Решение по дело №2404/2013 на Районен съд - Пазарджик

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

 №       ,гр.Пазарджик, 15.01.2014 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                  

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря М.К.,

като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧЕВА гр. дело №2404 по описа на съда за 2013 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

                Подадена е искова молба от „ВАС - ВОЩАНСКИ" ЕООД - гр.Белово, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.Б., общ.Б., обл.П., ул."О." №…, представлявано от Управителя В. С. В. - чрез адв.М.П.,***, адв.М.П. против М.Г.Б., с ЕГН ********** ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че ответницата е негова бивша работничка на длъжност ,продавач - консултант" във фирма „ВАС - ВОЩАНСКИ" ЕООД - гр.Б. по Трудов договор №3 от 30.01.2010 г., който трудов договор бил прекратен на 18.02.2013 г., със заповед №1/18.02.2013 г., на основание чл.330 ал.2, т.6 от КТ, във връзка с чл.190 ал.1, т.2 от КТ - дисциплинарно уволнение, поради неявяването на ответницата на повече от два последователни работни дни - 05.02.2013 г., 06.02.2013 г., 07.02.2013 г., 08.02.2013 г., 09.02.2013 г. - за което прекратяване в законоустановения тридневен срок, след уволнението, е подадено уведомление на 21.02.2013 г. в ТД на НАП - гр.П. Заповед №1/18.02.2013 г. за дисциплинарното уволнение, на ответницата е връчена на 15.02.2013 г., за да се запознае със нея и с други документи (в две папки), като на 18.02.2013 г., при връщането на заповед №1/18.02.2013 г. от ответницата на него - работодателя, е оформен отказът й, удостоверен с подписа на свидетел.

Твърди, че през месец ноември 2012 г., предложил на ответницата да извърши ревизия за наличността на стоките (автомобилни бои, четки, пирони, части за парно, ел.материали и др.), намиращи се в магазина, в който тя работи, като за извършването на ревизията ищецът ще й заплати 350 лв. Тя се съгласила. Уговорили се ревизията да бъде направена най-късно до 01.04.2013 г. Сумата от 350 лв. - представляваща възнаграждение за извършване на ревизията й била изплатена на 21.12.2012 г., на ръка, в брой от А. Ф. В. - негова съпруга и работеща във фирмата. Така между него и ответницата се сключил устен договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД по силата, на който ищецът, като възложител, възложил на ответницата извършването на ревизия на стоките в магазина, срещу заплащане на сумата от 350 лв., която сума тя получила - на ръка и в брой, съобразно уговорения начин. От 21.12.2012 г. (когато заплатил на ответницата извършването на ревизията по сключения между тях договор за поръчка) до 05.02.2013 г. (когато ответницата напуснала работа), такава ревизия тя не е извършила. Впоследствие тази ревизия я направила друга магазинерка с Антоанета Филипова Вощанска. Така, че договорът за поръчка за извършване на ревизия на стоки, счита за прекратен, тъй като вече е изгубил интерес от реалното му изпълнение, което вече за него е безполезно и безпредметно. Счита, че в конкретния случай ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е извършила възложената й ревизия - налице е пълно неизпълнение по вина на ответницата. В същото време тя е получила за тази несвършена от нея работа сумата от 350 лв. Ето защо ответницата дължи връщане на полученото на неосъществено основание, с което неоснователно се е обогатила - чл.55 ал.1, предл.2 от ЗЗД.

            Твърди, че през месец януари 2013г. ответницата го помолила да й изплати предварително част от заплатата й за месец февруари 2013 г. в размер на 210 лв., които пари й трябвали, за да прати голямото си дете на училище, което учи в гр.П., за да си плати тока и за семейни нужди - сума, представляваща предварително частично изплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2013 г., която сума ищецът се съгласил да й плати, проявил човещина и разбиране и тези пари й били изплатени на ръка от А. Ф. В. – негова съпруга и работеща във фирмата. Уговорили се, че сумата от 210 лв. ищецът ще й я удържи от трудовото й възнаграждение от месец февруари 2013 г. и по този начин да му ги върне. Основното трудово възнаграждение на ответницата е в размер на 310 лв. Не можал сумата от 210 лв. да й я удържи от заплатата й от месец февруари 2013 г., тъй като същата напуснала работа на 05.02.2013 г. Ответницата реално е работила във фирмата само три работни дни (01.02.2013 г., 02.02.2013 г. и 04.02.2013 г.) от месец февруари 2013 г., но поради трудности при връчването от него на ответницата на заповед №1/18.02.2013 г., то трудовото правоотношение се счита по документи официално прекратено от 18.02.2013 г. Дори да се приеме, че за месец февруари ответницата има отработени 11 работни дни, за които по ведомост са й начислени 128,68 лв., то същата е получила 210 лв., без да ги е изработила през месец февруари 2013 г. Още от момента на получаване на сумата от 210 лв. - ответницата знаела и е била със съзнанието, че дължимата й сума не я е изработила и не й се дължи, тъй като трудовото възнаграждение във фирмата се дава накрая на изработване на месеца. Налице е първата хипотеза на чл.55 от ЗЗД - процесната сума от 210 лв. е получена при начална липса на основание, като разбира се - се приспаднат изработените три дни от месец февруари 2013 г. Ето защо ответницата дължи връщане на полученото, с което се е обогатила.

            Твърди, че на 18.01.2013 г. ответницата го помолила предварително да й изплати полагащия й се основен платен годишен отпуск за 2013 г. от 350 лв., които пари спешно й трябвали за купуване на рокля на детето за бала. Ищецът се съгласил и сумата от 350 лв. - представляваща основен платен годишен отпуск за 2013 г. й била изплатена на ръка от А. Ф. В. - негова съпруга и работеща във фирмата. Ответницата е работила във фирмата през 2013 г. само месец януари 2013 г. и три работни дни от месец февруари 2013 г., а е получила полагащия й се основен годишен отпуск в размер на 350 лв. за изработена цяла 2013 г. Още от момента на получаване на сумата от 350 лв. на 18.01.2013 г. - ответницата знаела и е била със съзнанието, че дължимата й сума не й е писмено разрешавана от него, като работодател и не й се дължи, тъй като основният платен годишен отпуск във фирмата се ползва при поискването му от работник и след негово писмено разрешение от него - работодателя. В конкретния случай, ответницата нито му е казвала, че ще излиза в платен годишен отпуск, нито пък той й е разрешавал писмено такъв. Налице е първата хипотеза на чл.55 от ЗЗД - процесната сума от 350 лв. е получена при начална липса на основание, като разбира се - се приспаднат изработените месец януари 2013 г. и три дни от месец февруари 2013 г. Ето защо, ответницата дължи връщане на полученото, с което се е обогатила.

            Твърди, че на 27.12.2012 г., ответницата го помолила и попитала дали може да закупи от магазина строителни материали, чиято обща стойност възлязла на 44,10 лв., с включено ДДС. Така съставил Сметка №668 от 27.12.2012 г. на негово име, защото сумата не била платена. Ответницата му казала, че в момента няма пари и тази сума от 44,10 лв., с включено ДДС предложила да й е удържи от заплатата й - при възможност. Съгласил се. Ищецът обаче не можал сумата от 44,10 лв., с включено ДДС да й я удържи от заплатата й, тъй като същата напуснала работа. В конкретния случай между тях се сключила търговска сделка по чл.327 ал.1 от ТЗ, съгласно която купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Ищецът изпълнил задължението си за предаване на строителните материали на датата на съставяне на Сметка №668 - 27.12.2012 г., но съгласно тяхната уговорка, ответницата и до настоящия момент не я е платила.

