№ 312
....., 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100500281 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 95649/19.12.2023 г. от И. Д. П.,
ЕГН **********, ....., чрез адв. Ж. А., срещу Решение № 3918/01.12.2023 г.,
постановено по гр. д. № 428/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която е
признато за установено на основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД в отношенията между „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 и И. Д. П., че последният дължи на
„Йеттел България“ ЕАД следните суми: - сумата от 43,96 лв., представляваща
главница за незаплатени абонаментни такси (месечни и еднократни такси) за
отчетен период на потребление от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по
договор за мобилни услуги от 17.01.2020 г. за предпочетен мобилен номер
......; - сумата от 503,96 лв., представляваща главница за незаплатени
лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 17.01.2020 г. за мобилно
устройство HUAWEI P30 Lite Dual Peacock Blue, сключен във връзка с
договорен абонамент за мобилен номер ......, от която 62,52 лв. за неплатени
лизингови вноски с настъпил падеж за периода 01.06.2020 г. - 31.08.2020 г. и
16 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски от по 27,59 лв. всяка,
начислени във фактура № **********/01.10.2020 г.; - сумата от 37,98 лв.,
представляваща главница за незаплатени абонаментни такси (месечни и
еднократни такси) за отчетен период на потребление от 01.06.2020 г. до
31.07.2020 г., дължими по договор за мобилни услуги от 17.01.2020 г. за
предпочетен мобилен номер ...........; - сумата от 305,82 лв., представляваща
главница за незаплатени лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от
1
17.01.2020 г. за мобилно устройство TABLET HUAWEI MediaPad M5 Lite 10
4G Grey, сключен във връзка с договорен абонамент за мобилен номер ...........,
от която 33,98 лв. за неплатени лизингови вноски с настъпил падеж за
периода 01.06.2020 г. - 31.08.2020 г. и 16 бр. предсрочно изискуеми лизингови
вноски от по 16,99 лв. всяка, начислени във фактура №
**********/01.10.2020 г.; - сумата от 73,98 лв., представляваща главница за
незаплатени абонаментни такси (месечни и еднократни такси) за отчетен
период на потребление от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по
допълнително споразумение от 21.12.2018 г. към договор за мобилни услуги
от 30.03.2012 г. за предпочетен мобилен номер ......; - сумата от 143,54 лв.,
представляваща незаплатени такси за общо потребление и таксуване на
услуги за отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по
допълнително споразумение от 21.12.2018 г. към договор за мобилни услуги
от 30.03.2012 г. за предпочетен мобилен номер ......, от които 124,86 лв. за
общо потребление и 18,68 лв. за такси за услуга „Плати с Теленор"; - сумата
от 13,96 лв., представляваща главница за незаплатени абонаментни такси
(месечни и еднократни такси) за отчетен период на потребление от 01.06.2020
г. до 31.07.2020 г., дължими по допълнително споразумение от 13.03.2019 г.
към договор за мобилни услуги от 18.04.2017 г. за предпочетен мобилен
номер ......; - сумата от 14,99 лв., представляваща незаплатена такса за общо
потребление на мобилен интернет за отчетен период от 01.06.2020 г. до
31.07.2020 г., дължими по допълнително споразумение от 13.03.2019 г. към
договор за мобилни услуги от 18.04.2017 г. за предпочетен мобилен номер
......; - сумата от 39,98 лв., представляваща главница за незаплатени
абонаментни такси (месечни и еднократни такси) за отчетен период на
потребление от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по допълнително
споразумение от 30.12.2016 г. към договор за мобилни услуги от 20.11.2014 г.
за предпочетен мобилен номер .........; - сумата от 99,96 лв., представляваща
незаплатена такса за предоставени допълнителни услуги за отчетен период от
01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по допълнително споразумение от
30.12.2016 г. към договор за мобилни услуги от 20.11.2014 г. за предпочетен
мобилен номер ........., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.09.2022 г. до окончателното изплащане
на задълженията, за които по ч.гр.д. № 12492/2022 г. по описа на РС-Варна е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
7246/15.11.2022 г.
