РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Шумен, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630202096 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-2400151/28.10.2024 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.1 от КТ на „АЛФА КОМЕРС” ООД, с ЕИК837101357, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от К.Х.К., с ЕГН**********, в качеството му
на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като излага доводите си за
това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподателят не се явява
лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и излага
конкретни доводи в защита на направените искания.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага подробни
съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„АЛФА КОМЕРС” ООД осъществява дейност в селскостопанска база в с.Илия
Блъсково, местност „Ясаклъка“, община Шумен, област Шумен. На 18.09.2024 год. по повод
трудова злополука с лицето И.Т.И., с ЕГН********** в посочения по-горе обект и на
20.09.2024 год. по документи била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от длъжностни лица при „Инспекция по труда”, гр.Шумен. Било
констатирано, че работодателят при осъществяване на дейността си на 26.06.2024 год. е
възложил на водача на селскостопански машини И.Т.И. работа в склада за зърно към база 2 в
с.Илия Блъсков, местност „Ясаклъка“, а именно преграждане на склада за две отделни
култури, завивайки с найлон бали от пресована суха слама с размери 240:120:90 см.,
подредени в един ред, въпреки, че съгласно сключения с него трудов договор длъжността му
е определена само като „водач селскостопански машини“. Такава работа /изграждане на
преградна стена от бали/ не била вменена на работника и съгласно връчената му на
01.03.2024 год. длъжностна характеристика за длъжността „водач селскостопански машини“.
По време на проверката било установено, че с оглед изпълнение на поставена задача
на земята в помещението бил поставян найлон, след което с челен товарач върху него са
поставени бали. Върху така изградената стена тримата работещи И.Т.И., Н.К.Г. и Г. С.С.
завивали балите с найлон. Дейността по преграждане на склада с бали и завиването им с
найлон е била възложена на горепосочените работници от свидетелят Д. С. Г. на длъжност
склададжия по нареждане на управителя на дружеството. Около 11.00 часа на 26.06.2024
год. работникът И.Т.И. се подхлъзнал и паднал на бетонната настилка на склада. След като
бил откаран в ЦСМП, била установена травма в областта на лумбални, торокални прешлени
и десен глезен.
От страна на работниците Н.К.Г., Г.С.С. и Д. С. Г. била попълнена Декларация на
основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ в която посочват, чe на 26.06.2024 год. задачата им е била
да преградят склада за зърно, чрез подреждане на бали и завиването им с найлон. От страна
на управителя на дружеството-жалбоподател били попълнени писмени обяснения на
основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които излага, че на 26.06.2024 год. е получил телефонно
обаждане от лицето Д. С. Г., в което е бил уведомен, че работникът И.Т.И. не се чувства
добре и че след пристигане на место го е намерил седнал на земята и е разпоредил да бъде
откаран до болнично заведение в гр.Шумен.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР2435891 от 09.10.2024 год., който бил връчен на управителя на дружеството
на 09.10.2024 год. За констатираното нарушение на 09.10.2024 год. на дружеството-
2
жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-
2400151/09.10.2024 год., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на
дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие се е възползвал
от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в
които излага несъгласие с описаната фактическа обстановка, като твърди, че липсват данни
за възлагане на посочената дейност на лицето Д. Г., както и че лицето И.И. е бил ангажиран
с изграждане на посочената преградна стена и че е получил нараняването именно при тази
дейност.
Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, както и депозираното възражение е издадено наказателно
постановление №27-2400151/28.10.2024 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на
„АЛФА КОМЕРС” ООД, с ЕИК837101357, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от К.Х.К., с ЕГН**********, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Г. Т.,
отчасти на свидетеля Д. С. Г., както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката
С. Г. Т., доколкото същата пряко е участвала в извършената проверка и показанията й
почиват на нейни преки и непосредствени впечатления от фактите, за които свидетелства. В
същото време показанията й са последователни, непредубедени и кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетеля Д. С. Г. съдът намира, че същите не следва
да бъдат кредитирани в частта, в която свидетелства, че не е получавал нареждания от
управителите на дружеството и не е нареждал на работниците извършване на дейност по
преграждане на склада. В тази връзка съдът намира, че показанията на посочения свидетел
противоречат на първоначално дадените от него обяснения на основание разпоредбата на
чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в които заявява, че на 26.06.2024 год. е получил задача от
управителите на дружеството да преградят склада за зърно, а той е дал задача на
работниците Н. Г. и И. да я изпълнят, както и че всеки ден получава задачите от
управителите, а той ги разпределя на работниците. Показанията на свидетеля Г., до голяма
степен са заинтересовани и имат за цел избягване от дружеството на съответната
административно-наказателна отговорност за констатираното и описано в наказателното
постановление нарушение. В същото време в останалата си част показанията на свидетеля,
в които същият заявява, че работи в дружеството на длъжност „склададжия“ и че на
посочения ден действително посочените работници са извършвали преграждане на склада
3
посредством поставяне на бали и найлон кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал и с установената от съда фактическа обстановка и следва да бъдат
кредитирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ Работодателят или работникът или
служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение
освен в случаите и по реда, установени в закона. Разпоредбата на чл.66, ал.1 от КТ съдържа
изчерпателно посочване на данните, които следва да се съдържат в трудовия договор, като в
т.2 от същата разпоредба изрично като такова е посочено наименованието на длъжността и
характера на работата.
Съгласно приложения като писмено доказателство по делото трудов договор
№275/01.03.2024 год. лицето И.Т.И., с ЕГН********** е било назначено на длъжност „водач
селскостопански машини“. В същото време от материалите по делото се установява, че на
26.06.2024 год., непосредствено преди лицето да претърпи трудова злополука, същото е
изпълнявало работа, несвойствена за длъжността му, като е участвало в преграждане на
складово помещение посредством поставяне на бали и найлон. В същата насока са и
дадените от работниците Н.К.Г., Г.С.С. и Д. С. Г. сведения в попълнените от тях Декларации
на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ.
От изложеното се налага категоричния извод, че доколкото на работника е била
възложена за изпълнение дейност, различна от работата, характерна за заеманата от него
длъжност, е извършена едностранна промяна на съдържанието на трудовото
правоотношение и то в частта, касаеща длъжността и характера на работата. Промяната е
била извършена едностранно, доколкото лицето по волята на работодателя е извършвало
дейност, изразяваща се в поставяне на сухи бали, завиването им с найлон, с цел преграждане
на склада за зърно на две отделни части, което не влиза в длъжностната характеристика на
длъжността „водач селскостопански машини“.
Следователно доколкото лицето И.Т.И. е бил назначен на длъжност „водач
селскостопански машини“, а е изпълнявал дейност, попадаща в кръга на друга длъжност, се
налага извода, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател едностранно
е променило съдържанието на трудовия договор чрез промяна в длъжността и характера на
работата, с което е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.118, ал.1 от КТ.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал
нарушението, като е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на
работодател за допуснатото нарушение на чл.118, ал.1 от КТ.
4
За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В този
смисъл съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и
приложил съответната санкционна разпоредба. В същото време съдът намира, че
административно наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието, като е
наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на предвидения в
разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на
1500 лева.
Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, изложено в жалбата,
че изпълняваната от работника И. дейност не му е била възложена от работодателя, поради
което не е било налице едностранно изменение на трудовото правоотношение. Както става
ясно от обясненията на свидетеля Д. С. Г., дадени както в съдебно заседание, така също и в
попълнената от него Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, последният е получил
задача от управителя на дружеството да бъде преграден склада за зърно на две отделни
части, след което той е разпределил работниците за изпълнение на поставената задача. В
същата насока са и дадените обяснения от лицето Н.К.Г., който в попълнената от него
Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ заявява, че също е участвал в извършване на
преграждането на склада за зърно на две части посредством бали слама, както и че задачата
му е била поставена от Д. С. Г. и че длъжността му не включва извършване на подобен род
дейности. Независимо от обстоятелството, че разпределението на работниците е било
извършено от свидетеля Д. С. Г., се установява, че задачата е била поставена от управителите
на дружеството. Последните са именно лицата, които отговарят за спазване на трудовото
законодателство от управляваното от тях дружество и са били длъжни да вземат всички
необходими мерки, за да не се допуска нарушение на разпоредбите на трудовите договори. С
даването на подобни указания са били наясно, че това ще доведе до изпълнение на
несвойствени от работниците функции, които не са включени в длъжностните им
характеристики и в обхвата на заемата от тях длъжност.
Съдът не кредитира твърденията, изложени в писмените бележки на процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател, че неправилно е била ангажирана
отговорността на дружеството за посоченото нарушение, като считат, че работодателят е в
правото си едностранно да изменя трудовото правоотношение с работника и служителя при
наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.120 от КТ. Действително
посочената разпоредба предвижда възможност за работодателя при производствена
необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово
съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в
същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна
година, а в случаи на престой - докато той продължава. В същото време обаче съгласно
константната съдебна практика и теория изменението на трудовата функция по чл.120, ал.1
5
от КТ се извършва с писмена заповед на работодателя, връчена на работника преди
започване изпълнението на новата трудова функция. В този смисъл е Решение №510 от
31.07.2024 год. на ВКС по ГД №1925/2023 г., IV г.о., ГК и др., както и съдебната практика –
„Трудов договор“, К.М., ИК „Труд и право“, 2008 год., стр.130. В настоящия случай от
страна на дружеството-жалбоподател не е представена такава заповед, нито са били
наведени подобни твърдения, както по време на извършване на проверката, така и
впоследствие. Такива твърдения са наведени едва с писмените бележки на процесуалният
представител на дружеството, представени в хода по същество в последното съдебно
заседание по делото. В същото време от изложеното не става ясно какво точно е
твърдението на дружеството-работодател в тази насока – дали считат, че се е касаело за
производствена необходимост или престой, като липсват и каквито и да е доказателства в
тази насока.
