РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Горна Оряховица, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120102270 по описа за 2021 година
за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1
от ГПК от ищцата Ст. П. против ответниците М. Е., Й. Г. и П. С..
Предявени са иск с правно основание чл.108 от ЗС (ревандикационен иск) и иск по
чл.31,ал.2 от ищцата Ст. П. против ответника „ДОПИНГ 2013" ЕООД.
Предявен е иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС ищцата Ст. П. против ответниците М.
Е., Й. Г., П. С. и „ДОПИНГ 2013" ЕООД.
Ищцата С. К. П. с ЕГН **********, с адрес : село П., ул...., чрез пълномощник – адв. С. И.
от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е собственик на 1/3 идеална част от недвижим
имот (, представляващ земя и сгради), находящ се в гр. Д.О. ул..., а именно: УПИ XXII-186 в
квартал 16 по подробния устройствен план на гр. Долна Оряховица, целият с площ от 540
кв.м., заедно построената в него стара къща, при граници на целия имот: улица, поземлен
имот 1-187, поземлен имот II-188, поземлен имот XX-185 и поземлен имот XXI-1336. Сочи,
че собствеността върху процесния имот е придобита на 09.03.2017г. въз основа на нот. акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том I,
peг. № 2698, дело № 116/2017г. на нотариус Кр. Боева с pег. № 296, с район на действие
ГОРС, от С.Е.С. Заявява, че след придобИ.ето на имота ищцата е започнала да се грижи за
С.С., която е притежавала прехвърлената идеална част, придобита по наследство от своя
наследодател К.М.П., която е била собственик на имота, съгласно нотариален акт за право
1
на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 88,
том II, н.дело 709/1964г. на Горнооряховски народен съдия. Посочва, че С. П. е декларирала
имота в данъчна служба и е започнала да заплаща ежегодно дължимия данък към Община
Горна Оряховица съобразно притежаваната от нея 1/3 идеална част от процесния имот.
Твърди, че до месец октомври 2021 г. П. е смятала, че имотът е съсобственост между нея
и останалите наследници на К.М.П., а именно: М. Е. (нейна дъщеря), Й. Г. и П. С. (внуци,
които наследяват дела на майка си Г.Е.П.). Посочва, че ищцата не е владяла и ползвала
имота лично и не го е посещавала, а към настоящия момент последната не е във фактическо
владение на имота. Твърди, че не е търсена от никого от ответниците - собственици на
имота, придобит по наследство, за уреждане на отношенията помежду им относно
съсобствеността на процесния имот.
Заявява, че през октомври 2021 г. ищцата е установила, че през 2018 г. целият имот е бил
прехвърлен чрез покупко-продажба от М. Е., Й. Г. и П. С., от една страна - като продавачи,
на „ДОПИНГ 2013“ ЕООД, от друга страна - като купувач, с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 801, том V, peг. № 5509, дело № 575 от 2018г. на нотариус
И. Мазнев с peг. № 284, с район на действие ГОРС. Твърди, че първите трима ответници са
се разпоредили с целия имот, вместо с притежаваните от тях общо 2/3 идеални части от
същия. Посочва, че по тази причина ищцата веднага е предприела действия по установяване
на ситуацията и след като е разбрала, че дружеството „ДОПИНГ 2013" ЕООД е собственик
на целия имот, провела е разговор с управителя, като му е обяснила, че притежава 1/3 ид.
част от имота и му е представила документа си за собственост, но той от своя страна заявил,
че е собственик на целия имот и че го е купил от М.Е., Й.Г. и П.С., защото не искал
непознати хора да го купят, тъй като процесният имот граничел с негов личен имот.
Твърди, че към момента целият имот се владее единствено от „Допинг 2013" ЕООД; П. е
посетила имота през октомври 2021 г. и е видяла, че цялото дворно място е изорано.
Посочва, че при посещението си не е влизала в имота, защото не разполага с ключ, а
ключалката е сменена. По тази причина твърди, че дружеството дължи обезщетение на
ищцата за лишаването от възможността й да ползва притежаваната от нея идеална част от
процесния недвижим имот. Претендира от „Допинг 2013" ЕООД заплащане на обезщетение
в размер на 50 лв. месечно, съставляващо паричната равностойност на 1/3 ид. част от
наемната цена за имота, считано от датата на връчване на исковата молба до окончателното
решаване на настоящия казус.
Счита, че по отношение на процесния имот ответниците М. Е., Й. Г. и П. С. са се
разпоредили със своята идеална част от съсобствения недвижим имот в полза на трето лице
„Допинг 2013" ЕООД посредством действителна продажба. Твърди, че в този смисъл
нарушена е разпоредбата на чл.33 от ЗС. Заявява, че не е получавала никакви документи и
не са водени преговори с нея за изкупуване на съответните 2/3 идеални части от имота.
Претендира, че има право да изкупи 2/3 идеални части от имота, които са принадлежали на
първите трима ответници, за сумата, уговорена в нотариалния акт между тях и „Допинг
2013" ЕООД, като замести по реда на изкупуването приобретателя в продажбеното
2
правоотношение.
Моли съда да постанови решение, с което : 1/ Да приеме за установено по отношение на
ответниците М. Е., Й.Г. и П.С., че Ст.П. е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот,
находящ се в гр. Д.О. ул..., а именно: УПИ ХХII-186 в квартал 16 по ПУП на гр. Долна
Оряховица, целият с площ от 540 кв. м., заедно с построената в него стара къща, при
граници на целия имот: улица, поземлен имот I-187, поземлен имот II-188, поземлен имот
XX-185 и поземлен имот XXI-1336; 2/ Да приеме за установено по отношение на ответника
„Допинг 2013" ЕООД, с ЕИК *********, че Ст.П. е собственик на 1/3 ид. част от недвижим
имот, находящ се в гр. Д.О. ул..., описан по-горе, както и да го осъди да й предаде
владението върху недвижимия имот; 3/ На основание чл.31 от ЗС, да присъди обезщетение
в полза на ищцата от ответника „Допинг 2013" ЕООД, с ЕИК *********, в размер на 50 лв.
месечно, равняващи се на паричната равностойност на наемната цена на притежаваната 1/3
идеална част от правото на собственост, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; 4/ Да постанови право на изкупуване от страна на
ищеца С. П. на 2/3 идеални части от имота, предмет по сделката, извършена с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 5509, дело № 575 от 2018
г. на нотариус И. Мазнев, вписан под рег. № 284 в регистъра на НК, с район на действие
ГОРС, принадлежали на първите трима ответници, като замести по реда на изкупуването
приобретателя „Допинг 2013" ЕООД в продажбеното правоотношение. Претендира да й
бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително и
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Й. М. от ВТАК, ищцата поддържа
предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи
предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.
Ответникът „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Любен Каравелов” № 38,
представляван от управителя Д.П.Г., депозира писмен отговор на исковата молба. Заявява,
че исковата молба е недопустима и неоснователна. Посочва, че по силата на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575 от 2018 г.,
„Допинг 2013" ЕООД е придобило собствеността върху целия горепосочен недвижим имот
от наследниците на К.М.П. и Г.Е.П. Счита, че сделката е правилна и законосъобразна.
Заявява, че преди да се сключи покупко-продажбата, са събрани всички необходими
доказателства за нейното сключване, като в удостоверението за наследници за наследници
на К.М.П. - починала, са посочени : М. Е., Й. Г., П. С. и С.С. - починала без наследници.
Посочва, че представената справка от АВ-СВ/ИР при ГОРС визира липса на разпоредителни
сделки през последните 10 години от продавачите, като никой от тях не е продавал какъвто и
да е имот в регулация. Заявява, че никой от тях не знае и не е уведомяван за прехвърлената
1/3 ид. част от тяхната сестра на трето лице, а при извършване на сделката е представена
данъчна оценка на имота, като до тогава данъците за имота са били плащани от продавачите
и затова върху документа е записано, че липсва данъчни задължения за имота.
3
Счита, че ИМ е недопустима досежно правното основание на иска, тъй като чл.108 от ЗС
е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, а чл.33 и чл.31 от ЗС
уреждат продажба на недвижим имот между съсобственици и разпределяне ползването на
съсобствен имот. Сочи, че за да се твърди, че владелецът е несобственик, трябва да се
отмени правното основание, на което той се легитимира като собственик. Твърди, че
ответникът - купувач е собственик на годно правно основание, владее го по силата на годно
правно основание и не може да бъде предявяван иск срещу него по чл.108 от ЗС. Счита, че
недопустимостта на иска се основава и от това, че срокът за оспорване на сделката и
заявлението за изкупуване на продадените 2/3 ид.части е изтекъл, тъй като искът по
чл.33,ал.2, изр.2 от ЗС се предявява в двумесечен срок от продажбата, а не от момента за
нейното научаване. Посочва, че продажбата е станала на 11.07.2018г., двумесечният срок е
изтекъл на 12.09.2018г., а ИМ е подадена на 09.12.2021г. - след изтичане на двумесечния
срок, регистрирана е с вх.№ 12022/09.12.2021 г. на ГОРС, като този факт обуславя нейната
недопустимост.
Счита искането за заплащане на наем за имота от момента на подаване на ИМ в случай, че
ответникът бъде съдебно отстранен, за неправилно и че не следва да бъде уважавано.
Посочва, че по никакъв начин не е уведомяван за това. В случай, че бъде съдебно отстранен,
счита, че ищцата му дължи парична сума за подобрението на имота. Твърди, че когато го е
закупил, имотът бил в много лошо състояние, имало висока тревна и храстовидна
растителност, а старата къща била почти рухнала. Твърди, че е вложил много средства за
почистване на двора, платил е ползване на тежка селскостопанска техника и транспорт,
както и на физически лица, като общата сума възлиза на стойност около 5000 лв. Моли съда
да остави без уважение предявените искове, като неправилни, необосновани и недопустими.
В съдебно заседание, ответникът „ДОПИНГ 2013” ЕООД, представляван от управителя
Д.Г. и от пълномощника си – адв. И. И. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба.
Излага съображения в писмена защита.
Ответниците М. Я. Е. с ЕГН **********, с адрес : гр. Л...ул..., Й. Д. Г. с ЕГН **********, с
адрес : гр. П...бл..., П. Д. С. с ЕГН **********, с адрес : село Д...., депозират поотделно
отговори на исковата молба.
Твърдят, че исковата молба е недопустима и неоснователна. Заявяват, че по силата на нот.
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575 от
2018г., „Допинг 2013" ЕООД е придобило собствеността върху целия горепосочен
недвижим имот, като е придобил имота от наследниците на К.П. и Г.П.. Считат, че сделката
е правилна и законосъобразна и не следва да се обявява за нищожна. Посочват, че преди да
се сключи покупко-продажбата, са събрани всички необходими доказателства за нейното
сключване; в удостоверението за наследници, като наследници на К.П. - починала, са
посочени: М. Е., С.С. - починала без наследници и Г.П. - починала. Заявяват, че на мястото
на починалата Г., като наследници по заместване са ответниците П. С. и сестра му Й. Г..
Посочват, че представената справка от АВ-СВ/ИР при ГОРС визира липса на
разпоредителни сделки през последните 10 години от продавачите, като никой от тях не е
4
продавал наследствения си дял от имота; никой от тях не знае и не е уведомяван за
прехвърлената 1/3 ид. част от С.С. на трето лице. Твърдят, че никой от тях -
съсобствениците, които са продали имота на Д.Г., не са знаели и не са уведомявани, че на
мястото на С.С. има друг съсобственик. Сочат, че С. е починала през 2017 г. и за продажбата
на нейната ид. част научават едва сега от ИМ. Посочват, че за да се осъществи тяхната
сделка, ответникът П.С. е платил данъците на С.С., защото знаят, че е починала и не знаят,
че тя има заместник.
Молят съда да остави без уважение предявените искове, като неправилни, необосновани и
недопустими.
В съдебно заседание, ответниците М. Е., Й. Г. и П. Д. С., чрез пълномощника си – адв. И.
И. от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба. Излагат съображения.
Ответникът „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощника си – адв. И. И.
от ВТАК, предявява насрещна искова молба против С. К. П. - ищца в настоящото
производство, с предмет – положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК и искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД и
чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД.
Твърди, че той е собственик на процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Д.О. ул..., а
именно : УПИ XXII-186, в квартал 16 по ПУП на гр. Долна Оряховица, целият с площ от 570
кв.м., заедно с построената в него стара къща, като собствеността върху имота е придобита
от наследниците на К.П. и Г.П. въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575 от 2018г. Посочва, че при
подписването на сделката продавачите М. Е., Й. Г. и П. С. се легитимират като собственици
на имота, оставен им в наследство от К. П. и Г. П. Заявява, че при подписване на сделката
продавачите са представили на нотариуса удостоверение за наследници № 196/27.06.2018 г.
на кметство гр. Долна Оряховица, което съдържа информация, че К.П., починала на
06.04.1984г., след смъртта си е оставила следните законни наследници: три дъщери - М. Е.,
С.С. починала на 04.10.2017г. като вдовица и не е оставила деца, Г.П., починала на
05.01.2016г., която е оставила наследници : Й. Г. и П. С.. Считат, че по силата на това
удостоверение за наследници право да продават имота имат живите наследници М.Е., Й.Г. и
П.С.. Посочва, че нотариусът, пред когото е изповядана сделката, е изискал справка от СВ
при ГОРС за вписвания, отбелязвания и заличавания за горепосочените лица, като от
удостоверението е видно, че за недвижимия имот, представляващ дворно място с площ 400
кв.м., УПИ XXII - 186, квартал 16 в гр. Д.О. ул..., заедно с жилищна сграда, през периода от
01.01.2008 г. до 25.06.2018 г. няма вписвания и отбелязвания. Твърди, че веднага след
сделката „Допинг 2013" ЕООД е декларирало имота с партиден № 5402Н34831.
Твърди, че в момента на сделката, материализирана с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том I, рег. № 2698, дело
№116/2017г. на нотариус Кр. Боева, С.С. е била жива и съответно - съсобственик на имота
заедно с М. Е. и наследници на Г.П. Твърди, че прехвърляйки своята 1/3 ид. част, С.С. не е
предложила на останалите съсобственици да придобият имота, нито ответницата ги е
5
уведомила за това до момента на предявяването на ИМ по настоящото дело. Счита, че
договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том.1, рег. № 2698, дело
№ 116/2017г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие
ГОРС, е нищожен, тъй като противоречи на закона - основание по чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Излага основателни „съмнения", а не твърдения, относно действителността на сделката.
Сочи, че договорът е възмезден и за този вид сделка важи правилото на чл.33,ал.1 от ЗС,
това условие не е спазено, което прави сделката противоречаща на закона. Счита, че С.С. е
трябвало да предложи имота при същите условия за купуване и на другите съсобственици,
но такова предложение няма и не е правено. Счита, че това е един от пороците, който прави
нищожен този договор за покупко-продажба.
Заявява, че сравнително краткият период от момента на сключване на сделката -
09.03.2017г., до смъртта на С.С. - 04.10.2017г., също е основание да се твърди, че е налице
порок, който я прави нищожен. Твърди, че едно от условията при сключване на този вид
договори е лицето, което прехвърля имуществото, да не е в състояние, което предполага по
недвусмислен начин близката му смърт, и да не е налице знание у приобретателя за това
обстоятелство. Твърди, че упълномощеният К.П. не е упълномощаван да върши сделка
покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане.
Моли съда да постанови решение, с което : 1/ Да се признае по отношение на С. П., че
„Допинг 2013" ЕООД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Д.О., ул.... именно :
УПИ XXII-186 в квартал 16 по ПУП на гр. Долна Оряховица, целият с площ от 570 кв.м.,
заедно с построената в него стара къща; 2/ Да прогласи нищожността на сделката,
обективирана в нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 145, том 1, рег. № 2698, дело № 116/2017г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с
район на действие ГОРС, сключена при неспазване изискванията на чл.33,ал.1 от ЗС, което я
прави противоречаща на закона по чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, както и като привиден договор на
основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД, предвид краткия период от момента на сключване на
сделката за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до
смъртта на С. С.
Ответницата по насрещния иск С. К. П. депозира писмен отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си – адв. Св. И. от ВТАК. Счита претенцията за недопустима, тъй като
„ДОПИНГ 2013" ЕООД не е наследник на С.С. и няма активна правна легитимация за
завеждането на иска. Заявява, че само наследниците на прехвърлителя могат да искат
разваляне на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от приобретателя,
но съобразно размера на наследствените си права. (ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС). В този
смисъл моли съда производството в тази му част да бъде прекратено.
В случай, че съдът приеме за допустима насрещната искова молба, оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че съгласно нот. акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на
6
основание обстоятелствена проверка № 88, том II, н. дело 709/1964г. на Горнооряховски
народен съдия, собственик на имота е К.М.П., а след нейната смърт право на разпореждане с
него имат нейните три дъщери, една от които е С.С.. Посочва, че последната, с нот. акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том I, peг.
№ 2698, дело № 116/2017г. на нотариус Кр. Боева, е прехвърлила на Ст.П. притежаваната от
нея 1/3 ид. част от наследения от майка си имот. Твърди, че тази сделка не е нищожна, като
са налице всички законови предпоставки за сключването й, всяка една от страните е
изпълнила задълженията си по него и няма данни по посочения контракт, които да
противоречат на закона, морала и добрите нрави. Сочи, че задълженията за гледане и
издръжка са наситени с нравствено-етични и социално-битови елементи, които както по
своята цел, така и по своето съдържание, не влизат в противоречие със закона, поради което
са допустими и валидни (Решение № 500 от 23.08.2010 г. по гр. д. № 1702/2009 г. IV г. о. на
ВКС). Твърди, че е полагала константни грижи за С.С., която е имала нужда от гледане и
издръжка, защото е живеела сама, съпругът й е починал преди нея и от брака си не са имали
деца. Заявява, че С. получавала грижи и издръжка от П. и нейни роднини, като всекидневно
П. или ангажирани от нея лица са закупували хранителни продукти за С. Твърди, че
ежедневно е чистела при последната и са прекарвали време заедно, защото същата не искала
да стои сама, а издръжката се е плащала ежемесечно от П. в брой на С. Твърди, че освен
това, П. е полагала грижи за С. още преди прехвърлянето на имота, като двете били съседки
в с. Първомайци, една ограда ги деляла и ежедневно П. я е посещавала, за да й почиства и
сготви.
Твърди, че прехвърлянето на целия имот на „Допинг 2013“ ЕООД с нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 801, том V, peг. № 5509, дело № 575 от 2018 г. на нотариус
Ив. Мазнев, е незаконосъобразно, защото никой не може да прехвърля повече права
отколкото притежава, а другите наследници – Й. Г. и П. С. са притежавали само 2/3 ид.
части от имота. Пояснява, че предвид характерните особености на договора за прехвърляне
срещу задължение за гледане и издръжка и съобразно съдебната практика, текстът на чл.33
от ЗС се прилага само при покупко-продажба, но не и при другите видове сделки - замяна,
дарение и прехвърляне срещу гледане и издръжка, защото при тях отношенията не са
единствено по заплащане на парична сума /само при такава сделка може да има еднакви
условия, независимо коя е насрещната страна/, а се договаря с оглед на друг желан резултат.
По повод на направеното твърдение, че К.П. не е упълномощаван да извърши процесната
сделка, представя пълномощно, в което нагледно са описани правомощията му,
включително да прехвърли процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка. Сочи,
че от текста на пълномощното ясно се вижда, че упълномощителят С. С. е прехвърлила
идеалните части от своите наследствени имоти за грижите и издръжката, които Ст. П. й е
осигурявала и до този момент.
Оспорва изцяло претенцията на ищцовото дружество и счита същата за недоказана и
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството по
депозираната насрещна искова молба поради това, че същата е недопустима. В случай, че
7
съдът приеме депозирания насрещен иск за допустим, моли да отхвърли същия, като
неоснователен и недоказан. Моли съда да осъди ищеца по насрещния иск да заплати на
ответницата всички разноски в настоящото производство.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че К.М.П., б.ж. на гр. Д.Оряховица, е
призната за собственик на основание наследство и давностно владение, върху недвижим
имот – дворно място с площ от 400 кв.м., заедно с построената в него стара къща, находящо
се в Долна Оряховица, съставляващо парцел ХХ-200, кв.62 по плана на с. Д.Оряховица, за
което е съставен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка № 88, том II, н. дело 709/1964г. на Горнооряховски
народен съдия, приложен по делото.
Безспорни между страните са и фактите, че наследници по закон на К.М.П. с ЕГН
**********, починала на 06.04.1984г. (акт за смърт № 0014/06.04.1984г. на Кметство гр.
Долна Оряховица), са : 1/ М. Я. Е. с ЕГН ********** – дъщеря (ответник); Г.Е.П. с ЕГН
********** – дъщеря, починала на 05.01.2016г. и оставила следните законни наследници :
2.1./ Й. Д. Г. с ЕГН ********** – дъщеря (ответник), 2.2./ П. Д. С. с ЕГН ********** – син
(ответник); 3/ С.Е.С. с ЕГН ********** – дъщеря, починала на 04.10.2017г., вдовица, без
деца (удостоверение за наследници № 46/21.02.2017г., изд. от Кметство гр. Долна
Оряховица, удостоверение за наследници изх. № 407/08.11.2021г., изд. от Кметство гр.
Долна Оряховица).
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че на 09.03.2017г. е осъществена
възмездна правна сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том I, рег. № 2698, дело № 116/2017г. на
нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС (,приет като
доказателство), съгласно който, С.С., чрез пълномощника си – К.П., е прехвърлила на С. К.
П. собствената си 1/3 ид. част от недвижим имот, намиращ се в гр. Д.О., ул..., а именно:
УПИ XXII-186 в кв. 16 по ПУП на град Долна Оряховица, целият с площ от 540 кв.м.,
заедно с 1/3 ид. част от построената в него стара къща, при граници на целия имот: улица,
поземлен имот 1-187, поземлен имот II-188, поземлен имот XX-185 и поземлен имот XXI-
1336, срещу задължението на приемателя за издръжка и гледане на прехвърлителката,
докато е жива, като й осигурява всичко необходимо за един нормален и спокоен живот –
храна, облекло, отопление, лекарства и грижи, а след смъртта й да я погребе според обичая.
Безспорни са и фактите, че на 11.07.2018г. е осъществена възмездна правна сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег.
№ 3509, дело № 575 от 2018г. на нотариус И. Мазнев с рег. № 284, с район на действие
ГОРС (, приет като доказателство), като съгласно удостовереното в него, М. Я. Е., Й. Д. Г. и
П. Д. С. са продали на „Допинг 2013" ЕООД гр. Долна Оряховица, представляван от
управителя Д.Г., следния недвижим имот, намиращ се в гр. Д.О., ул..., а именно: дворно
8
място с площ от 570 кв.м., съставляващо УПИ XXII-186 в кв. 16 по ПУП на град Долна
Оряховица, заедно с построената в него стара къща, при граници на целия имот: улица,
поземлен имот 1-187, поземлен имот II-188, поземлен имот XX-185 и поземлен имот XXI-
1336, за сумата от 2500 лв.
Безспорен по настоящото дело е и фактът, че ответникът „ДОПИНГ 2013" ЕООД гр.
Долна Оряховица, представляван от управителя Д.Г., владее и ползва процесния недвижим
имот.
Видно от заключението на приетата по делото СТОЕ, пазарната стойност на процесния
недвижим имот е 10 300 лв., в т.ч. дворно място – 8430 лв., стара къща – 1870 лв. съдът
кредитира изцяло заключението на СТОЕ като обосновано, кореспондиращо на приетите
писмени доказателства и неоспорено от страните.
Видно от показанията на свидетеля К.П. /баща на ищцата/, през 2011 година С. и И., с
които се познавали от дълги години, го уговорили да ги гледат, защото не можели да се
грижат за себе си. Свидетелят твърди, че със съпругата и с дъщеря си купували на С. и И.
дърва, медикаменти, лекарства; почиствали ги, окъпвали ги, осигурявали храна и дрехи и
всичко, каквото им трябва. Видно от показанията на св. П., след като починала сестрата на
С., тя му казала, че има дял от имот на майка си в гр. Д.Оряховица и решила да го
прехвърли, дала му пълномощно и той с това пълномощно го прехвърлил на дъщеря си.
Свидетелят твърди, че след това пак гледали С., погребали съпруга й, пазарували й, всяка
вечер й правели компания, дъщеря му ходела редовно там, той давал пари и дъщеря му
давала пари, защото пенсията не й стигала, уважавали се много. Свидетелят установява, че
С. не поддържала връзка с роднините си и не е виждал те да ходят при нея.
Съдът кредитира показанията на св. П., доколкото същият удостоверява факти,
непосредствено възприети от него, като кореспондиращи на приетите по делото писмени
доказателства и неоспорени с други доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява процесуално допустим. В тази
връзка, с определението си от 02.08.2022г., съдът е отхвърлил като неоснователно
възражението за недопустимост на исковата претенция с правно основание чл.108 от ЗС,
предявено с писмените отговори на исковата молба от ответниците. Съдът счита за
допустим и предявеният положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК от ищцата Ст. П. против ответниците М. Е., Й. Г. и П. С., като
намира, че двата иска следва да бъдат разгледани по същество едновременно, с оглед
обсъждане претенциите на ищцата да бъде призната за собственик на 1/3 ид.ч. от процесния
недвижим имот по отношение на всички ответници по делото.
Разгледани по същество, двата иска се явяват основателни по изложените по-долу
съображения.
Няма спор в правната теория и съдебната практика, че фактическият състав за уважаване
на иска по чл.108 от ЗС предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни
9
предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, 2) ответникът да
владее тази вещ, и 3) това владение да е без правно основание. Така в Решение №
551/13.09.2010г. по гр.д. № 669/2009г. на I г.о. на ВКС, се приема, че „В предявеният иск за
ревандикация ищецът следва да установи трите юридически факта, включени в състава на
петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик,
осъществяваната фактическа власт от ответника върху спорната вещ и липсата на
правно основание за това.“, както и в Решение № 9/23.01.2012г. по гр.д. № 251/2011г. на I
г.о. на ВКС е постановено, че „Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Въз основа на
приложените писмени доказателства – нотариалната преписка по издаването на нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том
I, рег. № 2698, дело № 116/2017г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с
район на действие ГОРС, скица № 1005/17.11.2021г., изд. от Община Г.Оряховица,
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/18.11.2021г., изд. от Община
Г.Оряховица, и др., в случая се установява по безспорен начин, че ищцата С. П. е
собственик на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Д.О. ул..., а
именно: УПИ XXII-186 в кв. 16 по ПУП на град Долна Оряховица, целият с площ от 540
кв.м., заедно с 1/3 ид. част от построената в него стара къща, при граници на целия имот:
улица, поземлен имот I-187, поземлен имот II-188, поземлен имот XX-185 и поземлен имот
XXI-1336, като правото си на собственост ищцата е придобила на основание осъществена на
09.03.2017г. валидна възмездна правна сделка – покупко-продажба за срещу задължение за
издръжка и гледане, обективирано в цитирания по-горе нотариален акт.
Приетите по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници изх. №
46/21.02.2017г., изд. от Кметство гр. Долна Оряховица, нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 88, том
II, н. дело 709/1964г. на Горнооряховски народен съдия, обосновават и извод, че към
момента на извършване на сделката праводателят на ищцата – Сийка Енева Сторожева е
била собственик на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот на основание
наследствено правоприемство съгласно чл.5,ал.1 от ЗН – като наследник по закон (дъщеря)
на К.М.П. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Д.О., починала на 06.04.1984г., която от своя страна
е придобила правото на собственост върху този имот на основание наследство и давностно
владение.
Същевременно, от цитираните по-горе писмени доказателства се установява, че сделката е
осъществена по предвидения в закона ред, обективирана е в изискуемата писмена форма,
приложеното по нотариалното дело пълномощно е валидно и удостоверява по безспорен
начин учредената представителна власт на пълномощника на приобретателката Ст.П. –
нейният баща К.П., да сключи договора от нейно име и за нейна сметка, (както и за грижите
и издръжката, които ищцата е осигурявала на прехвърлителката и до този момент), сделката
е валидна и действителна (и с оглед изложените по долу съображения) и е породила целения
с нея вещнотранслативен ефект. Не на последно място, от показанията на св. Кр. П., които
10
съдът кредитира с оглед съответствието им на приетите писмени доказателства и
неоспорването им с други годни доказателства по делото, се установява, че приобретателят
Ст.П. е изпълнила задълженията си, произтичащи от горепосочения алеаторен договор, като
е престирала на прехвърлителя договорените издръжка и гледане, а след смъртта на Сийка
Сторожева я е погребала според обичая с помощта на своите родители.
Владение или държане от страна на ответника. В конкретния случай, безспорни между
страните са фактите, че ответникът „Допинг 2013" ЕООД гр. Долна Оряховица,
представляван от управителя Д.Г., владее и ползва процесния недвижим имот на основание
сключения от него договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575 от 2018г. на
нотариус И. Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС. Ответникът не оспорва и
фактите, че към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция
продължава да владее и да ползва процесния недвижим имот.
В тази връзка, с Решение № 1858/31.07.1974г. по гр. дело № 146/1974г. на ВС, I г.о., е
прието, че съсобственикът може да ползва изцяло общата вещ съобразно с нейното
предназначение, доколкото останалите съсобственици не претендират да упражняват
правата си върху нея. Затова и съсобственикът може с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС
да отстранява напълно от общата вещ владението без правно основание на всяко трето лице;
предявяването на иска по чл.108 от ЗС представлява действие на обикновено управление на
имота /Решение № 46/12.01.1973г. по гр. дело № 2488/1972г. на ВС, I г.о./, и съсобственикът,
притежаващ идеална част от целия имот, може да иска от ответника – несобственик, който
го владее без основание, предаването на владението не само на идеална част от него, но и на
целия имот /Решение № 755 от 20.07.2000г. по гр.дело № 2043/1999г. на ВКС, IV г.о./.
Предвид изложеното дотук, макар и по делото да се установяват твърдените от
ответниците факти, че при сключването на договора за покупко-продажба на недвижим
имот от 11.07.2018г. двете страни са действали добросъвестно, като са сключили този
договор в предвидената от закона писмена форма, обективирана в нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575 от 2018г. на нотариус
Ив. Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, считайки, че продавачите М. Е., Й. Г. и
П. С. са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство, че
договорът е породил правно действие за страните по същия, то договорът, сключен от
несобственици на 1/3 ид.част от същия имот, не може да бъде противопоставен на ищцата –
като собственик на 1/3 ид. част от процесния имот, съответно – не може да се приеме като
годно правно основание за запазване и продължаване владението на тази идеална част от
вещта от ответното дружество по отношение на нейния собственик.
В тази връзка, неоснователно се явява възражението на ответната страна, че ищцата
претендира повече права, отколкото има, тъй като в конкретния казус, видно от предявената
искова молба, ищцовата страна нито твърди да притежава право на собственост, нито
претендира да й бъде предадено владението върху целия недвижим имот, нито върху
жилищна пристройка, за която се твърди да е новопостроена от Г.П.
11
Предвид изложеното дотук, съдът счита, че в случая са налице кумулативно дадените
предпоставки на чл.108 от ЗС, поради което предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен, ведно със законните последици. Съдът следва да приеме за установено по
отношение на всички ответници, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от процесния
недвижим имот, подробно описан по-горе, като заедно с това ответникът „Допинг 2013"
ЕООД гр. Долна Оряховица да бъде осъден да предаде владението на 1/3 ид. част от
горепосочения недвижим имот на ищцата Ст.П..
Предвид установените по делото факти, предявеният насрещен положителен
установителен иск за собственост от „Допинг 2013" ЕООД против ищцата Ст.П. се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен само по отношение на 2/3 ид.части от
процесния недвижим имот, а по отношение на спорната 1/3 ид.част от същия имот
предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тази
връзка, приетите по делото писмени доказателства – нотариалната преписка по издаването
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело
№ 575 от 2018г. на нотариус И. Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, скица №
252/07.04.2022г., изд.пот Община Г.Оряховица, удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/06.04.2022г., изд. от Община Г.Оряховица, и др., в случая се установява по
безспорен начин, че ответникът „Допинг 2013“ ЕООД е собственик на 2/3 идеални части от
процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Д.О. ул..., а именно: УПИ XXII-186 в кв. 16 по
ПУП на град Долна Оряховица, целият с площ от 540 кв.м., заедно с 2/3 ид. части от
построената в него стара къща, като правото си на собственост този ответник е придобил на
основание осъществена на 11.07.2018г. валидна възмездна правна сделка – покупко-
продажба, обективирана в цитирания по-горе нотариален акт.
Приетите по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници изх. №
46/21.02.2017г., изд. от Кметство гр. Долна Оряховица, нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 88, том
II, н. дело 709/1964г. на Горнооряховски народен съдия, обосновават и извод, че към
момента на извършване на сделката праводателите на ответника „Допинг 2013“ ЕООД –
М.Е., Й.Г. и П.С. са били съсобственици на общо 2/3 идеални части от процесния недвижим
имот на основание наследствено правоприемство съгласно чл.5,ал.1 от ЗН – като
наследници по закон на К.М.П. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Долна Оряховица, починала
на 06.04.1984г., (придобила от своя страна правото на собственост върху този имот на
основание наследство и давностно владение), като ответницата М.Е. е притежавала 1/3 ид.
част от имота, а ответниците Й.Г. и П.С. са притежавали по 1/6 ид.част от същия недвижим
имот.
Същевременно, от цитираните по-горе писмени доказателства се установява, че сделката е
осъществена 11.07.2018г. по предвидения в закона ред, обективирана е в изискуемата
писмена форма, сделката е валидна и действителна и е породила целения с нея
вещнотранслативен ефект по отношение на действително притежаваните и прехвърлени
права от съсобствеността от праводателите на ответника - ЮЛ.
12
Във връзка с изложеното по-горе и с оглед цитираните писмени доказателства, в случая се
установява, че продажбата на 11.07.2018г. е осъществена една година и четири месеца след
извършване на продажбата на 1/3 ид. част от процесния недвижим имот от наследника на
К.П., починала на 06.04.1984г., - дъщеря й С.С., в полза на ищцата С. П.. При тези
обстоятелства, безспорно се налага изводът, че след извършване на сделката на 09.03.2017г.
в полза на ищцата, към момента на осъществяване на сделката между ответниците на
11.07.2018г., праводателите на отв. „Допинг 2013“ ЕООД – ответниците Е., Г. и С. не са
притежавали правото на собственост върху 1/3 ид. част от недвижимия имот, предмет на
настоящия спор, а правото на собственост върху тази идеална част от имота е принадлежало
на ищцата П.. В този смисъл, дори сделката от 11.07.2018г. да е осъществена в предвидените
от закона ред и форма, в случая не може да се приеме, че ищцата е загубила правото си на
собственост върху придобитата по-рано от нея 1/3 ид.част от процесния недвижим имот,
нито че ответникът „Допинг 2013“ ЕООД е придобил право на собственост върху 1/3 ид.
част от същия имот, като в случая не настъпва вещнотранслативен ефект досежно тази
идеална част от процесния имот, а намира приложение принципа, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото самият той притежава. Поради това, ответникът „Допинг
2013“ ЕООД не може да придобие право на собственост върху спорната 1/3 ид.част от
процесния недвижим имот, което неговите праводатели М.Е., Й.Г. и П.С. не са притежавали
към момента на извършване на покупко-продажбата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците по делото, че към датата на
осъществяване на сделката /11.07.2018г./ не са били надлежно информирани и не са могли да
узнаят за осъществената на 09.03.2017г. от прехвърлителя С.С. и от ищцата прехвърлителна
сделка, тъй като същите са се снабдили по съответния ред с удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за лице изх. № 843/26.06.2018г., изд. по надлежния ред от
Служба по вписванията – Горна Оряховица за процесния недвижим имот за периода от
01.01.2008г. до 25.06.2018г. /л.110 от делото/, но само по отношение на лицата М.Е., Й.Г. и
П.С.а, без да се информират и без да изискат справка по същия ред за вписвания,
отбелязвания и заличавания за лицето С.С., за която твърдят да е техен наследодател и
праводател.
Предявеният иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС от ищцата против ответника
„Допинг 2013“ ЕООД, се явява допустим, а разгледан по същество, същият е частично
основателен досежно претендирания размер.
Съгласно чл.31,ал.2 от ЗС, съсобственикът, който лично ползва общата вещ, дължи на
другите съсобственици обезщетение за ползата, от която ги е лишил, от деня на писменото
поискване. Фактическият състав на претенцията по чл.31,ал.2 от ЗС включва следните
кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, ползване на вещта пряко и лично от
единия съсобственик за задоволяване на свои (лични или семейни) нужди и писмено
поискване до ползващия съсобственик за заплащане на обезщетение от другия съсобственик
за ползата, от която е лишен (в този смисъл решение № 504/08.07.2005г. по гр.д. №
204/2005г. на ВКС, І г.о., решение № 721/28.10.1992г. по гр.д. № 580/1992 г., решение №
13
163/20.03.2002 г. по гр.д. № 622/2001 г. на ВКС, I г.о., решение № 344/17.05.1976 г. по гр.д.
№ 684/1975 г. на ВС, ІІІ г.о., решение № 334/23.06.1988 г. по гр.д. № 246/1988г. на ВС, І г.о.,
ТР № 129/30.06.1986г. на ОСГК на ВС и други). Безспорно се установява в настоящото
производство, че 1/3 ид.част от процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Д.О. ул..., се
владее и се ползва от ответника „Допинг 2013“ ЕООД на основание сключения от него
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575 от 2018г. на нотариус
И. Мазнев с рег. № 284. Ответникът – ЮЛ не оспорва фактите, че както към момента на
предявяване на исковата молба /09.12.2021г./, така и към момента на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, ищцата е била лишена от възможността да ползва 1/3
ид.част от процесния имот, като твърди, че дружеството - ответник ползва дворното място
за свои нужди, че имотът е заключен и това препятства достъпа й до него. Правно
ирелевантни са причините, довели до това фактическо положение. Налице е лично ползване
по смисъла на чл.31,ал.2 от ЗС от съсобственика - ЮЛ, което възпрепятства или ограничава
ищцата - съсобственик да ползва общата вещ, съобразно правата й, без да се събират добиви
и граждански плодове, по смисъла на Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК. Съдът приема, че в процесния случай е налице и писмена покана
от страна на ищцата П. спрямо ответника „Допинг 2013“ ЕООД - съсобственик на
процесния недвижим имот, последният да й заплаща обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС в
размер на 1/3 от дължимата наемна цена, като поканата, съставляваща основание за
присъждане на такова обезщетение в полза на ищцата, е отправена с исковата молба и е
достигнала до ответника по иска с получаването на ИМ на 28.03.2022г.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице изискуемите от закона предпоставки,
предвидени в чл.31,ал.2 от ЗС, поради което в полза на ищцата възниква правото да
претендира обезщетение от ответника - ЮЛ в размер на 1/3 от дължимата наемна цена, за
периода от датата на поканата - 28.03.2022г. до прекратяване ползването от страна на
ответника. Обезщетение не се дължи, само ако ползващият съсобственик, след отправеното
му писмено поискване отговори, че предоставя ползването на съсобствената вещ съобразно
дела на неползващия съсобственик и последният откаже това предложение (в този смисъл
решение № 721/28.10.1992 г. по гр.д. № 580/1992 г., на ВС, І г.о., Решение № 782/05.12.2005
г. по гр. д. № 568/2005 г. на ВКС, І г.о.). Доказателства обаче за тези обстоятелства не са
ангажирани по делото от дружеството - ответник. По тези съображения, предявеният иск с
правно основание чл.31,ал.2 от ЗС се явява доказан по основание и следва да бъде уважен,
като по отношение на размера следва да намери приложение разпоредбата на чл.162 от ГПК.
Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства, ползването се
осъществява върху дворно място с площ от около 540 кв.м., намиращо се в регулация и
съставляващо УПИ XXII-186 в квартал 16 по ПУП на град Долна Оряховица, като
ответникът признава фактите, че е разчистил и култивирал цялото дворно място за свои
лични нужди. При тези факти, предвид неангажирането на експертно заключение досежно
размера на претендираното обезщетение от ищцовата страна, вземайки предвид обществено
известните факти относно вида и местонахождението на населеното място, възможностите и
14
цените за отдаване в него под наем на недвижими имоти, съдът по своя преценка определя
обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата - съсобственик, равна на частта от наема
на дворното място, на която тя би имала право, ако то бъде отдадено под наем, а именно – в
размер на 15 лв., равняващо се на 1/3 ид.ч. от обща наемна цена в размер на 45 лв. месечно
за спорния недвижим имот. Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен в
размер от 15 лв. месечно, считано от 28.03.2022г. до окончателното прекратяване ползването
от страна на ответника, а в останалата му част – за периода от 09.12.2021г. до 28.03.2022г. и
за разликата от уважения размер от 15 лв. до пълния предявен размер от 50 лв. месечно,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявеният иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС се явява допустим, а разгледан по
същество – искът е основателен и следва да бъде уважен по изложените по-долу
съображения.
Съгласно чл.33,ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия
имот на трето лице, само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира
писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията по
предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при
условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият
съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия, като искът
трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата /ал.2/. Правото на изкупуване по
чл.33,ал.2 от ЗС е призната от закона възможност съсобственикът на един недвижим имот,
при определени предпоставки, да замести третото лице - купувач по договор за продажба,
сключен с друг съсобственик. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
приема, че в случая са налице предвидените в закона предпоставки, обуславящи правото на
изкупуване на ищцата по чл.33,ал.2 от ЗС. Правото на изкупване по чл.33,ал.2 от ЗС е от
категорията на преобразуващите субективни права, защото то предоставя възможност
съсобственикът -изкупвач едностранно да предизвика правна промяна в правната сфера на
съсобственика –продавач, но само ако за него са налице изискуемите елементи от
фактическия състав на чл.33,ал.2 ЗС: съсобственикът-продавач да се е разпоредил със своята
идеална част от съсобствения недвижим имот в полза на трето лице посредством
действителна продажба, липса на предложение за продажба, отправено до другите
съсобственици или представяне на неистинска декларация пред нотариуса от
съсобственика-продавач, че никой от останалите съсобственици не е приел неговото
предложение, или наличие на продажба в полза на трето лице при условия, уговорени
привидно във вреда на останалите съсобственици.
Съдът намира на първо място, че възражението на ответниците за неспазване на
установения в закона двумесечен преклузивен срок за предявяване на иска по чл.33,ал.2 от
ЗС против ответниците, разгледано като възражение по съществото на правния спор,
претендиращо неоснователност на иска, се явява неоснователно и необосновано. С Решение
№ 57/12.03.2012г. по гр. дело № 212/2011г., Решение № 368/02.07.2009г. по гр. дело №
15
903/2008г., I г.о. на ВКС и Определение № 329/07.10.2008г. по ч. гр. д. № 1543/2008г., IV
г.о., Определение № 413/20.09.2010г. по ч. гр. дело 158/2010г., I г.о., Определение №
519/31.10.2011г. по ч.гр.дело № 354/2011г., I г.о., Определение № 68/18.02.2011г. по
ч.гр.дело № 48/2011г., II г.о., всичките на ВКС, е прието, че правото на изкупуване е
потестативно материално право и двумесечният преклузивен срок, предвиден в нормата на
чл.33,ал.2 от ЗС се отнася до неговото съществуване, а не до правото на иск, поради което
дали е спазен срока е въпрос по същество, а не по допустимост на иска. В този смисъл е и
Решение № 219 от 04.10.2013г. на ВКС по гр. д. № 2294/2013 г., I г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК. Съгласно правилото на чл.33,ал.2,изречение 2 от ЗС, искът трябва да
се предяви в двумесечен срок от продажбата, който в случая не е спазен от ищцовата страна,
според ответниците по делото. По въпроса за спазване на преклузивния срок за предявяване
на иска при наличие на отправено предложение за изкупуване е постановено Решениe № 72
от 05.04.2004 г. по гр. д. № 2645/2002 г. на IV г. о. на ВКС, в което е прието, че
двумесечният срок за предявяване на искане за изкупуване тече от деня на продажбата,
когато е било направено предложение до съсобствениците за изкупуване, а когато няма
такова предложение, срокът тече от узнаването. В същия смисъл е и Решение № 1470 от
05.06.1964 г. по гр. д. № 694/64 г. на ВС, I г.о., както и Решение № 1269 от 20.12.2008 г. по
гр. д № 3800/2007 г. на IV г.о., Решение № 1 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на II
г.о. и други. Така създадената и утвърдена от ВКС съдебна практика се основава на
логиката, че когато съсобственикът е уведомен чрез отправена покана за изкупуване относно
намерението на друг съсобственик да се разпореди със своя дял от вещта, то при сключване
на такава сделка, срокът за предявяване на претенция за изкупуване по чл.33,ал.2 от ЗС тече
от деня на сделката. ВКС подчертава, че от значение за началото на срока е наличието или
липса на отправено предложение за изкупуване до съсобственика, т.е. знанието на
съсобственика за предстоящата сделка, но в случаите, когато съсобственикът изобщо по
никакъв начин не е уведомен за извършеното разпореждане, той ще може да упражни
правото си на изкупуване в двумесечен срок от узнаване на продажбата. Въз основа на
приетите писмени доказателства - нотариалната преписка по издаването на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575 от 2018г. на
нотариус И. Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, се установява и страните не
спорят досежно фактите, че при осъществяване на продажбата на процесния недвижим имот
от ответниците Е., Г. и С. на ответника „Допинг 2013“ ЕООД ответниците – физически лица
не са предложили на ищцата П. да изкупи притежаваните от тях дялове от процесния имот,
нито са уведомили по някакъв начин същата за извършването на сделката. При тези факти,
съдът приема, че искът е предявен надлежно от ищцата П. на 09.10.2021г. - в преклузивния
срок по чл.33,ал.2 от ЗС, а именно – в двумесечен срок от узнаването на обстоятелството
/през м.10.2021г./, че ответниците Е., Г. и С. са се разпоредили с притежаваните от тях
дялове от процесния недвижим имот в полза на ответника „Допинг 2013“ ЕООД.
Неоснователни са доводите на ответната страна, че двумесечният преклузивен срок по
отношение на предявения от ищцата П. иск е изтекъл, тъй като в случая този срок тече от
узнаването, а самите ответници признават в депозираните от тях писмени отговори
16
неизгодните за тях факти, че никой от тях не е познавал ищцата и не е знаел за
осъществената между нея и С.Сторожева възмездна сделка, както и че П. не е посещавала
процесния имот и не е познавала останалите съсобственици до м.10.2021г., когато е
посетила имота и е установила, че същият се владее от дружеството - ответник.
На второ място, като основания за установяване на правото си на изкупуване по
чл.33,ал.2 от ЗС, ищцата въвежда два основни довода : че ответниците Е., Г. и С. са се
разпоредили с повече права, отколкото притежават, както и че същите ответници не са
спазили процедурата по чл.33,ал.1 от ЗС – не са представили пред нотариуса писмени
доказателства, че са предложил на другите съсобственици да купят частта им при същите
условия, както и писмена декларация, че никой от тях не е приел това предложение. Съдът
намира за основателни доводите, изложени от ищцата като основание за осъществяване на
правото на изкупуване по чл.33,ал.2 от ЗС, че ответниците Е., Г. и С. са се разпоредили с
повече права, отколкото са притежавали към датата на сделката /11.07.2018г./. В тази връзка,
с оглед изложените по-горе мотиви и въз основа на приетите писмени доказателства в
случая се установява по безспорен начин, че към датата 11.7.2018г. ответниците Е., Г. и С.
са притежавали на основание наследствено правоприемство право на собственост върху
общо 2/3 идеални части от процесния недвижим имот, а ищцата е притежавала 1/3 ид.част от
същия имот на основание осъществената на 09.03.2017г. възмездна правна сделка с
праводател С.С.
Въз основа на приетите писмени доказателства – нотариалната преписка по издаването на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело №
575 от 2018г. на нотариус И. Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, безспорно се
налага и изводът, че при продажбата на идеални части от процесните имоти на 29.09.2015г.
ответниците Е., Г. и С. не са спазили процедурата по чл.33,ал.1 от ЗС да предложат на
другия съсобственик – ищцата П., респ. да представят пред нотариуса писмени
доказателства, че са предложили на ищцата-съсобственик да купи притежаваните от тях
идеални части при същите условия, и да декларират писмено, че ищцата не е приела това
предложение, тъй като в случая продажбата е осъществена между горепосочените трима
съсобственици и несобственикът „Допинг 2013“ ЕООД, между които изискването на
чл.33,ал.1 от ЗС намира приложение. Предвид изложеното дотук, съдът приема, че в случая
е осъществен фактическият състав на чл.33,ал.2 от ЗС и се обуславя преобразуващото
субективно право на изкупуване на ищцата по чл.33,ал.2 от ЗС и заместване на третото лице
- купувач по договора за продажба от 11.07.2018г., сключен с другите съсобственици.
Поради това, предявеният иск следва да бъде уважен, като съдът признае правото на
изкупуване на 2/3 идеални части от процесния недвижим имот в полза на ищцата, която да
замести купувача по договора за продажба на недвижим имот от 11.07.2018г. при условие,
че в едномесечен срок от влизане на решението в сила С. П. заплати на „Допинг 2013“
ЕООД сумата от 1667 лв., представляваща 2/3 от продажната цена на имота по сделката,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег.
№ 3509, дело № 575 от 2018г. на нотариус И. Мазнев с рег. № 284.
17
Предявените насрещни искове от ответника „Допинг 2013“ ЕООД против ищцата
Ст.П. с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. чл.33,ал.1 от ЗС и по чл.26,ал.2,пр.5
от ЗЗД настоящият съдебен състав намира за недопустими.
По процесуалноправния въпрос за правния интерес на съсобственик да иска разкрИ.ето на
възмездността на разпоредителна сделка, с която друг съсобственик се разпоредил със
своята част от имота, е постановено Решение № 296 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
179/2010 г., IV г. о. В мотивите си към цитираното решение ВКС излага съображения, че
когато съсобственик продаде на трето лице идеална част от имот, без да я е предложил на
останалите съсобственици, те придобиват потестативното право да изкупят продадената
част, като заплатят продажната цена. Това потестативно право се упражнява с
конститутивния иск по чл.33,ал.2 от ЗС срещу приобретателя, който може да бъде предявен
в двумесечен преклузивен срок от извършването на сделката. Когато съсобственикът
прехвърли своята идеална част с привиден договор, който прикрива действително
съглашение за продажба, останалите съсобственици могат да предявят иск за разкрИ.е на
симулацията, като интересът им да оспорят с иск чуждата сделка (, в която не са участвали,)
произтича от правото им на изкупуване, но бъде ли преклудирано потестативното право на
изкупуване, отпада правният интерес на останалите съсобственици да оспорват с иск
чуждата сделка. Настоящият съдебен състав намира, че интересът на дружеството -
ответник, като съсобственик на процесния недвижим имот, да предяви иск за разкрИ.ето на
привидността на разпоредителна сделка, с която съсобственикът С.С. се е разпоредила
приживе със своята част от имота в полза на ищцата, се основава на правото му да изкупи по
чл.33,ал.2 от ЗС продадената част. В този смисъл обаче съдът намира, че потестативното
право на изкупуване по чл.33,ал.2 от ЗС не съществува в полза на ответното дружество, тъй
като по отношение на него преклузивният срок за предявяването на този иск пред съд е
изтекъл по същото време, в което е изтекъл и срокът по отношение на ищцата П.
/м.12.2021г./, предвид установените по делото данни за едновременното узнаване от тези две
страни на сключените от всеки от тях договори за продажба /м.10.2021г./. Видно от
уточнената и допълнена насрещна искова молба, ищецът по насрещните искове обосновава
претенциите си за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том 1, рег. № 2698, дело №
116/2017г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС, с твърдения за
сключването й при неспазване изискванията на чл.33,ал.1 от ЗС, което я прави
противоречаща на закона по чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, както и като привиден договор на
основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД, предвид краткия период от момента на сключване на
сделката за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до
смъртта на С.С. При тези факти и с оглед изложеното по-горе, съдът приема, че с
изтичането на преклузивния срок за предявяването на иска по чл.33,ал.2 от ЗС
потестативното право на изкупуване на отв. „Допинг 2013“ ЕООД е погасено поради
преклузия, с което отпада и правния му интерес от оспорване с иск на сделката, в която не е
участвал, чрез прогласяване на нищожността й на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.
чл.33,ал.1 от ЗС и чрез разкрИ.е на привидност на чуждата сделка на основание
18
чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД /Решение № 296 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 179/2010 г., IV г.
о., и др./. Предвид изложените съображения, съдът счита, че така предявените от ответника
„Допинг 2013“ ЕООД насрещни искове следва да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими и производството по отношение на тях да бъде прекратено.
Дори да се приеме, че предявените насрещни искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от
ЗЗД във вр. чл.33,ал.1 от ЗС и чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД са допустими, то разгледани по
същество, същите се явяват неоснователни и недоказани. Нормативните правила, залегнали
в чл.33 от ЗС, са израз на стремежа на законодателя за ограничаване раздробяването на
собствеността. По своята същност те представляват своеобразна законово уредена
рестрикция на правото на собственост върху идеална част от недвижим имот, при което се
засяга правомощието разпореждане, като се ограничава свободният избор на купувач.
Тогава, когато собственикът на идеална част от недвижим имот желае да я продаде, той
трябва да я предложи първо на другите съсобственици и едва ако те откажат, може да я
продаде на трето лице, външно на собствеността, при не по-благоприятни за купувача
условия от тези, при които е предложил идеалната си част на съсобствениците си. Очевидно
законодателят е преценил, че при продажбата непосредствената цел на продавача е да
придобие вземане за продажната цена и би следвало да му е безразлично от кого ще получи
цената, тъй като неговият интерес не би пострадал, ако получи същата цена от съсобственик
вместо от трето лице. Съдебната практика обаче последователно се придържа към
разбирането, че разпоредбите на чл.33 от ЗС следва да се тълкуват и прилагат стриктно само
към продажбата, но не и към други възмездни договори, като замяна с индивидуално
определена движима вещ, прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка и
др. Разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗС, към която препраща и чл.66 от ЗС, има рестриктивен
характер и трябва да се прилага ограничително. Само когато за отчуждителя-съсобственик е
безразлично на кого ще прехвърли собствеността си, той следва да съблюдава предвидения
в закона ред за изкупуване от съсобственика, респ. собственика на земята. Сделката, която
удовлетворява това изискване е покупко-продажбата в нейния чист вид, тъй като само в
този случай прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация -
плащането на уговорена цена. Продажната цена се плаща в пари – заместими вещи с
фиксирана номинална стойност, които са универсално разплащателно средство и могат да се
престират от всеки, включително и от лицата с право на изкупуване. Хипотезата е мислима
и в случай на договор за замяна срещу родово определени вещи. Обратно – разпоредбата не
може да се приложи във всички останали случаи, когато за съсобственика не е безразлично
на кого ще прехвърли собствеността си с оглед изискването за насрещна престация и
нейното естество, както и с оглед предмета /обектите/ на прехвърляне – наследяване,
дарение, замяна с индивидуални вещи, издръжка и гледане, продажба на наследство /ТР №
50/56г. ОСГК, Решение № 413 от 26.05.2010г. по гр. дело № 2636/2008г. по описа на ВКС,
III г.о., и др./. Независимо от причините, които са мотивирали съсобственика да продаде
идеалната си част на трето лице, без да я предложи на другите съсобственици, или след като
я е предложил, но при по-висока цена или други по-неблагоприятни условия, се поставя
19
въпросът за валидността на договора за покупко-продажба, сключен с третото лице.
Въпреки че правилата на чл.33 от ЗС са с повелителен характер, според трайната съдебна
практика на ВКС и на ВС, такъв договор не е нищожен на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,
тъй като правните последици, с които законът свързва нарушаването на изискването на
чл.33,ал.1 от ЗС са специални и се изразяват в пораждане на преобразуващото право на
изкупуване в полза на заинтересования съсобственик съгласно чл. 33,ал.2 от ЗС.
Не на последно място, с оглед изложените по-горе мотиви, в случая липсва правен
интерес за ответника „Допинг 2013“ ЕООД да претендира с иск установяване
недействителността на чуждата сделка, осъществена на 09.03.2017г. (, в която не е участвал),
като привидна, като същевременно ищецът по насрещния иск не ангажира никакви годни
доказателства за установяване по предвидения в ГПК ред на твърденията си относно
наличието на порок на сделката, свързан с краткия срок от нейното осъществяване до
смъртта на прехвърлителя /04.10.2017г./, съответно – относно наличието на знание у
приобретателя на обстоятелства, сочещи по недвусмислен начин за предстояща смърт на
прехвърлителката С.С. Такива обстоятелства (,свързани с конкретни причини, които да
обосновават предстояща смърт на продавачката С. С. към датата 09.03.2017г.,) на първо
място не се излагат в насрещната искова молба, и такива доказателства не са ангажирани от
ищеца по насрещния иск до приключване на съдебното дирене по делото въпреки
възложената върху него доказателствена тежест. Същевременно, приетите по делото
писмени и гласни доказателства - нотариалната преписка по издаването на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том I, рег.
№ 2698, дело № 116/2017г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на
действие ГОРС, показанията на свидетеля Кр. П. установяват по категоричен начин, че
сделката е валидна и действителна и че е породила целения с нея вещнотранслативен ефект,
а приложеното по нотариалното дело пълномощно е валидно и удостоверява по безспорен
начин учредената представителна власт на пълномощника на приобретателката Ст.П. –
нейният баща К.П., да сключи договора от нейно име и за нейна сметка и за грижите и
издръжката, които ищцата е осигурявала на прехвърлителката до този момент, както и че
приобретателят П. е изпълнила задълженията си, произтичащи от горепосочения алеаторен
договор. Предвид изложеното, предявените насрещни искове като неоснователни и
недоказани не подлежат на уважаване в настоящото производство.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателно се явява и следва
да бъде уважено искането за присъждане в полза на ищцата на сторените по делото разноски
по предявените от нея искове за платени държавни такси /общо 182 лв./ и за платено
адвокатско възнаграждение /2000 лв./, които следва да се възложат в тежест на ответниците
съразмерно на уважената част от исковете срещу тях, както следва : общо 555 лв. за
ответниците Е., Г. и С. по уважения срещу тях установителен иск, както и в размер от 1232
лв. за ответника „Допинг“ ЕООД по уважените срещу него искове. Наред с това, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на ищцата – ответник по насрещните искове следва да
бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение /600 лв./ съразмерно на
20
отхвърлената част от насрещните искове, а именно : 467 лв., което следва да бъде възложено
в тежест на ищеца по насрещните искове „Допинг“ ЕООД.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателно се явява и следва да бъде уважено само
искането на ответника „Допинг“ ЕООД за присъждане в негова полза на направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение /общо 600 лв. за четиримата
ответници/, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.31,ал.2 от ЗС срещу този
ответник, а именно – в размер на 105 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ищцата. На основание чл.78,ал.1 от ГПК, в полза на ищеца по насрещния установителен иск
по чл.124,ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски за платена държавна такса /50
лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /200 лв./, общо в размер от 168 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на ответницата по насрещния иск, съразмерно на
неговото уважаване.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Долна Оряховица, общ. Горна
Оряховица, ул. „Любен Каравелов” № 38, представлявано от управителя Д.П.Г., М. Я. Е. с
ЕГН **********, с адрес : гр. Л...ул..., Й. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес : гр. П..., ж.к..., и
П. Д. С. с ЕГН **********, с адрес : село Д..., че ищцата С. К. П. с ЕГН **********, с
адрес : село П...ул..., е СОБСТВЕНИК на основание осъществена валидна възмездна правна
сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № 145, том I, peг. № 2698, дело № 116/2017г. на нотариус Кр. Боева с
pег. № 296, с район на действие ГОРС на следния недвижим имот, находящ се в гр. Д.О.