В жалбата си въззивникът излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска неговата
отмяна в оспорената част.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Йеттел
България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Л. Г., депозира писмен отговор, в
който се застъпва становище за нередовност на депозираната въззивна жалба,
изразяващо се в липса на посочено указание в какво се състои порочността на
обжалваното решение. Посочва се в отговора, че жалбата е неоснователна,
като първоинстанционният съд правилно е възприел, че са налице по делото
валидно сключени договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни
устройства и съответните допълнителни споразумения към тях, като правилно
е констатирано от съда, че е налице неизпълнение по тях от потребителя,
2
обуславящо дължимост на сумите по тях.
В съдебно заседание въззивникът И. Д. П. не се явява и не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Йеттел България“ ЕАД не
изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния
представител на същата адв. Л. Г., с която оспорва жалбата и поддържа
подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България" ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, срещу И. Д. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ....., ......., обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват
вземания срещу ответника за следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12492/2022 г.
по описа на Районен съд - Варна, а именно: - сумата от 43,96 лв.,
представляваща главница за незаплатени 2 абонаментни такси (месечни и
еднократни такси) за отчетен период на потребление от 01.06.2020 г. до
31.07.2020 г., дължими по договор за мобилни услуги от 17.01.2020 г. за
предпочетен мобилен номер ......; - сумата от 81,66 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
17.01.2020 г. за предпочетен мобилен номер ......; - сумата от 104,29 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 17.01.2020 г. за предпочетен мобилен номер ......,
формирана като разлика между стандартната цена на предоставеното във
връзка с договорения абонамент мобилно устройство HUAWEI P30 Lite Dual
Peacock Blue съгласно ценова листа към датата на договора и
преференциалната цена на устройството по сключения договор за лизинг от
17.01.2020 г.; - сумата от 503,96 лв., представляваща главница за незаплатени
лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 17.01.2020 г. за мобилно
устройство HUAWEI P30 Lite Dual Peacock Blue, сключен във връзка с
договорен абонамент за мобилен номер ......, от която 62,52 лв. за неплатени
лизингови вноски с настъпил падеж за периода 01.06.2020 г. - 31.08.2020 г. и
16 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски от по 27,59 лв. всяка,
начислени във фактура № **********/01.10.2020 г.; - сумата от 37,98 лв.,
представляваща главница за незаплатени абонаментни такси (месечни и
еднократни такси) за отчетен период на потребление от 01.06.2020 г. до
31.07.2020 г., дължими по договор за мобилни услуги от 17.01.2020 г. за
предпочетен мобилен номер ...........; - сумата от 60,80 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
17.01.2020 г. за предпочетен мобилен номер ...........; - сумата от 165,55 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 17.01.2020 г. за предпочетен мобилен номер ...........,
3
формирана като разлика между стандартната цена на предоставеното във
връзка с договорения абонамент мобилно устройство TABLET HUAWEI
MediaPad M5 Lite 10 4G Grey съгласно ценова листа към датата на договора и
преференциалната цена на устройството по сключения договор за лизинг от
17.01.2020 г.; - сумата от 305,82 лв., представляваща главница за незаплатени
лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 17.01.2020 г. за мобилно
устройство TABLET HUAWEI MediaPad M5 Lite 10 4G Grey, сключен във
връзка с договорен абонамент за мобилен номер ..........., от която 33,98 лв. за
неплатени лизингови вноски с настъпил падеж за периода 01.06.2020 г. -
31.08.2020 г. и 16 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски от по 16,99 лв.
всяка, начислени във фактура № **********/01.10.2020 г.; - сумата от 73,98
лв., представляваща главница за незаплатени абонаментни такси (месечни и
еднократни такси) за отчетен период на потребление от 01.06.2020 г. до
31.07.2020 г., дължими по допълнително споразумение от 21.12.2018 г. към
договор за мобилни услуги от 30.03.2012 г. за предпочетен мобилен номер
......; - сумата от 143,54 лв., представляваща незаплатени такси за общо
потребление и таксуване на услуги за отчетен период от 01.06.2020 г. до
31.07.2020 г., дължими по допълнително споразумение от 21.12.2018 г. към
договор за мобилни услуги от 30.03.2012 г. за предпочетен мобилен номер
......, от които 124,86 лв. за общо потребление и 18,68 лв. за такси за услуга
„Плати с Теленор"; - сумата от 92,46 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 21.12.2018 г. към
договор за мобилни услуги от 30.03.2012 г. за предпочетен мобилен номер
......; - сумата от 90,52 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнително споразумение от 21.12.2018 г. към договор за
мобилни услуги от 30.03.2012 г. за предпочетен мобилен номер ......,
формирана като разлика между стандартната цена на предоставеното във
връзка с договорения абонамент мобилно устройство HUAWEI P30 Lite Dual
Peacock Blue съгласно ценова листа към датата на договора и заплатената
цена при предоставяне на устройството; - сумата от 13,96 лв., представляваща
главница за незаплатени абонаментни такси (месечни и еднократни такси) за
отчетен период на потребление от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по
допълнително споразумение от 13.03.2019 г. към договор за мобилни услуги
от 18.04.2017 г. за предпочетен мобилен номер ......; - сумата от 14,99 лв.,
представляваща незаплатена такса за общо потребление на мобилен интернет
за отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по допълнително
споразумение от 13.03.2019 г. към договор за мобилни услуги от 18.04.2017 г.
за предпочетен мобилен номер ......; - сумата от 30,54 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от
13.03.2019 г. към договор за мобилни услуги от 18.04.2017 г. за предпочетен
мобилен номер ......; - сумата от 39,98 лв., представляваща главница за
незаплатени абонаментни такси (месечни и еднократни такси) за отчетен
период на потребление от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по
допълнително споразумение от 30.12.2016 г. към договор за мобилни услуги
от 20.11.2014 г. за предпочетен мобилен номер .........; - сумата от 99,96 лв.,
представляваща незаплатена такса за предоставени допълнителни услуги за
отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по допълнително
споразумение от 30.12.2016 г. към договор за мобилни услуги от 20.11.2014 г.
за предпочетен мобилен номер ........., ведно със законната лихва, считано от
4
датата на подаване на заявлението в съда - 16.09.2022 г., до окончателното
изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.01.2020 г. между страните е
сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер ...... със срок от 24
месеца и договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Р30 Lite Dual
Peacock Blue, като във връзка с абонамента за номер ...... е приложена
отстъпка в размер на 177,74 лева от цената на мобилното устройство.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника на
основание чл. 75 във вр. чл. 19б, б. „в" от ОУ услугата е деактивирана на
25.09.2020 г., договорите са прекратени без предизвестие и е начислена
неустойка по чл. 11, б."а" от договора за мобилни услуги за предсрочно му
прекратяване по вина на потребителя в размер на 81,66 лв., която не
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, както и неустойка по
чл. 11, б."б" от договора за мобилни услуги в размер на 104,29 лв., формирана
като разлика между стандартната цена на мобилно устройство HUAWEI Р30
Lite Dual Peacock Blue съгласно ценова листа към датата на сключване на
договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Твърди, че към датата на прекратяване на договора за мобилни услуги
за предпочетен номер ...... ответникът е имал просрочени задължения за
следните суми: сумата от 43,96 лв. с вкл. ДДС за неплатени месечни и
еднократни такси за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. и сумата от
503,96 лв. за неплатени лизингови вноски по договора за лизинг за мобилно
устройство HUAWEI P30 Lite Dual Peacock Blue, от които: 62,52 лв. за
лизингови вноски с настъпил падеж за периода 01.06.2020 г. - 31.08.2020 г. и
441,44 лв. за 16 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски от по 27,59 лв.
всяка, начислени във фактура № **********/01.10.2020 г., дължими на
основание чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг. Твърди,
че на 17.01.2020 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за
предпочетен номер ........... със срок от 24 месеца и договор за лизинг на
мобилно устройство TABLET HUAWEI MediaPad M5 Lite 10 4G Grey, като
във връзка с абонамента за номер ........... е приложена отстъпка в размер на
282,14 лева от цената на мобилното устройство.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника на
основание чл. 75 във вр. чл. 19б, б. „в" от ОУ услугата е деактивирана на
25.09.2020 г., договорите са прекратени без предизвестие и е начислена
неустойка по чл. 11, б."а" от договора за мобилни услуги за предсрочно му
прекратяване по вина на потребителя в размер на 60,80 лв., която не
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, както и неустойка по
чл. 11, б."б" от договора за мобилни услуги в размер на 165,55 лв., формирана
като разлика между стандартната цена на мобилно устройство TABLET
HUAWEI MediaPad M5 Lite 10 4G Grey съгласно ценова листа към датата на
сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на
устройството, съответстваща на оставащия срок на договора.
Твърди, че към датата на прекратяване на договора за мобилни услуги
за предпочетен номер ........... ответникът е имал просрочени задължения за
следните суми: сумата от 37,98 лв. с вкл. ДДС за неплатени месечни и
еднократни такси за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. и сумата от
5
305,82 лв. за неплатени лизингови вноски по договора за лизинг за мобилно
устройство TABLET HUAWEI MediaPad M5 Lite 10 4G Grey, от които: 33,98
лв. за лизингови вноски с настъпил падеж за периода 01.06.2020 г. -
31.08.2020 г. и 271,84 лв. за 16 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски
от по 16,99 лв. всяка, начислени във фактура № **********/01.10.2020 г.,
дължими на основание чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за
лизинг.
Твърди, че на 21.12.2018 г. между страните е подписано допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 30.03.2012 г. за предпочетен
номер ...... със срок от 24 месеца и на абоната е предоставена отстъпка в
размер на 649,91 лв. от цената на закупеното при сключване на договора
мобилно устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Peacock Blue. Твърди, че поради
неизпълнение на задълженията на ответника на основание чл. 75 във вр. чл.
19б, б. „в" от ОУ услугата е деактивирана на 25.09.2020 г., договорът е
прекратен без предизвестие и е начислена неустойка по чл. IV, б."а" от
допълнителното споразумение за предсрочно му прекратяване по вина на
потребителя в размер на 92,46 лв., която не надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти, както и неустойка по чл. IV, б."б" от допълнителното
споразумение в размер на 90,52 лв., формирана като разлика между
стандартната цена на мобилно устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Peacock
Blue съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и
заплатената от длъжника при закупуване на устройството.
Твърди, че към датата на прекратяване на договора за предпочетен
номер ...... ответникът е имал просрочени задължения за следните суми:
сумата от 73,98 лв. с вкл. ДДС за неплатени месечни и еднократни такси за
периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. и сумата от 143,54 лв. за неплатени
такси за общо потребление и таксуване на услуги за отчетен период от
01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., от които 124,86 лв. за общо потребление и 18,68
лв. за такси за услуга „Плати с Теленор".
Твърди, че на 13.03.2019 г. между страните е подписано допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 18.04.2017 г. за предпочетен
номер ...... със срок от 24 месеца. Излага, че поради неизпълнение на
задълженията на ответника на основание чл. 75 във вр. чл. 19б, б. „в" от ОУ
услугата е деактивирана на 25.09.2020 г., договорът е прекратен без
предизвестие и е начислена неустойка по чл. III.2, б."а" от допълнителното
споразумение за предсрочно му прекратяване по вина на потребителя в
размер на 30,54 лв., която не надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти.
Твърди, че към датата на прекратяване на договора за предпочетен
номер ...... ответникът е имал просрочени задължения за следните суми:
сумата от 13,96 лв. с вкл. ДДС за неплатени месечни и еднократни такси за
периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. и сумата от 14,99 лв. за неплатена
такса за общо потребление на мобилен интернет за отчетен период от
01.06.2020 г. до 31.07.2020 г.
Твърди, че на 30.12.2016 г. между страните е подписано допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 20.11.2014 г. за предпочетен
номер ......... със срок от 24 месеца.
6
Излага, че поради неизпълнение на задълженията на ответника на
основание чл. 75 във вр. чл. 19б, б. „в" от ОУ услугата е деактивирана на
25.09.2020 г. и договорът е прекратен без предизвестие. Сочи, че към датата
на прекратяването просрочените задължения са за следните суми: сумата от
39,98 лв. с вкл. ДДС за неплатени месечни и еднократни такси за периода от
01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. и сумата от 99,96 лв. за неплатена такса за
предоставени 5 бр. допълнителни услуги за отчетен период от 01.06.2020 г. до
31.07.2020 г.
Твърди, че за посочените неизплатени суми по сключените между
страните сделки се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника, който е възразил срещу заповедта, като заповедният съд му
е дал указания за иницииране на исков процес.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените установителни претенции и претендира разноски по заповедното
и исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва изложените от ищеца твърдения и в частност
обстоятелството, че е страна по посочените договори. С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на исковете. Пред заповедния съд е подал
бланкетно възражение по чл. 414 ГПК на бланка - образец, ведно с
отбелязване, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са
предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.д. № 12492/2022 г. по описа на РС-Варна, 51 състав.
