№ 14862
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20241110174762 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу М. Ж. Я., с която по реда
на чл. 422 ГПК са предявени искове за признаване за установено между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество суми в общ размер от 6868,15 лева, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 17623/20241 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2021 г. между *** и М. Ж. Я. бил
сключен Договор за потребителски кредит № **, по силата на който на ответника бил
предоставен потребителски кредит в размер на 6900,00 лева. М. Я. усвоила
предоставения кредит в пълен размер на 14.06.2021 г., като уговореният краен срок за
погасяването му бил 14.06.2026 г. чрез заплащане на общо 60 вноски съгласно
погасителния план към договора. Поради незаплащането на дължимите месечни
вноски в съответствие с погасителния план била обявена предсрочна изискуемост на
кредита, без да се прекратява действието на договора, за което кредитополучателят
бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК с покана, връчена от ЧСИ на 05.02.2024 г.
Поради неизплащане на дължимите суми, *** подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу М. Ж. Я., като такава била издадена по ч. гр. д. № 17623/2024 г.
по описа на СРС, 47-ми състав, но длъжникът подал възражение срещу заповедта по
чл. 414 ГПК, което наложило даването на указания от съда за предявяване на искове по
1
реда на чл. 422 ГПК. Въз основа на изложеното ищецът претенидира установяване
дължимостта на процесните задължения в общ размер от 6868,15 лева и моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника М. Ж. Я., като
в срока по чл. 131 ГПКТ е подаден отговор, с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни. Ответникът оспорва да е била надлежно уведомена за
обявяването на предсрочната изискуемост по кредита. Поддържа, че процесният
договор съдържал неравноправни клаузи и отрича въз основа на същия да е била в
договорни правоотношения с ищеца. Излага твърдения за недопустимост на
производството. Отправя искане за прекратяване на делото, а в условията на
евентуалност – за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът М. Ж. Я. дължи на *** вземания по Договор за потребителски кредит № **
от 14.06.2021 г. за главница в размер на 6652,73 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за мораторна лихва в размер на 143,42 лева, начислена за
периода от 14.07.2023 г. до 13.03.2024 г., и за обезщетение за уведомяване на обявена
предсрочна изискуемост в размер на 72,00 лева, начислени за периода от 13.02.2024 г.
до 13.03.2024 г., за които вземания на 16.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17623/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 47-ми
състав.
За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение между страните по Договор за
потребителски кредит № **/14.06.2021 г.; 2/ отпускането и усвояването на
предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 6900,00
лева; 3/ настъпването изискуемостта на процесните вземания; 4/ уведомяването на
ответника за обявената спрямо вземанията по процесния кредит предсрочна
изискуемост.
2
От представените по делото процесен договор (л. 5 и сл.), бордеро за захранване
на сметка от 14.06.2021 г. (л. 10) и извлечение от разплащателна сметка (л. 27 и сл.),
както и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (л. 77
и сл. и л. 159 и сл.), което съдът кредитира в цялост като логично и компетентно
изготвено се установя, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за потребителски кредит № ** от 14.06.2021 г. Договорът
е сключен в писмена форма и обективира съгласието на страните (съгласно чл. 1 от
същия) *** да предостави на М. Ж. Я. потребителски кредит в размер на 6900,00 лева
по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможнотта да полагат труд поради пандемията от COVID-19 Съдът намира за
доказано, че така отпуснатият кредит в посочения размер от 6900,00 лева реално е
предоставен на ответницата, предвид данните по делото за захранването на нейна
разплащателна сметка в банката със сумата по кредита, поради което за
кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставената сума в
съответствие с уговореното между страните.
Така сключеният договор за паричен заем е потребителски, тъй като страна по
него е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди). Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора
за заем (кредит), са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на
потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният
договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно. Освен това съдът дължи и самостоятелна преценка на
действителността на правоотношението при предпоставките, обсъдени в Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на така вменените му задължения и с оглед релевираните с отговора
на исковата молба възражения, настоящият съдебен състав извърши преценка относно
действителността на процесното заемно правоотношение, като намира, че не са налице
основания същото да бъде прието за нищожно. Проверката на съответствието на
договора за потребителски кредит с императивните изисквания на закона предполага
съпоставяне на съдържанието му с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
3
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 – 9 ЗПК, доколкото предвид препращащата норма на чл. 22
ЗПК, когато същите не са спазени, договорът за потребителски кредит е нищожен.
Наред със специалните предпоставки за нищожност на договора за кредит в неговата
цялост, ЗПК регламентира и специални хипотези на нищожност на отделни клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна; всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен
процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32,
ал. 4, е нищожна. В разглеждания казус клаузите на процесния договор не се
отклоняват от императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, като следва да се съобрази, че
съгласно чл. 1, ал. 4 – 6 от договора по кредита не се дължи предоставяне на каквото и
да е било обезпечение, възнаградителната лихва е фиксирана за целия период на
договора в размер от 0 %, а кредитополучателят не дължи на банката заплащане на
такси, комисионни и неустойки във връзка с кредита. В съответствие с посоченото
договорно съдържание са и данните по приложимия към кредита погасителен план.
Договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
като в този смисъл липсват нарушения на формата съгласно изискванията на чл. 10,
ал. 1 ЗПК. Посочени са общият размер на кредита, лихвеният процент по кредита,
начинът на усвояване на кредита, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност
на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора. Предвидено е
правото на потребителя кредитополучател да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания, както и правото му да погаси предсрочно кредита или да се
откаже от договора.
Изрично следва да се посочи, че в хода на производството не се установи
неистинност на представения по делото препис от процесния договор, съответно – на
самия договор в оригинал. Действително, с отговора на исковата молба ответната
страна е оспорила като „неистински с невярно съдържание“ всички представени по
делото от ищеца документи, но в предоставения от съда с определението по чл. 140
ГПК срок страната не е конкретизирала дали оспорва единствено доказателствената
сила на тези документи или оспорва същите по смисъла на чл. 193 ГПК, съответно – не
е посочила кои документи оспорва по съдържание и кои – по авторство. Поради това
съдът кредитира в цялост доказателствената сила на представения по делото препис от
процесния договор за кредит. Заявените от ответницата за първи път в проведеното по
делото открито съдебно заседание твърдения, че същата била неграмотна и поради
тази причина не е могла да се запознае със съдържанието на договора, съдът е приел за
преклудирани, поради което не дължи произнасяне по същите.
Въз основа на изложеното, съдът намира за безспорно установено по делото
4
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесния
договор за кредит.
Съгласно т. 18 ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването .
Настоящият съдебен състав намира, че обявената от кредитодателя предсрочна
изискуемост има действие спрямо длъжника. Съгласно чл. 11 от процесния договор за
потребителски кредит, кредитодателят има право при просрочие на една или повече
вноски по кредита да обяви същия за предсрочно изискуем. До ответницата е
изпратена покана за доброволно изпълнение, съдържаща изявления за обявяване на
кредита за предсрочна изискуем (л. 38), която е връчена на М. Я. на 06.02.2024 г. по
реда на чл. 47 ГПК, т. е. преди подаването на процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 26.03.2024 г. Неоснователни са в тази връзка възраженията
на ответницата, че уведомлението за обявяване на кредита за предсрочна изискуемост
не било връчено надлежно. Уведомлението е връчено от ЧСИ, като извършените от
връчителя действия са надлежно удостоверени чрез изготвени протоколи /вж. л. 35 и
сл. от делото/. Ответницата е търсена три пъти – на 29.11.2023 г., на 15.12.2023 г. и на
20.01.2024 г. /събота/ – в рамките на повече от един календарен месец на адреса,
посочен като адрес за връзка в процесния договор, който съвпада с вписания адрес на
страната в НБДН (вж. л. 25 от заповедното производство) и е посочен като неин адрес
в отговора на исковата молба по делото /вж. л. 55 от делото/. Следователно, спрямо
вземанията по процесния кредит е настъпила предсрочна изискуемост, доколкото
уведомлението за същата е било надлежно връчено на ответницата.
Предвид изложеното, съдът намира, че за ответната страна е възникнало
валидно облигационно задължение по процесния договор за кредит за заплащане на
сумите, предмет на предявените искове, предвид действителността на процесния
договор за кредит и основанието, въз основа на което се претендират процесните
вземания. Исковите претенции се явяват основателни за пълните предявени размер,
доколкото дължимостта на сумите се установява от приетото по делото заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка следва да се съобрази, че
5
се претендира лихва за забава за периода от 14.07.2023 г. до 13.03.2024 г., а вещото
лице е изчислило същата при начална дата 14.08.2023 г., въпреки констатацията в
самото заключение, че дължимата вноска по кредита с падеж 14.07.2023 г. също е била
просрочена /вж. отговор на Въпрос № 2 на л. 79 от делото/. Поради това и на
основание чл. 162 ГПК намира, че дължимата лихва за забава е в размер на
претендираната от ищеца сума от 143,42 лева. Изрично следва да се посочи още, че
процесната сума от 72,00 лева е дължима от ответната страна, като заплащането не
протИ.речи на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, съответно – на уговореното в
чл. 1, ал. 6 от процесния договор, тъй като не представлява такса, свързана със самия
договор, а обезщетение за сторените от банката разходи към ЧСИ при връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, като в полза на дружеството следва да се присъдят разноски за исковото
производство в размер на общо 1688,02 лева за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице, а за заповедното
производство – в размер общо на 909,45 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
реалното извършване на така присъдените разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Ж.
Я., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, дължи на ***, ЕИК: **, със седалище и адрес гр.
*** вземания по Договор за потребителски кредит № ** от 14.06.2021 г. за главница в
размер на 6652,73 лева, ведно със законната лихва от 26.03.2024 г. до окончателното
изплащане, за мораторна лихва в размер на 143,42 лева, начислена за периода от
14.07.2023 г. до 13.03.2024 г., и за обезщетение за уведомяване за обявена предсрочна
изискуемост в размер на 72,00 лева, начислени за периода от 13.02.2024 г. до
13.03.2024 г., за които на 16.04.2024 г. е издадена Заповед № 11556 за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 17623/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 47-ми
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Ж. Я., ЕГН: **********, с адрес
6
гр. ***, да заплати на ***, ЕИК: **, със седалище и адрес гр. *** сумата от 1688,02
лева, представляваща сторени в хода на първоинстанционното производство разноски,
и сумата от 909,45 лева, представляваща сторени в хода на заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7