ул..., а именно: 1/3 (една трета) идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXII-
186 (двадесет и две римско за сто осемдесет и шест арабско) в квартал 16 (шестнадесет)
по подробния устройствен план на град Долна Оряховица, целият с площ от 540 (петстотин
и четиридесет) квадратни метра, заедно с 1/3 (една трета) идеална част от построената в
него СТАРА КЪЩА , при граници на целия имот: улица, поземлен имот I-187, поземлен
имот II-188, поземлен имот XX-185 и поземлен имот XXI-1336.
ОСЪЖДА на „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Любен Каравелов” № 38,
представлявано от управителя Д.П.Г., ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на С. К. П. с ЕГН
**********, върху процесния недвижим имот, а именно : 1/3 (една трета) идеална част от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXII-186 (двадесет и две римско за сто осемдесет и
шест арабско) в квартал 16 (шестнадесет) по подробния устройствен план на град Долна
Оряховица, целият с площ от 540 (петстотин и четиридесет) квадратни метра, заедно с 1/3
(една трета) идеална част от построената в него СТАРА КЪЩА , при граници на целия
имот: улица, поземлен имот I-187, поземлен имот II-188, поземлен имот XX-185 и поземлен
21
имот XXI-1336.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищцата С. К. П. с ЕГН **********, с
адрес : село П...ул..., че ответникът „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул.
„Любен Каравелов” № 38, представлявано от управителя Д.Г., е СОБСТВЕНИК на
основание осъществена валидна възмездна правна сделка, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело № 575 от 2018г. на
нотариус И. Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, на следния недвижим имот,
намиращ се в гр. Д.О. ул..., а именно: 2/3 (две трети) идеални части от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXII-186 (двадесет и две римско за сто осемдесет и шест арабско) в
квартал 16 (шестнадесет) по подробния устройствен план на град Долна Оряховица, целият
с площ от 540 (петстотин и четиридесет) квадратни метра, заедно с 2/3 (две трети) идеални
части от построената в него СТАРА КЪЩА , при граници на целия имот: улица, поземлен
имот I-187, поземлен имот II-188, поземлен имот XX-185 и поземлен имот XXI-1336.
ОТХВЪРЛЯ насрещния положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от ответника „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК
*********, чрез пълномощник – адв. И. И. от ВТАК, против ищцата С. К. П. с ЕГН
**********, за признаване по отношение на С. К. П., че „ДОПИНГ 2013" ЕООД гр. Долна
Оряховица, представлявано от Д.Г., е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Д.О.
ул..., а именно : 1/3 (една трета) идеална част от УПИ XXII-186 в квартал 16 по ПУП на гр.
Долна Оряховица, целият с площ от 570 кв.м., заедно с 1/3 (една трета) идеална част от
построената в него стара къща, при граници на целия имот : улица, поземлен имот 1-187,
поземлен имот II-188, поземлен имот XX-185 и поземлен имот XXI-1336, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Любен Каравелов” № 38,
представлявано от управителя Д.П.Г., ДА ЗАПЛАТИ на С. К. П. с ЕГН **********, с адрес
: село П...ул..., СУМА от по 15 лв. /петнадесет лева/ ежемесечно, считано за период от
28.03.2022г. до окончателното прекратяване ползването на имота от страна на ответника
„Допинг 2013“ ЕООД, представлявано от управителя Д.П.Г., която сума съставлява
обезщетение в размер на 1/3 (една трета) от дължимата месечна наемна цена за процесния
недвижим имот, намиращ се в гр. Д.О. ул..., като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен в
останалата му част – за периода от 09.12.2021г. до 28.03.2022г. и за разликата от уважения
размер от 15 лв. до пълния предявен месечен размер от 50 лв.
ДОПУСКА, на основание чл.33,ал.2 от ЗС, по иска предявен от С. К. П. с ЕГН
**********, с адрес : село П...ул..., против М. Я. Е. с ЕГН **********, с адрес : гр. Л...ул...,
Й. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес : гр. П..., ж.к. .., П. Д. С. с ЕГН **********, с адрес : село
Д...ул..., и „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Любен Каравелов” № 38,
ИЗКУПУВАНЕ от страна на С. К. П. с ЕГН ********** на 2/3 (две трети) идеални части
22
от недвижим имот, намиращ се в гр. Д.О. ул..., а именно: 2/3 (две трети) идеални части от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXII-186 (двадесет и две римско за сто осемдесет и
шест арабско) в квартал 16 (шестнадесет) по подробния устройствен план на град Долна
Оряховица, целият с площ от 540 (петстотин и четиридесет) квадратни метра, заедно с 2/3
(две трети) идеални части от построената в него СТАРА КЪЩА , при граници на целия
имот: улица, поземлен имот I-187, поземлен имот II-188, поземлен имот XX-185 и поземлен
имот XXI-1336, при условията, договорени на 11.07.2018 г. от М. Я. Е. с ЕГН **********, Й.
Д. Г. с ЕГН ********** и П. Д. С. с ЕГН **********, тримата като продавачи от една
страна, и „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК ********* като купувач от друга страна, и
обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег.
№ 3509, дело № 575 от 2018г. на нотариус И. Мазнев с рег. № 284, с район на действие
ГОРС, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на настоящото решение в сила
С. К. П. с ЕГН ********** заплати на „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул.
„Любен Каравелов” № 38, СУМАТА от 1667,00 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и
седем лева/, представляваща 2/3 от продажната цена на имота по сделката, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 801, том V, рег. № 3509, дело №
575 от 2018г. на нотариус И. Мазнев с рег. № 284.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещните искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.1
от ЗЗД във вр. чл.33,ал.1 от ЗС и чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД, предявени от „ДОПИНГ 2013"
ЕООД гр. Долна Оряховица, чрез пълномощник – адв. И. И. от ВТАК, против С. К. П. с
ЕГН **********, като НЕДОПУСТИМИ и прекратява производството по делото в тази
негова част.
ОСЪЖДА М. Я. Е. с ЕГН **********, с адрес : гр. Л...ул..., Й. Д. Г. с ЕГН **********, с
адрес : гр. П..., ж.к.... ., П. Д. С. с ЕГН **********, с адрес : село Д...ул..., ДА ЗАПЛАТЯТ
на С. К. П. с ЕГН **********, с адрес : село П..., ул...., СУМАТА от 555,00 лв. /петстотин
петдесет и пет лева/, представляваща направените разноски по делото за платени държавни
такси и за платено адвокатско възнаграждение по уважения срещу тях положителен
установителен иск за собственост.
ОСЪЖДА „ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Любен Каравелов” № 38,
представлявано от управителя Д.Г., ДА ЗАПЛАТИ на С. К. П. с ЕГН **********, с адрес :
село П...ул..., СУМАТА от 1232,00 лв. /хиляда двеста тридесет и два лева/,
представляваща направените разноски по делото за платени държавни такси и за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважените срещу този ответник искове, както и
СУМАТА от 467,00 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева/ , представляваща
направените разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение за защита по
предявените срещу ищцата насрещни искове, съразмерно на отхвърлената част от
насрещните искове.
ОСЪЖДА С. К. П. с ЕГН **********, с адрес : село П...ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
23
„ДОПИНГ 2013” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Любен Каравелов” № 38, представлявано от
управителя Д.Г., СУМАТА от 105,00 лв. /сто и пет лева/, представляваща направените
разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от предявения срещу него иск по чл.31,ал.2 от ЗС, както и СУМАТА от 168,00 лв. /сто
шестдесет и осем лева/, представляваща направените разноски по делото за платена
държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
насрещния положителен установителен иск за собственост.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
24