Р Е Ш Е Н И Е
№
09.03.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Петя
И., и прокурора…………….. като разгледа докладваното от съдията Маринска гр.
д. №7400/2017г. по описа на ПлРС и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Д.И.В., чрез адв. В. К.,***, против С.М.Н., М.А.Х., М.В.М. И В.А.И., с
която се твърди, че на 17.03.2016г, първата ответница С.Н., е закупила от
останалите трима ответници, следния недвижим имот, находящ се в с. ***, с площ от 1130кв.м., съставляващ УПИ
ХІІІ-26, кв.66, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и
стопански сгради, за сумата от 5025,40лв. Твърди се, че сделката уврежда
интересите на ищеца като кредитор спрямо отв. М.Х.,
длъжник по два ИЛ, издадени по ч. гр.д.№ 8314/2010г. на ПлРС,
и по ч. гр.д.№ 8313/2010г. на ПлРС. Твърди се, че
продажбата е фиктивна, осъществена между лица, които се намират във фактическо
съжителство, и е насочена единствено с цел осуетяване на бъдещи изпълнителни
действия. Посочва се също, че стойността на имота е много по- висока от
посочената в нот. акт продажна цена. Моли съдът да
постанови решение, с което прогласи договора за покупко-
продажба 17.03.2016г., за недействителен спрямо ищеца. Допълнително, в с.з., адв. К. ,уточнява, че отв. М. Х.В.И.,
притежават по 1/6 ид.ч. от процесния имот, а отв. М.М.-4/6 от същия.
В срока за отговор, ответниците С.М.Н., М.А.Х., М.В.М.
И В.А.И., чрез адв. Й.Я., оспорват предявеният иск.
Посочва се, че в ИМ няма твърдения, отв. М.м. и ВА., да имат качеството на длъжници
спрямо ищеца, респ. той да има качеството на кредитор спрямо тях, поради което,
само на това основание, искът спрямо тях е изцяло неоснователен .посочва, че процесният имот, е закупен от отв.
М.М., по време на брака й с А.М.- поч.
19.10.2006г След неговата смърт, имотът е наследен и е станал съсобствен между
наследниците – преживяла съпруга М.м.- 4/6 ид. части и за децата на починалия- ВИ. и М.Х.- по 1/6 ид. ч. за
всеки. Посочва се също, че от страна на отв. М. М.,
по време на брака й, не закупен целият процесен имот,
а 700/11300 кв.м. ид ч. от него, ведно с постройките
в него. Посочва се, че въз основа на изложеното, пасивно легитимирани по
Павловия иск са длъжника М.Х. и неговия контрахент отв. С.Н., за притежаваната от отв.
Х. 1/6 ид. ч. от 700/11300 кв.м. ид.ч.
от имота. Твърди се също, че отв. С.Н., е трето
добросъвестно лице, тъй като при подписване на сделката не е знаела, че в
продажбата на имота се увреждат интересите на кредитора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното от правна и фактическа страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното :
По делото, с протоколно определение от 01.02.2018г,
влязло в сила, съдът е прекратил, на основание чл.232 от ГПК, производството по
делото, спрямо отм. М.В.М..
По делото се установява, че отв.
М.Х., е осъден да заплати на ищеца Д.В., сумата от 1700лв- главница, сумата от
344,81лв.- лихва за забава, за периода 14.02.2008-01.12.2010г, ведно със законната
лихва върху главницата от 02.10.2010г, до окончателното й изплащане, както и
разноски от 34лв.—д.т. и 250лв.-адв. възнаграждение,
за което е издаден ИЛ от 23.01.20123г по ч. гр.д.№8314/2010г. по описа на ПлРС. Установява се също, че отв.
Х. е осъден да заплати на ищеца и сумата от 6500лв- главница, лихва в размер на
2506,13лв, за периода 05.12.2007-02.12.2010г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.12.2010г, до окончателното й изплащане, както и
130лв.-разноски по делото и 500лв.-адв. възнаграждение,
за които суми е издаден ИЛ от 07.04.2014г по ч.гр.д.№8313/2010г. по описа на ПлРС. По делото безспорно се установява също, че въз основа
на издадените изпълнителни листове, е образувано изп.
