Определение по дело №77/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 144/16.05.2011 г. по гр.дело № 558/2010 г. Девински районен съд осъжда Ц. Д. Г. “К.-с.К., обл.С., да заплати на Ж. А. Ш. 14,85лв. лихва върху главницата от 2 917,85 лв. обезщетение за шест месеца за времето, през което е останала без работа поради незаконното и уволнение със Заповед № 54/05.12.2008 г. на директора на ЦДГ”К.-с.К., считано от 02.12.2010 г. до 20.12.2010 г.; законната лихва върху главницата 2 917,98 лв., считано от датата на предявяване на иска – 20.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 210 лв. разноски.

Със същото решение искът на Ш. е отхвърлен за разликата над 14,85 лв. до пълния претендиран размер от 653,32 лв.; осъдена е ЦДГ да плати държавна такса от 50 лв. по сметка на съда.

Допустима въззивна жалба е подадена от Ж. А. Ш. против решението само в отхвърлителната част, като се иска отмяна и присъждане на целия претендиран размер от вземането.

В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия Ц. Д. Г. “К.-с.К., обл.Смолянска не се явява представител и не е даден отговор или друго становище по жалбата.

Съдът установява следното:

С решение № 56/03.06.2009 г. по гр. дело № 48/2009 г. Д. районен съд по реда на чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ признава за незаконно уволнението на Ж. Ш. по заповед № 54/05.12.2008 г. на директора на градината, отменя заповедта, възстановява Ш. на предишната и работа като “Д. учителка” в градината и осъжда последната да заплати на Ш. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането и без работа, считано от 06.01.2009 г. за шест месеца, в размер на 2 917,98 лв. Това решение влиза в сила на 09.02.2010 г. Исковете са предявени на 24.02.2009 г.

Ш. отправя до ЦДГ”К. молба с вх. № 164/25.11.2010 г., с която настоява така присъденото обезщетение да и се изплати, като дава седмичен срок, считано от получаване молбата, за да се извърши плащане.

Първата инстанция счита, че лихвата върху това обезщетение се дължи от изтичане на едноседмичния срок-от 02.12.2010 г., тъй като молбата представлява покана, определяща срок за плащане, по см. на чл.84, ал.2 ЗЗД. Ищцата претендира плащане на лихвата, считано от датата на оставането и без работа поради горното уволнение – 06.01.2009 г.

Въззивният съд намира, че лихва върху сумата на обезщетението не се дължи в случая нито от 06.01.2009 г., от когато е оставането без работа, нито от изтичане срок по “поканата” - от 02.12.2010 г., а се дължи от датата, на която е предявен искът за присъждане на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ – 24.02.2009 г. По този въпрос за съдилищата е задължително ТР № 3/96 г. по гр.д. 3/95 г. на ОСГК. С това решение е прието, че вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението по чл. 335 КТ, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Под “покана” се разбира такава, която е отправена до длъжника преди завеждане на делото, защото впоследствие самата искова молба играе ролята на покана. Затова не може да се приеме, че покана, отправена след исковата молба, както е в настоящия случай, поставя началото на забавата на длъжника, след като вече има едно поканване да се плати чрез исковата молба. Писмото до работодателя от 25.11.2010 г. е напомняне за задължението и за съществуващата забава на длъжника, като ищцата с него се опитва да получи плащане, за да не се налага да предприема действия чрез съда.

При това положение ответникът дължи на ищцата законната лихва върху главницата от 2 917,98 лв., считано от 24.02.2009 г. до предявяване на настоящия иск на 20.12.2010 г., както и след това - до окончателното изплащане на тази главницата. За периода 02.12.2010 г. до 20.12.2010 г. вече са присъдени с необжалваната част на настоящото решение 14,85 лв., затова на Ш. следва да се присъди остатъкът за времето от 24.02.2009 г. до 02.12.2010 г., чийто размер възлиза на 580,55 лв., намерено от въззивния съд по програмата за изчисляване на законната лихва. Искът и за разликата над 595,40 лв./580,55 лв. плюс присъдените 14,85 лв./ до предявения размер от 653,32 лв. за времето от 06.09.2009 г. до 24.02.2009 г. е неоснователен, поради което отхвърлящото го решение следва да се потвърди в тази част.

На осн.чл. 78, ал.6 ГПК детското заведение следва да бъде осъдено да заплати по сметка на С. о. с. държавна такса върху допълнително присъдените 580,55 лв. в размер на 34,83 лв.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 144/16.05.2011 г. по гр.дело № 558/2010 г. на Д. р. с. в частта, с която искът на Ж. Ш. за присъждане на законната лихва е отхвърлен за разликата над 14,85 лв. до 594,40 лв. – в частта за сумата от 580,55 лв., касаеща времето от 24.02.2009 г. до 02.12.2010 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц. Д. Г. “К.-с.К., О.Д., представлявана от Е.. Х.., да заплати на Ж. А. Ш., ЕГН *, от с. К., О.Д., допълнително сумата от 580,55 лв./петстотин и осемдесет лева и 55 стотинки/, представляваща законната лихва за времето от 24.02.2009 г. до 02.12.2010 г. върху главницата от 2 917,98 лв. присъдено по чл.225, ал.1 КТ обезщетение с решение № 56/03.06.09 г. по гр.д. 48/09 г. на Д. р. с..

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 144/16.05.2011 г. по гр.д. 558/2010 г. на Д. р. с. в частта, с която е отхвърлен искът на Ж. Ш. за разликата над 595,40 лв. до претендирания размер от 653,32 лв. законна лихва за времето от 06.01.2009 г. до 24.02.2009 г. върху обезщетението от 2 917,98 по чл.225, ал.1 КТ.

В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Ц. Д. Г. “К.-с.К., О.Д., представлявана от Е.. Х.., да заплати по сметка на С.. о.. с.. държавна такса от 34,83 лв./тридесет и четири лева и 83 стотинки/ върху допълнително уважената част от иска.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.