Съдът не кредитира и твърденията за допуснати съществени нарушения на
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изискващи акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази връзка съдът намира,
че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление по ясен и недвусмислен начин е описано
самото нарушение, обстоятелствата, при които е било извършено и нарушената законова
разпоредба. В тази връзка съдът не споделя твърдението на процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател, че в наказателното постановление е посочено единствено, че
лицето И.Т.И. се е подхлъзнало и паднало на бетонна настилка, при извършване на дейност,
която не му била вменена по силата на трудовия договор. Видно от текста на обжалваното
наказателно постановление в същото подробно е описано в какво се изразява самото
нарушение, като е посочено, че работодателят, при осъществяване на дейността си е
нарушил разпоредбите на трудовото законодателство именно с това, че е възложил на
посоченото лице работа в склада за зърно, изразяваща се в преграждане на склада за две
отделни култури, завивайки с найлон бали от пресована суха слама с конкретни размери. В
същото време подробно са описани и действията, които са били извършвани от страна на
работника И. в резултат на възложената му различна работа, преди момента на инцидента,
довел до причиненото му увреждане.
В тази връзка липсва и сочената от дружеството неяснота, изразяваща се в липса на
посочване в какво точно се изразява нарушението – в промяна на длъжността, характера на
работата или на трудовото правоотношение. Какво бе посочено и по-горе от описанието на
самото нарушение става ясно, че едностранното изменение на трудовото правоотношение се
изразява в промяна на длъжността и на характера на работата, която е била възложена на
работника, като възложената му работа не е била включена във връчената на лицето
длъжностна характеристика и в характера на работата за длъжността, на която е бил
назначен. Доколкото понятията длъжност, характер на работа и трудова функция са
синоними, то възлагането на работа, различна от включената в длъжностната
6
характеристика на лицето за съответната длъжност влече след себе си едностранно
изменение на трудовия договор и то в частта на съдържанието, посочено в разпоредбата на
чл.66, ал.1, т.2 от КТ.
Съдът не споделя и твърдението на дружеството-жалбоподател, че от материалите по
делото не става ясно по какъв начин е била определена датата на извършване на
нарушението. Видно от текста на обжалваното наказателно постановление като дата на
извършване на деянието е посочена датата 26.06.2024 год. В тази връзка от събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че
именно на посочената дата е била извършена едностранната промяна в трудовото
правоотношение на работника И., а и на останалите работници, като именно на тази дата им
е било възложено изпълнение на описаната по-горе работа, в резултата на която работника
И.Т.И. е претърпял злополука. С оглед на изложеното съдът намира, че от материалите по
делото се установява по безспорен начин, че нарушението е извършено именно на
посочената дата – 26.06.2024 год.
Неотносимо към настоящия казус е и твърдението на дружеството-жалбоподател, че
в представения от работника И. болничен описаната злополука е посочена като нетрудова.
От съдържащите се в административно-наказателната преписка доказателства, както и от
представените в съдебно заседание такива се установява, че претърпяната от лицето
злополука е обявена за трудова, но доколкото разпореждането е било обжалвано и не е
влязло в сила, това обстоятелство не е установено с влязъл в сила съдебен акт. Независимо
от изложеното това обстоятелство не касае нарушението, предмет на обжалване в
настоящото съдебно производство, доколкото същото касае друг вид нарушение на
трудовото законодателство, несвързано с установяване на самата трудова злополука.
При проверка законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и на
съставения акт за установяване на административно нарушение съдът намира, че не са
налице пороци, които да са довели до накърняване правото на защита на дружеството или до
невъзможност да бъде разбрано какво точно нарушение се твърди, че е извършено, кога е
извършено, а от тук и до невъзможност дружеството да организира защитата си по един
адекватен начин.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и в частност тази на чл.415в от КТ се
преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия
противоправен резултат и начин на извършване. В настоящия случай се касае за полагане на
труд от работника, в отклонение на длъжностната му характеристика, като именно в
резултат на изпълнението на тази различна трудова дейност е последвала злополука за
лицето. С оглед естеството на нарушението и значимостта му за здравето на работника се
налага и извода, че същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
7
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
С оглед изхода на делото на дружеството-жалбоподател разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-2400151/28.10.2024 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „АЛФА КОМЕРС” ООД, с ЕИК837101357, със
седалище и адрес на управление: **************, представлявано от К.Х.К., с
ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „АЛФА КОМЕРС” ООД, с ЕИК837101357, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от К.Х.К., с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ
НА Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8