РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Нова Загора, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100813 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ № 37, чрез пълномощника му
юрк.С. Б. против С. М. Т. с ЕГН **********, адрес: ****** и с цена на иска 482.39 лв., от
които 470.33 лв., представляващи стойността на консумирана в обекта на потребителя
ел.енергия за периода от 03.06.2021 г. до 02.01.2022 г. и 12.06 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода от 21.07.2021 г. до 17.02.2022 г., както и
законната лихва от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 18.02.2022 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд -
Нова Загора за вземанията си към С. М. Т.. По входираните документи било образувано
ч.гр.д.№ 262/2022 г. по описа на съда и била издадена заповед за изпълнение, която била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което била подадена
настоящата искова молба на основание чл.415, ал.2 от ГПК.
Посочва се, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от
Общите условия, същите влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били
публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.8, ал.1 от договора ищцовото
дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на
ответницата: жилище с ИТН ******, находящо се в ****** и за нея бил открит клиентски
номер ******. Същата била собственик на недвижимия имот, съгласно представен
Нотариален акт, вписан в СВп - Нова Загора на 23.09.2013 г. под № 172, том 11, дв.вх.peг.№
3233/23.09.2013 г.
Твърди също, че ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, се
1
бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
Сочи се, че съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
Излага се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД доставило на обекта на С. М. Т. за периода от 03.06.2021 г. до
02.01.2022 г. електроенергия на обща стойност 470.33 лв., която до този момент не била
заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница, С. М. Т. дължала законна
лихва в общ размер от 12.06 лв. за периода от 21.07.2021 г. до 17.02.2022 г. и такава се
дължала по фактурата за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на
настоящото производство на основание чл.18, ал.1, 2, 3, предложение 3-то от общите
условия на ищеца. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Издадените
фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за
забава, била подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на
ответника.
С оглед изложеното ищецът моли съда да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията му към С. М. Т., както следва: 470.33 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
03.06.2021 г. до 02.01.2022 г.; 12.06 лв., представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода от 21.07.2021 г. до 17.02.2022 г.; законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
18.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени и направените по делото разноски, а
именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ч.гр.д.№
262/2022 г. по описа на Районен съд - Нова Загора разноски в размер на 75.00 лв.
Ищецът е представил писмени доказателства по опис и моли съда да ги приеме.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответницата особен
представител - адв.Н. П. Д. от АК - Сливен, с който се посочва, че предявения иск е
допустим, но нямало доказателства за процесуалната легитимация на ответницата, като в
тази връзка липсвали доказателства за идентичност на името на ответника в исковата молба
- С. М. Т. и името на собственика на процесния имот - С. М. Г., дали това са имена на едно и
съшо лице. Липсвали данни и за поС.ния или настоящ адрес на ответника във връзка с
редовното му призоваване.
Относно исковата претенция за задължението на ответника, прави възражение за
размера на задължението и евентуална солидарна отговорност.
В проведеното на 12.01.2023 г. открито съдебно заседание особения представител на
ответницата - адв.П. е направила оспорване на подписа положен на Заявление-декларация с
вх.№ 7062321/08.09.2017 г. за започване на продажба на електрическа енергия за „заявител-
декларатор“ и на подписа положен на Декларация за достъп до мрежата клиентски № ******
за „декларатор“, че същите не са положени от ответницата С. М. Т. и с оглед заявеното от
ищцовата страна, че ще се ползва от оспорените Заявление-декларация с вх. №
7062321/08.09.2017г за започване на продажба на електрическа енергия и Декларация за
достъп до мрежата клиентски № ******, съдът е открил процедура по оспорване на същите
и за целта е назначил изготвянето на съдебно-графологична експертиза и такава е
представена на 27.03.2023 г. от вещото лице Г. Г. М..
След представянето на заключението по съдебно-техническа експертиза, в
последното по делото открито съдебно заседание е изслушано вещото лице и страните са
приели представената експертиза.
Юрк.Б. поддържа иска в цялост.