дело № 201457560400480/2014г. по описа на ЧСИ Цв. Н.
–приложено по делото в заверено копие. Установява се също, че ПДИ е връчена на
длъжника М. Х., на 11.04.2014г.
По делото се установява също, че отв.
В.И., е осъдена солидарно с трето неучастващо по делото лице, да заплати на
ищеца Д. В., сумата от 3398,20лв.- главница, съставляваща обезщетение за
ползване на ½ ид.ч. от съсобствен с ищеца
имот, за периода 30.04.2014-12.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ-19.08.2016г. и сумата от 251,84лв- лихва за забава, както и
1255,16лв.- разноски в първа инстанция и 673лв. разноски във въззивна инстанция, за което е издаден ИЛ №5523/12.09.2017г.
по гр.д.№ 6362/2016г. по описа на ПлРС.
По делото се установява, че с договор за продажба на
недвижим имот от 17.03.2016г. обективиран в нот. Акт № 196, том. 1, рег. № 1377, н.д.№113/2016г на
Нотариус Ж.М., отв. М.М., М.Х.
и В.И., са продали на отв. С.Н., притежаваният от тях
имот, находящ се в с. ***, а именно: ДВОРНО МЯСТО, с
площ от 1130 кв.м., УПИ ХІІІ-26, кв.66 по плана на с. Я, ведно с построените в
имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ И СТОПАНСКСИ СГРАДИ.
По делото се установява, че длъжникът Х., е надлежно
уведомен, за насроченият опис и оценка на описания по- горе процесен
имот, на 15.09.2015г, с връчване на призовка за принудително изпълнение. Видно
от направеното отбелязване, призовката е връчена на отв.
С.Н., като лице, живеещо на семейни начала с адресата.
По делото се установява също, че процесният
имот, е придобит от отв. М.М.,
по време на брака й с А.М.- поч., въз основа на
договор за продажба, обективиран в нот. Акт № 78, том VІ, рег.№ 3805, н.д.№824/2006г на
Нотариус В.П.. От съдържанието на нот. акт се
установява, че купувачът е придобил собствеността върху 700/1300 ид. ч. от процесния имот, ведно с построените в него
сгради. От представената по делото скица от 09.03.2016г., се установява, че
имотът е записан на името на М.М., въз основа на
цитирания нот. акт –за 700/1130 ид.ч.
и на С.и Л.Я.- по нот. Акт №119, т.V/1974г. С оглед
на това, съдът намира, че следва да се произнесе само до размера на
притежаваните от ответниците ид. части от процесния
имот. По делото се установява също, видно от представеното удостоверение за
наследници на А.М. М.- поч. 19.10.2006г., че същият е
оставил за свои наследници –М.В.М.- съпруга, и низходящи М.А.Х. и В.А.И.. По
силата на наследственото правоприемство, отм. М.М., е
получила 4/6 ид ч., а отв. М.
М. и В.И.- по 1/6 ид.
ч. за всеки.
Безспорно по делото се установява също, че отв. М.Х. и С.Н., имат дете- Р.М.Х., род. 2006г.
По делото, като свидетел, е разпитана В.Л., която
посочва, че познава майката М.М. от 1970г., като е
приятелка с нея и съпругът й преди да почине. Посочва, че и преди и сега, живеят
в една малка къща в с. Я, като са имали и друга, на другия край на селото,
където са имали намерение да се преместят, за да се отделят от сина си. Посочва
обаче, че след смъртта на съпруга й, М. е останала да живее в същата къща.
Посочва, че познава отв. С.Н., но от три- четири
години не я е виждала да идва в с. Я, тъй като отношенията й с М. вече не са
добри. Посочва също, че М. ***, за да вижда детето. Свидетелката посочва също,
че М.М. е искала да продаде имота /процесния/, тъй
като се е отказал да се пренесе там, но тъй като къщата е била много малка,
само за двама човека, са се разбрали да я продават на отв.
С.Н., за да подсигурят детето. Св. Я. посочва също, че М.М.
й е споделяла ,че синът й М. има проблеми с лихвари, но после й е казала, че
нещата са се оправили.
По делото е изискано и приложено гр.д.№ 832/2015г по
описа на ПлОС, ведно с изп
д.№480/2014г на ЧСИ Цв. Н, образувано по жалба срещу
действия на ЧСИ по изпълнението, изразяващи се в опис на несеквестируемо
имущество- дворно място, находящо се в с. Я, от 860
кв.м., парцел VІ, кв. 27, пл.№ 516, ведно с построените в него жилищна сграда,
лятна кухня и стопански сгради, собственост на отв. М.
М.. С решение № 519/30.10.2016г., ПлОС, е отменил,
като незаконосъобразни действията на ЧСИ, по изп.
д.№480/2015г. на ЧСИ Цв. Н, изрязващи се в опис и
оценка на описаният по- горе имот. В мотивите на съдебното решение, съдът е
посочил, че този имот не е изцяло несеквестируем, с оглед на площта му и
членовете на семейството на длъжника, но ЧСИ не е изследвал този въпрос.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съгласно
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при
извършването им е знаел за увреждането. От съдържанието на цитираната
разпоредба следва извод, че фактическият състав, при който възниква право на
иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включва няколко елемента, които следва да бъдат
установени в кумулативна даденост:
1.Кредитор,
притежаващ вземане срещу длъжника. Правото на иск по чл. 135 от ЗЗД принадлежи
само на лице, което има качеството "кредитор" на длъжника, извършил
правното действие, което се иска да бъде обявено за относително недействително
спрямо кредитора. Качеството "кредитор" е обусловено от
съществуването на вземане към длъжника. Вземането, на което ищецът основава качеството
си на кредитор може да е парично или непарично. Освен това по правило трябва да
е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да
съществува при извършването му. Ирелевантно за спора
по чл. 135 от ЗЗД е дали вземането е изискуемо и ликвидно към момента на
осъществяване на разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е
възникнало и да не е погасено. Без значение за основателността на иска по чл.
135 от ЗЗД е и размерът на вземането, когато то е парично.
В
случая, по делото е безспорно установено, че ищецът Д.В., има качеството на кредитор
спрямо отв. М. М., със вземания установени със сила
на присъдено нещо, за което са издадени опитаните по- горе изпълнителни листове.
Безспорен е по делото и факта на образуване на изп.д.№
480/2015г по описа на ЧСИ Цв. Н, за тяхното
принудително събиране.
С
оглед на събраните по делото доказателства и представеният ИЛ №5523/12.09.2017г. по гр.д.№ 6362/2016г. по описа на ПлРС, обективиращ вземане на ищеца
Д. В., за периода 30.04.2014-12.01.2016г., съдът намира, че в случая, има
качеството на кредитор спрямо отв. В. И., с
неудовлетворено вземане. Фактът, че ИЛ за вземането е издаден, въз основа на влязло
в сила съдено решение, след датата на процесната сделка,
на основание гореизложеното, е ирелевантен. Съдът
приема, че в случая, вземането против отв. В. И., е възникнало
преди датата на процесната сделка, а не след това,
порази което, правната квалификация на иска е по чл. 135, ал.1 от ЗЗД, дадена
от съда в изготвения по делото проекто- доклад.
Следва да се отбележи също че страната, поискала
отмяната по чл.135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на
кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес /арг.
решение № 328/23.04.2010г. по гр.д.№ 879/09г. ІІІ г.о/. Правото на кредитора да
иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на
длъжника, е предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което
може да не е изискуемо или ликвидно.
На основание гореизложеното, съдът приема, че е налице
първата изискуема от закона предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.
135, ал.1 от ЗЗД.
2. Извършване
на действие от длъжника, засягащо имуществото му. Действието е увреждащо,
когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или негово
обременяване, както и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите
чрез неговата трансформация и възможността за принудително изпълнение върху
конкретни имоти на длъжника. В случая, по делото безспорно се установи извършването
от страна на двамата длъжници- ответници,
на разпоредителна сделка- покупко- продажба на
съответните ид. части от процесния имот, в полза на
трето лице. С извършването на сделката по покупко-
продажба, длъжниците, са намалили своето имущество,
което на общо основание – чл. 133 от ЗЗД, служи за общо обезпечение на задълженията
им. Съобразно константната съдебна практика, увреждащо кредитора действие, е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника– в т. см. Решение №
45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ІІІ гр.о. и Решение № 639/06.10.2010г. по
гр.д.№ 754/09г. ІV г. В този смисъл,
съдът намира, че въпросът притежава ли длъжникът и друго имущество, е ирелевантен спрямо предмета на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД,
и неговата основателност.
3. Знание за увреждането. Основателността на иска по чл. 135
от ЗЗД е обусловена от субективен елемент- наличие на знание /представа/ у
длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда
свой кредитор. В случая не е необходимо намерение за увреждане, т. е. умишлено
предприето намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника, че той има
кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му /чл. 133 от ЗЗД/, ако не изпълни задълженията си към тях, и че вследствие на съответната
сделка/действие, се увреждат техните интереси. - Длъжникът знае
за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на
кредитора- в т. см. Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. ІV г.о.,
Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. ІІІ г.о., Решение №
200/17.03.2010г. по гр.д.№ 1417/09г. ІІІ г.о.
В
случая, доколкото сделката на разпореждане е възмездна, релевантен по делото факт
е и наличието на знание за увреждане, от страна на третото лице- контрахент по сделката.- отв. С.Н..
Законът, в чл. 135, ал.2 от ЗЗД, е въвел оборимата преузмпция за знание, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Тази оборима законова презумпция, също
изхожда от основната цел на относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД- да се даде приоритет на защитата на интересите на кредитора, пред
тези на изброените близки на длъжника, които са сключили с последния увреждаща
възмездна сделка и са придобили права по нея, а също и от обичайната житейска
ситуация, че в тези случаи, както длъжникът, така и договарялият с него негов
близък обикновено знаят за увреждането. В случая, по делото безспорно се установи, че
ответникът- длъжник М. М., и отв. С.Н.- трето лице-
купувач, имат общо дете и същите са
живели на съпружески начала. В съдебната практика са приети
редица разрешения, с оглед на изменените обществени отношения, настъпили след
приемане на ЗЗД през 1950 година, като е приложено разширително
тълкуване на цитираната норма на чл. 135,
ал.2 от ЗЗД- в т. см. решение № 423/29.11.2012г по гр.д.№ 1623/2011г на
ІV г.о., № 967/08.03.2010г. по гр.д.№ 3336/2008г. на І г.о. С оглед на
установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, че следва, и в
настоящата хипотеза, да се приложи разширително
тълкуване на нормата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, и бъде прието за установено
наличието на знание у третото лице- съдоговорител отв. С. Н., по смисъла на ал.1. Същата се явява лице,
живеещо на съпружески начала с длъжника М., и с когото имат общо дете. Отв. В.И. е сестра на отв. М. М.,
и съответно- леля на детето на М. и С.. Категорично в тази насока е приложената
по делото ППИ, връчена на отв. Н., на адрес ***, като лице, живеещо на съпружески
начала с длъжника, през м. септември 2015г. В тази връзка, съдът не кредитира
показанията на разпитаната свидетелка В. Л, която твърди, че от три – четири
години, М. и С. са в лоши отношения и не живеят заедно. Заедно с това, св. Л
посочва, че сделката е извършена, за да могат М. и С. да подсигурят детето си. Въпросът
дали след извършване на процесната сделка, страните
са във влошени отношения, е ирелевантен спрямо
настоящият правен спор. От страна на ответниците, няма бяха ангажирани по
делото доказателства, установяващ техните възражения, изложени в отговорите на
ИМ, в т.ч., че отв. С. Н. е трето добросъвестно лице.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният П иск е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде обявена за недействителна, спрямо кредитора-
ищец Д.В., извършената сделка на разпореждане- покупко-
продажба от 17.03.2016г. обективиран в нот. Акт № 196,
том. 1, рег. № 1377, н.д.№113/2016г на Нотариус Ж.М., с Район на действие
Районен съд гр.Плевен, извършен от длъжниците -ответници М. М. и в.И., до размера на притежаваните от тях ид.ч. от процесния имот 700/1130 ид.ч.
от ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1130 кв.м., УПИ ХІІІ-26, кв.66 по плана на с. Я,
ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ И СТОПАНСКИ СГРАДИ. Съдът
се произнася, съобразно действителните права на продавачите- до размера на
притежаваната от тях по 1/6 идч. от процесния имот-от
700/1130 ид.ч., независимо от обстоятелството, че в нот. Акт № 196, том. 1, рег. № 1377, н.д.№113/2016г на
Нотариус Ж.М., е посочен целият имот. Тук важи общото правило, че никой не може да прехвърли повече права, от
колкото има, и поради това, за разликата
над притежаваната 700/1130 ид.ч., сделката не е
произвела вещно-правно действие. По своя характер, Павловият иск по чл.
135 от ЗЗД, има облигационен, а не вещен характер. Увреждащата сделка- предмет
на отменителния иск, остава действителна за страните по
нея, както и за всички трети лица. При уважаване на Павловия иск, сделката
счита се за недействителна, само по отношение на кредитора – ищец, предявил
иска, но и спрямо останалите кредитори на длъжника- прехвърлител.
От това следва, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД няма вещноправно
действие, а облигационно такова, като при неговото уважаване, кредиторът –ищец,
получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
към това имущество, независимо, че то е станало собственост на третото лице- приобретател, без това лица да има качеството на длъжник
спрямо ищеца.
Следва
ответниците М. М., В. И., и С. Н., да понесат направените от ищеца разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, като бъде съобразено и направеното възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение от страна на
ищеца. Съобразно нормата на чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът може, по възражение на
насрещната страна, ако заплатеното от страната адв.
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, да намали този размер, но не по-малко от минимално
определеният размер по чл.36 от ЗАдв. Видно от
приложеният към ИМ договор за правна защита и съдействие, уговореното и
заплатено адв. възнаграждение, е в размер на 800лв. В
случая, цената на иска, се явява данъчната оценка на имота, в размер на
6404,20лв., като за 700/1130 ид.ч.,- действителния
предмет на спора, е в размер на 3967,20лв., към която стойност следва да се
определи минималният размер на адв. възнаграждение. В
случая е приложима нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адв. възнаграждение- или сумата от
507,70лв. В случая, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът намира, че възражението е основателно и адв.
възнаграждение на пълномощника на ищеца следва да бъде намалено до сумата от
600лв. Следва полза на ищеца да бъдат присъдени разноски от 657,32лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ОБЯВЯВА за относително
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН СПРЯМО кредитора Д.И.В., ЕГН **********,***, договор за покупко- продажба от 17.03.2016г.
обективиран в нот. акт №
196, том. 1, рег. № 1377, н.д.№113/2016г на Нотариус Ж.М., с Район на действие
Районен съд гр.Плевен, въз основа на който М.А. М., ЕГН **********,*** и В.А.И.,
ЕГН **********,***, са се разпоредили в полза на купувача С.М.Н., ЕГН **********,***,
ДО РАЗМЕРА НА ПРИТЕЖАВАНАТА ОТ ВСЕКИ 1/6 ИД.Ч. ОТ СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в с. Я, обл. ***700/1130
ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1130 кв.м., УПИ
ХІІІ-26, кв.66 по плана на с. Я, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА,
ЛЯТНА КУХНЯ И СТОПАНСКИ СГРАДИ, при съседи на имота: улица, УПИ ХV-25 на насл. на Ц.Х.Л., УПИ ХІІ-23 на А.О.Т., улица, УПИ ХІV-27 на
Христо М. Х..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, вр
ал.5 от ГПК, М.А. М., ЕГН **********,*** и В.А.И., ЕГН **********,***, и С.М.Н.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.И.В.,
ЕГН **********,***, сумата от 657,32лв.-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: