№ 4385
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100111970 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск на основание чл. 2в ЗОДОВ от В. Л. П., ЕГН **********, чрез адв. И. П. –
САК, съд. адрес: София, ул. „********* против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, София, бул. „Витоша“ № 2за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер 100 000 лв., причинени в резултат от бездействието на Прокуратурата на
Република България по пр.пр.№ 17171/2015 г. по описа на СРП, в периода от 01.01.2018 г. до
26.02.2019 г., с което ответникът е нарушил правото на Европейския съюз, като не е
изпълнил законоустановените си правомощия, гарантиращи правото ми на личен и семеен
живот по чл. 8 ЕКЗПЧ, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е баща на А.В. П.а, родена на ********* г. В периода
от 1999 г. до края на 2010 г. с майката на детето живеели на семейни начала без да имат
сключен граждански брак. През септември 2011 г. по искова молба на Л.Р. е образувано дело
за родителски права и издръжка по отношение на детето и е сключено споразумение, влязло
в законна сила на 21.03.2012г., с което се урежда упражняването на родителските права по
отношение на детето, като личните контакти между ищеца и дъщеря му А.. Режимът на
лични отношения е изпълняван от майката в периода от 21.03.2012 г. до месец юли 2013 г.,
но от юли 2013 г. тя започнала системно да не го изпълнява и да възпрепятства контактите
му с детето. Поради системното неизпълнение на одобреното от Съда споразумение ищецът
завел дело за промяна на режима на лични контакти с детето, като на 17.04.2014 г. е
постановено решение на СРС, 80-ти състав, по гр.д.№ 18205/2013 г., с което, на основание
1
чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 127, ал. 1 СК, е изменен режимът на лични контакти, влязло в сила
през 2014 г. Майката на детето не изпълнявала и второто решение, поради което по искова
молба на ищеца е образувано гр.д.№ 26061/2015 г. по описа на СРС, 89-ти състав с искане
упражняването на родителските права да бъде предоставено на него. Исковата му претенция
е уважена и упражняването на родителски права по отношение на детето е предоставено на
него, а на майката е определен режим на личен контакт. Съдебното решение влязло в
законна сила на 10.06.2019 г., като от тогава майката започнала да се укрива, тъй като не
желаела да изпълни съдебното решение. Във връзка с неизпълнението на влязлото в сила
решение ищецът многократно сезирал органите по разследване в 06 РУ-СДВР, като по
негови сигнали са образувани множество преписки, докладвани по надлежния ред на
Софийска районна прокуратура.
Излагат се твърдения, че е налице бездействие на Прокуратурата по Р България за периода
от 01.01.2018 г. до 26.02.2019 г. по пр.пр.№ 17171/2015 г. по описа на СРП, която е
образувана по сигнал на ищеца за извършени от страна на Л.М.Р. престъпления по чл. 182,
ал. 2 НК, като до 26.02.2019 г. Прокуратурата имала законово задължение да проведе
разследване и при установяване достоверността на твърденията му, да потърси наказателна
отговорност на Л.Р., чрез внасянето на обвинителен акт в СРС. С бездействието си
Прокуратурата съществено е нарушила правото на Европейския съюз и по-конкретно не
изпълнила законоустановените си правомощия, гарантиращи правото му на личен и семеен
живот по чл. 8 ЕКЗПЧ, поради което изцяло загубил вяра в правоохранителните органи и
най-вече в Прокуратурата, която е единственият орган в държавата, който може да образува
наказателно преследване по отношение на лица, извършили престъпления от общ характер.
Това му причинило ежедневни притеснения, в продължение на години излъгани очаквания,
загубил надежда, което натоварило психическото му състояние.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявения иск изцяло,
като недопустим и неоснователен.
На първо място заявява, че искът е недопустим, тъй като Прокуратурата на Р България не е
пасивно легитимирана да отговаря за вреди причинени от отказ да се преследва наказателно
трето лице. Позовава се на разясненията, дадени в т.4 от ТР № 3/2015 г. по тълкувателно
дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че отговорността на държавата за вреди
от незаконни действия на Прокуратурата възниква от момента на влизане в сила на акта, с
който се признават за незаконни действията, на този държавен орган, посочени в чл. 2
ЗОДОВ.
Счита, че отказът за образуване на наказателно производство не е включен в деликтния
състав на чл. 2 ЗОДОВ. Счита също, че ищецът не е изложил никакви съображения за
посоченото основание чл. 2в ЗОДОВ, поради което прави възражение за нередовност на
претенцията и оставянето й без движение. Оспорва и по размер предявената претенция за
неимуществените вреди от 100 000 лв., като силно завишена и не съобразена с принципа
заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Оспорва иска за обезщетяване на
неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява и между страните не е спорно, че с
влязло в сила решение по гр.д. № 2606/2015 г. по описа на СРС, 89-ти състав е
предоставено упражняване на родителските права над детето А.В. П.а с ЕГН********** на
ищеца. Въз основа на решението е издаден изп. лист на 01.11.2018г. и е образувано изп.д. №
20189210401598 на ЧСИ С.П.. По делото е връчена покана за доброволно изпълнение на
19.11.2018 г., като на 23.11.20018 г. е съставен протокол за предаване на дете, в който е
посочено, че длъжникът Л.С. не се явява и предаване на детето не е извършено. Съставен е
протокол с идентично съдържание на 30.11.2018 г. Връчена е втора ПДИ на 10.12.2018 г.
На 17.12.2018 г. е подадено искане от ЧСИ до 4-то РПУ на МВР за осигуряване
присъствието на органи на полицията на определената дата и час за предаване на дете, а
именно на 19.01.2019 г. Няма данни предаването да е извършено на посочената дата.
По искане на ищеца е изготвена справка от СРП за образуваните преписки и досъдебни
производства в СРП по негови сигнали от 2013г. , от която се установява, че са образувани
общо 40 прокурорски преписки, като първата пр.пр.№42952/2013 г. по описа на СРП е
образувана срещу Л.Р. за неизпълнение на съдебно решение по гр.д.№13521/2011 г. на СРС,
ГО, 86 състав, относно определения режим на лични отношения с бащата, като по
посочената преписка е внесено предложение до СРС-НО за налагане на административно
наказание и освобождаване от наказателна отговорност, като е образувано НОХД
№6446/2017 г. на СРС, 104 състав , по което е постановена оправдателна присъда,
потвърдена от СГС.
Установява се, че по още две дела е внесено предложение в СРС за налагане на
административно наказание и освобождаване на наказателна отговорност, по които са
образувани наказателни дела, които са приключили с влязла в сила оправдателна присъда. В
останалите случаи преписките са приключили с отказ за образуване на наказателно
производство, което е влязло в сила и потвърдено от СГП. Посочените 40 прокурорски
преписки са образувани по сигнал на ищеца в периода от 2013г. до 2022г.
По процесната пр.пр. № 17171/2015 г. на СРП се установява, че е образувана по материали,
изпратени от 06-РУ, СДВР, по жалба на В. П. за евентуално осъществено престъпление по
чл.182, ал.2 НК , тъй като от 21.02.201 5г. не е могъл да осъществи контакт с дъщеря си в
нарушение на определения с влязло в сила решение режим на лични отношения. След
анализ на доказателствата, събрани по преписката, е направен извод, че не се установява
виновно поведение на Л.Р., тъй като имало разногласия между страните относно
тълкуването на съдебното решение, в което е определен режим на лични отношения с
бащата и е отказано образуване на наказателно производство. С постановление от
01.09.2016 г. на прокурор при Апелативна прокуратура-София, постановлението за отказ за
образуване на наказателно производство е отменено и са дадени указания за
присъединяване на прокурорски преписки и съобразяване на чл.26, ал.6 от НК при
3
предприемане на бъдещи действия срещу Л.Р..
Съдът констатира, че по посочената прокурорска преписка са подавани жалби, сигнали и
обяснения от ищеца и Л.Р., като между тях е бил налице спор относно дните, в които бащата
има право да вижда детето. Изготвени са обяснения от ищеца за дни, в които е отивал да
вземе детето, като Р. не е намирана на адреса. След посочените обяснения постъпват такива
от Р., с които се изтъкват уважителни причини за непредаване на детето на посочените дати
–поради неяснота относно определения режим на лични отношения, твърдения за избирани
произволни дати за упражняване на режима. Направено е искане от Р. да присъства
представител на отдел Закрила на Детето, че определените дати не са съобразени с графика
за извънкласни занимания на детето. С молба-възражение от 23.02.2015 г. е представена
служебна бележка за ангажираността на детето на 21.02.2015 г.
Установява се, че по жалба на ищеца и още трима жалбоподатели, е образувано в
Европейския съд по правата на човека делото „П.и срещу България“ и е постановено
решение, с което е осъдена Република България да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 5000 евро за нарушение на чл.8 ЕКЗПЧ и разноските по делото. В решението са
направени следните констатации: „Съдия-изпълнителят не е налагал редовно глоби на Л. за
неизпълнение на съдебните решения. Полицията е предупредила Л. за задълженията й по
закон, а прокуратурата е разглеждала всяка жалба срещу Л. сама по себе си и в повечето
случаи е отказала да образува наказателно производство. През 2018 г. Софийският районен
съд оправдава Л. по три наказателни производства, достигнали до съдебна фаза.“
По отношение на дейността на прокуратурата е установено, че „пред вид особено дългия
период, през който Л. не е съдействала на детето да посещава близките си, а всъщност е
възпрепятствала контактите със жалбоподателите, тези мерки биха могли да включват
принудителни действия. Въпреки това, прокуратурата не е изследвала в цялост
многобройните оплаквания, подадени от пълнолетните жалбоподатели, като не е изготвила
релевантни заключения и не е предприела адекватни и навременни действия. Трите
наказателни производства, образувани в крайна сметка срещу Л. (виж параграф 11 по-горе),
не са имали ефект и Л. е продължила да възпрепятства изпълнението и в двата случая.
Въпреки че принудителни мерки в чувствителния контекст на отношенията с деца не са
желателни, не трябва да се изключва използването на санкции при противоправно поведение
от страна на родителя, който дължи изпълнение. ……. Въпреки че властите са останали
ангажирани със ситуацията през целия разглеждан период, не изглежда да са действали с
особено усърдие при разрешаване на случая. В заключение, властите не са успели да
предприемат всички мерки, които разумно биха могли да се очакват за изпълнение на
правото на лични отношения на жалбоподателите. Следователно е налице нарушение на
член 8 Конвенцията.“
За посоченото нарушение е присъдено на ищеца и останалите жалбоподатели обезщетение.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Правото на ЕС не урежда изрично иска за ангажиране отговорността на държавите - членки
4
за вреди от нарушаването му, като материално-правните предпоставки на този иск са
изведени от практиката на Съда на ЕС (СЕС) - делото Francovich и Köbler, (съединени дела
С- 6/90 и С- 9/90 ) и дело С- 224/01. и те са следните три: 1. нарушение на правна норма на
ПЕС, даваща права на частно - правни субекти; 2. извършеното нарушение да е
достатъчно съществено и явно и 3. да съществува причинна връзка между претърпените
вреди и това нарушение. Доколкото практиката на СЕС има задължителен характер, то и
нейното нарушаване представлява нарушение, за което би могла да се ангажира
отговорността на държава-член за вреди.
Първата предпоставка за уважаване на предявените искове изисква да се установи
нарушение на норма на Общностното право, която има директен ефект. Директният ефект
дава възможност на частноправните субекти да се позоват на съответната норма от правото
на ЕС пред националните съдилища, а те от своя страна са длъжни да я зачетат и приложат.
Нормата трябва да е ясна и безусловна и да предоставя права на частноправни субекти. Тя
може да се съдържа в учредителен договор, регламент или директива, т. е. да е норма на акт
с директна приложимост или не.
В исковата молба са изложени съображения за допуснати нарушения, в съответствие с чл. 8
ЕКЗПЧ. Следва да се има пред вид, че ЕКЗПЧОС не е част от правото на ЕС, но това не е
пречка защитата на основните права и свободи, които Конвенцията предоставя на адресатите
си, да се осъществява по настоящия ред, тъй като правото на ЕС припознава гарантираните
от Конвенцията права и свободи като принципни и основополагащи- чл. 6 ДЕС и в своя
практика Съда на ЕС е посочвал, че зачита основните права, които са залегнали в общите
принципи на правото на общността и които са гарантирани от международните договори за
защита правата на човека, по които държавите членки са страни, един от които е ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от посочената Конвенция, всеки има право на неприкосновеност на
личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. От
представеното с исковата молба решение на ЕСЗПЧ по делото „П.и срещу България“ и
събраните по делото доказателства следва да се направи извод, че в случая на ищеца, описан
в исковата молба, е налице нарушение на чл.8 от Конвенцията.
От доказателствата по делото се установява, че, поради неизпълнение на постановените
съдебни актове от страна на майката, ищецът е бил възпрепятстван да упражнява както
определения режим на лични отношения, така и предоставените му впоследствие
родителски права над детето. Неизпълнението на посочените съдебни актове от страна на
майката представлява противоправно поведение, във връзка с което Прокуратурата на РБ по
сигнал на бащата е образувала 40 прокурорски преписки, като по две от тях е направено
предложение за налагане на административно наказание, но в двата случая са постановени
оправдателни присъди.
Относно прокурорска преписка №17171/2015 г. по описа на СРП се установява, че по
заявените от ищеца случаи, при които Р. не е изпълнила задължението си да предаде детето
на бащата, същата е представяла доказателства за наличие на уважителни причини или е
изтъквала, че е налице неяснота в определения режим на лични отношения.
5
В разглеждания случай следва да се има предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
Конвенцията, в която е предвидено, че намесата на държавните власти в упражняването на
правото по ал. 1 е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
От съдържанието на тази норма следва, че намесата на държавата чрез Прокуратурата за
принудително изпълнение на влязло в сила решение за предоставяне на родителски права,
следва да е съобразена с правата на двете страни, като в случаите в които са представени
доказателства за уважителни причини за неизпълнение на задължението за предаване на
детето, прокуратурата не е имала правомощие да образувана наказателно производство. В
случаите, в които е отказано образуване на такова са изложени съображения, че майката е
изтъквала наличие на уважителни причини за неизпълнение на задължението на конкретни
дати.
От доказателствата по настоящото дело се установява, че ищецът е използвал предвидения
в ГПК способ за принудително изпълнение на влязлото в сила решение чрез образуване на
изпълнителни дела, по които са предприемани от съдебните изпълнители
законоустановените мерки за принудително изпълнение първо на установения режим на
лични отношения между ищеца и дъщеря му, а след предоставяне на родителските права на
него, са използвани идентични законоустановени способи за изпълнение на постановеното
решение и предаване на детето.
Поради неефективността на изпълнителните дела и с оглед подавани сигнали и жалби от
ищеца до Прокуратурата на РБ, се установява, че по тях, както бе посочено по – горе, са
образувани 40 прокурорски преписки. По процесната пр.пр. не се установява бездействие от
страна на прокуратурата и разследващите органи, тъй като същите са действали в рамките
на своите правомощия и са съобразили правата на двете страни, които са родители на детето,
подлежащо на предаване.
С оглед изложеното съдът счита, че, тъй като не се установява да е налице бездействие на
Прокуратурата на РБ по посочената прокурорска преписка, довело до нарушаване правата
на ищеца по чл. 8 ЕКЗПЧ, искът за заплащане на обезщетение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Л. П., ЕГН **********, чрез адв. И. П. – САК, съд. адрес:
София, ул. „********* против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София,
бул. „Витоша“ № 2, иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер 100 000 лв., причинени в резултат от бездействието на
6
Прокуратурата на Република България по пр.пр.№ 17171/2015 г. по описа на СРП, в периода
от 01.01.2018 г. до 26.02.2019 г., с което ПРБ е нарушила правото на Европейския съюз, като
не е изпълнила законоустановените си правомощия, гарантиращи правото на В. Л. П. на
личен и семеен живот по чл. 8 ЕКЗПЧ, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019 г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7