            Ищецът твърди също, че на 05.02.2013 г., на 06.02.2013 г., на 07.02.2013 г., на 08.02.2013 г. и на 09.02.2013 г., ответницата не се явила на работа, като на 09.02.2013 г. около обяд отишъл в централния му магазин за бои и железария. Уточнява, че в гр.Б. има два такива магазина, единият се намира в центъра на гр.Б., т.н. централен магазин, а другият е в горната част на гр.Б., т.н. горен магазин. Ответницата, преди уволнението, работела в централния магазин на гр.Б. На 09.02.2013 г., около 09,00ч.-10,00ч., позвънил мобилният телефон на работничката му в магазина К. Х. М. Тя му казала, че на телефона е ответницата, че иска да говори с него и му дала мобилния си телефон. Взел телефона и ответницата му казала, че иска да й оправи документите за напускане и че тя повече няма да идва на работа. След разговора казал на К. М. и на съпругата си А. В., че отива до ответницата, за да я попита защо няма да идва на работа и им разказал проведения между него и ответницата разговор. Качил се в буса и отишъл в дома й, около 13,00 ч., за да я попита какво става и защо няма да идва на работа. Все пак тя е работила във фирмата му години - познава децата й, съпругът й, на когото съдействал да започне работа, обучена е с естеството на работа в магазина, минало му и през главата, че може да има някакъв семеен, личен или здравословен проблем. Живущите в гр.Б. са малка общност и разбирането, подкрепата им е присъщо. Мислел си, че може по някакъв начин да й помогне и да преодолеят трудността, ако тя има такава. Отишъл, за да чуе лично нейния отговор. Отишъл до дома й, слязъл от буса, влезнал в двора на къщата й и видял съпруга й В. А. Б., който режел клоните на дърветата. Попитал го дали е в тях ответницата. Казал, че си е в къщи. Помолил го да я извика. Извикал я. Попитал я какво става, защо няма да идва на работа. Тя му казала, че си е намерила друга работа, на която започва от понеделник - 11.02.2013 г. и повече няма да идва при него да работи. Разбрал, че неидването й на работа е нейно своеволно решение и няма да си го промени. Излязъл от двора им, качил се в колата и тръгнал да се връщам в централния магазин, но бил разпален, недоволен и възмутен от разговора му с ответницата, което разказал на К. М. и на съпругата си А. В., които били в магазина и приключвали касата. В началото на седмицата се обадил на счетоводителката му на фирмата, разказал й за случилото се и й казал, че трябва да подготви документи за прекратяване на трудовия договор между него и ответницата. Счетоводителката му казала, че до два-три дни ще подготви документите за дисциплинарно уволнение на ответницата. Той не е наясно с прилагането на законите. Края на седмицата взел документите от счетоводителката. Впоследствие имал трудности с връчването на заповед №1/18.02.2013 г. на ответницата - тя искала да се запознае с документите - две папки, които й ги дал на 15.02.2013 г., уговорили се да ги върне на следващия ден в централния магазин, а тя ги върнала на 18.02.2013 г. в горния магазин. Уточнява, че от 05.02.2013 г. до 18.02.2013 г., ответницата не е работила във фирмата му.

            Твърди, че след напускане на работа на ответницата от фирмата му, същата не му е погасявала нищо от така посочените по-горе суми, а именно: 350 лв. - неизпълнен договор за поръчка за извършване на ревизия на стоки; 174,91 лв. - неизработено, неполагащо се трудово възнаграждение за месец февруари 2013 г., разбира се след приспадане на отработените от ответницата три работни дни - 01.02.2013 г., 02.02.2013 г. и 04.02.2013 г.;  316,46 лв. - неразрешен, неполагащ се основен годишен отпуск за 2013 г., разбира се след приспадане на отработените от ответницата един месец – месец януари 2013 г. и три работни дни - 01.02.2013 г., 02.02.2013 г. и 04.02.2013 г. и 44,10 лв., с включено ДДС - незаплатени строителни материали, което го принудило да я покани доброволно да уредят тези отношения, като й определил срок за връщане на всички тези суми - до 04.03.2013 г. - включително, с нотариална покана, изпратена чрез Нотариус №154 – Н. Х., с район на действие РС-гр.П. Нито една от тези суми - изцяло или частично от 05.03.2013 г. до настоящия момент не са му върнати и платени от ответницата.

            Твърди, че във връзка с изготвяне и изпращане на нотариалната покана се обърнал към адвокат, на когото заплатил 100,00 лв., а на нотариуса - 36,00 лв. или общо разходът му възлязъл на 136,00 лв. Тази сума от 136,00 лв. за него представлява причинени му имуществени вреди, които също претендира от ответницата, която му ги причинила във връзка с неизплатените от нея по-горе подробно описани парични задължения. Тя, с поведението си, е станала причина, за да направи той този разход, за да си иска обратно парите. Бил изумен, когато го извикали в Районно управление „Полиция" - гр.Б. по подадена жалба от ответницата против него за рекет. Там обяснил, че единствено е изпращал Нотариална покана до ответницата. Сега тя го вкарва за първи път в съда, в който никога не е стъпвал. Ищецът е работодател на 16 работника и винаги е влизал в положение и се е отнасял човешки с тях - давал им предварително заплати, давал им в заем пари, но винаги са им били точни, коректни и лоялни отношенията с всички работници. Това положение, в което го поставила ответницата за него е чудовищно и шокиращо.

            С оглед на гореизложеното, моли съда да осъди М.Г.Б., с ЕГН ********** *** да му заплати сумите от: 350 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчка от 21.12.2012 г. за извършване на ревизия на стоки, с която ответницата се е обогатила - платена на неосъществено основание по чл.55 ал.1, предл.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане; 174,91 лв., представляваща предварително изплатено през месец януари 2013 г. частично трудово възнаграждение за месец февруари 2013 г., с която ответницата се е обогатила над дължимата сума от 35,09 лв. за отработените от нея три работни дни - получена при начална липса на основание по чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане; 316,43 лв., представляваща предварително изплатен през месец януари обикновен платен годишен отпуск за 2013 г., с която ответницата се е обогатила над дължимата сума от 33,54 лв. за отработените от нея един работен месец и три работни дни - получена при начална липса на основание по чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане; 44,10 лв., с включено ДДС - неплатени строителни материали по Сметка №668 от 27.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане и 136,00 лв. - имуществени вреди, на основание чл.45 от ЗЗД - направени разходи за заплащане на адвокатски хонорар и нотариални такси по изготвяне и изпращане на нотариална покана чрез Нотариус №154 – Н. Х., с район на действие РС-гр.П. за заплащането и връщането на сумите за неизвършената ревизия, за предварително изплатената, но не изработена работна заплата за месец февруари 2013 г., за предварително изплатената, но недължима отпуска за календарната 2013 г. и за незаплатените строителни материали. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебно - деловодни разноски. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си и прави доказателствени искания.

            В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е депозирала писмен отговор по така подадената искова молба. Не е взела становище по основателността на предявените искове. Не е представила доказателства и не е направила доказателствени искания.

По искане на ищцовата страна, с Протоколно определение от 17.12.2013 год., съдът на основание чл.214 ал.1 от ГПК допусна изменение на предявените искове, както следва: Допуска изменение на предявения иск за изплатено през месец януари 2013 г. частично трудово възнаграждение за месец февруари 2013 г., чрез неговото намаляване от сумата в размер от 174,91 лв. на сумата в размер на 162,10 лв., за която сума същият се счита предявен; Допуска изменение на предявения с исковата молба иск за предварително изплатен годишен отпуск за 2013 г., чрез неговото увеличаване, от сумата в размер на 316,43 лв. на сумата в размер на 320,97 лв., за която сума същият се счита предявен.

 

 

            Предявените искове се поддържат в проведеното по делото съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца. Изразява становище по съществото на правния спор в пледоарията си. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща свои представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не взема становище по основателността на предявените искове.

Съдът намира направеното, в съдебното заседание на 17.12.2013 год., искане от пълномощника на ищеца, за постановяване на неприсъствено решение по делото за основателно, по следните съображения: В конкретния случай, ответницата не представи в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор по подадената искова молба, не се яви и не изпрати свои представител в първото по делото заседание, а така също не направи и искане за разглеждането му в нейно отсъствие. Приема също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на ответницата, с изпратените й съобщения по делото, изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. От друга страна, предявените осъдителни искове са вероятно основателни. Тези изводи съдът прави с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, представените и приети доказателства и заключението на вещото лице.  

При тези данни и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238 ал.1 от ГПК и чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът посочва /указва/ на страните, че решението му се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Предявените искове следва да бъдат уважени, като ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца претендираните от него парични суми.

            Ответницата дължи на ищеца и сторените по делото разноски за държавна такса, за възнаграждение на вещото лице и за адвокатски хонорар в размер общо на 759,97 лева, съгласно представените списъци на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.

            По изложените съображения и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                    

 

Р    Е    Ш   И:

           

            ОСЪЖДА М.Г.Б., с ЕГН ********** *** да заплати на „ВАС - ВОЩАНСКИ" ЕООД - гр.Белово, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.Б., общ.Б., обл.П., ул."О." №…, представлявано от Управителя В. С. В. - чрез адв.М.П.,***, адв.М.П. сумите, както следва: сумата от 350 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчка от 21.12.2012 г. за извършване на ревизия на стоки,  платена на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата от 162,10 лв., представляваща предварително изплатено през месец януари 2013 г. частично трудово възнаграждение за месец февруари 2013 г., получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата от 320,97 лв., представляваща предварително изплатен през месец януари обикновен платен годишен отпуск за 2013 г., получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата от 44,10 лв., с включен ДДС - неплатени строителни материали по Сметка №668 от 27.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата от 136,00 лв. - направени разходи за заплащане на адвокатски хонорар и нотариални такси по изготвяне и изпращане на нотариална покана чрез Нотариус №154 - Наташа Х., с район на действие РС-П. за заплащането и връщането на сумите за неизвършената ревизия, за предварително изплатената, но не изработена работна заплата за месец февруари 2013 г., за предварително изплатената, но недължима отпуска за календарната 2013 г. и за незаплатените строителни материали, както и да заплати направените по делото разноски в размер общо на 759,97 лева.

На основание чл.239 ал.4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.                                                                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: