О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...03.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело №
275 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез
ю.к.Р.И., срещу разпореждане № 3593/28.01.2020г., постановено по ч.гр.д.
№19346 по описа за 2019 година на ВРС, 30 състав, в частта, в която е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Г.И.А. от гр.Варна, за сумата от 330,33лв
–възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и сумата от 30лв-такси
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени за периода 21.03.18г.-22.05.18г.
В частната
жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане, като излага, че клаузите,
определящи задължението за заплащане на
пакет допълн.услуги не били нищожни,
тъй като тези услуги не
били задължителни, а са пожелани от
ответника в искането му за отпускане
на кредит. Предвид това и разходите за тези услуги
не представлявали част от общите
разходи по кредита и не следвало
да се отчитат
при изчисляване на ГПР. Моли да
бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се
издаде заповед за изпълнение.
Съдът намира,
че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежния й представител , срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №19346/2019г. на Районен
съд Варна, е образувано по заявление на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.И.А.
от гр.Варна, за следните суми: сумата от 300лв, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 65,20лв., представляваща възнаградителна
лихва; сумата от 330,33лв. – възнаграждение за пакет от допълн.услуги,
30лв-такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, 4,22лв-лихви за забава, както и се претендират разноски по делото. Изрично
в т.12 от заявлението и в подадената уточн.молба е
конкретизирано искането по отношение на фактите, от които то произтича.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в
обжалваната част районният съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка на
чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането противоречи на закона.
За да прецени основателността на подаденото заявление
съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.
Съгласно уточненията, направени от
заявителя с молба от 13.12.19г., е видно, че със закупуването на пакета от допълн.услуги кредитополучателя си е осигурил приоритетното разглеждане и отпускане
на кредита, възможност за отлагане плащането на вноски, за намаляване размера
на мес.вноски, за промяна на падежа и възможност за допълн.финансиране. Съдът
намира, че така уговорените услуги касаят действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, поради което и уговарянето на това допълн.възнаграждение противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен това видно от твърденията е, че възнаграждението за
предоставянето на тези допълнителни услуги става изискуемо с подписването на
споразумението , което налага извода, че страните са се договорили за плащане
срещу всяко конкретно упражнено от кредитополучателя
преобразуващо кредитното правоотношение право. В случая заявителят не твърди
правата, договорени в споразумението да са били упражнени от длъжника.
Следователно, таксуването със споразумението на предоставени, но неупражнени права, въз основа на самото споразумение, без
същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано. Отделно от изложеното,
обосновано би могло да се приеме, че по същество тази уговорка поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на кредитора
да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено
на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи
свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Това е в
очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно
кредитиране, така и с добрите нрави. Ето защо на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповед за изпълнение за сумата от 330,33лв., представляваща възнаграждение
за пакет от допълн.услуги, не може да бъде издадена.
Възможността кредиторът да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, е регламентирана в чл.10а от Закона за
потребителския кредит. Видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Изрично в чл.10а, ал.2 от ЗПК
законодателят забранява да се изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая със заявлението е заявена и претенция за
сумата от 30лв -начислена такса за извънсъдебно събиране
на вземането. Това вземане обаче не е индивидуализирано по изискуемия начин
като не са посочени конкретните, извършени от кредитора действия, нито е
уточнен начина на формирането й. Освен това и доколкото търсеното допълнително
плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се приеме, че
със същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК, при забава на
дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи единствено обезщетението
за забава в размер не по-висок от законната лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата.
По тези съображения съставът на въззивния
съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва
да бъде потвърдено. Въз основа на изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3593/28.01.20г., постановено по
ч.гр.д. №19346 по описа за 2019 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
заявление вх.№87204/25.11.19г., подадено от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г.И.А. от гр.Варна за сумата
от 330,33лв –възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и сумата от
30лв-такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени за периода 21.03.18г.-22.05.18г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: