Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 02.08.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 257 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1851
от 19.02.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч е
наложено на Д.З.Д. ***, административни наказания на основание чл.84, ал.1 от
Закона за лова и опазване на дивеча – глоба в размер на 100 лева и на основание
чл.94, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД – лишаване от права на ловуване
за срок от 3 години, както и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.95, ал.1 от
ЗЛОД е отнета в полза на държавата вещта послужила за извършване на нарушението
– 1 брой ловна пушка „ИЖ 58” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Н 13716, за
нарушение на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване
на дивеча.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат А.М. *** го е
обжалвал в срок, като моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. В
жалбата изтъква, че наказателното постановление противоречи на закона и е
необосновано. Сочи, че неправилно в постановлението е било посочено, че
нарушението е извършено в местността „Слановското” в
землището на с.Драгана, област Ловеч, като в действителност жалбоподателят се е
намирал в местността „Мичкова драгана”,
която се намира в землището на с.Ъглен, област Ловеч и не е било съобразено, че
двете местности са гранични, а за последната местност Д. е имал разрешително за
лов. Подробно са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и издаването на НП. Счита, че след като АУАН е бил
съставен няколко дена след установяване на нарушението в сградата на РУ
Угърчин, то е следвало да бъдат посочени повече от един свидетел, а пък за
единствения посочен такъв сочи, че не е уточнено бил ли е при установяване на
нарушението или само при съставяне на акта.
На следващо място сочи като
съществено процесуално нарушение разминаване в описанието на нарушението и
правната му квалификация в АУАН и НП, като в частност в НП не е посочена
конкретната от предвидените в нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД хипотези, с което
му е било нарушено правото на защита. Сочи, че в АУАН и НП не са били отразени
всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението, както и че
наказващия орган не е съобразил депозираните от Д. писмени възражения по акта,
както и доказателствата, че е притежавал редовно издадено разрешително за лов. По-нататък
в жалбата за развити и съображения за маловажност на случая и наличието на
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва и отнемането на ловната
пушка, като счита, че не е била съобразена разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН
и стойността на отнетата вещ явно не съответства на характера и степента на
нарушението.
В съдебно заседание, в което е
даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят Д. се явява
лично и с адвокат М.. Последната от името на своя доверител поддържа жалбата с
навените в нея възражения и доводи и пледира за отмяната на наказателното
постановление, като незаконосъобразно издадено. Алтернативно пледира в случай,
че съдът приеме за безспорно установено извършването на вмененото на
жалбоподателя нарушение, да го отмени само в частта, с която е отнета в полза
на държавата ловната пушка на Д., тъй като в тази му част постановлението е
издадено в нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. В този
смисъл алтернативно пледира и за отмяна на обжалваното НП в частта, с която
жалбоподателят е бил лишен от правото да ловува.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по
горите гр.Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по жалбата. В предходно съдебно заседание, чрез упълномощения
юрисконсулт С.Т. заявяват, че оспорват жалбата и молят да бъде оставена без
уважение.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите К.А.А., З.З.З., А.Б.Т.и Н.С.А., както
и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
На 26.12.2018 г. свидетелите К.А.
и З.З. – горски инспектори при РДГ Ловеч, изпълнявали служебните си задължения,
като извършвали обход в землището на с.Драгана, област Ловеч. Около 15:00 часа
чули изстрели, поради което се отправили със служебния автомобил в посоката от
която идвали. В местността „Слановското” в землището
на с.Драгана, в близост до гората, в земеделски имот заварили жалбоподателя Д.З.Д.,
който бил с извадена от калъф и сглобена ловна пушка марка „ИЖ 58” успоредка,
12-ти калибър, с фабричен № Н 13716. Той им обяснил, че е без разрешително за
лов и че си търси ловните кучета, които загубил няколко дни по-рано, по време
на ловен излет. Малко след това при тримата дошли с джип още две лица –
свидетелите А.Б.Т.и Н.С.А., които също държали в автомобила извадени и сглобени
ловни оръжия. Те също заявили на служителите на РДГ, че търсят загубените
по-рано ловни кучета. Тъй като единият от свидетелите не носел и разрешително
за носене на ловно оръжие, то А. и З. ги отвели, заедно и с жалбоподателя Д. в РУ
на МВР Угърчин за установяване на самоличността им. По случая свидетелят А.
