РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Пазарджик, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20215200100639 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 196/09.06.2022
г., с което съдът е осъдил ответниците М. А. Г. и Г. Г. Г. да заплатят на "НОВО
ФИНАНС"ООД, ЕИК *********, следните суми: 1 541,59 лв., представляваща
главница по Договор за заем № 199-Пз/16.07.2018г., ведно със законна лихва, считано
от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; 13 875 лв. представляваща
главница по Договор за заем № 201-7Пз/17.07.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; 358,33 лв.,
представляваща договорна лихва по Договор за заем №199-Пз/16.07.2018 г., считано от
17.07.2020г. до 02.03.2021 г.; 3 215 лв., представляваща договорна лихва по Договор за
заем №201-Пз/17.07.2018 г.,считано от 17.07.2020 г. до 02.03.2021 г., като е отхвърлил
претенциите на ищеца за разликата от 1541,59 лв. до 2250 лв. представляваща
главница по Договор за заем № 199-Пз/16.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано
от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; за разликата от 13 875 лв.
до 22 500лв. представляваща главница по Договор за заем № 201-Пз/17.07.2018 г.,
ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021г. до окончателното изплащане на
главницата; за сумата 2 804,17 лв. представляващи наказателна лихва за забава по
Договор за заем №199-Пз/16.07.2018 г. за периода от 17.07.2018 г. до 02.03.2021 г.; за
сумата от 25 237,50 лв. представляващи наказателна лихва за забава по Договор за заем
№ 201- Пз/17.07.2018 г., както и за сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка при
предсрочно прекратяване на Договор № 199 Пз/16.07.2018г. и за сумата от 13 500 лв.
представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор № 201
Пз/17.07.2018 г. Осъдени са ответниците да заплатят на ищеца сумата от 774 лв.,
представляваща сторени разноски в заповедното производство и сумата от 2384 лв. -
разноски в настоящото исково производство, а ищецът е осъден да заплати на
ответниците 2502 лв. – сторени разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска.
1
Постъпила е молба вх. № 4157/22.06.2022 г. от пълномощника на ответниците –
адв. Р. П. (ПзАК), съдържаща искане за изменение на така постановеното решение в
частта му за разноските.
В същата са изложени съображения, че съдът неправилно е разпределил
отговорността за разноските по делото с оглед уважената (18989.92 лв.) и отхвърлената
част (52 885.08 лв.) на претенциите възлизащи общо в размер на 71875 лв., съобразно
която пропорция следвало да бъдат присъдени на страните. Поддържа се, че
неправилно съдът осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски в размер на 774
лв. за проведеното заповедно производство, тъй като в хипотезата на чл. 415, ал.1 т.3
ГПК се предявява самостоятелен осъдителен иск. Твърди се освен това и че от
мотивите на съда не ставало ясно и по каква формула били изчислени присъдените
разноски. Сочат се подробни съображения.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор, в който се прави възражение за
прекомерност на претендирания от ответниците адв. хонорар. Сочат се
обстоятелствени съображения. Поддържа се тезата, че в разглежданата хипотеза
производството по настоящото дело е продължение на заповедното производство по
чл. 417 ГПК, поради което за последното също се дължи присъждане на адв. хонорар.
Иска се отхвърляне на молбата, като неоснователна.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:
На първо място съдът констатира служебно, че в така постановеното решение е
била допусната очевидна фактическа грешка.
Установи се, че претенцията, с която е бил сезиран съдът инкорпорира вземания
на ищеца за осъждане на ответниците при условията на солидарност на основание два
договора за заем, а именно за следните суми :
1) Неплатена главница, представляваща заемна сума (главница) по договор за
заем №201-ПЗ-17.07.2018 г. в размер на 22 500 лв.
2) Лихва /ГПР/ по договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г., в
размер на 3225 лв., съобразно уговорения размер 20 % на годишна база, към датата на
прекратяване на договора 02.03.2021г., изчислени върху главницата от 22 500 лв.;
3) Наказателна лихва в размер на 25237.50 лв., съгласно текстовете на чл. 2.6.
и чл.2.8. от договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.;
4) Договорна неустойка в размер на 13 500 лв., съгласно чл. 2.7. от договор за
заем № 201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.;
5) законната лихва по договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018 г. от 17.07.2018 г.,
върху главницата от 22 500.00лв., от датата на прекратяване на договора 02.03.2021 г.
до датата на подаване на настоящото заявление, в размер на 225 лв.;
6) Неплатена главница, представляваща предоставената заемна сума
(главница) по чл.2.2. от договор за заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г., в размер
на 2 500 лв.;
7) Лихва /ГПР/ съгласно текстовете на чл.2.2.б. „ж” и б.”з” от договор за заем
№199-ПЗ-16.07.2018 г. от 16.07.2018г., в размер на 358.33лв.;
8) Наказателна лихва в размер на 2804.17лв. съгласно текстовете на чл. 2.6. и
чл.2.8. от договор за заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г.;
9) Договорена неустойка: 1 500.00 лв., съгласно текстовете на чл.
2.7. от договора за заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018 г.;
2
10) законната лихва по договор за заем №199-ПЗ-16.07.2018 г. от 16.07.2018г.,
върху главницата от 2 500 лв., считано от датата на прекратяване на договора
02.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в размер на 25 лв.;
11) и законната лихва върху главниците по двата договора за заем от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията.
С оглед на така предявените искове съдът е изложил в мотивната част на
решението своите съображения, касаещи основателността, респ. неоснователността на
претенциите.
Установи се, че в диспозитива на решението, съдът е пропуснал на осъди
ответниците да заплатят сумите, за които претенцията е била предявена и приета за
основателна, респ. отхвърлена, при условията на солидарна отговорност.
Пропуснал е освен това да отхвърли претенцията на ищеца над уважения размер
на сумата от 3215 лв., представляваща договорна лихва по Договор №201-
Пз/17.07.2018 г., считано от 17.07.2020 г. до 02.03.2021 г. до сумата на предявения с
ИМ размер на този иск от 3225 лв., т.е. за разликата от 10 лв.
На следващо място съдът е пропуснал да се произнесе с уважителен диспозитив
по отношение на сумата от 225 лв., представляваща законната лихва по договор за
заем № 201-ПЗ-17.07.2018 г. от 17.07.2018 г., върху главницата от 22 500 лв., от датата
на прекратяване на договора 02.03.2021 г. до датата на подаване на настоящото
заявление, по отношение основателността на която претенция е изложил ясни мотиви.
По-нататък се констатира, че съдът погрешно е отхвърлил претенциите на ищеца за
разликата от 1541,59 лв., представляваща главница по Договор за заем № 199-
Пз/16.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата до р-ра на сумата от 2250 лв., вместо да отхвърли този иск до
посочения му предявен размер от 2500 лв. По отношение на посочените размери в
мотивите на решенето са изложени ясни мотиви, които недвусмислено установяват
волята на съда в тази насока (стр.5).
Наред с това се установи, че съдът е пропуснал да се произнесе с уважителен
диспозитив по отношение на сумата от 25 лв., представляваща законната лихва по
договор за заем №199-ПЗ-16.07.2018 г. от 16.07.2018г., върху главницата от 2
500.00лв., считано от датата на прекратяване на договора 02.03.2021г. до датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, както и по законната лихва върху главниците
по двата договора за заем от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателно погасяване на задълженията. Волята на съда по отношение
основателността на тези претенции също е ясно изразена в мотивите на съдебният акт
(стр.7).
Съобразно практиката на ВКС (обективирана в Решение № 475 от 26.10.2010 г.
по гр. д. № 881/2010 г., II г. о., Решение № 117 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 86/2011 г., III г. о., Решение № 2192 от 28.XII.1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г.о. и
др.) една от хипотезите, в които е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), е
пропуска на съда да отрази в решението (разбирай в диспозитива му) становища,
личащи от мотивите. Приема се, че в този случай съдът е формирал воля в мотивите,
но тя не е намерила израз в диспозитива, т.е. пропускането да се отрази в решението - в
диспозитива, на част от формираната воля на съда, представлява хипотеза на допусната
ОФГ.
Именно такъв е и описаният по-горе случай, а изложеното налага въпросното
несъответствие между истинската воля на съда, отразена в мотивите и нейното външно
3
изражение в диспозитива на решението, да бъде преодоляна чрез поправка на
решението по реда, предвиден за това в разпоредбата на чл.247 ГПК.
Като резултат от поправката, претенцията за лихва /ГПР/ по договор за заем
№201-ПЗ-17.07.2018 г. от 17.07.2018 г., 02.03.2021 г., изчислени върху главницата от
22 500 лв., следва да бъде отхвърлена за разликата над уважения размер на иска от
3215 лв. до р-ра на 3225 лв., а претенцията за главницата по Договор за заем № 199-
Пз/16.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата, следва да бъде отхвърлена за разликата над уважените
1541,59 до р-ра на сумата от 2500 лв., за колкото е предявена, вместо да посочения в
диспозитива размер от 2250 лв.
Ще следва също така да бъде допусната поправка , като в диспозитива на
съдебния акт бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца законната лихва по
договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018 г. от 17.07.2018 г., върху главницата от 22 500 лв.,
от датата на прекратяване на договора 02.03.2021 г. до датата на подаване на
настоящото заявление, в размер на 225 лв.; законната лихва по договор за заем №199-
ПЗ-16.07.2018 г. от 16.07.2018г., върху главницата от 2 500.00лв., считано от датата на
прекратяване на договора 02.03.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК, в размер на 25 лв.; както и законната лихва върху присъдените главници по
двата договора за заем от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателно погасяване на задълженията.
По искането за изменение на решението в частта за разноските :
Съдът приема, че молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна.
Според настоящия съдебен състав в хипотезата на предявен осъдителен иск по
реда на чл.415, ал.3 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 ГПК, в която заявлението по чл.417 ГПК е
било отхвърлено, на страната не следва да се дължат разноски за платения адв. хонорар
в проведеното заповедно производство, тъй като такива се дължат единствено за
евентуално уважен размер на вземанията и обратното би противоречало на правилото
на чл.78, ал.1 ГПК. След като заявлението е било отхвърлено, то и сторените разноски
за адв.възнаграждение, с изключение на платената ДТ (представляваща 2% от цената
на предявените искове) следва да си остават за сметка на заявителя. (виж така и
Решение № 233/17.05.2022 г. по в.т.д. № 142/2022 г. на ПАС). Освен това съгласно
разпоредбата на чл.418, ал.4 ГПК на заявителя е било предоставено правото да
обжалва разпореждането, с което заявлението му е било отхвърлено, но тази
възможност не е била реализирана, респ. заповедното производство е приключило на
тази фаза. Поради изложените съображения съдът приема, че в разглеждания случай на
ищеца не се дължат разноските за платен адв. хонорар в заповедното производство.
Този извод напълно кореспондира и с текстовете на чл.7, ал.7 и чл.7, ал.2 от НМРАВ,
според които дължимите хонорари в заповедното производство и исковото
производство се определят отделно – за заповедното на базата на 1/2 от стойностите на
претендираните суми, а в исковото производство – в пълен размер съобразно интереса
на страната. Ето защо и в предвид на гореизложеното съдът приема, че на ищеца не се
дължат разноски за адв. хонорар в проведеното заповедно производство.
Като резултат от допуснатата с настоящото решение поправка ОФГ и при обща
цена на исковете от 71 875 лв., се установява, че те се явяват основателни до размера от
18 989,92 лв., респ. – неоснователни за размера от 52 885,08 лв.
В случая ищецът е представил списък по чл.80 ГПК за сторени разноски в общ
размер на 10725 лв., от които 2875 лв. – внесена ДТ; 350 лв. – депозит на ССчЕ; 2000
4
лв. – адв. хонорар в заповедното производство и 5500 лв. – адв. хонорар в исковото
производство. Ответниците от своя страна са представили списък със сторени разноски
в общ размер на 3752,42 лв., от които 3600 лв. – адв. хонорар и 152,42 лв. – депозит за
ССчЕ.
Следва да се отбележи, че преди приключване на последното заседание по
делото от страна на ответниците е бил представен подробен списък с разноските
(стр.214), възлизащи общо на 3752,42 лв., който размер не е би оспорен от ищеца в
частта за посочения адв. хонорар по реда на чл.78, ал.5 ГПК, поради което и към
настоящия момент (с отговора по чл. 248, ал.2 ГПК) това възражение се явява
преклудирано и не следва да бъде съобразявано от съда в производството по чл.248
ГПК, тъй като е недопустимо.
При този изход на спора и предвид изложените по-горе съображения на ищеца
се дължат сторените разноски за исковото производство, които с оглед уважената част
на претенциите в конкретния случай възлизат в размер на 2305,21 лв. Съобразно
отхвърлената част на исковете на ответника се дължат разноски в размер на 2761 лв.
В горния смисъл решението следва да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.247, ал.1 от ГПК и чл.248, ал.3 от
ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
І. ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
Решение № 196/09.06.2022 г., постановено по гр.д. № 639/2021 г. на Окръжен съд-
Пазарджик, както следва:
В диспозитива на Решението
1. ВМЕСТО :
„ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН **********, двамата от
гр.П., ул. “В.“ № да заплатят на „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2,
представлявано от управителя Б.П., чрез адв. Д. Т. от ВАК, със съдебен адрес
гр.В.,ул.“И. С.“№ следните суми:
- сумата от 1541,59 лв., представляваща главница по Договор за заем № 199-
Пз/16.07.2018г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата;
- сумата от 13 875 лв. представляваща главница по Договор за заем № 201-
Пз/17.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021г. до окончателното
изплащане на главницата;
- сумата от 358,33 лв., представляваща договорна лихва по Договор за заем
№199-Пз/16.07.2018 г.,считано от 17.07.2020 г. до 02.03.2021 г.;
- сумата от 3 215 лв., представляваща договорна лихва по Договор за заем
№201-Пз/17.07.2018 г.,считано от 17.07.2020г. до 02.03.2021 г.“
ДА СЕ ЧЕТЕ :
„ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН **********, двамата от
5
гр.П., ул. “В.“ № да заплатят на „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2,
представлявано от управителя Б.П., чрез адв. Д. Т. от ВАК, със съдебен адрес
гр.В.,ул.“И. С.“№, СОЛИДАРНО следните суми:
- сумата от 1 541,59 лв., представляваща главница по Договор за заем № 199-
Пз/16.07.2018г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата;
-сумата от 13 875 лв. представляваща главница по Договор за заем № 201-
Пз/17.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021г. до окончателното
изплащане на главницата;
-сумата от 358,33 лв., представляваща договорна лихва по Договор за заем
№199-Пз/16.07.2018 г.,считано от 17.07.2020 г. до 02.03.2021 г.;
-сумата от 3 215 лв., представляваща договорна лихва по Договор за заем №201-
Пз/17.07.2018 г.,считано от 17.07.2020г. до 02.03.2021 г.“
- сумата от 225 лв., представляваща законна лихва по договор за заем №201-ПЗ-
17.07.2018 г. от 17.07.2018 г., върху главницата от 22 500 лв., от датата на прекратяване
на договора 02.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
09.04.2021 г.;
- сумата от 25 лв., представляваща законната лихва по договор за заем №199-
ПЗ-16.07.2018 г. от 16.07.2018г., върху главницата от 2 500 лв., считано от датата на
прекратяване на договора 02.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК – 09.04.2021 г.;
-ведно със законната лихва върху главниците по двата договора за заем от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на
задълженията.“
2. В частта ВМЕСТО :
„ОТХВЪРЛЯ иска за разликата на сумата от 1541,59 лв. до 2250 лв.
представляваща главница по Договор за заем № 199-Пз/16.07.2018 г., ведно със
законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата“
ДА СЕ ЧЕТЕ :
„ОТХВЪРЛЯ иска за разликата на сумата от 1541,59 лв. до р-ра на 2500 лв.
представляваща главница по Договор за заем № 199-Пз/16.07.2018 г., ведно със
законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата;
както и за разликата над сумата от 3215 лв. до р-ра на 3225 лв., представляваща
договорна лихва по Договор за заем № 201-Пз/17.07.2018 г., считано от 17.07.2020г. до
02.03.2021 г.“
ІІ. ИЗМЕНЯ Решение № 196/09.06.2022 г., постановено по гр.д. № 639/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта за разноските, като :
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН **********, двамата от
гр.П., ул. „В.“ № да заплатят на „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление-гр. Варна, ул. "Иван Страцимир"№ 2, представлявано
от управителя Б.П., сумата от 2305, 21 лв., представляваща сторени разноски в
настоящото исково производство.
6
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр. Варна, ул. "Иван Страцимир"№ 2, представлявано от управителя Б.П.
да заплати на М. А. Г., ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН **********, двамата от гр.П.,
ул. „В.“ № сумата от 2761 лв., представляваща сторени разноски в настоящото исково
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския Апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
съдебните решения.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7