Решение по дело №14542/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 982
Дата: 17 март 2025 г. (в сила от 20 март 2025 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20241110214542
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 982
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
в присъствието на прокурора Г. Л. К.
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Частно наказателно
дело № 20241110214542 по описа за 2024 година
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
1. ОТТЕГЛЯ СЕ НА СЪВЕЩАНИЕ.
2. След приключване на съвещанието ОБЯВИ на страните следното:
За да се произнесе, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 155 от Закона
за здравето, според която на задължително настаняване и лечение подлежат
лицата с психични разстройства, които поради заболяването си могат да
извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Тълкувайки
цитираната разпоредба граматически и логически, съдът извежда, че за да
постанови задължително лечение е необходимо едновременното наличие на
две предпоставки:
психично разстройство;
възможността от извършване на престъпление.
Липсата на която и да е от двете предпоставки обуславя прекратяване на
делото. От експертното заключение се установи безспорно наличието на
психично разстройство. Вещото лице категорично заяви също, че С. П. В.
1
представлява опасност за себе си и за околните. В случая не е от значение, че
случаят, заради който по отношение на него е поискано принудително
действие е от преди няколко месеца – експертното заключение е изготвено
наскоро и от него се установява безспорно, че в съС.ието на С. П. В. не е
настъпила промяна.
И двата случая, в които С. П. В. е проявил агресия са безспорно
установени по делото. Дори и да се приеме, че една от свидетелките е
пристрастна, показанията се потвърдиха от разпитите на останалите
участници в производството.
Съдът не приема и довода на служебния защитник, че не се установява
връзка между заболяването на С. П. В. и поведението му, а още по-малко, че
физическото нападение е нормална реакция на забележка, била тя и груба.
Напротив, подобно поведение съдът счита за прекалено за такъв повод и оттам
прави извод, че същото е следствие от заболяването на лицето, за което се
установи, че не е лекувано.
Водим от изложеното и като взе предвид становищата на страните, въз
основа на доказателствата по делото и закона СЪДЪТ
РЕШИ:
1. НАСТАНЯВА лицето С. П. В. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. на ул. „К.
Б.******* №****** на етаж ********, на задължително лечение, в
стационарна форма, за срок от един месец, в ЦПЗ „П. Н. Ш.“ ЕООД.
2. ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.
3. ПРИЕМА липса на възможност у лицето С. П. В. с ЕГН**********, живеещ
в гр. С. на ул. „К. Б. ******“ №*******на етаж ******** да изразява
информирано съгласие за лечението си.
4. ОПРЕДЕЛЯ отдел „Здравеопазване“ при Столична община да дава
информирано съгласие за лечението на лицето С. П. В. с ЕГН**********,
живеещ в гр. С. на ул. „К. Б. *****“ №****** на етаж********, назначен
служител от Столична Община.
5. На основание чл. 165, ал. 1 от Закона за здравето ПОСТАНОВЯВА
направени по делото разноски за явяване на вещо лице в съдебно
заседание, както и за изготвяне и поддържане на заключението по
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза да останат за сметка на
2
държавата.
6. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че Решението подлежи на обжалване и
протестиране в 7 – дневен срок от днес пред Софийски градски съд.
7. След изготвяне на протокола от днешното съдебно заседание делото
ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията докладчик за администриране на
частната жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

Съдържание на мотивите


За да се произнесе, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 155 от Закона
за здравето, според която на задължително настаняване и лечение подлежат
лицата с психични разстройства, които поради заболяването си могат да
извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Тълкувайки
цитираната разпоредба граматически и логически, съдът извежда, че за да
постанови задължително лечение е необходимо едновременното наличие на
две предпоставки:
психично разстройство;
възможността от извършване на престъпление.
Липсата на която и да е от двете предпоставки обуславя прекратяване на
делото. От експертното заключение се установи безспорно наличието на
психично разстройство. Вещото лице категорично заяви също, че С. П.В.
представлява опасност за себе си и за околните. В случая не е от значение, че
случаят, заради който по отношение на него е поискано принудително
действие е от преди няколко месеца – експертното заключение е изготвено
наскоро и от него се установява безспорно, че в състоянието на С. П. В. не е
настъпила промяна.
И двата случая, в които С. П. В. е проявил агресия са безспорно
установени по делото. Дори и да се приеме, че една от свидетелките е
пристрастна, показанията се потвърдиха от разпитите на останалите
участници в производството.
Съдът не приема и довода на служебния защитник, че не се установява
връзка между заболяването на С. П. В. и поведението му, а още по-малко, че
физическото нападение е нормална реакция на забележка, била тя и груба.
Напротив, подобно поведение съдът счита за прекалено за такъв повод и оттам
прави извод, че същото е следствие от заболяването на лицето, за което се
установи, че не е лекувано.
Водим от изложеното и като взе предвид становищата на страните, въз
основа на доказателствата по делото и закона СЪДЪТ
1