В заключение особеният представител на ответницата - адв.П. посочва, че е изчерпала
всички фактически възможности да се свърже лично евентуално с ответницата С. Т., два
пъти ходила до адреса й, но не я намерила и нямало как да проучи и получи фактически
нейните обяснения по случая. Доказателствения материал събран по делото бил стабилен,
изследвали че за имената било явно, че ответницата се е омъжила през този период, това
проверила в кметството в с.Кортен и се доказало, че е легитимен ответник, подписа се
2
легитимирал с експертизата по делото.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
следните писмени доказателства: препис - извлечение от сметка на л.5 от делото, фактура №
********** на л.6 от делото, фактура № ********** на л.7 от делото, фактура № **********
на л.8 от делото, информация от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на л.9 от делото,
фактура № ********** на л.10 от делото, фактура № ********** на л.11 от делото, фактура
№ ********** - на л.12 от делото, фактура № ********** на л.13 от делото,, заявление-
декларация за започване на продажба на електрическа енергия вх.№ 7062321 от 08.09.2017 г.
- на л.14 и л.15 от делото, декларация за достъп до мрежата клиентски № ****** на л.16 от
делото, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 116, том II, рег.№ 1859 дело №
269 от 2013 г. на л.17, 18 и 19 от делото, Справка № 740433/16.06.2022 г. чрез отдалечен
достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за
вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 16.06.2022 г. за лицето
С. М. Г. с ЕГН ********** - на л.20 от делото, извлечение от вестник „Дневник“ от
27.05.2008 г. с Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“АД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г.
на л. от 21 до л.24 вкл., пълномощно, както и приобщената по делото съдебно-графологична
експертиза.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 262/2022 г. по описа на Районен съд
- Нова Загора, на 18.02.2022 г. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, за сумите от 470.33 лв., представляващи стойността на
консумирана в обекта на потребителя ел.енергия за периода от 03.06.2021 г. до 02.01.2022 г.
и 12.06 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от
21.07.2021 г. до 17.02.2022 г., както и законната лихва от 18.02.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Като основание за вземането заявителя – ищеца е посочил, че претендираната
главница представлява стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия, доставена за периода от 03.06.2021 г. до 02.01.2022 г. по партидата на ответника С.
М. Т., с кл.№ ******, отнасяща се за обект на потребление: ******, ИТН ******.
Заповедният съд е уважил това искане, като е издал заповед № 181/21.02.2022 г. за
претендираните по заявлението суми. Със същата заповед, заповедният съд е разпоредил
длъжника-ответник да заплати на заявителя - ищец и сторените по делото от последния
разноски в размер на 75.00 лв.
Заповедта по чл.410 от ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника
и на основание чл.415, ал.2 от ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване
съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника
адв.Н. П. Д. от АК - Сливен, с който се поддържа, че предявения иск е допустим, но
недоказан и че подписите на представените от ищеца писмени доказателства не са
положени от ответницата.
С оглед на направеното оспорване, съдът е назначил изготвянето на съдебно-
графологична експертиза на вещото лице Г. Г. М., което в заключението си, прието от
страните е извело следното:
1. Процесния подпис в реквизита „Заявител- декларатор“ от Заявление - декларация
за започване на продажба на електрическа енергия с клиентски № ****** на лицето С. М. Т.
с ЕГН ********** от 08.09.2017 г. е положен от С. М. Т. с ЕГН **********.
2. Процесният подпис в реквизита „Декларатор“ от Декларация за достъп до мрежата
с клиентски № ****** на лицето С. М. Т. с ЕГН ********** е положен от С. М. Т. с ЕГН
**********
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
3
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
За вземането си ищцовото дружество на 18.02.2022 г. е подало заявление по чл.410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено от Районен съд - Нова Загора и е
обектирирано в Заповед № 181 от 21.02.2022 г., но поради уведомяване на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК са му дадени указания от заповедния съд, в едномесечен срок да заведе
дело за установяване на вземането си. Следователно е предявен иск с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че между него и
ответника съществували договорни отношения във връзка с доставка на ел.енергия,
основаващи се на приети ОУ. Ищецът бил добросъвестен в изпълнение на договорните си
задължения, докато ответникът не изпълнил своите като не бил заплатил за определен
период от време доставената му и консумирана от него ел.енергия. За вземането си
ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, но са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за
установяване на вземането си, заради постъпило в срок възражение от страна на длъжника.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовата страна следваше да
докаже наличие на договорни отношения между страните, както и размера на задлженията
на ответника към него.
В тежест на ответника бе да докаже изпълнил ли е част или изцяло задължението си
към ищеца.
Събраха се доказателства, от които може да се направи извода, че предявеният иск е
основателен. По силата на чл.7, т.1 от Общите условия, ищцовото дружество поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника,
находящ се в ******, индивидуализиращо се с ИТН: ******. За ответника С. М. Т. бил
открит клиентски номер ******. Същата е собственик на недвижимия имот, видно от
приложеното копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 116, том II, рег.№
1859 дело № 269 от 2013 г. на л.17, 18 и 19 от делото.
В заключението си вещото лице категорично е извело, че подписите в реквизита
„Заявител- декларатор“ от Заявление - декларация за започване на продажба на електрическа
енергия с клиентски № ****** на лицето С. М. Т. с ЕГН ********** от 08.09.2017 г. и в
реквизита „Декларатор“ от Декларация за достъп до мрежата с клиентски № ****** на
лицето С. М. Т. с ЕГН ********** са положени от С. М. Т. с ЕГН **********.
Заключението на вещото лице съдът кредитира, като такова изготвено от
компетентен и безпристрастен специалист.
Страните също са приели заключениято му в последното по делото открито съдебно
заседание.
От друга страна особеният представител на ответницата - адв.П. в заключителната си
пледоария е заявила, че ответницата се е омъжила през този период, което била проверила в
кметството в с.Кортен и се доказало, че е легитимен ответник. Изложеното обяснява
различието във фамилните имена на ответницата преди и след това.
Ответницата от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, в качеството си
на собственик на недвижимия имот се е задължила да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД доставило на обекта на С. М. Т. за периода от 03.06.2021 г. до
02.01.2022 г. електроенергия на обща стойност 470.33 лв., която до този момент не е
заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел.енергия ответникът
дължи и законна лихва в общ размер от 12.06 лв. за периода от 21.07.2021 г. до 17.02.2022 г.,
която се дължи за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на
настоящото производство.
От приетите писмени доказателства се установи безспорно и че за консумираните
количества ел.енергия ищцовото дружество е издало на ответника фактури с дължимите за
плащане от него суми за процесните периоди.
От гореизложеното следва, че предявеният от ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД положителен установителен иск против ответницата С. М. Т. се
4
явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за
законна лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.02.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д.№ 262/2022 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора в общ размер на 75.00 лв., от които: 25.00 лв. платена
държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на делото съдът счита, че следва да ангажира отговорността на
ответника и за разноските по настоящото производство и същият следва да заплати такива в
размер на 845.00 лв., от които: 75.00 лв. - платена държавна такса, 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, 370.00 лв. – депозит за съдебно-графологична експертиза
и 300.00 лв. – депозит за особен представител.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на С. М. Т. с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ
адрес: ******, че ВЗЕМАНЕТО на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
СРЕЩУ С. М. Т. с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: ******, ЗА СУМАТА от
482.39 лв. /четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, от които: 470.33
лв. /четиристотин и седемдесет лева и тридесет и три стотинки/, представляващи стойността
на консумирана в обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 03.06.2021 г. до
02.01.2022 г. и 12.06 лв. /дванадесет лева и шест стотинки/, представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода от 21.07.2021 г. до 17.02.2022 г., ведно със законната
лихва от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, С. М. Т. с ЕГН **********, с
поС.ен и настоящ адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, с ЕИК *********, направените разноски по ч.гр.д.№ 262 по описа на Районен съд –
Нова Загора за 2022 г., в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА С. М. Т. с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: ******, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, направените по
делото разноски в размер на 845.00 лв. /осемстотин четиридесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5