ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав в
закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова ч. гр. д. № 226 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба, депозирана от Ч.Д.
Г.срещу определение № 1558, постановено от съдия по вписванията при СРС по
заявление вх. № 79454/28.11.2019 г., с което е постановен отказ за поисканото вписване. Излага съображения,
че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като извършването на
отбелязване на постановеното съдебно решение по гр. д. № 10278/2017 г. на СРС,
ГО, 32 състав, към вече вписана искова молба е наложително, за да се запазят
правата на ищеца по делото, съобразно по – рано вписаната искова молба. Твърди,
че лицето, което се ползва от вписването, е длъжник на жалбоподателя по изп. д.
№ 20198490400451 на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие СГС. По
това изпълнително дело принудителното изпълнение е насочено срещу недвижимите
имоти, по отношение на които е постановено влязлото в сила съдебно решение,
постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Счита, че това обуславя
правния му интерес от извършване на поисканото действие – отбелязване на
съдебното решение за постигане на позволен от закона правен резултат –
реализиране на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането, дори и
против волята на длъжника. На основание чл.8, ал.1 ПВ вписване на посочените
актове, сред които е и процесния, се
извършва по писмена молба на посочените лица, сред които и на всеки, който има
интерес от вписването. Счита, че се явява заинтересовано от вписването на
съдебното решение лице. Като не е съобразил тази процесуална норма, счита, че
съдията по вписванията е ограничил правата му, което налага отмяна на
постановения отказ. Моли съда да отмени обжалваното определение и за постанови
да бъде извършено отбелязване на съдебно решение, постановено по гр. д. №
10278/2017 г. на СРС, ГО, 32 състав.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя,
приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № 79454/28.11.2019 г. жалбоподателят е отправила искане
до Служба по вписванията към Агенция по вписванията за вписване (отбелязване)
на следния акт: решение по гр. д. № 10278/2017 г. на СРС, ГО, 32 състав, влязло
в сила на 21.06.2019 г. Твърди, че решението е постановено по вписана искова
молба в АВ гр. София с вх. рег. № 20505/11.04.2017 г., вх. рег. 154, т.ІV,
д.146 20 им. П. 471195. Решението е постановено в полза на З.И.А., която
придобива собственост на недвижими имоти по реда на чл.19 ЗЗД. Съгласно
представено удостоверение от ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие СГС,
З.И.А. е длъжник по изп. д. № 20198490400451, като дължи връщане на сумата от
100 000 лв., съгласно изпълнителен лист по гр. д. № 266/2018 г. на САпС,
12 състав на Ч.Д. Г.. Длъжницата няма друго налично имущество и доходи към
момента, а с бездействието си по отбелязване на влязлото в сила съдебно рещение
в нейна полза, цели увреждане на правата на кредитора Ч.Д. Г.. Счита, че това обуславя
суброгирането му в правата й за отбелязване на съдебния акт, по който вече има
наложена възбрана на ЧСИ, да са може решението да породи желания правен ефект. Поради
бездействието на длъжника З.И.А. да извърши отбелязването, същото се извършва
от кредитора й, тъй като след изтичане на 6 – месечния срок от постановяване на
решението, съдебният изпълнител няма да може да довърши действията по
изпълнението върху имуществото на длъжника, което и оправдава правния му
интерес от извършване на отбелязване на решението.
Към молбата е приложен препис от искова молба вх. № 2003498/17.02.2017 г.,
депозирана от З.И.А. срещу „Ф.***“ ЕООД по иск с правно основание чл.19, ал.3
ЗЗ
С решение № 346080/23.02.2018 г., постановено по гр. д. № 10278/2017 г. по
описа на СРС, І ГО, 32 състав, с което е
обявен за окончателен сключеният на 14.02.2011 г. между З.И.А. и „Ф.***“ ЕООД
предварителен договор от 15.02.2011 г., с предмет гараж № 1, находящ се в новострояща
жилищна сграда гр. София, кв. „Редута“, УПИ VІІ-220, в кв.202, със застроена
площ о 16, 80 кв. м., както и гараж № 2, находящ се в същата новострояща се
жилищна сграда с посочени граници.
С решение № 8069/21.12.2018 г., постановено по гр. д. № 7032/2018 г. по
описа на СГС, ГО, ІV Д въззивен състав е потвърдено горепосоченото съдебно
решение.
С определение № 544/21.06.2019 г., постановено по гр. д. № 1818/2019 г. по
описа на ВКС, ГК, ІV ГО, въззивното съдебно решение не е допуснато до
касационно обжалване.
Представено е и удостоверение изх. № 10474/12.11.2019 г., издадено от ЧСИ А.П.,
рег. № 849, относно предмета на изп. д. № 20198490400451, както и качеството на
жалбоподателя на кредитор на З.И.А. по парично задължение в размер на 100 0000
лв., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017 г. до окончателното
изплащане.
С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС е отказал да разпореди
вписване по заявление вх. рег. № 79454/2019 г. по входящия регистър на
СВ-София, тъй като производството не е инициирано от лица с признат от закона
правен интерес, в нарушение на чл.26, ал.2 ГПК. На основание чл.115, ал.2 ЗС
легитимиран да поиска отбелязване в 6 – месечен срок на влязлото в сила
решение, с което се упражнява искът по вписаната искова молба, е ищецът. Лицето,
инициирало охранителното производство, не е страна в него, както и няма правен
интерес да предяви на собствено основание правата на ищеца.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.8, ал.1 ПВ е регламентирано, че вписването на актовете по
чл. 4, буква „а“ се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е
извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4 - по писмена
молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването.
Исканото от жалбоподателя вписване (отбелязване), е свързано с постановено
влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл.19,
ал.3 ЗЗД. Тези съдебни решения подлежат на вписване, като на основание чл.115,
ал.2 вр. с чл.114, б.“б“ ЗС, е предвидено, че в решението, в което се уважава
искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване, като след изтичането на този
срок вписването на исковата молба губи действието си. По този начин законът
изрично посочва лицето, което надлежно може да инициира вписването на влязлото
в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Същевременно
жалбоподателят не е ищец в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че има интерес да инициира производство по вписване
на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като има качеството на кредитор на ищцата, а
нейното бездействие заплашва удовлетворението ме в изпълнителното производство.
Същевременно, ако упражнението на правото на длъжника не се състои в
предявяване на иск, какъвто е разглежданият случай, кредиторът, за да извърши
действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете,
на основание чл.134, ал.3 ЗЗД. Не е налице правна възможност в рамките на
охранителното производство по вписване на влязлото в сила съдебно решение, с
което уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдията по вписванията да извършва преценка относно правния интерес на
жалбоподателя на заявеното от него основание, при липса на изрично овластяване
от съда да инициира това производство.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е надлежно легитимиран
да инициира охранително производство по вписване на влязлото в сила съдебно
решение, с което е уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Ето защо
законосъобразно съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване по
заявление с вх. № 79454/2019 г. С оглед
на това частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №18-00-197/19.12.2019 г., депозирана от Ч.Д. Г., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. М.Т., срещу определение
№ 1558, постановено от съдия по вписванията при СРС по заявление вх. №
79454/28.11.2019 г., като неоснователна.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.