№ 1240
гр. Перник, 04.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500548 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 469/29.05.2024 г. по гр. д. № 5710/2023 г., Районен съд - гр. Перник е отхвърлил предявения
от „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“,
бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет. 8, иск за осъждане на З. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Хоум Ту Ю България“ АД сумата от 5 040,00 евро, представляваща дължимо възнаграждение за предоставените
и приети консултантски услуги по т. II-IV от Споразумение за предоставени консултантски услуги и
посредничество за продажба на недвижим имот от 29.05.2023 г., на основание т. 5.1 от Споразумението от
29.05.2023 г., изчислено в размер на 3,6 % с ДДС от посочената в т.V от същото Споразумение цена от 140 000,00
евро, поради неявяване и отказ на З. А. Г. на 06.10.2023 г. да подпише предварителен договор за покупко –
продажба на следния недвижим имот: сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55871.508.828, с
адрес: *** представляваща масивна жилищна сграда с вътрешно стълбище и две мазета, със застроена площ от 78
кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 08.12.2023 г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
С решението съдът е отхвърлил и предявения от „Хоум Ту Ю България“ АД евентуален иск за осъждане на
З. А. Г. да заплати на „Хоум Ту Ю България“ АД сумата от 5 040,00 евро, представляваща дължимо
възнаграждение за предоставените и приети консултантски услуги по т. II-IV от Споразумение за предоставени
консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот от 29.05.2023 г., на основание т. 5.1 от
Споразумението от 29.05.2023 г., изчислено в размер на 3,6 % с ДДС от посочената в т.V от същото
Споразумение цена от 140 000,00 евро, поради писменото оттегляне на 30.10.2023 г. от З. А. Г. на възложеното на
„Хоум Ту Ю“ посредничество за покупко – продажба на следния недвижим имот: сграда, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 55871.508.828, с адрес: *** представляваща масивна жилищна сграда с вътрешно
стълбище и две мазета, със застроена площ от 78 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска - 08.12.2023 г. до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Хоум Ту Ю“, чрез адв. Д. К., с която се
атакува постановеното от Районен съд – гр. Перник решение. Твърди се, че същото е неправилно и необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи
се, че по делото е безспорно установено, че между страните е сключено Споразумение за предоставени
консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот от 25.05.2023 г. За безспорно се сочи и
обстоятелството, че за процесния имот не са подписани нито предварителен, нито окончателен договор за
прехвърляне на собствеността. В продължение за спорно се сочи обстоятелството дали ответницата е надлежно
поканена да се яви за сключването на сделката и дали е неизправна страна по процесното Споразумение. На
следващо място се навеждат твърдения, че първоинстанционният съд е извършил теоритичен анализ и
разграничение между договора за поръчка, договора за посредничество и договора за консултантски услуги, като
се развиват подробни съображения в тази насока. С въззивната жалба се излага, че от съвкупния анализ на
приетите по делото доказателства се установява, че не се е стигнало до подписване на предварителния договор за
1
покупко-продажба на недвижим имот по вина на ответницата. Допълва се, че съгласно подписаното между
страните Споразумение, ответницата ще дължи възнаграждение в размер на 3% без ДДС в деня на сключване на
предварителния договор, а ако такъв не е сключен в деня на сключване на окончателния такъв. Въз основа на
изложеното се сочи, че изводът на съда, че страните не са договорили отделно възнаграждение за възложените,
извършени и приети консултантски услуги е необоснован. За неотносим и необоснован се сочи и извода на
първата инстанция, че процесното споразумение не съдържа белезите на два отделни договора – за изработка и
за посредничество, като се отбелязва, че такова твърдение по делото изобщо не се поддържа от дружеството. С
въззивната жалба се излага, че съобразно правната теория и константната съдебна практика единственото
задължение на търговския посредник е да свърже страните за сключване на дадена сделка и не е страна по
бъдещия договор. Допълва, че търговският посредник няма задължение да извършва анализи, да консултира
клиентите си или да им съдейства. По подробно изложени съображения се твърди, че поканата за сключване на
предварителен договор с намерения от дружеството посредник потенциален купувач на имота е изпратен на З. Г.
до посочения в процесното споразумение адрес на електронна поща. В продължение се отбелязва, че
електронното писмо не е оспорено от служебния защитник на ответницата, нито по отношение на неговото
съдържание, нито по отношение на неговата автентичност, а единствено се поддържа твърдението, че
уведомяването по електронна поща не представлява годен способ за провеждане на кореспонденция в
гражданските правоотношения, като намира това за неоснователно и необосновано. Въз основа на изложеното се
моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен изцяло актът на първоинстанционният съд, като се
постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Прави се искане за присъждане на строените
пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от З. А. Г., чрез адв. Р. К., с който се оспорва
депозираната въззивна жалба, като същата се определя като неоснователна, неправилна и незаконосъобразна.
Сочи се, че в жалбата се правят оплаквания, но никъде не се сочи конкретно нарушение, извършено от
решаващия съд. Твърди се, че районният съд е постановил решението си, след като изцяло се е запознал с
наличните по делото доказателства, въз основа на което е достигнал до правилни изводи и е постановил правилен
съдебен акт. По изложените съображения се моли съда въззиваната жалба да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение да бъде потвърдено. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за
спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 31.10.2024 г. от 11:25 часа, за която дата и час страните да се
2
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател –
и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
- да запазите имиджа и тайните си;
- обичайно се изпълнява доброволно;
- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3