РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Перник, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 92 от 28.05.2021 г., постановено по гр. дело № 4757 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г. е признато за установено по отношение на Е. Г. Г., че
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от 728.79 лв., представляваща
1/6 част за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес:
***, от които: главница в размер на 616.94 лева за периода от 19.05.2016 г. до
15.08.2019 г. и сумата от 111.85 лева – лихва за забава на месечните плащания за
периода от 19.05.2016 г. до 25.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2638 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г., като са отхвърлени исковете в останалата им част до
пълния предявен размер от 2969.31 лева – главница и 484.75 лева – лихва за забава на
месечните плащания, за разликата над 1/6 част и като погасени по давност.
Е. Г. Г. е обжалвал решението в частта, с която са уважени исковите претенции, с
твърдения, че съдът не се е съобразил с датата, на която е подадено заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение при определяне на периода, за който вземанията
са погасени поради изтекла погасителна давност и иска отмяна на решението в тази
част.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ООД не е подала отговор
на жалбата.
1
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл. 124 ГПК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД с искане да бъде признато в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество в условията на разделна
отговорност при ½ част от дълга за ответника Е. Г. Г. и по 1/6 части от дълга за
ответниците П. Л. Д., И.Л. Д. и Л. С. Д. сумата от 6908.13 лева за доставена и отведена,
но незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: ***, от които: главница в размер
на 5938.63 лева за периода от 11.10.2013 г. до 15.08.2019 г. и 969.50 лева – лихва за
забава на месечните плащания за периода от 14.12.2013 г. до 25.10.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 11.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците П. Л. Д., И.Л. Д. и Л.
С. Д., с който искът е оспорен. Постъпил е отговор на исковата молба и от ответника Е.
Г. Г., с който е оспорил иска по основание и размер, като е направил и възражение за
изтекла погасителна давност.
Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел, че
ответниците П. Л. Д., И.Л. Д. и Л. С. Д. не са потребители на ВиК услуги и е отхвърлил
исковете като неоснователни по отношение на тях.
Съдът е приел, че ответникът Е. Г. Г. е ползвател на 1/6 ид. част от процесния
имот, поради което има качеството на потребител на ВиК услуги и че през исковия
период същият не е изпълнил задължението си да заплати стойността им по отношение
на припадащата му се 1/6 част от задълженията. С оглед направеното от страна на
ответника изявление, че не оспорва предявените искове по размер, съдът е приел, че Е.
Г. Г. дължи на дружеството сумата от 1151.35лв. за доставена и отведена вода в
процесния имот. Съдът е разгледал направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност и е формирал извод, че вземането за главница в размер на 372.84
лв. за периода преди 11.06.2017 г. е погасено по давност, като е отхвърлил иска в тази
му част, както и за сумата от 49.73 лв., представляваща лихва за забава върху
погасената по давност главница за периода преди 11.06.2017 г.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността
му на основание чл. чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
С оглед направеното в открито съдебно заседание, проведено на 29.04.2021 г.,
пред първоинстанционния съд, преповторено и във въззивната жалба, признание от
страна на ответника на 1/6 част от размера на претендираните вземания, извън частта
погасена по давност, поради обстоятелството, че същият има качеството на ползвател
на 1/6 ид. част от процесния имот, то настоящият състав намира, че жалбоподателят е
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
системи, приложима за исковия период, както и че предявеният иск се явява
основателен до размера от 1/6 част от него, а именно за сумата от 1151.35 лв. В тази му
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се поддържа, че са неправилни изводите на съда относно
периода, за който процесните суми следва да се считат погасени по давност. Твърди се,
че заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 11.06.2020 г. и
2
вземанията за главница и лихви, чиято изискуемост е настъпила преди 11.06.2017 г., са
погасени по давност. Така според жалбоподателя за доставената и отведена вода в
жилището, същият дължал сумата от 399.44 лева – главница и 49.67 лева – лихва за
забава.
Изводите на първоинстанционния съд са съобразени с представените по делото
доказателства и разрешението, дадено с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС, като съдът правилно е приел, че процесното вземане се отнася към т.нар.
