№ 235
гр. Сливен, 17.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Цанка Г. Неделчева
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора Руси Ненчев Русев (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20212200600417 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Въззивникът ИЛ. М. ИЛЧ., редовно призован, се явява лично. За него се
явява и адв. Й.Д. – АК –Сливен – служебен защитник.
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор
Р..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Образувано е по въззивна жалба на обв. ИЛ. М. ИЛЧ., чрез защитника
му адв. Й.Д. от АК – Сливен, против Определение № 274 от 10.11.2021 г. по
ЧНД № 1361/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен. С атакуваното
определение спрямо обв. И. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ като защитникът счита, че мярката за неотклонение „Домашен арест“
ще постигне същата цел, поради което моли да се промени взетата мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.
Във въззивната жалба се навеждат доводи против изводите на
първоинстанционния съд за предпоставките за вземане на най – тежката
мярка за неотклонение като счита, че въпреки самопризнанието на
1
обвиняемия към момента на досъдебното производство не може да се
направи обосновано предположение, че той е извършил деяние наказуемо по
НК, тъй като не били събрани доказателства за това. Сочи се, че има опасност
здравословното състояние на подзащитния му да се влоши, че няма опасност
същият да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети
разкриването на обективната истина, както и че целите на мярката за
неотклонение по чл. 57 от НПК са изпълнени, поради което моли да се
промени взетата мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“, която на досъдебното производство би изиграла същата
роля и значение.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
Адв.Д.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
Обв. И.: Нямам искания.
Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по
жалбата.
Адв.Д.: Поддържаме изцяло жалбата. Предполага се, че бидейки в
Ареста, тъй като в разговори с него разбрах, че не е добре здравословно и
условията в ареста не са най-подходящите и поради тази причина съм
записал, че има опасност здравословното състояние на моя подзащитен да се
влоши.
Обв. И.: Поддържам жалбата.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам жалбата за неоснователна. Становище ще
взема по същество.
Съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по
делото всички материали по досъдебното производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото всички
материали по досъдебно производство № 1459/2021 г. по описа на РУ –
Сливен, вх. № 5656/2021 г. по описа на РП – Сливен, ведно с ЧНД №
1361/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.
2
С оглед изявленията на страните, че нямат искания за събиране на други
доказателства, съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради
което следва да приключи съдебното следствие и да даде ход на съдебните
прения.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, намирам постъпилата
частна жалба за неоснователна, а определението на първоинстанционния съд
за правилно и законосъобразно и като такова моля да бъде потвърдено, с
оглед следните правни изводи: На първо място, налице е обосновано
предположение, че И.И. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като в това число и той самият прави самопризнания
за това. Касае се за тежко умишлено престъпление наказуемо с наказание
Лишаване от свобода. Престъплението е извършено при условията на опасен
рецидив, с което се изпълнява смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал.2 т. 1 и т.
2 от НПК и по този начин е изведена презумпцията, че същият може да се
укрие или извърши друго престъпление. Това, че същият предходно е
извършвал престъпления е видно от справката му за съдимост, коментирана
от първоинстанционния съд, който дори не е взел предвид, че срещу него има
и други неприключили ДП, като считам, че тази мярка за неотклонение е най-
адекватна за осигуряване на участието на обв. И. в досъдебното производство.
Също така по отношение на наведените мотиви за здравословното състояние
на обвиняемия няма представени такива от медицински характер, които да
сочат, че той не може да пребивава в условията на Ареста. На следващо
място, там се осъществява медицинско наблюдение и се оказва медицинска
помощ и дори няма данни при предходното му пребиваване в Затвора там да
се е влошавало здравословното му състояние. Поради което моля да
потвърдите определението на РС – Сливен.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, жалбата по отношение на
наложената мярка за неотклонение Задържане под стража е изготвена от мен
предвид изричното желание на обвиняемия и най-вече съобразявайки се с
неговото процесуално поведение по време на досъдебното производство и по
3
време на следствените действия, на които аз присъствах. Считам, че няма
опасност същият да се укрие по делото и да не му бъде наложена справедлива
присъда, тъй като той сам се яви два пъти в РУ – Сливен. Освен това оказа
пълно съдействие за установяването и задържането на единия от обвиняемите
по делото, който не се яви за извършване на следствени действия. Освен
всичко това обвиняемият има постоянен адрес в гр. Сливен, на ***, както е
посочено в жалбата и считам, че мярката Домашен арест би изиграла в
достатъчна степен ролята си и за постигане целите на наказателното
производството и по това, че същия ще бъде възпрепятстван да извърши
други престъпления. Моля да промените взетата спрямо обв. И. мярка за
неотклонение Задържане под стража в мярка Домашен арест.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия.
ОБВ. И.: Съгласен съм с казаното от адв. Д..
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия.
Обв. И.: Досега не се крих. Даже полицаите ме накараха да докарам
другите в участъка. Нямам бягства. Съдействам на полицията. В този случай
лично съм съдействал на полицията. Мисля, че под Домашен арест ще съм
по-добре, тъй като не съм добре със здравето и не се чувствам добре. Те, в
Ареста, ни дават само едни хапчета, не ни водят в болница, заради ковид и не
ни карат в болница, а ни дават хапчета. Под Домашен арест ще съм във
вкъщи и няма къде да се укрия. Аз ако се укрия, то става по-лошо. Няма къде
да се крия и да бягам. Имам постоянен адрес. Съгласявам се с казаното от
адвоката ми.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, и като се запозна с подадената жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, като обсъди доказателствата, събрани в хода на
разследването до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение, намери следното:
Досъдебно производство № 1459/2021 г. по описа на РУ – Сливен, вх. №
5656/2021 г. по описа на РП - Сливен е образувано за това, че за времето
26.10.2021 г. – 03.11.2021 г. в гр. Сливен, чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот, е извършена кражба на чужди движими
вещи – 80 л.м. меден ел. проводник тип NFA2X (ABC) 2x16 RM 1 kV, на
стойност 5333,33 лева, собственост на „Вини Сливен“ ООД – гр. Пловдив, с
4
упълномощен представител П.С.Г. от гр. Сливен - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 от НК.
С постановление на разследващия орган на 09.11.2021 год. в качеството
на обвиняем е привлечен ИЛ. М. ИЛЧ., като на същия е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5
вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за времето 27 – 31.10.2021 г. в гр. Сливен, в
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез използване
на техническо средство – брадва, като се сговорил предварително с Д. П. ИЛ.
и А.А.К., извършил кражба на чужди движими вещи – 50 л.м. ел. проводник
HES NJJ 4x70 кв.м.м., на стойност 3535 лева, собственост на „Вини Сливен“
ООД – гр. Пловдив, с упълномощен представител П.С.Г. от гр. Сливен, както
следва:
-на 27/28.10.2021 г. в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство –
брадва, като се сговорил предварително с Д. П. ИЛ. и А.А.К., извършил
кражба на чужди движими вещи – 15 л.м. ел. проводник HES NJJ 4x70
кв.м.м., на стойност 1060,50 лева, собственост на „Вини Сливен“ ООД – гр.
Пловдив, с упълномощен представител П.С.Г. от гр. Сливен;
-на 29/30.10.2021 г. в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство –
брадва, като се сговорил предварително с А.А.К., извършил кражба на чужди
движими вещи – 20 л.м. ел. проводник HES NJJ 4x70 кв.м.м., на стойност
1414,00 лева, собственост на „Вини Сливен“ ООД – гр. Пловдив, с
упълномощен представител П.С.Г. от гр. Сливен;
-на 30/31.10.2021 г. в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство –
брадва, като се сговорил предварително с Д. П. ИЛ., извършил кражба на
чужди движими вещи – 15 л.м. ел. проводник HES NJJ 4x70 кв.м.м., на
стойност 1060,50 лева, собственост на „Вини Сливен“ ООД – гр. Пловдив, с
упълномощен представител П.С.Г. от гр. Сливен.
С постановление на РП — Сливен, обв. И. е задържан за срок до 72 часа
с оглед осигуряване явяването му пред съда.
