№ 426
гр. Бл., 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Атанас Маскръчки
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20221200600650 по описа за 2022 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по частната жалба на Д. Б. П.,
пострадал, чрез пълномощника си- адв. Ю.А. и е за проверка на определение №215 от
11.07.2022 год., постановено по чнд №809/2022 год. по описа на РС Бл..
С цитираното определение решаващия съд е потвърдил като правилно и законосъобразно
наказателното производство по ДП № 1899 ЗМ 488/2021г. по описа на 01 РУ на ОДМВР -
Бл. , водено за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Недоволен от така постановеното определение на РС, пострадалия иска неговата отмяна,
като твърди във въззивната си частна жалба, че същото е незаконосъобразно и
необосновано. Излага съображения, че в нито една от жалбите си до прокуратурата не е
посочвал, че е пострадал от престъпление хулиганство по чл.325, ал.1 от НК, каквото
разследване прокуратурата е провела и респ. прекратила ДП. Твърди, че е пострадал от
престъпление срещу правосъдието- такова по чл.296, ал.1 от НК, тъй като Г.И.Д. и Ел.Д.
пречат да се изпълни решение за разпределение на ползване на съсобствен имот. Излага
доводи, че тези действия са извършвани на различни дати, а не само на дата- 25.10.2021 год.
Прави искане в досъдебното производство да бъдат обединени всички жалби, които е
депозирал до РП Бл. и да бъдат разгледани общо.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в частната жалба,
събраните доказателства и се запозна с атакуваното определение, намира следното:
На 11.11.2020 год. Д. Б. П. е депозирал до РП Бл. писмена жалба, в която е изложил
обстоятелства за деяния, извършени на 06.11.2020 год. и на 09.11.2020 год. Жалбата е
заведена като пр. пр. № 3433/2020 год. На 23.09.2021 год. е постъпила в РП друга жалба от
П., за деяние на 17.09.2021 год. която е заведена по посочената по-горе пр.преписка.
Образувано на 30.11.2021 го. е ДП № 1899 ЗМ 488/2021г. по описа на 01 РУ на ОДМВР - Бл.
, водено за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК. В хода на ДП не са привлечени
обвиняеми лица. В хода на това ДП са извършени процесуално- следствени действия за
изясняване на изложените в посочените две жалби обстоятелства, като са разпитвани
свидетели, вкл. и лицата- Г. и Ел.Д., за които жалбоподателя твърди в двете си жалби, че
осуетяват изпълнение на съдебно решение, че са му нанасяли удари и обиди и закани, както
и полицейски служители, които са посещавали адреса в гр.Бл., на ул.“Кр.“ №3, събрани са и
писмени доказателства. Въз основа на така събраните доказателства наблюдаващия
1
прокурор е приел, че от така събраните доказателства не може да се направи извод за
извършено престъпление по чл.325,ал.1 от НК, тъй като се установява личен мотив за
извършване на противоправните действия на Ел. и Г. Д., а твърденията на П. за отправени
към него закани, които могат да се квалифицират като престъпление по чл.144,ал.1 от НК,
съгласно разпоредбата на чл.161 от НК се преследва по тъжба на пострадалия, а обидите, за
които П. твърди са престъпление по чл.146 от НК, което също е наказателно производство
от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия, поради което и с
постановление от 06.06.2022 год. е прекратил наказателното производство по делото.
Решаващият съд с атакуваното си определение е приел, че постановлението на прокурора е
правилно и законосъобразно по така изложените от прокурора доводи, като наред с тях е
изложил и правни съображения, защо деянията не осъществяват състава на престъпление по
чл.296,ал.1 от НК, като е приел, че съдебното решение, с което е разпределено ползването на
съсобствения имот между страните е изпълнено, тъй като на 24.09.2020 год. държавен съдия
изпълнител е въвел във владение П..
Окръжният съд, в настоящият състав, като взе в предвид и правното основание за
настоящето производство - чл.243,ал.8 от НПК, намира следното:
Атакуваното определение и постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство следва да бъдат отменени, тъй като са постановени при
непълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при схематичен разпит на
двамата свидетели- Ел. и Г. Д. и в нарушение на нормата на чл.13 от НПК, която задължава
разследващите и прокурора /както и съда в съдебната фаза/ да предприемат всички мерки за
разкриване на обективната истина по делото.
