Р Е
Ш Е Н
И Е № 126
гр. Кюстендил, 28.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
секретаря Л. Николова
след като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 150/2020 г. по описа на КнОС
и за да се произнесе взе предвид:
„АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ №***, офис сграда
***, ет.***, офис *** обжалва решение №740/04.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 882/2019 г. по описа на ДнРС в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция на дружеството против Е.П.З., ЕГН ********** за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество вземане за главница по договор за кредит с номер PLUS-15064895 от
21.07.2017 г. за разликата над 2 984.25 лв. до пълния предявен размер от 3989, 98 лв., както и за сумата 2 956, 67 лв.
– договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.08.2021 г., и
сумата 431, 72 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на районен съд е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Конкретното твърдение е, че погасителният
план към договора съответства на изискването на чл. 11, ал.1 т. 11 от ЗПК- в
същия са посочени размерът на погасителните вноски, броят, периодичността и
датата на плащане, поради което погрешно районен съд се е позовал на посочената
по- горе норма на ЗПК относно необходимостта погасителният план да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата и
лихвата, дължими при различни лихвени проценти. Искането е за отмяна на
решението в обжалваната част и
постановяване на друго с произнасяне по същество на спора. Претендира разноски
по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. В съдебно
заседание особеният представител на въззиваемия З. оспорва въззивната жалба и
прави искане за потвърждаване на решението на районен съд.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от
лице, имащо право и интерес от обжалване
и отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема че
въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Пред районен съд са били предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, срещу Е.П.З., ЕГН ********** по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД, обективно съединени
при условия на евентуалност с осъдителни искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД, а именно
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите:
3989, 98 лв. – главница по договор за кредит с номер PLUS-15064895 от 21.07.2017 г., ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата; 2 956, 67 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
20.02.2018 г. – 20.08.2021 г.; 431, 72 лв. - обезщетение за забава за периода
от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Районен съд е уважил иска за главницата по договора за кредит от 21.07.2017 г. в размер на 2 984, 25 лв., като го е отхвърлил за разликата до претендираните 3989, 98 лв., както e отхвърлил исковете за сумата 2 956, 67 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.08.2021 г. и за сумата 431, 72 лв. - обезщетение за забава за периода
от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, приемайки,
че е основателно е възражението на особения представител на ответника за неспазване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и
допълнителните разходи.
Окръжен съд намира за
установено следното:
Предявени са искове по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията
на евентуалност осъдителни искове за същите вземания.
От доказателствата по делото се установява, че
между страните е бил сключен договор
за потребителски паричен кредит за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15064895/21.07.2017 г.,
като в него са посочени следните параметри и условия: размер на кредита за
потребителски цели – 4000 лв., застрахователна премия- 1075,20 лв., общ размер
на кредита- 4000 лв., такса ангажимент- 140 лв., брой погасителни вноски – 48;
месечна погасителна вноска- 183,15, обща стойност на плащанията -8791.20 лв.,
годишен процент на разходите- 44,513%, лихвен процент -35,18 %. В договора е
инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежните дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след
всяка вноска. В чл. 2 от договора е посочено, че кредитополучателят заплаща и "такса ангажимент
", срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора,
като таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и
кредиторът я удържа от общия размер на кредита.
В настоящия
случай предмет на делото са вземания, които произтичат от договор за потребителски
кредит. Този договор е уреден в Закона
за потребителския кредит, като по отношение на неговата форма
и съдържание законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10- чл.12 от ЗПК. В чл.10, ал.1 от ЗПК е посочено,че договорът за потребителски кредит е формален като
писмената форма е условие за действителност, а в чл.11 от ЗПК са посочени задължителните му реквизити.
Според чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК погасителният
план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на
разпределението на вноските между различните неизплатени суми - само в случай
че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
настоящия случай окръжен съд счита, че договорът съдържа погасителен план, в който са
посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е
сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички
вземания по него изискването за посочване последователността на разпределението
на вноските е неприложимо. С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема,
че не е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.11 и т.12 от ЗПК.
Съдът обаче следва да прецени дали са налице
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит доколкото съдът
служебно следи за наличието им. Защитата при неравноправен характер на договор,
сключен с потребител, е изключена за индивидуално уговорените клаузи – чл.146,
ал.1 от ЗЗП. По аргумент от чл.146, ал.2 от ЗЗП, не са индивидуално уговорени
тези клаузи от договора, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В настоящия случай по делото е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, в който се съдържа информация
относно основните клаузи на договора, но от същия не се установява той да е предоставен на ответника преди подписването на договора, доколкото е
положен подпис само на кредитния инспектор на ответното дружество. При тези
данни съдът приема, че по делото няма доказателства, че основните клаузи
относно съществените елементи от договора, съдържащи размера на ГПР и ГЛП, е
индивидуално уговорена клауза и на ответника е дадена възможност да коментира
тази уговорка, поради което и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП следва да се
приеме, че тази клауза е неравноправна и тъй като не е уговорена индивидуално, е нищожна. Ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието на тези клаузи и не е бил наясно с
начина на формиране на дължимото към кредитора възнаграждение.
В случая неравноправна е и клауза на т. 7 от
договора /"условия по договора"/, която
установява правото на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент
при инфлация, по-голяма от 2 % на месечна база –или 24% на годишна база, като
уведомява за това по "подходящ начин" кредитополучателя и при тази
промяна ще може да преизчислява размера на погасителните вноски - в зависимост
от промяната на инфлационния индекс. При това съдържание се налага извод, че
атакуваните текстове на т. 7 от договора, съставляват неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, тъй като представляват уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на банковата услуга. Този извод се налага от разгледаното
съдържание на клаузите от договора, в които изобщо липсват указания на
методиката, по която банката изчислява базовия лихвен процент, нито са
установени предпоставките за промяната му. Следователно, в случая не е указано
нито в договора, нито в условията по него как и поради какви причини, стоящи
извън контрола на банката, тя има право да увеличи БЛП, липсват каквито и да
било критерии, по които банката следва да увеличава възнаградителната лихва,
респективно да променя договорените като размер анюитетни вноски. Поради
липсата на такива критерии, които могат да бъдат изведени като основателна
причина за промяната на БЛП изключението на чл.144, ал.2 от ЗЗП не може да бъде
приложено.
С оглед на горното и прилагайки разпоредбата на чл.
23 от ЗЗП, то на връщане подлежи само чистата стойност от кредита.
Доколкото
крайните резултати на двете съдебни инстанции съвпадат, то решението на районен съд ще бъде потвърдено.
С оглед на горното Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 740/04.12.2019 г. постановено по гр. д.
№ 882/2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.