Р Е Ш Е Н И Е
№: 590 04.05.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На четиринадесети април, две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.
Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 328 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), представлявана от председателя И.И., чрез
юрисконсулт Й.В., срещу решение № 945/08.12.2021г., постановено по НАХД № 20212120203635
по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас.
С това решение, в първата част от диспозитива, е отменено издаденото от
председателя на КЕВР наказателно постановление (НП) № НП-35/05.05.2021г., с
което за нарушение по чл.11, ал.5 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационни услуги (ЗРВКУ) и на основание чл.31, ал.1 от ЗРВКУ, на „Водоснабдяване
и канализация“ЕАД, ЕИК-*********, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 20`000 лева.
Освен отмяна на наказателното постановление съдът е постановил, че
прекратява административно-наказателното производство против „Водоснабдя-ване и
канализация“ЕАД, образувано на основание чл.36, ал.1 от ЗАНН с акт № ВК-47 от
13.11.2020г. за установяване на административно нарушение (наказателно
постановление № НП-35/05.05.2021г., издадено от председателя на КЕВР).
Касаторът счита оспорения съдебен акт за незаконосъобразен, неправилен и немотивиран,
поради което моли да бъде отменен, като бъде потвърдено издаденото от него НП. Заявява,
че нарушението се счита за установено на 19.10.2020г., когато след съставяне на
двустранен констативен протокол, дружеството е подало коригирани данни по
изпълнението на бизнес-плана и от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като към момента на съставяне на акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) той не е изтекъл. В съдебно заседание
касаторът се представлява от юрисконсулт Ненко Н., който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Пледира за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване
на НП с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, ЕИК-*********, гр.Бургас,
кв.Победа, ул.Ген.Владимир Заимов №3, представлявано от изпълнителния директор
Ганчо Йовчев Тенев, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.З., представя писмен
отговор на касационната жалба в който заявява, че дружеството е изпълнило
задължението си да представи на КЕВР отчетния доклад за предходната година
най-късно на 15.04.2020г., съгласно изискването на чл.32, ал.1 от Наредбата за
регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги (НРКВКУ).
От тази дата е възникнало задължението на КЕВР да упражни контрол над него,
съгласно изискването на чл.30, т.1 от НРКВКУ. Поради това намира, че касаторът
необосновано твърди, че нарушението е установено едва на 19.10.2020г., а просто
е избрал таза дата като удобна да обслужи защитната му теза, без да държи
сметка, че депозираното от дрежеството становище на същата дата е в изпълнение
на дадените указания на административно-наказващия орган. Тезите на ответника
по касация са доразвити в представени писмени бележки от пълномощника – адвокат Й.П. от АК-Бургас. „Водоснабдяване и
канализация“ЕАД не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание
и не прави искания.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас счита атакуваното съдебно
решение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен за административно-наказващия орган по съображенията изложени в
касационната жалба.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно в отменителната му част. С нея Районен съд
- Бургас е отменил НП № НП-35/05.05.2021г. на председателя на КЕВР, с което за нарушение
по чл.11, ал.5 от ЗРВКУ и на основание чл.31, ал.1 от ЗРВКУ, на „Водоснабдяване
и канализация“ЕАД е наложена имуществена санкция от 20`000 лева.
Наказанието на дружеството е за това, че като ВиК оператор, не е изпълнило
заложеното в одобрения с решение № БП-Ц-20/30.11.2017г. на КЕВР бизнес-план за
развитието му, годишното ниво на показателя за качество на ПК4б, общи загуби на
вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване (%) за
2019г. При заложено в бизнес-плана годишно целево ниво от 51,16 %, в
представения на 15.04.2020г. годишен доклад дружеството отчело 52,12%, т.е.
неизпълнение в размер 3,68 %. Тези стойности били посочени и в двустранен
констативен протокол от 13.10.2020г. С писмо от 19.10.2020г. ВиК операторът нанесъл
корекции в справките, според които общите загуби на вода във водоснабдителните
системи възлизат на 53,22 %, при които неизпълнението е в размер на 3,87 %.
За осъщественото нарушение е съставен акт за установяване на
административно нарушение АУАН № ВК-47 от 13.11.2020г., въз основа на който е
издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че е в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния срок по
чл.34 ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Изложени са мотиви, според които
нарушителят е бил известен на контролните органи още на 15.04.2020г., когато
дружеството е представило на КЕВР доклада си и АУАН следвало да бъде съставен
до 15.07.2020г., а не четири месеца след това. Поради това съдът е намерил, че
не само следва да отмени наказателното постановление, но и да постанови
прекратяване на административно-наказателното производство.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При
извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението
на първоинстанционния съд, в частта му с която е отменено НП № НП-35/05.05.2021г. е допустимо, правилно и
законосъобразно. При постановяването на тази негова част не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът е изследвал фактическата обстановка и въз основа
на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Срокът
за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушението,
съгласно нормата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Според разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021г. на ВАС по т.д.№ 3/2019г., „откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“.
Както
правилно е приел районният съд, за началото на този срок е релевантна датата на
която в КЕВР е била налична необходимата информация относно извършеното
нарушение за което е санкционирано „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, а именно
15.04.2020г. На тази дата с писмо вх.№ В-17-14-7/15.04.2020г. (л.73 от делото на РС), ВиК операторът е
представил на КЕВР годишен доклад за изпълнението на бизнес-плана си за 2019г.
и таблични справки в електронен модел, в които се съдържа отчет за постигнатите
годишни целеви нива на показателите за качеството на ВиК услугите да 2019г.,
спрямо заложените показатели по неговия бизнес-план. Видно от тях е налице
съответното процентно неизпълнение на годишните целеви нива. Допълнително представената
информация от ВиК оператора на 19.10.2020г. променя незначително единствено десети
от процента на неизпълнение, но не внася никаква друга корекция на релевантните
за нарушението факти от обективна страна.
Неоснователно
е възражението на касатора, че преди съставяне на констативния протокол не са
му били известни редица съществени признаци от обективна и субективна страна на
нарушението. Напротив още към 15.04.2020г. той е бил уведомен от „Водоснабдяване
и канализация“ЕАД, че не са били постигнати годишните целеви нива на
показателите за качеството на ВиК услугите да 2019г., спрямо заложените
показатели по неговия бизнес-план. Това изрично е отбелязано от контролните
органи в констативния протокол от 13.07.2020г. (л.42) Ето защо още на 15.04.2020г.,
когато годишният доклад е постъпил в КЕВР, въз основа на информацията
предоставена от изпълнителния директор на „ВиК“ЕАД, е съществувала фактическата
и юридическата възможност да се установи нарушението и извършителя.
Датата
на допълнително изисканите и представените от дружество писмени доказателства
на 19.10.2020т., е ирелевантна при определяне на момента в който е започнал да
тече преклузивният срок по чл.34, ал.1,
изр.2 от ЗАНН. Тези допълнителни доказателства не представлява необходима
предпоставка за изясняване на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е
то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му
квалификация. Всички тези обстоятелства са станали известни на органите още с представянето
годишен доклад за изпълнението на бизнес-плана си на 15.04.2020г. и това
изрично е отбелязано в НП. Изискването и представянето на допълнителни
доказателства не е предпоставка за удължаването на срока по чл.34, ал.1, изр.2
от ЗАНН, поради което с изтичането му на 15.07.2020г. е преклудирана
възможността за реализиране на административно-наказателна отговорност за това
нарушение.
В
случая актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който
е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен на 13.11.2020г.,
при наличие на абсолютна пречка за образуване и развитие на
административнонаказателното производство – изтичане на 3-месечния срок по чл.34,
ал.1, изр.2 от ЗАНН.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение в частта му
с която е отменено наказателното постановление не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно в тази му част, поради което следва да бъде оставено в сила.
Решението е
недопустимо в частта му с която районният съд е прекратил административно-наказателното
производство против „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, образувано с АУАН №
ВК-47 от 13.11.2020г. Това налага обезсилването му в тази част.
Съгласно
нормата на чл.63, ал.1 и 2 от ЗАНН, в редакцията й към момента на произнасянето
на районния съд – 08.12.2021г., с решението си той е можел да измени или отмени
наказателното постановление и само в предвидените от закона случаи е можел да
прекрати производството с определение. Същото предвижда и сегашната редакция на
ЗАНН, изм. ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г., в чл.63, ал.2, т.1 и 3,
вр. ал.6 тя оправомощава съда да отмени акта по чл.58д (в случая наказателното постановление), по т.1 и са отмени акта по
чл.58д и да прекрати административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон, по
т.3, вр. ал.6.
Както
старата, така и новата редакция на чл.63 от ЗАНН, изискват прекратяването на административнонаказателното
производство да бъде постановяване единствено когато това е предвидено в
специален закон. В настоящия случай нито ЗАНН, нито ЗРВКУ предвиждат при отмяната на
наказателното постановление поради допуснато съществено-процесуално нарушение в
хода на административно-наказателното производство, същото да бъде прекратено.
Това прави произнасянето на районния съд в същата насока недопустимо.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и 3 от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 945/08.12.2021г., постановено по НАХД № 20212120203635 по описа
за 2021г. на Районен съд - Бургас, в
частта му с която отменено издаденото от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране наказателно постановление № НП-35/05.05.2021г., с което за нарушение по
чл.11, ал.5 от ЗРВКУ и на основание чл.31, ал.1 от ЗРВКУ, на „Водоснабдяване и
канализация“ЕАД, ЕИК-*********, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 20`000 лева.
ОБЕЗСИЛВА решение № 945/08.12.2021г., постановено по НАХД № 20212120203635 по описа
за 2021г. на Районен съд - Бургас, в
частта му с която се прекратява административно-наказателното производство
против „Водоснабдя-ване и канализация“ЕАД, образувано на основание чл.36, ал.1
от ЗАНН с акт № ВК-47 от 13.11.2020г. за установяване на административно
нарушение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.