№ 263
гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500375 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 357/4.07.2025 година по гр. д. № 122/2025 година на Окръжен съд
Велико Търново е отхвърлен предявен от К. Г. Т. против Окръжен съд Габрово и Районен
съд Габрово осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата 26 000 лева – обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
на производството по гр. д. № 223/2024 година по описа на Окръжен съд Габрово, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
14.10.2024 година, до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
С посоченото решение К. Г. Т. е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Велико Търново сума в размер на 20 лева –
направени разноски по производството, ведно с 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 10, ал. 2, изречение първо от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
1
В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение №
357/4.07.2025 година по гр. д. № 122/2025 година на Окръжен съд Велико Търново. В
жалбата се излага, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания за
дисбаланс при прилагане на основните начала на гражданския процес; необсъждане на
всички доводи, възражения на страните и доказателства. Излагат се аргументи за
задължителното участие на Прокуратурата на Република България като контролираща
страна по чл. 10, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Развиват се съображения за неправилно определяне на правната квалификация на иска. Сочи
се, че докладът на първостепенния съд е непълен и неточен. Изтъква се, че решението е
постановено от лице, по отношение на което според жалбоподателя е налице хипотезата,
регламентирана в чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК.
Отправено е искане да се обезсили Решение № 357/4.07.2025 година по гр. д. №
122/2025 година на Окръжен съд Велико Търново и делото да се върне за ново разглеждане
от друг състав на първостепенния съд, респективно да се отмени и да се постанови друго
такова, с което да се уважи претенцията.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гр. д. № 122/2025 година на Окръжен съд Велико Търново е
образувано въз основа на предявени от К. Г. Т. против Районен съд Габрово, Окръжен съд
Габрово искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на гр. д. №
223/2024 година на Окръжен съд Габрово в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Окръжен съд Габрово, в който се излагат доводи за нередовност на исковата молба и
неоснователност на претенцията.
На е постъпил отговор на исковата молба от Районен съд Габрово.
В съдебно заседание пред първостепенният съд представителят на Окръжна
прокуратура Велико Търново изразява становище за неоснователност на исковете.
2
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 357/4.07.2025 година по гр. д. № 122/2025 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
Съдът провери правилността на атакуваното решение съобразно чл. 269,
изречение второ от ГПК.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от К. Г. Т. против Районен съд Габрово, Окръжен съд Габрово
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са с правно основание чл. 2б,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете се
разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).
Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предполага установяване от ищеца в
процеса, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на неговото право като
страна по съдебно дело на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл. 6, §1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е претърпял
твърдените неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика за неимуществените
вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди отговорност е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на
установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за
задълженията и договорите.
Към момента на депозиране на исковата молба (14.10.2024 година),
производството по гр. д. № 223/2024 година на Окръжен съд Габрово съобразно твърденията
на К. Г. Т. е висящо – допустимостта на иска не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – изчерпване на
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от Закона
за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
Настоящият състав намира, че оплакванията на К. Г. Т. за неправилно определяне
на правната квалификация на претенциите от първостепенния съд са несъстоятелни.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че докладът е непълен и неточен.
3
Първостепенният съд е изготвил проект на доклад, чието съдържание съответства на чл.
146, ал. 1 от ГПК; съобщил го е на страните; в съдебно заседание, състояло се на 9.05.2025
година, го е обявил за окончателен.
Ответници по предявените искове са Районен съд Габрово, Окръжен съд Габрово.
В съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и общините за вреди в
производството пред Окръжен съд Велико Търново е обезпечено участието на прокурор. С
Определение № 440/21.03.2025 година делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, разпоредено е да се призове Окръжна прокуратура Велико Търново. В чл. 10, ал.
1 от Закона отговорността на държавата и общините за вреди е визирано, че делата се
разглеждат „със задължителното участие на прокурор“. В тази хипотеза намира приложение
разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ГПК – прокурорът може да участва в производството с
правата на страна в предвидените от закон случаи.
Пред втората инстанция страните не спорят относно релевантните факти.
В жалбата не е уточнено кои доводи и доказателства не са взети предвид от
състава на Окръжен съд Велико Търново при постановяване на обжалваното решение.
Във възивната жалба К. Г. Т. не сочи конкретни обстоятелства, които да пораждат
основателно съмнение в безпристрастността на докладчика, постановил обжалваното
решение, по смисъла на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК. Фактът, че съдията докладчик се е
произнасял по други спорове, по които страна е бил К. Г. Т., респективно по аналогични
такива, сам по себе си не е обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговото
безпристрастие и не е основание за отстраняването му от разглеждане на конкретния спор.
Не е основание за отвод и наличието на висящи дела по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди спрямо Окръжен съд Велико Търново – последният не е
страна по конкретния спор..
Във въззивната жалба се цитира практика на ЕСПЧ, но не се излагат оплаквания,
релевантни за конкретния правен спор.
Първоинстанционният съд е формирал заключение за неоснователност на
исковете. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът смята, че не е налице
основната предпоставка за уважаване исковете срещу Районен съд Габрово, Окръжен съд
Габрово по чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не е
допуснато от ответниците нарушение на правото на ищеца (жалбоподател пред настоящата
инстанция) на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 223/2024 година на
Окръжен съд Габрово, което е достатъчно основание за отхвърляне на претенциите на К. Г.
Т. против Районен съд Габрово, Окръжен съд Габрово като неоснователни и недоказани.
Настоящият състав споделя мотивите, изложени от първостепенния съд, и на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 357/4.07.2025 година по гр. д. № 122/2025 година на Окръжен съд Велико
Търново е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми
4
от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата
неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Съставът на Окръжен съд Велико Търново е обсъдил установените релевантни факти
поотделно и в съвкупност и е направил обосновани правни изводи.
Разноски по делото не са претендирани и не са направени такива, поради което не
следва да се присъждат, независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико
Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 357/4.07.2025 година по гр. д. № 122/2025 година
на Окръжен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5