№ 1354
гр. Благоевград, 17.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500995 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от "Виваком
България" ЕАД, ЕИК *********, чрез юрк. М. К., срещу Решение № 626 от
21.07.2025 г. по гр. д. № 102/2025 г. на Районен съд Благоевград. С обжалвания
съдебен акт: 1/ е признато за установено в отношенията между страните М. К.
Я., ЕГН **********, и „Виваком България“ ЕАД, че клаузата на чл.114.1 от
Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Абонатите и Потребителите на
електронни съобщителни услуги, е нищожна поради неравноправен характер;
2/ „Виваком България“ ЕАД е осъдено да заплати на М. К. Я., ЕГН
**********, сумата от 49,20 лв., представляваща разликата между платените
месечни вноски и договорения абонамент за периода от февруари 2023 г. до
юли 2024 г. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като е
осъдил „Виваком България“ ЕАД да заплати на: М. К. Я., ЕГН **********,
сумата от 50 лв. за разноски за държавна такса; на „Адвокатско дружество К.
и Ж.“, Булстат *********, вписано под № **********, сумата от 400 лв. за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв.
От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните
задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране
като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на
предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и
Таня Градинарова. „Въззивно обжалване на съдебни решения и определения“,
ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съгласно мотивите на т. 5 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г.,
ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата
молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на
ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен
акт по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по
1
делото се прекрати.
С определение № 1149 от 29.09.2025 г. по в. гр. д. № 995/2025 г. на ОС
Благоевград беше: 1/ оставена без движение въззивната жалба и беше указано
на жалбоподателя „Виваком България“ ЕАД да отстрани констатираната в нея
нередовност, като в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от
определението, представи платежен документ за довнесена държавна такса в
размер на 25 лв., заплатена по сметката на ОС Благоевград; 2/ на осн. чл. 101
ГПК беше указано на М. К. Я., ЕГН **********, в едноседмичен срок,
считано от получаване на препис от определението, да представи
пълномощно, с което е предоставил на адв. П. Ж. представителна власт да го
представлява в производството пред Окръжен съд Благоевград или да
потвърди извършеното без представителна власт процесуално действие –
подаване на отговор на въззивна жалба; 3/ оставена без движение исковата
молба и беше указано на ищеца М. К. Я., ЕГН **********, да отстрани
констатираните нередовности, като в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението: представи пълномощно, с което в полза на
процесуалните му представители е учредена представителна власт да го
представляват в производството по делото пред Районен съд Благоевград или
да потвърди извършените от тях действия без представителна власт;
конкретизира своите твърдения и уточни своя петитум, като посочи дали
конкретната клауза, чиято нищожност иска да се прогласи, е т.114.1 от Общи
условия за уреждане на взаимоотношенията между „Българската
телекомуникационна компания“ ЕАД и Абонатите и Потребителите на
електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществените мобилни
наземни мрежи на „Българската телекомуникационна компания“ ЕАД, в сила
от 04.09.2022 г. и приложими за абонати, сключили договор след 15.11.2019 г.
Препис от определението е връчен на жалбоподателя „Виваком
България“ ЕАД на 06.10.2025 г. Жалбоподателят е изпълнил указанието в
срок, като на 06.10.2025 г. е представил платежен документ за заплащането на
сумата от 25 лв. по сметка на ОС Благоевград.
Препис от определението е връчен на М. К. Я. на 21.10.2025 г. Той е
изпълнил указанията в срок, като е подал на 28.10.2025 г. по ССЕВ молба с вх.
№ 16420/29.10.2021 г. Към нея той е представил пълномощно, с което е
предоставил на адв. В. К. и на адв. П. Ж. представителна власт да го
представлява в производствата пред РС Благоевград и ОС Благоевград. С
молбата си ищецът е конкретизирал своите твърдения и е уточнил, че иска да
се прогласи нищожността на клаузата за индексация в т.114.1 от Общи
условия за уреждане на взаимоотношенията между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Абонатите и Потребителите на
електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществените мобилни
наземни мрежи на „Българската телекомуникационна компания“ ЕАД, в сила
от 04.09.2022 г. и приложими за абонати, сключили договор след 15.11.2019 г.