С Определение № 274 от 10.11.2021 г. по ЧНД № 1361/2021 г. по описа
на Районен съд – Сливен по отношение на обв. И. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
5
В приложената по досъдебното производство справка за съдимост е
отразено, че обв. И. е многократно осъждан за престъпления против
собствеността. От същата справка се установява, че последното определено
на обв. И. общо наказание по ЧНД № 29/2021 г. по описа на СлРС в размер на
една година и четири месеца „Лишаване от свобода“ е изтърпяно на
15.03.2021 г.
В хода на разследването до настоящия момент са събрани гласни и
писмени доказателства. Разпитани са свидетели, в чиито показания, а и в
обясненията на обвиняемия е налице информация за деянието и вероятната
съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност. По досъдебното производство е изготвена съдебно –
оценителна експертиза.
От приложената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние се установява, че обвиняемият не е женен, няма
непълнолетни деца, не получава трудово възнаграждение, не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата на защитника на обв. ИЛ. М. ИЛЧ. срещу определението на РС
– Сливен е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Определението на първоинстанционния съд, с което е взета по отношение на
обв. И. мярка за неотклонение „Задържане под стража” е правилно и
законосъобразно.
Първостепенният съд обосновано е констатирал наличието на
предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража”. Налице е както обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към престъпната деятелност, за която е обвинен, така също и
реална опасност от укриване или извършване на престъпление. В подкрепа на
горния извод са наличните по делото доказателства, вкл. свидетелските
показания и обясненията на обвиняемия, които установяват обосновано
подозрение за вероятната съпричастност на обв. И. към авторството на
инкриминираното деяние. Неоснователни са поради това доводите в частната
жалба за липса на предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК.
Въззивната инстанция напълно споделя доводите изложени в
атакуваното определение, обосноваващи наличието на реална опасност
6
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
На обв. И. е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление,
тъй като за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5
вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок
от три до петнадесет години. От справката за съдимост на обв. И. се
установяват многобройните предходни осъждания, които са коментирани и от
СлРС. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е третирал
обремененото съдебно минало на обв. И. като обстоятелство, сочещо реална
опасност от извършване на престъпление от обвиняемия при определяне на
по – лека мярка за неотклонение. Тази опасност се извлича и от
характеристичните данни на обв. И., както и от обстоятелството, че обв. И. е
изтърпявал ефективно наказание „Лишаване от свобода“ до 15.03.2021 г. и до
датата на деянието за което му е повдигнато обвинение са изминали само
седем месеца. Поради което настоящия въззивен състав намира за
неоснователно възражението в жалбата за липса на реална опасност от
извършване на престъпление.
Настоящия състав счита, че е неоснователно и възражението в жалбата,
че няма опасност обв. И. да се укрие. С оглед тежестта на обвинението и
предвиденото наказание, както и с оглед на вече търпените от обв. И.
предходни наказания „Лишаване от свобода“ са достатъчни да се приеме
реална опасност същият да се укрие, и по този начин да забави или дори да
осуети своевременното разследване по делото.
Посоченото в жалбата на защитника изявление, че има опасност
здравословното състояние на подзащитния му да се влоши не е подкрепено с
доказателства. Липсват данни по досъдебното производство към настоящия
момент обв. И. да е с влошено здравословно състояние.
При наличие на кумулативните предпоставки, посочени в разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от НПК, РС – Сливен обосновано и законосъобразно е взел по
отношение на обвиняемия най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража”. С оглед реалната опасност от извършване на престъпление,
неподходяща на този етап се явява предложената от защитата в жалбата
мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Обобщено, въззивният съд намира, че са налице предпоставките за
взетата от РС – Сливен мярка за неотклонение „Задържане под стража”
спрямо обв. И..
7
Жалбата на защитника на обвиняемия е неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да
бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв. Й. Д. от АК – Сливен,
служебен защитник на обвиняемия ИЛ. М. ИЛЧ. с ЕГН ********** срещу
Определение № 274 от 10.11.2021 г. по ЧНД № 1361/2021 г. по описа на
Районен съд – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 274 от 10.11.2021 г. по ЧНД №
1361/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което по отношение на
обвиняемия ИЛ. М. ИЛЧ. с ЕГН ********** по ДП № 1459/2021 г. по описа
на РУ – Сливен, вх. № 5656/2021 г. по описа на РП – Сливен е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри 14.20 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8