Производството пред въззивната инстанция е висящо само в частта, в
която е прието за установено, че ответникът – жалбоподател дължи на ищеца
суми, представляващи абонаментни вноски по сключените между тях
договори за услуги, лизингови договори и допълнителни споразумения към
тях. В останалата част, с която исковете на „Йеттел България“ ЕАД за
неустойки, дължими се при прекратяване на договорите са отхвърлени,
първоинстанционното решение е влязло в сила. Подадената въззивна жалба е
бланкетна, като в нея не са посочени обстоятелствата по чл. 260, т. 3 от ГПК,
7
на които се основава порочността на обжалваното решение. Съгласно чл. 262,
ал. 1 от ГПК, липсата на този елемент от съдържанието на въззивната жалба
не е основание за оставянето й без движение и за последващото й връщане
при непосочване на такива обстоятелства. Това означава, че въззивната
жалба, която не съдържа указанията по чл. 260, т. 3 от ГПК, не се счита за
нередовна и същата подлежи на разглеждане от въззивния съд. При това
разглеждане същият обаче е ограничен от разпоредбата на чл. 269 от ГПК и
не може да въвежда служебно основания за порочност на решението.
Въззивният съд следва да се произнесе само за обстоятелствата, за които
следи служебно, а именно за валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, без да се произнася по
правилността му. От това правило има изключения в случаите по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013 г., постановено по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т.е. съдът може да се произнесе по правилността на решението и без
наличието на оплаквания във въззивната жалба само в случаите, когато
служебно следи за интересите на страната или следва да приложи
императивна материалноправна норма. В случая съдът не следи служебно за
интересите на жалбоподателя, а сумите, за които са уважени исковете се
дължат въз основа на задължения, характеризиращи основния предмет на
договора, поради което и за тях не важат правилата за неравноправните
клаузи. Още повече, че не са наведени възражения, че първоначално
определените такси са изменяни в последствие въз основа на клаузи, за които
се твърди, че са неравноправни. От това следва, че не са налице
горепосочените две изключения и настоящият въззивен състав следва да се
произнесе само по валидността на обжалваното решение в цялост и по
допустимостта на същото в обжалваната му част.
Законът не урежда конкретно критериите за валидност на постановения
съдебен акт, като същите са установени от съдебната практика. За да е
валидно съдебното решение, следва да е постановено в изискуемата се от
закона писмена форма, в рамките на компетентността на съда и от надлежен
съдебен състав. Налице е още едно изискване, а именно – съдебното решение
да е разбираемо. Нищожно ще е онова съдебно решение, от което, макар и да
е изготвено в изискуемата се писмена форма, в рамките на компетентността
на съда и постановено от надлежен състав, не може да бъде извлечена
действителната воля на съда, включително и чрез тълкуване. В конкретния
случай обжалваното решение отговаря на всички изисквания за валидност
така, както същите бяха посочени. Поради това не са налице предпоставките
по чл. 270, ал. 1 от ГПК за прогласяването му като нищожно.
На следващо място, решението е допустимо, когато са налице
положителните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск
и липсват отрицателните такива. В конкретния случай искът е предявен от и
срещу надлежна страна, в рамките на същестуващ между тях спор и при
наличието на правен интерес за предявяването на иска от страна на ищеца.
Налице са всички положителни предпоставки за същестуването и
упражняването на правото на иск като в случая е налице и допълнителната
такава по чл. 414, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК. Не е
установено да е налице някоя от отрицателните предпоставки, които са
пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
8
Твърдения в тази насока не са наведени от ответника с отговора на исковата
на молба, а и не могат да бъдат извлечени от съда от събраните по делото
доказателства. Същевременно първоинстанционният съд се е произнесъл в
рамките на наведените от страните твърдения, доводи и възражения и по
направните от тях искания. По тези съображения, не са налице
предпоставките по чл. 270, ал. 3 за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо.
С оглед на гореизложеното и предвид на обстоятелството, че при липса
на оплаквания по отношение на неправилно установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка или неправилни правни
изводи въз основа на същата, то въззивният съд съгласно чл. 269, изр. 2 от
ГПК не следва да извършва проверка на правилността на
първоинстанционното решение и същото следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с
направеното искане за присъждане на разноски, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените във въззивното
производство разноски в размер на 480,00 лв. за адвокатско възнаграждение,
за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства
за извършването им, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3918/01.12.2023 г., постановено по гр. д.
№ 428/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1
ЗЗД в отношенията между „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6 и И. Д. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ....., ......., че
последният дължи на „Йеттел България“ ЕАД следните суми: - сумата от
43,96 лв., представляваща главница за незаплатени абонаментни такси
(месечни и еднократни такси) за отчетен период на потребление от 01.06.2020
г. до 31.07.2020 г., дължими по договор за мобилни услуги от 17.01.2020 г. за
предпочетен мобилен номер ......; - сумата от 503,96 лв., представляваща
главница за незаплатени лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от
17.01.2020 г. за мобилно устройство HUAWEI P30 Lite Dual Peacock Blue,
сключен във връзка с договорен абонамент за мобилен номер ......, от която
62,52 лв. за неплатени лизингови вноски с настъпил падеж за периода
01.06.2020 г. - 31.08.2020 г. и 16 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски
от по 27,59 лв. всяка, начислени във фактура № **********/01.10.2020 г.; -
сумата от 37,98 лв., представляваща главница за незаплатени абонаментни
такси (месечни и еднократни такси) за отчетен период на потребление от
01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по договор за мобилни услуги от
17.01.2020 г. за предпочетен мобилен номер ...........; - сумата от 305,82 лв.,
9
представляваща главница за незаплатени лизингови вноски, дължими по
договор за лизинг от 17.01.2020 г. за мобилно устройство TABLET HUAWEI
MediaPad M5 Lite 10 4G Grey, сключен във връзка с договорен абонамент за
мобилен номер ..........., от която 33,98 лв. за неплатени лизингови вноски с
настъпил падеж за периода 01.06.2020 г. - 31.08.2020 г. и 16 бр. предсрочно
изискуеми лизингови вноски от по 16,99 лв. всяка, начислени във фактура №
**********/01.10.2020 г.; - сумата от 73,98 лв., представляваща главница за
незаплатени абонаментни такси (месечни и еднократни такси) за отчетен
период на потребление от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по
допълнително споразумение от 21.12.2018 г. към договор за мобилни услуги
от 30.03.2012 г. за предпочетен мобилен номер ......; - сумата от 143,54 лв.,
представляваща незаплатени такси за общо потребление и таксуване на
услуги за отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по
допълнително споразумение от 21.12.2018 г. към договор за мобилни услуги
от 30.03.2012 г. за предпочетен мобилен номер ......, от които 124,86 лв. за
общо потребление и 18,68 лв. за такси за услуга „Плати с Теленор"; - сумата
от 13,96 лв., представляваща главница за незаплатени абонаментни такси
(месечни и еднократни такси) за отчетен период на потребление от 01.06.2020
г. до 31.07.2020 г., дължими по допълнително споразумение от 13.03.2019 г.
към договор за мобилни услуги от 18.04.2017 г. за предпочетен мобилен
номер ......; - сумата от 14,99 лв., представляваща незаплатена такса за общо
потребление на мобилен интернет за отчетен период от 01.06.2020 г. до
31.07.2020 г., дължими по допълнително споразумение от 13.03.2019 г. към
договор за мобилни услуги от 18.04.2017 г. за предпочетен мобилен номер
......; - сумата от 39,98 лв., представляваща главница за незаплатени
абонаментни такси (месечни и еднократни такси) за отчетен период на
потребление от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по допълнително
споразумение от 30.12.2016 г. към договор за мобилни услуги от 20.11.2014 г.
за предпочетен мобилен номер .........; - сумата от 99,96 лв., представляваща
незаплатена такса за предоставени допълнителни услуги за отчетен период от
01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., дължими по допълнително споразумение от
30.12.2016 г. към договор за мобилни услуги от 20.11.2014 г. за предпочетен
мобилен номер ........., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.09.2022 г. до окончателното изплащане
на задълженията, за които по ч.гр.д. № 12492/2022 г. по описа на РС-Варна е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
7246/15.11.2022 г.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ....., ..........., да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11