О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 575 Година, 2020, 18.06 Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..……....……… граждански състав …………………………..
На осемнадесети юни …………..…..……...….……..
Година две хиляди и двадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………
Съдебни заседатели:
……………………..…………
Секретар
………………………………………………………………………………….………
Прокурор
…………………………………………………………………………….……………
като разгледа
докладваното от …….....…… Р. Калиманова …………………………….
търговско дело № ………..
667 ....…. по описа за ………. 2019…………. година.
Производството
по делото е образувано по повод исковите претенции на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, община
Несебър, представлявано от Златко Димитров против „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление
ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо Йовчев
Тенев, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес:*** (над партер),
ап. 2 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 600000
лева, представляваща обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна
мрежа на територията на к. к. Слънчев бряг - изток за периода от 01.01.2014 година
до 31.12.2014 година, предявен на две евентуално съединени основания: ползване
на вещта след прекратяване на договор за наем между страните и неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца от ползването без основание на
собственото му имущество, както и сумата от 298000 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендирания размер главница за периода от 30.12.2014 година до
датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със законната лихва
върху търсената главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно
изплащане. Претендира се от ищцовата страна също и заплащането на сторените от
нея в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на
отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Твърди
се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, че на 08.03.2005 година между страните по него бил сключен
договор със срок на действие до 31.12.2005 година, съобразно който „Слънчев
бряг“ АД предоставило водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията
към нея за ползване на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу заплащане на
наемна цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната
вода, като водните количества се отчитали на базата на инкасираната вода от
абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод, собственост на
дружеството-ищец. На основание чл.11, раздел V срокът на договора бил удължаван
до 31.12.2008 година.
Посочва
се още, че съдържанието на понятието „водопроводната и канализационната си
мрежа и съоръженията към нея“ се извеждало от съдържанието на договора и
кореспонденцията по него като технологична система - група от вещи, осигуряващи
доставка на вода, извеждане на канализационни води до пречиствателна станция.
Твърди се, че ответникът юридически винаги бил признавал правото на собственост
на ищеца, за което свидетелствали писма изх. №№ К1551-А26-06-2018 година и пд29241-1/03-10-2019
година.
С писмо
изх. № И94-00-283/09.12.2008 година ищецът уведомил ответника, че прекратява взаимоотношенията
между тях, произтичащи от договора от 08.03.2005 година и същевременно му
отправил предложение за сключване на нов договор, с начало на действие -
01.01.2009 година, както и нова по размер наемна цена. Последният го уведомил с
писмо № 13413 от 06.01.2009 година, че не приема така направеното предложение
за сключване на нов договор. В резултат на всичко това се стигнало до
прекратяване на договорните отношения между страните. Въпреки това, до
настоящия момент ответникът ползвал собствената
на ищеца ВиК мрежа - водопровод, канал и технологични съоръжения през целите 2009
година до 2014 година, включително, обслужвайки абонатите си на територията на
к. к. Слънчев бряг и град Свети Влас.
Изтъква
се от ищеца допълнително, че дори да не била налице облигационна връзка на
договорно основание, то налице била основателна претенция на извъндоговорно
основание - ползването от страна на ответника на имуществото на ищеца за
търговската му дейност, без наличие на договор и без същият да заплаща дължимо
обезщетение. Същият продължил и продължавал да ползва безвъзмездно цялата В и К
мрежа, собственост на ищеца и да реализира печалба в резултат на това, явяваща
се разликата между приходи и разходи от дейността на територията на к. к.
Слънчев бряг - изток и град Свети Влас. Чрез водопроводната мрежа на ищеца,
канализационната мрежа и обслужващите съоръжения на територията на к. к.
Слънчев бряг - изток ответникът реализирал печалби, като извършвал доставка и
продажба на вода, извеждане на канализационни води и пречистване на води. Всяка една от тези три
дейности, ответникът не можел да осъществява без да ползва съоръженията на
ищеца и именно те давали фактическата възможност да се предлагат тези услуги на
крайните потребители и да се реализира търговска печалба.