С оглед на изпълнените от страните указания към настоящия момент
исковата молба, въззивната жалба и отговора на въззивна жалба се явяват
редовни.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение, поради нарушение на материалния
закон. Според жалбоподателя районният съд не е отчел доказаната по делото
фактическа обстановка и е достигнал до необосновани и неправилни
заключения. Счита, че съдът неправилно е приел, че клаузата на т. 114.1. от ОУ
2
е неравноправна. Навежда аргументи, че клаузата не е неравноправна.
Жалбоподателят поддържа, че тя касае възможността на ответното дружество
да индексира цените на предоставяните услуги с натрупания процент
инфлация за съответен период. Той счита, че клаузата отговаря на изискването
за добросъвестност. Сочи, че основанието за инфлационно индексиране е
предвидено в договора. Твърди, че преди сключването на договора
потребителят е можел да се запознае с посочената клауза, както и че той се е
съгласил с нея, което се удостоверявало с подписана от него декларация.
Поддържа, че методиката за индексиране на цените е ясно определена и
съобразена с обективни показатели – месечният инфлационен индекс на
потребителските цени, натрупан от последното определяне на цените и
определен от независим субект – Националния статистически институт.
Намира за грешен извода на районния съд, че методиката е била неправилно
приложена. Поддържа, че цената на услугата не се определя към момента на
сключването на договор с конкретен абонат, а към момента на пускането на
съответната услуга на пазара. Счита, че е грешно да се приема, че датата, по
отношение на която следва да се преценява възможността за индексация, е
23.07.2022 г., когато е сключен договора с въззиваемия, а 15.02.2021 г., когато
план Unlimited 150 е пуснат за първи път на пазара. Според жалбоподателя
изискването за добросъвестност е изпълнено, тъй като потребителят, въз
основа на предоставената с ОУ при сключване на договора информация, е
можел да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Изразява становище, че към момента на сключване на договора потребителят
може да оцени, че при установена от НСИ инфлация цената на услугите му
може да бъде коригирана с процент не по-висок от месечния индекс на
потребителските цени, определен от НСИ и натрупан за периода след
последното определяне на съответната цена, като това може да стане не
повече от веднъж годишно и при значително увеличение в резултат на това за
него възниква правото да прекрати договора без неустойки, които са
определяеми. Според жалбоподателя методът на индексиране е поставен в
зависимост от обективни обстоятелства, които не зависят от него, поради
което той оспорва заключението на районния съд, че клаузата е нищожна на
осн. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Посочва Решение на СЕС по дело C-326/14.
Счита, че не е налице едностранно изменение на договора по смисъла на чл.
230, ал. 2 от ЗЕС и намира, че първоинстанционният съд неправилно е
аргументирал решението си с недоказване на спазването на изискването по чл.
203, ал. 3 от ЗЕС. Жалбоподателят поддържа, че процесната клауза от ОУ не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите прави, счита, че
те съответства на принципа за добросъвестност на търговеца, поради което
намира решението за неправилно. Оспорва извода на районния съд, че
клаузата води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Сочи, че на правото на търговеца веднъж годишно да индексира
цените, може да се противопостави правото на потребителя да прекрати
договора без заплащането на неустойки. Според жалбоподателят съдът
неправилно е аргументирал решението си с обстоятелството, че в ОУ не се
съдържа реципрочна уговорка в посока намаляване при определени условия,
поради което се е пораждало неравновесие в правата на страните. Поддържа,
че в случая, разглеждан в Решението на СЕС дело C‑326/14, ОУ не са давали
на абоната право да прекрати договора без неустойка при изменение на цената
поради индексация, но е предвидено реципрочно право на потребителя да
намали цената при дефлация. Сочи, че за разлика от случая, разглеждан в това
3
решение на СЕС, в конкретните ОУ липсва клауза за намаляване на цената при
дефлация, но е било предоставено на ищеца право да прекрати договора без да
понася санкции. Счита, че това право на потребителя му е предоставяло
ефективно правно средство за защита. С оглед на това намира за неправилен
извода на районния съд, че е налице неравновесие на правата и задълженията
на ответното дружество и абоната. Жалбоподателят намира решението за
неправилно и в частта, с която е уважен иска по чл. 55 ЗЗД. Оспорва
аргументите на съдебния състав относно Заповед № 463 от 10.01.2025 г. на
Председателя на КЗП. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е отбелязал, че
тази заповед не е влязла в сила, че е спряно предварителното й изпълнение и
че с първоинстанционното решение № 15130 от 05.05.2025 г. по адв. д. №
1296/2025 г. на АССГ тази заповед е отменена. Според жалбоподателят
основните мотиви на районния съд не са подкрепени с необходимите
доказателства. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърлят исковете. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Жалбоподателят навежда
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай че въззиваемият претендира
заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, който е над
посочения в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от М. К. Я., подаден чрез
адв. П. Ж., в който е изразено становище за правилност на
първоинстанционното съдебно решение и за неоснователност на подадената
жалба. Въззиваемият намира за правнорелевантно обстоятелството, че
клаузата не е индивидуално уговорена. Счита, че правилно съдът е приел, че
клаузата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП с оглед на разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Оспорва доводите на жалбоподателя, че промяната на
стойността на услугата не представлява едностранно изменение на договора
от страна на ответното дружество. Според въззиваемия процесната клауза т.
114.1 от ОУ не му предоставя възможност да се откаже от договора без да
понесе допълнителни разноски, като изразява становище, че задължението за
възстановяването на всички суми, получени като субсидии или отстъпки за
целия срок на договора по същество представлява скрита неустойка,
препятстваща потребителя да упражни правата си. Счита, че съдът правилно е
отбелязал, че в противоречие с чл. 230, ал. 3 от ЗЕС въззивникът е уведомил
потребителя за едностранната промяна на договора два дни преди
извършването й. Намира за правилен извода на съда относно неравноправния
характер на клаузата т. 114.1 от ОУ, доколкото санкционира потребителя и
прехвърля върху него финансовата тежест заради това, че същият е упражнил
законовото си право като потребител да се откаже от договора съгласно чл.
230, ал. 2 от ЗЕС. Въззиваемият счита, че съдът правилно е приел и че
уговорената в т. 114.1 от ОУ възможност за едностранно индексиране не е
описана по ясен и недвусмислен начин, което въвежда в заблуждение
потребителя и представлява недобросъвестно поведение от страна на
търговеца. Твърди, че след като срочен договор е сключен на една цена,
последващото й едностранно променяне представлява недобросъвестно
поведение. Счита, че в решението на СЕС по дело С-326/14 се сочи, че за да е
законосъобразна и в съответствие с Директива 2002/22 договорно уредена
индексация, тя трябва да е: договорно уредена, като се основава на ясен, точен
и обществено достъпен метод за индексация, който е уреден с решения и
механизми от публичноправно естество; абонатите да получават подходящо
предизвестие със срок не по-кратък от един месец преди извършването на
4
промените; абонатите да бъдат информирани за правото си да прекратят
своите договори без неустойки, ако не приемат новите условия. Според
въззиваемия в случая тези условия не са изпълнени. Той счита, че съдът
правилно е приел, че методиката не е била правилно приложена. Сочи се § 11
от решението по дело C-326/14 и намира, че предмет на това дело е била
клауза в договор между австрийски телеком и потребител, която предвижда
увеличаване и намаляване на цените, като последното не било предвидено
като възможност в процесния договор. Според въззиваемия районният съд
правилно е посочил Заповед № 463 от 10.01.2025 г. на Председателя на КЗП.
Поддържа, че същата не е окончателно отменена, тъй като към настоящия
момент отменянето й е предмет на касационно обжалване. Моли въззивната
жалба да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с
правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и
постъпилия отговор.
Страните не са направили доказателствени искания.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от
настоящото определение, а на жалбоподателя „Виваком България“ ЕАД
следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Ако ищецът отстрани нередовност на исковата молба, уточняващата
молба следва да се връчи на ответника, като на общо основание следва да му
се даде възможност за отговор, когато нередовността е засягала петитума на
исковата молба (виж Красимир Влахов и Таня Градинарова, цит. съч., стр.
383). Затова на ответника „Виваком България“ ЕАД следва да се връчи и
препис от молба с вх. № 16420/29.10.2021 г., с която са отстранени
нередовности в исковата молба.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 995/2025 г. на
Окръжен съд Благоевград на 15.01.2026 г. от 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: жалбоподателя „Виваком
България“ ЕАД – чрез юрк. М. К.; въззиваемия М. К. Я. – по ЕПЕП чрез адв.
П. Ж..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на „Виваком България“ ЕАД: препис от настоящото
определение, препис от отговора на въззивната жалба и препис от молба с вх.
№ 16420/29.10.2021 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ на М. К. Я. препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6