Решение по дело №38/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 64

гр. Видин, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

четиринадесети март

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

38

по описа за

2022

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от ДАМТН-София, чрез процесуалния и представител, против решение № 57/30.12.2021г., постановено по АНД № 166/2021г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е отменено Наказателно постановление № НЯСС-182/10.08.2021г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.190а,ал.2 от Закона за водите на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на Община Белоградчик е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

 В жалбата се развиват съображения, че решението е постановено в нарушение на закона. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно , тъй като в съдебно заседание е представено заверено копие на актуалния авариен план , като се кредитира , че същият е съставен в срока на даденото предписание. Сочи се , че  срещу съставения акт е постъпило писмено възражение , което е разгледано от административно-наказващия орган, като планът не е представен нито с постъпилото възражение , нито на по-късен етап пред ДАМТН. Сочи се , че е нелогично и кредитираното обяснение от Зам.кмета на Община Белоградчик , че не се знае къде е съхраняван аварийният план, поради което и е представен несвоевременно , тъй като разпоредбата на чл.102 от наредбата по чл.141,ал.2 от ЗВ изрично посочва къде следва да се съхранява аварийният план , а именно в досието на обекта. Сочи се и че представеният авариен план не е заведен в деловодната система на общината , поради което е логично да е съставен преди съдебното заседание. 

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира и разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на районния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страни и в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Решението е валидно и допустимо , но неправилно.

Установява се по делото, че на 30.06.2020г. е извършена проверка за готовността за безопасна експлоатация на язовир „Дъбравка“ , община Белоградчик , в изпълнение на Заповед № РД-2901-24/10.06.2020г. на Областния управител на област Видин , съобразно която язовирът е класифициран като такъв от „първа висока“ степен на потенциална опасност съгласно чл.141б,ал.1 от ЗВ , като констатациите на комисията са обективирани в Протокол № 19/30.06.2020г. Със същия са дадени и задължителни преписания до собственика, т.1 от които е да се актуализира формата и съдържанието на Аварийния план на язовира съгласно приложение №2 към чл.57,ал.2 във вр. с чл.57,ал.1 от НУРОТБЕЯССОКТС със срок за изпълнение на предписанието 31.10.2020г. Указано е , че за изпълнение на предписанията следва да бъде уведомен председателят на ДАМТН и Областния управител в 10 дневен срок от изпълнението. Задължителните предписания не са оспорени по реда на АПК.

На 06.01.2021г. представители на Главна дирекция НЯСС извършили нова проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовира , в частност и на изпълнението на дадените предписания , при която е констатирано неизпълнение на същите , вкл. и относно даденото предписание да се актуализира аварийният план.

И двете проверки са извършени в присъствието на зам.кмета на Община Белоградчик , който е подписал и двата протокола от извършените проверки.

За неизпълнение на даденото предписание на община Белоградчик , като собственик на язовира , е съставен АУАН на 23.02.2021г. , в който е прието, че с горното Община Белоградчик е извършила нарушение на чл.190а,ал.2 от ЗВ-за неизпълнение на задължително предписание по чл.138а,ал.3,т.5 от ЗВ. Актът е съставен в отсъствие на представляващия общината-Кмета на Община Белоградчик , като за съставянето на акта същият е бил надлежно поканен. Въз основа на АУАНа е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което при идентична фактическа обстановка за нарушение на горната разпоредба на ответника по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ.

В съдебно заседание пред районния съд е представено заверено ксерокопие на Авариен план с нанесена поправка със син химикал върху копието на дата на изготвяне /30.11/10.2020г./.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обектът е публична общинска собственост на Община Белоградчик, язовир, който по смисъла на &.1,ал.1, т.94 от ДР на ЗВ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, който не е изведен от експлоатация по реда на НАРЕДБАТА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние.

При така установената фактическа обстановка Районен съд Белоградчик е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като пред съда са представени надлежни писмени доказателства-авариен план от 30.10.2020г. , които необяснимо защо не са били събрани в хода на производството пред АНО, но е възможно и резонно твърдението на жалбоподателя , че зам. кметът на общината не е бил запознат със съществуването им и местонахождението им , тъй като са били при секретаря на общината. Приел е по тези съображения , че предписанието е изпълнено и то в срок , поради което е отменил наказателното постановление.

Направените от районния съд изводи са изцяло незаконосъобразни.  

Отговорността на касатора е ангажирана на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ, съобразно която разпоредба наказва се с имуществена санкция юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв.

Съобразно чл.190а,ал.1,т.3 от ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съобразно чл.190а,ал.2 от ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5, каквото е процесното. Неизпълнението им е скрепено със санкция по чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ. Посочените като нарушени разпоредби правилно са съотнесени към описаната фактическа обстановка , като нарушената разпоредба съответства на административно-наказателния състав , въз основа на който е ангажирана отговорността на нарушителя , поради което развитите доводи в тази насока от наказаното лице са изцяло неоснователни.

В случая безспорно се установява по делото и че от наказаното лице не е изпълнено даденото предписание по чл.138а,ал.3 от ЗВ нито в указания в задължителното предписание срок , нито до приключване на административно-наказателното производство. Авариен план, съобразен с дадените предписания, не е представен в проведеното административно-наказателно производство , именно поради което и не е било събрано посоченото писмено доказателство. В тежест на адресата на задължителното предписание е да установи изпълнението на същото като изрично разпоредбата на чл.190а,ал.4 от ЗВ предвижда задължение за  собствениците, на които са дадени предписания, да уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок.

Относно тезата на жалбоподателя–ответник по касация , че друго лице е съхранявало аварийния план , а присъствалият при извършената проверка не е знаел къде се намира следва да бъде посочено , че тази защитна теза на ответника по касация не е подкрепена с каквито и да е доказателства. Не е достатъчно тезата да е „вероятна и резонна“ , както е приел районният съд , а същата следва да е подкрепена с надлежи доказателства, за да бъде възприета от съда.

В случая доказателства за изпълнение на задължителното предписание в указания в същия срок не са представени. Представеното заверено копие на представения в съдебно заседание  авариен план с  нанесена на същия видима подправка с химикал на датата на изготвяне на аварийния план представлява доказателство за изпълнението на задължението към момента на представяне на плана в съдебно заседание, от който момент следва да се счита , че същият има достоверна дата. В този смисъл са разпоредбите на чл.181, ал.1 от ГПК във вр. с чл.178,ал.2 от ГПК.

Освен горното следва да бъде посочено , че е ирелевантна посочената причина за непредставяне на актуализирания авариен план , тъй като задължението за изпълнението на предписанието е на собственика-Община Белоградчик . Кое лице е съхранявало същия , по чия вина не е представено и др. са обстоятелства , които касаят отношенията между работодателя и съответните длъжностни лица , а не освобождават собственика от задължението му , съответно от административно-наказателна отговорност при неизпълнение.

Предвид гореизложеното направените от районния съд изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление са неправилни.

От наказаното лице е извършено вмененото му с АУАН и НП нарушение, тъй като не е изпълнило в дадения срок задължителното предписание, поради което законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ . Не е налице несъответствие на описаната фактическа обстановка , нарушената разпоредба и приложимият текст , по които е ангажирана отговорността на нарушителя , съобразно изложеното по-горе. Наложеното наказание е в минималния, предвиден в санкционната норма, размер. Не е налице и основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид характера на охраняваните обществени отношения и обстоятелството, че изобщо не се касае за нарушение, което е незначително по своя характер при сравняването му с други подобни нарушения.

Неоснователно е и направеното възражение за нарушение на чл.34 от ЗАНН . Нарушението е извършено на 01.11.2020г. неизпълнението на задължението е установено на 06.01.2021г. , а АУАН е съставен на 23.02.2021г. , т.е в тримесечен срок от установяване на нарушението и откриване на нарушителя , съответно в едногодишен срок от извършване на нарушението. Наказателното постановление е издадено в 6 месечния срок от съставяне на АУАН , поради което не е нарушен и срокът по чл.34,ал.3 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно като постановено в съответствие с изискванията на чл.57,ал.1 от ЗАНН и при спазване на административно-производствените правила. Решението на БРС следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закони и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление.

Предвид направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника , като пред настоящата инстанция , така и пред районния съд, на същия се дължат разноски за двете инстанции.Изрично в разпоредбата на чл.63д,ал.4 във вр. ал.1 от ЗАНН е предвидено, че в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лв за всяка една от инстанциите, или общо в размер на 160 лв, на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвид извършените процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 от АПК Административен съд-Видин

                                   РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 57/30.12.2021г., постановено по АНД № 166/2021г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е отменено Наказателно постановление № НЯСС-182/10.08.2021г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.190а,ал.2 от Закона за водите на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на Община Белоградчик е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-182/10.08.2021г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.190а,ал.2 от Закона за водите на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на Община Белоградчик е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА Община Белоградчик да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор-гр.София разноски по делото в размер на 160 лв , представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита по делото за двете инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                           2.