На първо място следва да се посочи, че постановлението за образуване на ДП от 30.11.2021
год. е за деяние, извършено на 25.10.2021 год. около 17:00 часа, а в двете жалби, които са
приложени по досъдебното производство и които са подадени от П. са описани деяния от
17.09.2021 год. /жалбата от23.09.2021 год./ и деяния от 06.11.2020 год. и от 09.11.2020 год./
жалбата от 11.11.2020 год./. Поради това остава неизяснено обстоятелството има ли друга
жалба, която да е за деянието от 25.10.2021 год. и какви обстоятелства са описани в тази
жалба, за да се провери дали твърденията, наведени в нея са били предмет на изясняване
чрез предвидените в НПК процесуално-следствени способи. На следващо място Г. Д. и Ел.Д.
са дали показания на 14.032022 год., които показания освен, че са почти идентични /в
смисъл, че съдържат голям брой изречения с абсолютно идентичен изказ, на принципа copy
paste/ , не съдържат конкретни отговори на въпроси, за деянията, които са посочени в двете
приложени по ДП жалби на П.. На същите свидетели следва да се извърши повторен разпит,
като ясно и категорично да посочат какви са отговорите им на изложените от жалбоподателя
данни в двете жалби, като в случай, че има и друга жалба и тя да се приложи по ДП и
двамата свидетели да посочат и отговори по изложеното в нея. На следващо място в хода на
ДП е установено, че към момента на разследването в РС Бл. има и друго висящо гр.д. под №
1560 от 2021 год., за което в свидетелските показания се твърди, че отново е за
разпределение на ползването на имота. В предвид на това и за изясняване на всички
обстоятелства следва разследващия орган да изиска копие от исковата молба, за да се
установи предмета по делото / изискано е само дали има влязъл в сила съдебен акт по това
дело/. Следва да се извърши и повторен разпит на Д. П. да посочи конкретно и ясно на коя
дата и кой от двамата- Ел. или Г. Д. са извършвали твърдените от него действия за пречене
или осуетяване на изпълнение на съдебното решение за разпределение на ползването на
имота- кой е премахвал колчетата, както и с какви действия пречат изпълнението на това
решение.
Настоящият състав не се съгласява с изводите на РС, че съдебното решение е изпълнено с
протокола за разпределение от държавен съдебен изпълнител. От една страна така се
установява, че съдебния изпълнител и приложил на място, т.е. извършил действията по
ограничаване на дяловете при разпределянето, но от друга този факт не изключва
възможността трети лица с действията си пряко да осуетяват изпълнението на това решение.
По отношение на изводите както на прокурора, така и на решаващия съд в атакуваното
2
определение, че няма доказателства едно от описаните деяния да осъществява съставът на
чл.325,ал.1 от НК, въззивният съд се солидаризира, тъй като тези правни изводи почиват на
верен доказателствен анализ, че спорът между страните е личен и не е продиктуван от
действия, насочени към нарушаване на обществения ред или неуважение към обществото.
Законосъобразни са и изводите, че няма данни някое от деянията да осъществявя състава на
чл.144,ал.1 от НК, не само защото в конкретния случай във вр. с чл.161 от НК това деяние
също се преследва по тъжба на пострадалия, но и от обективна страна самия пострадал сочи
в показанията си, че заканата не възбужда у него страх от осъществяването й, напротив- той
е убеден ,че тя няма да се реализира.
На последно място, настоящият състав намира за необходимо и да посочи, че доводите на
РС, че с оглед обекта на защита на обществените отношения за престъплението по
чл.296,ал.1 от НК няма пострадал, са верни, тъй като са съобразени и със съдебната практика
и с разпоредбата на чл. 74 от НПК. В случая обаче прокурорът в атакуваното определение
изобщо не е излагал съображения за престъпление по чл.296,ал.1 от НК , само такива за
това, за което първоначално е започнало разследването- чл.325 от НК и за престъпления по
чл.144 и 130 от НК. При това положение и с оглед изложеното по горе разследващия оран
не е извършил всички необходими действия по изясняване на обективната истина с оглед на
всички твърдения на П. и прокурорът не е изложил изобщо съображения в постановлението
си за прекратяване за това престъпление. Ако той беше обсъдил данни и за престъпление по
чл.296,ал.1 и изложил съображения има ли данни или не за него, то само тогава за Д.П.
нямаше да има правен интерес от обжалване на такова постановление.
С оглед на изложеното и на основание чл.243,ал.8 във вр. с ал.6 т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение №215 от 11.07.2022 год., постановено по чнд №809/2022 год. по
описа на РС Бл., КАТО ОТМЕНЯВА И Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 06.06.2022г. с Вх. № 3433/2020г. по описа на Районна прокуратура - Бл., с
което е прекратено досъдебно производство № 1899 ЗМ 488/2021г. по описа на 01 РУ на
ОДМВР - Бл., водено за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на
прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3