Ответното
дружество е единственото по закон лице, което можело да предоставя такива
услуги на тази територия, защото за нея само то имало и можело да има статут на
воден оператор. Злоупотребявайки с право и ползвайки монополния си статут като
единствено възможен продавач на тези услуги, то осъществявало дейността си по нормирани цени,
утвърдени от ДКЕВР, като по този начин реализирало търговска печалба. Така едноличното
акционерно дружество се обогатило за
сметка на ищеца с процесната сума, представляваща половината от чистия
положителен финансов резултат на територията на к. к. „Слънчев бряг - изток“ и
град Свети Влас, който по преценка на ищеца възлизал на сумата от около 1200000
лева. Посочва, че размерът на обезщетението е формиран в съответствие с
възприетото от съдебната практика между страните по спорове със същия предмет,
но за различни периоди - търговско дело №223/2010 по описа на Апелативен съд - Бургас
и търговско дело №54/2011 по описа на Окръжен съд - Бургас относно
обезщетението за 2009 година; търговско дело №693/2013 по описа на Окръжен съд
- Бургас, потвърдено с решение на по търговско дело №65/2019 по описа на
Апелативен съд - Бургас, като спорът е висящ пред ВКС по касационно търговско
дело №2532/2019 относно обезщетението за 2010 и 2011 година; търговско дело №582/2018
по описа на Окръжен съд - Бургас относно обезщетението за 2012 година.
Ищцовото
дружество като търговец, собственик на водоснабдителната и канализационна
мрежа, било в правото си да получи обезщетение за ползването на мрежата му,
което с оглед на икономическа справедливост счита, че било в размер на
половината от счетоводната печалба от дейността на територията на к. к. Слънчев
бряг, осъществявана чрез неговата водоснабдителна и канализационна мрежа.
Обезщетението
се дължало и с лихва за забава в размер на 298000 лева за периода от 30.12.2014
година до датата на завеждане на иска. Ответникът многократно бил канен да
заплати задълженията си, включително и с нотариална покана рег.№4756/19, том
първи, №190 на нотариус Марияна Анастасова- Тумбакова, получена на 18.06.2019
година.
Ответното
дружество, на което съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея, в указания от закона и съда срок е депозирало писмен отговор. В същия
е посочено, че предявените искови претенции са неоснователни. Излага становище
за нередовност на исковата молба. На първо място счита, че описанието на
вещите, представляващи част от съвкупността на „водопроводната и канализационна
мрежа на територията на к. к. Слънчев бряг-изток“, за която се претендира обезщетение,
следвало да бъде ясно, точно, пълно и конкретно. Легални дефиниции за мрежите
на техническата инфраструктура се съдържали в параграф 5 от ДР на Закона за
устройство на територията и в параграф 1 от ДР на Закона за водите. Счита, че
така заявеният петитум не е конкретизиран, тъй като ищецът не е
индивидуализирал в достатъчна пълнота и с необходимата конкретика вещите, за
чието държане претендира обезщетение, а това предпоставя нарушение на правото
му на защита. Освен това, не били изложени и фактите, на които ищецът основавал
иска си, а именно размерът на наемната цена по прекратения договор, дали
претенцията за обезщетение е равна на наемната цена или се претендира в
по-голям размер, като в последния случай следвало да се посочат фактите, които обосновават
реално пропуснати ползи и претърпени вреди. Посочва още, че водопроводната и
канализационна мрежа на град Свети Влас не е предмет на процесния договор,
предвид което счита, че претенцията в тази и част не е конкретизирана нито по
размер, нито по основание.
В
изложението по основателността на иска на първо място прави възражение за
изтекла погасителна давност. Счита претенциите за периода преди 12.12.2014
година за погасени поради изтичане на петгодишния давностен срок. Излага и
становище за погасяването на всички претенции с тригодишния давностен срок, тъй
като счита претенцията за обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за специфичен
случай на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, а изискуемостта по чл.
114, ал. 1 от ЗЗД, респективно началото на давностния срок за обезщетението по
чл. 59 и чл. 236, ал. 2 от ЗЗД подчинени на едни и същи правила - от момента на
неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото
на друго. На второ място, счита, че мораторна лихва се дължи от поканата, а
такава е връчена на 18.06.2019 година, предвид което искът за лихва преди тази
дата е неоснователен.
На
следващо място посочва, че претендираното обезщетение - 50% от рентабилността
на трите услуги (довеждане на питейна вода, отвеждане на отпадни води и
пречистването им) многократно надхвърля уговорените в договора 50% от
рентабилността само на питейната вода, в който случай в тежест на ищеца е да
докаже реално пропуснати ползи и вреди и техният размер. Решаващите мотиви на
съда не се ползвали със сила на пресъдено нещо, предвид което постановените
съдебни решения по спорове между страните за други периоди не формирали сила на
пресъдено нещо по отношение на размера на обезщетението. Счита, че след като
претендираното обезщетение не се формира от средния пазарен наем и не е
идентично с посочената в договора наемна цена, ищецът следва да посочи фактите
и основанията на претенцията си.
Ответникът
осъществявал услугата пречистване на отпадни води, като ползвал пречиствателна
станция собственост на трето за процеса лице - Община Несебър, намираща се
извън територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“. Предвид това, ищецът следвало
да посочи основанието на претенцията си за обезщетение в размер на 50% от
печалбата на пречиствателната станция собственост на Община Несебър, съответно
дали за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на
град Свети Влас, за пречиствателната станция и КПС (канално-помпени станции)
бил сключил договор с ответника, продължило ли било ползването на наетите вещи
след прекратяването на наемния договор и прочие.
Ответникът
твърди, че в процесния период - цялата 2014 година не е ползвал вещи и
съоръжения, съставляващи част от мрежите на техническата инфраструктура, които
да са собственост на ищеца, а само такива, които са негова собственост и на
Община Несебър, като последните със знанието и съгласието на общинската
администрация по силата на договор за заем за послужване, материализиран в
удостоверение № 51/28.03.2018 година, издадено от Кмета на общината, т. е.
мрежата на техническата инфраструктура била ползвана на самостоятелно и годно
правно основание, със знанието и съгласието на собственика. Оспорени са
твърденията, че ищецът е собственик на В и К мрежа - водопровод за чиста вода,
канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях, която да е разположена
на територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“, както и че през процесния период
от време е ползвал същите. Сочи, че строителството на процесната В и К мрежа е
извършено от бившето Министерство на комуналното стопанство, благоустройството
и пътищата, а на основание чл. 5 от Постановление на Министерски съвет 120/1958
година, Министерство на търговията си запазва „правото на управление и
стопанисване върху всички благоустройствени и паркоустройствени мероприятия“ на
територията на к. к. “Слънчев бряг“. Посочва, че правоприемник на тези
министерства е Министерският съвет. На основание чл. 2 от Закона за общинската
собственост, чл. 19 от Закона за водите и параграф 7 от ПЗР на Закона за
местното самоуправление и местната администрация процесната В и К мрежа била публична общинска
собственост, която не попадала в изключението на чл. 19, ал. 1, т. 4 б. „в“ на
Закона за водите. За да е собственик на тази част от В и К мрежата, ищецът
„Слънчев бряг“ АД следвало да я е изградил или да му е била предоставена с
нарочен акт на принципала до датата на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991
година, защото съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона
преминават в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти,
включително и В и К мрежите. Заключава, че до 17.09.1991 година В и К мрежата е
била държавна собственост, а след тази дата - общинска собственост.
Въведено
е и възражение за забава на ищеца. В тази връзка се сочи, че ищецът е отказал
да получи обратно процесните вещи, които са били предмет на наемния договор,
което било удостоверено в констативен протокол от 15.03.2011 година. Това
обстоятелство го поставяло в забава, а ответникът бил освободен от последиците
на евентуалната своя забава на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
С
отговора на исковата молба ответникът е предявил инцидентен установителен иск,
с който моли съда на основание чл. 212 от ГПК във връзка с чл. 373, ал. 2 от ГПК, с решението да се произнесе и по оспореното според него преюдициално
правоотношение, като приеме за установено по отношение на ищеца „Слънчев бряг“
АД, че през 2014 година между Община Несебър и „В и К Бургас“ ЕАД е
съществувало правоотношение по заем за послужване на общинската мрежа на
техническата инфраструктура, разположена на територията на к. к. „Слънчев
бряг-изток“ и предназначена да доставя чиста питейна вода до крайните
потребители, да отвежда отпадните им води и да ги пречиства. Счита, че искът е
неоценяем и моли съда да определи държавна такса по чл. 69, ал. 2 от ГПК. В
случай, че съдът не приеме иска за съвместно разглеждане, моли същият да се
счита за възражение. Счита, че въпросът относно съществуването на заемно
правоотношение за послужване на същите вещи, които са предмет и на
първоначалния иск е преюдициален въпрос, защото ако наемателят по прекратен
договор за наем продължи ползването на наетите преди това вещи на друго
основание - нов договор за наем, договор за заем за послужване, придобие в
собственост същите вещи, иска по чл. 236, ал.2 от ЗЗД би бил неоснователен.
Счита, че е налице идентичност със
страните по първоначалния иск. С нарочна молба в изпълнение на указанията на
съда е уточнил, че предмет на договора за послужване е същата „водопроводна и канализационна
мрежа на територията на к.к. „Слънчев бряг-изток“, която е предмет на процесния
договор за наем и за ползването на която ищецът по главния иск претендира
обезщетения. Искът е неоценяем, тъй като се иска установяване съществуването на
безвъзмезден договор и е предявен срещу ищеца „Слънчев бряг“ АД, който оспорва
правата на „ВиК“ ЕАД да ползва същата мрежа.
Ищцовата
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и
доказателствата към него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова
молба. По възраженията за нередовност на исковата молба ищецът подчертава, че
предявеният иск не е вещен, а е такъв за парично обезщетение с извъндоговорен
източник - ползване на вещ без заплащане на съответната цена. Посочва, че
ответникът като наемател по договор за наем на съвкупност от вещи е бил наясно
с предмета на договора и какво точно е ползвал като единствен воден оператор на
тази територия, а тази съвкупност от вещи е описана по идентичен начин в
договора и в исковата молба. Предвид насложилите се отношения между страните, счита,
че описанието на предмета е достатъчно за завеждането на делото, а в хода му предметът
и съдържанието на наеманите вещи ще бъде изяснен по пътя на експертизата.
На
следващо място, счита за ноторно известно обстоятелство липсата на подземен
кадастър за тази територия. Предвид спецификата на В и К мрежата като
съоръжение, тя представлявала недвижима вещ, но не била нито кадастрална
единица, нито обособим недвижим имот, за който да можело да бъде посочено
по-ясно и точно описание. Съгласно дадените дефиниции в ДР на Закона за водите,
„водопроводна мрежа“ е елемент на водоснабдителната система в урбанизираната
територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за разпределение и
транспортиране на водата до потребителите; „канализационна мрежа“ е елемент на
канализационната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и
прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчните води от потребителите до
канализационните колектори извън урбанизираните територии.
Оспорва
твърденията на ответника относно собствеността на В и К мрежата, като заявява,
че той е собственик на процесната мрежа, находяща се в к. к. „Слънчев бряг“ -
изток (а не на цялата територия на к. к. „Слънчев бряг“). Счита това
обстоятелство за релевантно по отношение основателността на иска, а не за редовността
на исковата молба. Оспорва твърденията на ответното дружество, че за процесния
период не държи и не ползва движими или недвижими вещи, негова собственост, тъй
като именно той е единственият регистриран воден оператор на тази територия и в
този смисъл единственият, който има право и задължение да извършва дейностите
по предоставяне на В и К услуги, а същевременно и е сключил с ищеца именно в
качеството му на собственик прекратения договор за наем на процесната В и К
мрежа.
По
основателността на исковата молба, на първо място се посочва, че претенциите и
по двата иска - с правно основание в чл. 236, ал. 2 и в чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите, не са погасени по давност, тъй като приложение
намирала общата петгодишна давност, която към датата на завеждане на иска не
била изтекла. По иска за обезщетение по чл. 236, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите наемната цена служела единствено като ориентир за
определяне размера на обезщетението. Продължилото ползване на вещта било по
всички компоненти съизмеримо със задълженията по прекратения наемен договор -
наемна цена, грижа за вещта, необходими разходи и прочие. Страните по
прекратения договор уговорили заплащането на наемна цена за ползването на вещта
на годишна база. По своята същност рентабилността била понятие, което се
свързвало с произвеждането на положителен финансов резултат (печалба),
която се формира на годишна база за дружеството оператор. Затова и
изискуемостта настъпвала едва след изтичане на календарната година с цел
формиране на положителния финансов резултат за същата. Именно затова ползването
на водопроводната мрежа било договорено между страните на годишна база, а
дължимото обезщетение обхващало периода 01.01-31.12.2014 година, респективно било
изискуемо от 01.01.2015 година, което било и началният момент на давността.
Изтъква
се в нея на следващо място, че същият е държавно предприятие с мажоритарното
участие в капитала на Българската държава и представлява публично дружество по
смисъла на ЗППЦК. Част от дълготрайните му активи била цялата налична
водоснабдителна и канализационна мрежа на територията на курортния комплекс
„Слънчев бряг-изток“, община Несебър. Изцяло реновирана през периода 2000-2004
година, същата била на балансова стойност в размер на 80000000 лева и негова собственост
вследствие на извършени преобразувания и завършената процедура по приватизация.
Позовава се на разпоредбата на чл. 19, т. 4 от Закона за водите, в която е
предвидено, че водостопанските системи и съоръжения на територията на общината,
с изключение на тези, включени в имуществото на търговски дружества,
представляват публична общинска собственост. В това число влизали и уличните
канализационни мрежи и дъждоприемни шахти и канализационни колектори.
Независимо
от наличното право на собственост в неговия патримониум на посочената по-горе
мрежа, ищецът счита, че това обстоятелство и по-точно на кого принадлежи
същата, при съобразяване на конкретната искова претенция, основана на договор е
ирелевантно. Същата се основавала на прекратено облигационно правоотношение -
това по наемния договор, а последният не предпоставял право на собственост. Отделно
от това в кореспонденцията помежду им ответникът изрично бил признал и правото му
на собственост, а в отговора на исковата молба не провеждал насрещно и обратно
доказване, че В и К мрежата на територията на к.к. „Слънчев бряг“-изток не била
собственост на дружеството-ищец, а представлявала публична такава.
Оспорено
е и твърдението на ответника, че ищецът не се е противопоставил на продължилото
ползване, което довело до изпадането му в забава. Разменената между страните по
делото кореспонденцията ясно сочела на нежелание от страна на „В и К” ЕАД да
сключи нов наемен договор, като наред с това разкривала и несъгласието на ищеца
да продължава безвъзмездното ползване на собствената му вещ. Това възражение било
неоснователно и поради това, че той бил в невъзможност да ползва вещта.
„Слънчев бряг“ АД не било регистрирано като воден оператор по смисъла на ЗРВКУ,
поради което нямало право да извършва такава дейност, това щяло да бъде нарушение
на нормативните правила. Дружеството поискало регистрация, но такава му била отказана
от ДКЕВР, което водело до обективната невъзможност да ползва В и К мрежата.
Изтъква
се от ищеца, че дори и да има забава на кредитора, длъжникът в лицето на ответното
дружество не се е възползвало от възможността да се освободи от отговорност,
като предаде вещта някой друг по смисъла на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД. От това можело
да се заключи, че липсвали кумулативно изискуемите от посочената правна норма
предпоставки, при това поради поведението на ответника. За него оставало
задължението да полага грижата на добрия търговец, а било очевидно и че той не бил
спирал да реализира печалби от ползването на вещта в исковия период и
продължавал това ползване и към момента.
Относно
претендирания размер на вредите - пропуснати ползи се сочи от ищеца, че той е
определен в наемния договор като 50 % от рентабилността в цената на водата на
база инкасираните количества от абонатите на курортния комплекс; точният им
размер ще бъде установен на по-късен етап от делото чрез поисканите от него
доказателствени средства.
Заключава
се от него по горните доводи, че е налице фактическият състав на приложимата
норма на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, а именно изтекъл срок на договора за наем,
противопоставяне на наемодателя срещу ползването на предоставените под наем
вещи, продължило ползване, предвидимост на пропуснатата полза, причинна връзка
между ползването и вредата, въпреки противопоставяне на наемодателя.
Счита,
че финансовият резултат е измерител, но не и постоянен елемент за изчисляване
размера на обезщетението, защото не е налице сдружаване между ищеца и ответника
и разпределение вследствие на него на някакъв положителен финансов резултат.
Затова, ако резултатът от дейността на процесната територия на ответника е
отрицателен, това не означавало, че той не дължи обезщетение. Напротив, в този
случай размерът на претенцията щял да бъде съизмерим със сходни резултати от
минали или последващи периоди, които били предмет и на съдебно произнасяне.
Подчертава,
че ответното дружество нееднократно е признало извънсъдебно фактите и
обстоятелствата, на които ищеца основава исковата си претенция.
Счита
възражението, че не се дължи заплащане на мораторна лихва за противоречащо на
разпоредбата на чл. 294 от Търговския закон, съгласно която лихви между
търговци се дължат винаги и покана за изискуемост не е необходима.
Изразява
становище за недопустимост на инцидентния установителен иск, тъй като счита, че
с него се цели преразглеждане на въпроса за собствеността на процесната В и К
мрежа, което не е елемент от фактическия състав на главния иск. Заявява, че
искът на „Слънчев бряг“ АД е насочен единствено към собствената му част от В и К
мрежата, находяща се на територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“ и не твърди
да е собственик на цялата мрежа к. к. „Слънчев бряг“, поради което е
ирелевантно на какво основание ответникът ползва другата част от мрежата.
Ответното
дружество, на което съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея, в указания от закона и съда срок е депозирало допълнителен писмен
отговор, с който изразява становище по доказателствата.
Съдът
намира, че искът за главницата е предявен на две евентуално съединени
основания: договорно - ползване на вещта след прекратяване на договор за наем
между страните с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и извъндоговорно -
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца от ползването без
основание на собственото му имущество с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
кумулативно съединени с иск за мораторна лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани
по същество. Спорът, образуван по тях, е родово и местно компетентен на
настоящия съд в съответствие с чл. 365 от ГПК.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника по редовността на исковата
молба, тъй като не са налице нередовности по смисъла на чл. 127, ал. 1 от ГПК,
а изложените от ответника доводи са по съществото на спора.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките за съвместно разглеждане на предявения
от ответника инцидентен установителен иск за установяване наличието през 2014
година между ответника „В и К Бургас“ ЕАД и третото за спора лице Община
Несебър правоотношение по договор за заем за послужване на общинската мрежа на
техническата инфраструктура, разположена на територията на к. к. „Слънчев
бряг-изток“ и предназначена да доставя чиста питейна вода до крайните
потребители, да отвежда отпадните им води и да ги пречиства. Това е така, тъй
като липсва идентичност на страните и по-специално в производството по този иск
участие следва да вземе и страната по сочения за съществуващ договор. Предвид
изричното изявление на ответника в тази насока, същият ще бъде разгледан от
съда като възражение.
С
исковата молба са представени от ищеца писмени доказателства, които са
допустими и относими към правния спор, поради което и като такива същите следва
да бъдат приети от съда с настоящия му съдебен акт. Съдът намира за основателни
исканията на ищеца и на ответника за допускане и извършване на
съдебно-техническа експертиза, която следва да отговори на въпросите на ищеца в
допълнителната искова молба и на въпросите на ответника в допълнителния отговор
на искова молба. Исканията на ищеца и на ответника за допускане и извършване на
съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертизи също са основателни, като
за отговор на въпросите, поставени от страните към тези две експертизи съдът
намира за целесъобразно да бъде допусната комплексна съдебна
счетоводно-икономическа експертиза, вещите лица по която да дадат отговор на
поставените от ищеца с допълнителната искова молба въпроси и от ответника с
отговора на исковата молба и допълнителния отговор на искова молба въпроси. Съдът
намира, че с оглед етапа на развитие на производството по делото следва да
приеме всички представени от ответника с отговора на исковата молба писмени
доказателства. В този смисъл е необходимо да се отбележи само за пълнота, че не
съществува пречка тяхната евентуална неотносимост към спора да бъде
констатирана и съобразена от съда при произнасянето му с крайния му съдебен акт
по съществото на същия. С допълнителния отговор на исковата молба ответникът е
дал отговор на поставения от ищеца в допълнителната искова молба въпрос,
предвид което искането за задължаване на ответника за същото се явява
безпредметно. По направеното с допълнителната искова молба искане за издаване на
съдебно удостоверение във връзка с изявление на ответника за прихващане и
предвид възможността да се касае за техническа грешка, тъй като данни за такова
възражение липсват по делото, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание, след уточнението му от ищеца. Следва да бъде оставено без уважение
искането за прилагане на търговско дело №184/2015 година по описа на Бургаския
окръжен съд, тъй като постановените по него съдебни актове са представени от
ищеца, а прилагането на делото в цялост не е необходимо за изясняване на спора.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При предявени искове с посоченото
по-горе правно основание ищецът е този, който по главния иск следва да установи
наличието на действителен договор за наем, сключен между него и ответника, обхвата
и съдържанието на вещта, предмет на договора и нейното първоначалното предаване
от негова страна на ответника по делото, факта на прекратяване на наемния
договор, както и че през процесната 2014 година ответникът в качеството си на
бивш наемател по прекратения договор е продължил да ползва вещите, предмет на
договора, въпреки противопоставянето на ищеца - бивш наемодател, размера на
обезщетението за ползване на същата на основание посочената по-горе правна
норма. По евентуалната претенция, а именно, че ответникът без основание е
ползвал собствена на ищеца В и К мрежа, поради което се е обогатил за сметка на
ищеца, последният следва да установи договореният размер на наема; вредите, настъпили
за ищеца от това неоснователно ползване на вещта по договора - претърпените
загуби и/ или в пропуснатите ползи, респективно счетоводната печалба на
ответника от дейността на територията на Слънчев бряг - изток, осъществена чрез
собствената на ищеца ВиК мрежа. Ответната по делото страна следва да докаже
възраженията си по исковете, като установи факта на връщането на вещта след
прекратяване на процесния наемен договор, както и всички останали свои
възражения, свързани с дължимостта изобщо и размера на претендираното от нея
обезщетение, в това число, че е ползвала вещта на друго основание -
безвъзмезден договор с Община Несебър, твърденията си за собствеността на В и К
мрежата, за допусната от кредитора по договора забава и за изтекла погасителна
давност на вземанията. Двете страни по спора следва да установят посочените
по-горе факти от значение за настоящия спор при условията на пълно и главно
доказване.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от „Слънчев бряг“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, община Несебър, представлявано от
Златко Димитров против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Победа“, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес:*** (над партер), ап. 2 искови претенции за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 600000 лева,
представляваща обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна мрежа
на територията на к. к. Слънчев бряг - изток за периода от 01.01.2014 година до
31.12.2014 година, предявен на две евентуално съединени основания: ползване на
вещта след прекратяване на договор за наем между страните и неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца от ползването без основание на
собственото му имущество, както и сумата от 298000 лева, представляваща
мораторна лихва върху претендирания размер главница за периода от 30.12.2014
година до датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със законната
лихва върху търсената главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно изплащане, както направените съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА
на ищеца в седмичен срок от съобщението с препис за ответната страна, на
основание чл. 145, ал. 2 от ГПК да конкретизира твърденията си, като уточни
поддържа ли иска си за обезщетение за ползване на В и К мрежата на територията
на Свети Влас, както и по претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД да заяви
дали с описаните в приложената към исковата молба справка, озаглавена „ДМА към
В и К мрежата на „Слънчев бряг“ АД“ се изчерпва съдържанието на цялата вещ, за
ползването на която като собственик претендира обезщетение.
УКАЗВА
на ищеца в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за
представителната власт на адв. Милен Козарев, подписал допълнителната искова
молба.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, както и към отговора на същата писмени доказателства.
ДОПУСКА
извършването на съдебна счетоводно-икономическа експертиза, вещите лица по
която да дадат отговор след постъпване на заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза на поставените от ищеца с допълнителната му
искова молба и от ответника с отговора на исковата молба и допълнителния
отговор на исковата въпроси след депозит от 700 лева, вносим в равни части или
по 350 лева от всяка една от двете страни по делото по сметка на Бургаския
окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това чрез
препис от настоящия съдебен акт и представяне на документа за това по делото.
НАЗНАЧАВА
за вещи лица по допуснатата съдебно-икономическа експертиза Даниел Йорданов
Хаджиатанасов и Жейна Драгомирова Жекова, на които да бъде съобщено за
възложената им задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.
ДОПУСКА
извършването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на поставените от ищеца с допълнителната му искова молба и от ответника
с отговора на исковата молба и допълнителния отговор на исковата молба въпроси
след депозит от 600 лева, вносим в равни части или по 300 лева от всяка една от
двете страни по делото по сметка на Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок
от получаване на съобщението за това чрез препис от настоящия съдебен акт и
представяне на документа за това по делото.
НАЗНАЧАВА
за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза Васил Богомилов
Стоилов, на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата
и часа на съдебното заседание.
УКАЗВА на
ищеца, че по искането за издаване на съдебно удостоверение съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване на страните.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 156, ал. 3 от ГПК за допускане на
обяснения на ответната страна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за прилагане на търговско дело №184/2015 по
описа на Бургаския окръжен съд.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.07.2020 година - 13.40 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от същото да се връчи на страните, като за ответника това бъде направено на
посочения от него съдебен адрес чрез процесуалния му пълномощник, а на ищеца се
връчи заедно с препис от допълнителния отговор на искова молба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: