Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 08. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 14998 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство Е.Й.А. с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „Дружба“, бл. № *******чрез
процесуалния представител адвокат В. Д. срещу решение № 184003, постановено на 05.
08. 2019 г. от Софийския районен съд, 42-ри състав, по гр. д. № 65126 по описа
на Софийския районен съд за 2018 г. (обжалвано решение). С него районният съд е
уважил частично предявения иск с правно основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата в размер на 3 500 лева от общо
претендираните 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди поради ухапване от безстопанствено куче.
Е.Й.А. обжалва
решението в частта, в която
предявеният иск са е бил частично отхвърлен. Твърди, че в обжалваната част
решението е неправилно. Заявява, че районният съд неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че макар и първата инстанция да е съобразила определени факти
(продължителността на възстановителния процес, наличието на белег, претърпеният
стрес, страхът от кучета и пълното възстановяване на долния крайник), тя е
пропуснала да съобрази следните обстоятелства: силните физически болки и
страдания, негативните душевни преживявания, уплаха и стрес, продължаващи и към
19. 09. 2019 г., както и затруднения за свободно придвижване и полагане на труд.
Анализирайки данните от свидетелските показания и експертното заключение по
съдебно-медицинската експертиза оспорва извода на районния съд за пълно
възстановяване. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да
уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноските пред двете
инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на Е.Й.А. от ответника в
първоинстанционното производство Столичната община, съдебен адрес ***, чрез
процесуалния представител адвокат А. Д.. Твърди, че оплакванията на Е.Й.А. са
неоснователни и недоказани. Поддържа, че районният съд е направил правилни и
обосновани изводи относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,
които изцяло почиват на представените писмени и гласни доказателства. Иска от
въззивния съд да остави въззивната жалба на Е.Й.А. без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
По делото е
постъпила също така въззивна жалба срещу обжалваното решение и от Столичната община.
С нея решението се обжалва в частта,
в която предявеният иск е бил частично уважен. Столичната община твърди, че в
обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съществени
процесуални правила. По-точно оспорва извода на районния съд, че е налице
противоправно бездействие. Позовава се на Закона за защита на животните (ЗЗЖ),
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и Общинската програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 – 2016 г. Заявява,
че законовите задължения на общинската администрация са насочени към овладяване
на популацията на безстопанствените кучета чрез хуманни методи, които са
регламентирани в ЗЗЖ, без да се възлага постигане като конкретен резултат
липсата на безстопанствени кучета. Столичната община твърди, че всъщност е
реализирала конкретни действия по изпълнение на вменените ѝ по закон
задължения. Оспорва извода на съда за наличието на причинна връзка между
твърдените вреди и нападението от безстопанствено куче, като твърди, че
механизмът на инцидента не е доказан. Освен това заявява, че не е доказан и
безстопанственият характер на кучето. Поддържа, че свидетелката Райчева не е
очевидец, а възпроизвежда онова, което пострадалата ищца ѝ е разказала.
Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част
и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски за държавна такса по обжалването и представителство пред
въззивната инстанция.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на Столичната община от Е.Й.А..
Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че районният съд правилно
е приел, че Столичната община отговаря за обезвреда, защото има законово
задължение относно осигуряването на безопасна околна среда, както и има
задължения по повод овладяването на популацията на безстопанствените кучета.
Поддържа също така извода на районния съд, че общината отговаря и когато
предприетите от нейните служители действия не са достатъчно ефективни или се
явяват недостатъчни за постигане на законоустановените ѝ задължения.
Счита за доказано по настоящия случай, че Столичната община не е предприела
необходимите мерки за ограничаването на популацията на безстопанствените кучета
в района на кв. „Илиянци“ в град София. Заявява, че е била нападната и ухапана
от явно агресивно животно. Поддържа, че е била ухапана от безстопанствено куче
на безлюдно място и че никой лично не е видял това. Въпреки това по делото са
били събрани достатъчно доказателства, които установяват механизма на
настъпването на вредите и безстопанствеността на кучето: показанията на
свидетелите, от обстоятелството, че районът е промишлен и в него не се
разхождат домашни животни и предвид честите обаждания от посетената фирма до
„Екоравновесие“ относно многото бездомни кучета. Иска от въззивния съд да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Отново претендира направените
разноски пред въззивната инстанция.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни
изводи.
