№ 1171
гр. София, 13.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба на служебния защитник на осъдения А. Е. Н. и саморъчно
написана такава от самия Н., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ
„Казичене“, към Затвора – София. Жалбата е срещу определение от 21.11.2022 г.,
постановено по ЧНД № 4440/2022 г., по описа на СГС, НО, 25-ти състав. С това
определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му по
НОХД № 9277/2018 г., по описа на СРС наказание „лишаване от свобода”, за срок от 3
години, при първоначален „общ” режим, който е 1 /една/ година, 1 /един/ месец и 19
/деветнадесет/ дни.
Доводите на молителя са за неправилност и незаконосъобразност на определението; за
наличие на доказателства за поправянето му, които обаче не били приети от съда. Моли за
отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, допускащо исканото условно
предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата
доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите -
предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния закон са правилни и
обосновани и следва да бъдат споделени.
1
С Присъда от 29.06.2021 г., постановена по НОХД № 9277/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 13-ти състав, на А. Е. Н., за извършено от него престъпление по чл.346,
ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален „общ“
режим на изтърпяване.
С присъдата, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК, съдът е определил едно общо най-
тежко наказание измежду наложените на Н. по НОХД № 9277/2018 г. на СРС и по НОХД №
15769/2017 г. на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
С Решение № 182/10.03.2022 г., постановено по ВНОХД № 4803/2021 г. по описа на СГС,
НО, 15-ти въззивен състав, първоинстанционната присъда е била изменена, като е била
отменена в частта по квалификацията на чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК – за съизвършителство в
съучастие на подсъдимите А. Е. Н. и П. В. К., в извършване на престъплението по чл.346,
ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и вместо това е признал подсъдимият А. Е. Н., за
виновен в извършването на престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4,
пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, като извършител.
С решението СГС е изменил първоинстанционната присъда, като я отменил в частта, в която
на основание чл.25, ал.2 от НК, от определеното общо най-тежко наказание е приспаднато
времето, през което подсъдимият А. Е. Н. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по
някое от делата, включени в съвкупността.
С решението, присъдата е била изменена и в частта на разноските. В останалата част,
присъдата е била потвърдена.
Осъденият А. Е. Н. е постъпил в пенитенциарното заведение на 13.04.2022 г., за изтърпяване
на наложеното му наказание.
Към 21.11.2022 г., съгласно представената справка, осъденият Н. е изтърпял фактически – 1
година, 8 месеца и 12 дни /от които 1 година, 1 месец и 4 дни – времето, през което Н. е бил
задържан, съгласно данните от досието на осъдения/; от работа – 1 месец и 29 дни или
всичко - 1 година, 10 месеца и 11 дни. Остават за изтърпяване – 1 година, 1 месец и 19 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от
доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на
осъдения Н. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е
поправил.
Изготвения за А. Е. Н. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за ниски
към средни стойности на риска от 39 т., с фиксирани две проблемни зони, по които да се
работи.
При осъдения рискът от рецидив е непроменен – 39 точки, което говори за сериозна
възможност от ново престъпно деяние. Рискът от сериозни вреди за персонала на затвора, за
2
самия осъден и за лишените от свобода е определен като нисък, но за обществото е среден.
Следва да се подчертае, че и тези стойности на риска от сериозни вреди са непроменени – те
са такива, каквито са били и при постъпването на осъдения Н. в затвора, видно от
първоначалния доклад от 21.04.2022 година. Това е така, предвид високата обществена
опасност на извършеното от него деяние, предходните му осъждания макар и да се ползва от
института на реабилитацията за извършеното от Н. през 1992 г. престъпление по чл.346,
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК /видно от справката му за съдимост е осъждан за престъпления по
чл.345, ал.1, т.1 от НК и чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК/, като този риск от сериозни вреди е
с висока степен на вероятност.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице обстоятелства за поправянето му, в
действителност липсва такова отношение на Н. към факторите, които са го довели до
осъждане, за извършеното престъпление.
Рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към настоящият момент са
актуални и не са снижени до изискуемите минимални стойности. В текущия доклад в тази
насока се сочи като проблемна зона настоящото правонарушение на осъдения, определено
като користно деяние, от което се извежда риск за повторност, а проблемната зона „умения
за мислене“ е посочено, че осъденият е с рисково поведение.
Ето защо, извода на първостепенният съд, че не са налице убедителни доказателства за
поправянето на осъдения е правилен.
Твърдението в жалбата за доброто поведение на осъдения Н., спазването на правилника за
вътрешния ред и дисциплина, липсата на нарушения от негова страна за времето на престоя
му в затвора, спазване на режимните изисквания и изпълнение на поставените задачи,
трудовата му ангажираност, единственото му награждаване, не могат да се приемат като
доказателства за поправянето му, защото спазването на установените в пенитенциарното
заведение правила за поведение /включително и изброените в жалбата/, са задължителни за
лишените от свобода, като за нарушението им са предвидени /в ЗИНЗС и правилниците/ и
съответните наказания, а положения от него труд е в негова полза, тъй като намалява срока
на наказанието „лишаване от свобода”.
Предвид тези обстоятелства не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна
предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето
поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.
При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за трайна
промяна и поправяне. В тази насока е и отрицателното становище на Началника на Затвора
София, според когото предвид цялостното поведение на осъдения Н., процесът на
превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на
наказанието не са постигнати в цялост. И това е така, тъй като, както и правилно е отбелязъл
първоинстанционният съд, видно от представената справка, в срока на фактическото
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е включено и времето на
3
предварителния арест, който е 1 година, 1 месец и 4 дни. На практика от постъпването на Н.
в затвора, до датата на постановяване на обжалваното определение, са изтекли около 7
месеца, т.е. реално планът на присъдата и започването на корекционната работа с Н. е
започнала от 13.04.2022 г. – датата на привеждане в изпълнение на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. В тази връзка, корекционната работа с Н. следва да бъде
продължена, като принципът за прогресивната система за изпълнение на наказанието следва
да бъде реализиран в пълнота.
Не следва да бъде игнориран и факта, че определеният първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, не е променен в „лек“.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице
основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване. За прецизност следва да
се отбележи, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки
деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи,
когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да
сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в
пенитенциалното заведение е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен.
Процесният случай обаче не е такъв.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.11.2022 г., постановено по ЧНД № 4440/2022 г., по
описа на Софийски градски съд, НО, 25-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4