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и
договорите за него се прилага тригодишна давност. Въззивният съд намира за правилна
преценката на Районния съд относно момента, от който е прекъсната погасителната
давност, като за този момент следва да се вземе датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2020 г., както и че вземанията, чиято
изискуемост е настъпила преди 11.06.2017 г., са погасени по давност.
При така направените правни изводи, както и вземайки предвид обстоятелството,
че главното задължение се формира помесечено и за всяка отделна месечна вноска тече
погасителна давност, то неправилни се явяват единствено изводите на
първоинстанционния съд, отнасящи се до изчислението на погасената по давност част
от вземанията за главница и лихва, като в решението съдът погрешно е посочил и
крайният момент, до който вземанията за главница и лихва са погасени по давност –
19.05.2016 г., вместо 11.06.2017 г.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че вземанията на въззиваемото
дружество за главница в размер на 575.40 лв. за доставена и отведена вода в процесния
имот за периода от 11.10.2013 г. до 11.06.2017 г., са погасени по давност на основание
чл. 111, б. „в” ЗЗД, като жалбоподателят дължи главница в размер на 414.37 лв. за
периода от 22.06.2017 г. до 15.08.2019 г. По отношение на акцесорните вземания за
лихва за забава се прилага правилото на чл. 119 ЗЗД, като частта от тях в размер на
108.26 лв., дължима за периода от 14.12.2013 г. до 11.06.2017 г. е погасена по давност
с погасяването на главното вземане, а жалбоподателят дължи на въззиваемото
дружество сумата от 53.32 лв. – лихва за забава за периода от 22.06.2017 г. до
25.10.2019 г.
Неоснователни се явяват исковите претенции за главница за горницата над 414.37
лв. до пълния предявен размер от 2969.31лв. и до присъдения размер от 616.94 лв.,
както и искът за установяване дължимостта на лихва за забава над 53.32лв. до пълния
предявен размер от 484.75 лв. и до присъдения размер от 111.85 лв.
Това налага обжалваното решение да бъде отменено в тази част и да се постанови
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в посочените части. В останалата
необжалвана част Решението е влязло в сила.
По разноските:
С обжалваното решение районният съд е осъдил „Водоснабдяване и канализация”
ООД да заплати на Е. Г. Г. сумата от 256.43 лева разноски в заповедното и в исковото
производство, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Въззивникът Е. Г. Г. претендира и доказва направени в заповедното и
първоинстанционното производство разноски в размер на 650 лв., като с оглед изхода
на делото и присъдените с първоинстанционното решение 256.43 лева разноски, му се
дължи сумата от още 305.56 лв. разноски за заповедното и първоинстанционното
производство.
3
С оглед изхода на въззивното производство и частичното уважаване на въззивната
жалба, на жалбоподателя се дължат 303.41 лева – разноски за въззивното производство.
Въззиваемото дружество претендира и доказва направени във въззивното
производство разноски в размер на 300 лв., като с оглед изхода на делото, му се дължи
сумата от 19.93 лв. разноски за въззивното производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 92 от 28.05.2021 г., постановено по гр. дело № 4757 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г., в частта, с която съдът е уважил предявените
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, срещу Е. Г. Г., с ЕГН: ********** и адрес:
***, искове за разликата над 414.37 лв. главница за доставена и отведена, но
незаплатена вода в имот, находящ се в ***, за периода от 22.06.2017 г. до 15.08.2019 г.,
както и за разликата над 53.32 лв. лихва за забава за периода от 22.06.2017 г. до
25.10.2019 г., като за разликата до уважения размер от 616.94 лв. за главница и до
уважения размер от 111.85 лв. за лихва ОТХВЪРЛЯ исковете, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД да заплати на Е. Г. Г. сумата от
305.56 лв. разноски, направени в заповедното и първоинстанционното производство,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД да заплати на Е. Г. Г. сумата от
303.41 лева направени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА Е. Г. Г. да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от
19.93 лева направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1,
пр. първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4