок от 12 месеца, без да е предвидена дори опцията тя да действа до отстраняване на нарушението, т.е. възможно е хипотеза на отстраняване на нарушението, но мярката би продължила действието си, което е в разрез с императивното нормативно изискване. Самата формулировка на акта в тази му част е противоречива – веднъж се предвижда ясно и категорично мярката да се наложи за срок от 12 месеца – „спиране от движение за 12месеца“, веднъж се преповтаря законовото правило – „до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“, което прави волята на административния орган неясна, а това е недопустимо с оглед правната сигурност и опорочава ИАА в тази му част до степен, налагаща неговата отмяна в същата.

Въпреки че хипотезата на процесната ПАМ е налице, съдът намира, че мярката е прекомерна по отношение на собственика на автомобила и необосновано висока. Няма данни Х. да е бил наясно за каква цел ще се ползва предоставеното от него на К. МПС, нито се твърди, че самият собственик е извършил нарушение. Той не е участвал и в производството по налагане на мярката, не е уведомен, че стартира такава процедура, не е информиран за обстоятелствата и наличните доказателства около извършеното от друго лице административно нарушение, като по този начин е лишен напълно от възможност да участва в административното производство.

Нито в процесния ИАА, нито в преписката по издаването му става ясно по какви причини му се налага ПАМ в максимален размер. Не са налице твърдения и данни, че е извършил противоправно деяние, че с поведението си застрашава даден тип обществени отношения. В тази част, досежно индивидуализацията на мярката, заповедта се явява изцяло немотивирана. По този начин е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целта на мярката е преустановяване на административното нарушение, съгласно изричната формулировка на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП, а Х. не е извършил нарушение, което е следвало да се преустановява със спиране на автомобила от движение. Според чл. 6, ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В случая не става ясно какви цели на закона ще се постигнат с налагане на ПАМ в максимален размер спрямо точно това лице. Чрез спиране на автомобила от движение за една година за Х. ще се причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, която може да се постигне и с налагането на ПАМ на виновния за нарушението водач, при който чрез отнемане на СУМПС на практика се препятства възможността именно да извършва такова нарушение занапред.

По тези съображение процесната Заповед следва да се отмени по отношение мярката, наложена на В. И. Х..

Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от същия нормативен акт, с което е мотивирана ПАМ на водача, при налично нарушение се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно ал. 2, т. 3, налагането на принудителните административни мерки се осъществява от органите по контрол чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - в случаите по ал. 1, т. 4 и 5.

В случая, по отношение на тази мярка, заповедта съдържа ясно описание на нарушение - извършване на превоз срещу заплащане на пътник С. М. С. без наличие на удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, установено от свалени обяснения на пътника и водача. Това нарушение се съдържа в хипотезата на самата правна норма, посочена като основание за налагането на ПАМ. Същото е установено по несъмнен начин от писмените обяснения както на конкретния пътник, който не отрича, че е заплатил за услугата, така и от обясненията на самия водач, който изрично потвърждава, че това не е единичен случай, т.к. той возел „хора за пари“ – т.е. осъществява търговска дейност с цел печалба. Тук не става въпрос за инцидентен случай на споделено пътуване, при което той е имал лична причина да пътува до дадена дестинация и с цел да подели транспортните разходи е взел друг спътник, с когото си делят цената на горивото. Напротив – той сам посочва, че е отишъл в с. Крушево по изрична предварителна заявка на С., именно с цел да го транспортира до гр. Севлиево, срещу договорена цена на услугата и това не е инцидентен случай, а дейност, от която той се издържа и за целите на която е закупил радиостанция „за свръзка с колегите“ – други таксиметровите водачи. Налице е предварително заявен маршрут срещу заплащане, извършен с МПС, което отговаря на понятието „обществен превоз“. Пътят между с. Крушево и гр. Севлиево е между 5 и 6 км., при което автомобилът няма да разходи гориво за 10.00 лв. и очевидно е налице икономическа облага за водача от предоставената услуга, равняваща се на разликата между по-ниската й стойност и това, което той е получил реално за нея.

По отношение на това лице е изпълнена хипотезата на посочената правна норма и мярката е наложена като вид и размер законосъобразно и справедливо, в съответствие с основните правни принципи.

В заповедта е ясно посочено по какъв начин е установено нарушението – при проверка на място на посочените дата, час и местоположение, както и въз основа на обясненията, дадени от водача и пътника и приложени към преписката, които не са оспорени по делото. Не отговаря на истината соченото в жалбата, че К. е извършил лична безвъзмездна услуга – и двете лица потвърждават, че услугата е била заплатена и извършена след изрично направена предварителна заявка за превоз, което К. осъществява по принцип като дейност – източник на доходи.

Нарушението е извършено от водача на МПС С. К. и е констатирано със съставен по надлежния ред АУАН от компетентните длъжностни лица. Принудителните административни мерки са с превантивен характер и имат за цел да осуетят възможността за извършване на други подобни нарушения. Следва да се припомни, че те не са наказание, за което да се изисква виновно поведение, а средство за преустановяване на административни нарушения, видно и от формулировката на чл. 106а ЗАвтП. Това ясно личи и от разпоредбата на чл. 22 ЗАНН: "За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки".

Дейността по обществен превоз на пътници следва да бъде регистрирана, като се регистрира и превозното средство, с което се извършва тя, с оглед осъществяване на контрол на същото и на дейността, с цел осигуряване безопасност на пътниците и транспорта. Липсата на регистрация на дейността лишава и фиска от приходи, въпреки че лицето, което осъществява търговска дейност, дължи заплащане на данъци и други публични задължения, свързани с тази дейност.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед следва да бъде оставена в сила като издадена от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимия материален закон по отношение на водача С. Т. К..

С оглед изхода на настоящия правен спор своевременно заявено и основателно се явява искането на В. И. Х. за осъждане на ответника за възстановяване на направените от него деловодни разходи, които в случая се равняват на 10.00 лв. заплатена държавна такса. Адвокатският хонорар е договорен и заплатен изцяло от другия жалбоподател – С. Т. К., видно от приложения договор за правна защита и съдействие, но тъй като неговата жалба се явява неоснователна, то тези разноски следва да останат в негова тежест.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 106а и чл. 107 от Закона за автомобилните превози, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-2019 от 08.08.2025 г. по описа на същия съд, Заповед № РД-14-3872 от 28.07.2025г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово в частта, в която с нея е наложена принудителна административна мярка на В. И. Х. от гр. Севлиево, [ЕГН]– спиране от движение за 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация № ********* на лек автомобил Д. Л., категория М1, на основание чл. 106а, ал. ъ1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1, като незаконосъобразна.

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на същата заповед по отношение на С. Т. К. от гр. Севлиево, [ЕГН], на когото на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление № ********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация – София, да заплати на жалбоподателя В. И. Х. от гр. Севлиево, [ЕГН] направените от него разноски в настоящото производство на стойност 10.00 лв. заплатена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на настоящия съдебен акт.

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.