№ 20
гр. Монтана, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630201496 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-002314/ 17.11.2023г. на
Началник Група в ОДМВР Монтана сектор Пътна полиция, на В. Т. В. от
гр.Монтана, ул.С. № 13 е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200.00 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което, обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, поради липса на
осъществен състав на административно нарушение от субективна страна.
Заявява, че появилата се неизправност се е случила по време на движение на
МПС, по независещи от него причини, както и че след констатирането й от
контролните органи, веднага са предприети действия и същата е отстранена.
В съдебно заседание поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно със
законните последици.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт № GA 1008744/06.11.2023г. за това, че
на 06.11.2023г., в 18:40 часа в град Монтана, на бул. Трети март, управлява
товарен автомобил Ф.Т. с рег.№ ХХХХХХ, като автомобила е със значителна
техническа неизправност – не светят предни и задни габаритни светлини.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По същество жалбоподателят не оспорва нарушението, като твърди, че
моторното превозно средство, което е управлявал, при потегляне нямало
индикации за неизправности. При спирането от полицейските органи било
констатирано, че не светят всички габаритни светлини, причина за което се
установило впоследствие, че е изгорял предпазител по време на движение.
Нарушителят твърди, че се върнал до най-близката бензиностанция, откъдето
закупил предпазител 15А, който бил изгорял.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите В. Б. В. и П. Д.
Л., които с показанията си потвърждават изложената фактология в съставения
АУАН. Свидетелите разпитани поддържат, че автомобила бил спрян за
проверка, тай като не му светели габаритните светлини, което представлява
значителна техническа неизправност, тъй като е предпоставка за ПТП.
По молба на жалбоподателя е допуснат и разпитан в качеството на
свидетел и лицето Т.В.Ц., баща на нарушителя. Същият разпитан поддържа,
че в същия ден трябвало да пътуват със сина си извън Монтана, той си
тръгнал от работа, пътувал за в къщи и управлявал автомобила, с включени
светлини, а синът му го чакал пред дома им. Заявява, че не е имало проблем и
не им е направило впечатление нещо да не свети. Синът му седнал да
управлява автомобила и излизайки от Монтана били спрени за проверка. След
като проверяващите установили, че не светят габаритните светлини, написали
АУАН на сина му, който последния подписал без възражения, след което се
върнали до най-близката бензиностанция, откъдето закупили предпазител и го
сменили.
2
Показанията на разпитания свидетел Ц. се подкрепят от твърденията в
жалбата, същите са логични, последователни, безпротиворечиви. По
същество същият не отрича нарушението, а именно, че габаритните светлини
на автомобила не са работили, но тази неизправност се е случила по време на
движение, по независещи от тях причини - изгорял предпазител, който
своевременно е подменен и неизправността е отстранена веднага след
констатиране на нарушението.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
административното нарушение на ЗДвП не е установено по несъмнен начин,
досежно извършването на нарушението и вината на нарушителя.
Съобразно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП „Движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни“. В ЗДвП
не се съдържа легално определение на термина „технически изправно
превозно средство“, съответно кое е технически неизправно и степента на
неизправност. Легално определение на термина „неизправности“ се съдържа в
НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, допълнителните
разпоредби §1, т.13, съгласно която „Неизправности“ са технически дефекти
или други случаи на несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство, установени при периодичния преглед
за проверка на техническата изправност. Съобразно §1, т.14 от същата
наредба „Удостоверение за техническа изправност“ е документ от
периодичния преглед за проверка на техническата изправност, издаден от
лицата по чл. 16, в който се съдържа резултатът от периодичния преглед за
проверка на техническата изправност.
По делото не са приложени писмени доказателства, а именно
удостоверение за техническа изправност на автомобила, от което да е видно
има ли неизправности по същия, като същото следва да е издадено от
компетентните лица, посочени в наредбата и следва да се съдържа резултатът
от прегледа за проверка на техническата изправност.
В Приложение №5 от наредбата се съдържа Методика за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, каквото към административно наказателната преписка
няма приложено.
3
Не е установено по законоустановения ред, съобразно наредбата,
техническата неизправност на процесното МПС, както и обстоятелството, че
същата е значителна по см. на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. Техническата
изправност, съответно значителната техническа неизправност на ППС,
товарен автомобил Ф.Т. с рег.№ ХХХХХХ, е установено от субективните
възприятия на свидетелите В. и Л., които са спрели жалбоподателя за
проверка и са възприели състоянието на габаритните светлини на автомобила.
Не се установи от доказателствената съвкупност виновно поведение на
водача В.. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици.
Ангажирането на административно наказателната отговорност по
горепосочената норма на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП изисква нарушителят да е
действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието,
че същото е със значителна техническа неизправност.
В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи
обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния товарен автомобил
жалбоподателят е знаел за техническата неизправност, а именно не светещи
предни и задни габаритни светлини. Напротив по несъмнен начин се доказа в
процеса, че тази неизправност е възникнала случайно, по време на управление
– от тръгването от дома на жалбоподателя до спирането му от контролните
органи, както и че своевременно след извършената проверка е отстранена
чрез подмяната на изгорелия предпазител.
Установи се, че административното нарушение не е извършено от
субективна страна, поради и което наложеното административно наказание се
явява незаконосъобразно.
Издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е
ангажирана административно наказателната отговорност на лице, което не е
4
осъществило от субективна страна състав на административно нарушение по
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съобразно чл.53, ал.2 ЗАНН, НП се издава когато по
несъмнен начин е установено извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и негова вина. В случая АНО не е преценил задълбочено
доказателствата по преписката, не е извършил обективна преценка на същите,
тъй като ако бе сторил това би стигнал до извода, че в конкретния случай
извършването на нарушението и вината на наказаното лице не са установени
по категоричен и несъмнен начин, с годни доказателствени средства,
съобразно изискванията на закона и наредбата, не се установява нарушение на
цитираната разпоредба на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и вината на
санкционираното лице.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0996-002314/
17.11.2023г. на Началник Група в ОДМВР Монтана сектор Пътна полиция, с
което на В. Т. В. от гр.Монтана, ул.С. № 13 е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП изцяло, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5