Въззивните
жалби са процесуално допустими: изхождат от заинтересовани страни, подадени са
в законоустановения срок чрез надлежно упълномощени процесуални представители и
са представени документи за внесени държавни такси в съответните размери.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Относно правилността му приема следното.
Предмет на
настоящото производство е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева.
Фактическият
състав на правото на обезщетение по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД обема
следните елементи: 1. възлагане на работа; 2. вредоносно поведение на лице, на
което е била възложена работата (действие или бездействие; в настоящия случай
се твърди бездействие); 3. настъпили вреди в определен размер (в случая се
претендират неимуществени вреди); 4. причинна връзка между поведението и
настъпването на вредите; 5. вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата; 6. вина на лицето, на което е била възложена работата.
От така посочените елементи на правопораждащия фактически състав Столичната
община оспорва с въззивната си жалба наличието на възлагане на работа (твърди,
че всъщност не ѝ е възложено да постигне липсата на безстопанствени
кучета), неправомерно бездействие и причинна връзка между неправомерното
бездействие и настъпилите неимуществени вреди. Е.Й.А., от друга страна, излага
във въззивната си жалба доводи само във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД.
Е.Й.А. твърди,
че към 31. 08. 2018 г. е работила при частен съдебен изпълнител. От събраните
пред първата инстанция доказателства се установява, че на 31. 08. 2018 г.,
около 13, 00 час‚,
тя е връчила запорно съобщение за служители на юридическо лице в град София,
квартал „Илиянци“, ул. „*******. След като връчила запорното съобщение на
управителя, на улицата била нападната от куче. Кучето се приближило откъм гърба
ѝ, изръмжало и я ухапало по лявата подбедрица. Вследствие на ухапването Е.Й.А.
е изпитала болки и страдания, които продължили 2 – 4 седмици. Имала е
кръвозагуба и ѝ е прилошало. След изтичането на периода от 2 – 4 седмици
от ухапването увреждането постепенно е преминало и не е оставило последствия за
живота и здравето на пострадалата. Останал е белег на лявата ѝ подбедрица
с дължина 8 сантиметра, който е козметичен дефект по кожата и не води до
функционални промени на долния крайник. Тези обстоятелства се установяват от
събраните свидетелски показания, писмените доказателства (медицинската
документация на л. 6 – 9 от делото на районния съд) и експертното заключение по
съдебно-медицинската експертиза. Свитеделките Д.С.Р.(служител на юридическото
лице) и П.С.Б.(дъщеря на Е.Й.А.) не са преки свидетели (очевидци) по отношение
на нападението от кучето. Пряко възприетите от тях факти, свързани със
състоянието на Е.Й.А. непосредствено след нападението от кучето, преценени в
съвкупност с останалите доказателства по делото (медицинската документация и
експертното заключение) обаче установяват при условията на пълно и главно
доказване гореописания механизъм на причиняването на вредите. Налице е пряка
причинна връзка между нападението на кучето и вредите.
Освен това се установява,
че Е.Й.А. е била стресирана и уплашена от нападението на кучето. Преди случая
обичала много животните, но след това изпитва страх и се чувства застрашена за
себе си. Тези допълнителни неимуществени вреди се установяват от показанията на
свидетелката П. С.Б..
Въззивният съд
споделя извода на първата инстанция, че кучето, нападнало Е.Й.А., е
безстопанствено. Той произтича от показанията на свидетелката Д.С.Р.. Според
свидетелката трите кучета, държани в двора на адреса на юридическото лице, се
държат вързани със синджири през деня. От друга страна, съобразно показанията
ѝ в района има улични кучета, тъй като кварталът е краен и често там се
изхвърлят домашни кучета. От тези обстоятелства, както и от установения факт,
че Е.Й.А. е била нападната от куче, се налага фактическият извод, че кучето е
било безстопанствено. Обстоятелството кое точно от безстопанствените кучета в
района е нападнало Е.Й.А. е правноирелевантно.
Възраженията
на Столичната община, че няма задължение да осигури липсата на безстопанствени
кучета и че е реализирала конкретни действия по изпълнение на вменените ѝ
по закон задължения са неоснователни. Общината има задължение да вземе мерки за
предотвратяването на агресивното поведение на кучетата към хора (чл. 50, т. 2
във връзка с чл. 49 ЗЗЖ). От обстоятелството, че в разглеждания случай Е.Й.А. е
била нападната и ухапана от безстопанствено куче, се налага изводът, че
Столичната община не е изпълнила законовото си задължение с дължимата грижа.
Освен това, както правилно приема районният съд, представените от Столичната
община отчет за изпълнение на мерките по т. VI от Програмата за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на Столичната община (л.
28 от делото на районния съд) и годишен отчет от директора на ОП
„Екоравновесие“ (л. 33) се отнасят за периода от 2012 до 2016 г., съответно за 2017
г. (тоест преди нападението на Е.Й.А. от безстопанствено куче). Макар и да е
представено решение на Столичния общински съвет за продължаване на
изпълняването на точка VI от „Програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012
– 2016 г.“, което е датирано към 08. 02. 2018 г., по делото липсват
доказателства за реалното изпълнение и предприемане на мерки във връзка с това
решение през 2018 г.
На последно
място въззивният съд следва да разгледа възражението на Е.Й.А. във връзка с
твърдяното неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост“ по
смисъла на цитирания текст съгласно задължителната съдебна практика не е
абстрактно, а за определянето му във всеки конкретен случай съдът следва да
съобрази разнообразни обективно съществуващи правнорелевантни обстоятелства (т.
II
от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г.). Във въззивната
жалба на Е.Й.А. се твърди, че районният съд не е съобразил редица
правнорелевантни обстоятелства (силните физически болки и страдания,
негативните душевни преживявания, уплаха и стрес, продължаващи и към 19. 09.
2019 г., както и затруднения за свободно придвижване и полагане на труд).
Въззивният съд приема, че първата инстанция е съобразила физическите болки и
страдания на Е.Й.А., включително и тяхната доказана продължителност, съобразно
установеното за периода от 2 – 4 седмици след ухапването. Твърдените от въззивницата
силни болки и страдания след периода
от 2 – 4 седмици от нападението на безстопанственото куче и ухапването са
недоказани, поради което районният съд правилно не ги е съобразил. Що се отнася
до негативните душевни преживявания, уплаха и стрес, въззивният съд констатира,
че те са доказани и са били съобразени от районния съд, като в мотивите към
обжалваното решение са използвани равнозначните и обобщаващи понятия „претърпян
стрес“, „емоционално състояние след инцидента“ и „страха на ищцата от кучета след
инцидента“. Затруднението за свободно придвижване е било доказано и е било
съобразено от първата инстанция при обсъждането на продължителността на
възстановителния период. Що се отнася до затруднението при полагането на труд,
то правилно не е било обсъдено от районния съд, защото Е.Й.А. не е представила
надлежни доказателства за полагането на труд (например трудов договор). Освен
това въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че при преценката на
правнорелевантните по чл. 52 ЗЗД обстоятелства размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от 3 500 лева е справедлив.
По изложените
съображения обжалваното решение е правилно и трябва да бъде изцяло потвърдено.
Разноски.
С оглед изхода на делото и неоснователността на двете въззивни жалби
разноски не следва да бъдат присъждани нито на едната, нито на другата страна.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
184003, постановено на 05. 08. 2019 г. от Софийския районен съд, 42-ри състав,
по гр. д. № 65126 по описа на Софийския районен съд за 2018 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.