съставил и констативен протокол серия Б00А № 135896 от 26.12.2018 г. /л.18/, в
който подробно описал установеното при проверката и като разпореждане посочил,
че тримата, вкл. жалбоподателят Д. следва да се явят на 28.12.2018 г. в РУ на
МВР Угърчин за съставянето на АУАН. Според свидетеля А. решението да им бъдат
съставени по-късно АУАН било продиктувано от възможността да представят билет
или разрешително за лов.
Жалбоподателят Д. подписал
протокола и получил препис от него.
На 28.12.2018 г. в сградата на
РУ на МВР Угърчин се явил жалбоподателят Д., който представил на свидетелите А.
и З. разрешително за индивидуален лов серия Г № ******, издадено на 01.12.2018
г. /л.16 и л.45/. Същото се отнасяло за ловуване на дребен дивеч в периода от
01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., в ловностопанския
район на с.Ъглен. Същият ден свидетелят К.А. съставил на жалбоподателя Д. АУАН № 1851/31.12.2018 г. (бланков № 001229), за това, че на
26.12.2018 г. Д. ловувал по смисъла на чл.43, ал.1, т.3 от ЗЛОД, като извършвал
пеша движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие
пушка „ИЖ 58” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Н 13716. Актосъставителят посочил, че лова се извършвал в местността
„Слановското”, в землището на с.Драгана, община
Угърчин, област Ловеч, като Д. носел билет за лов № 181304 и членска карта Б
0015146, но е нямал издадено разрешително за лов. Отбелязал, че е нямало убит
или ранен дивеч. Като доказателство посочил констативен протокол серия Б00А №
135896 от 26.12.2018 година.
Така описаното в
обстоятелствената част на съставения АУАН свидетелят А. квалифицирал като
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1, предл.2-ро от ЗЛОД. Като свидетел по установяване на нарушението се
подписал З.З.. Жалбоподателят Д. подписал акта и получил препис от него, като в
графата за възражения вписал, че си търсел кучетата, които били загубени на
23.12.2018 година.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят Д. представил писмено възражение /л.15/, в което посочил, че при
проверката на 26.12.2018 г. не представил разрешително за индивидуален лов, а
такова представил на 28.12.2018 г., когато му бил съставен АУАН, както и че
местността, в която го проверили служителите на РДГ била в непосредствена
близост до землището на с.Ъглен.
Въз основа на така съставения АУАН,
на 19.02.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 1851, в
което наказващият орган пресъздал описаните в акта обстоятелства по случая, като
Д.З.Д. бил санкциониран за нарушение на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1
от ЗЛОД с глоба в размер на 100 лева по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, а на основание
чл.94, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД бил лишен от правато
да ловува за срок от три години. С наказателното постановление била отнета в
полза на държавата веща послужила за извършване на нарушението – ловна пушка
„ИЖ 58” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Н 13716.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
Не може да бъде кредитирано
направеното с жалбата възражение за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.40 от ЗАНН при съставянето на АУАН.
Действително, в разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН е употребена думата „свидетели”, т.е. в мн.число, но това
не означава, че когато акта е подписан само от един свидетел, то той е
незаконосъобразно съставен. Ясно е, че законодателят е употребил думата в
множествено число, с цел да задължи съответния актосъставител да посочи всички
лица, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението,
което впоследствие пък би спомогнало наказващия орган да изгради по-пълна и
ясна представа относно фактите и обстоятелствата по конкретния случай и
съответно преценката му да издаде или не наказателно постановление, да почива
върху една в цялост изяснена фактическа обстановка. Респективно, при евентуално
обжалване пред съд, последния да може да изгради изводите си за
законосъобразност на постановлението върху безспорна и категорично установена
фактическа обстановка. Обратното разбиране би означавало, че когато при
извършване или установяване на нарушението е присъствал по силата на
обстоятелствата само един свидетел, то това нарушение да не може да бъде
санкционирано, ако буквално се тълкува нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Защото
житейски логично е, когато се върши едно нарушение, то да не бъде афиширано
пред широк кръг лица. На следващо място – настоящият състав счита, че описаните
в акта обстоятелства, доказателствата, които ги потвърждават, както и правната
квалификация на нарушението, подобно на повдигнатото обвинение в досъдебната
фаза на наказателния процес, то и в административнонаказателното производство
имат все още „работен” характер, т.е. няма пречки след съставянето на акта да
бъдат събирани и представяни пред наказващия орган или въззивния
съд нови доказателства имащи значение за случая, в т.ч. и свидетелски
показания. Аргумент за такъв извод се съдържа и в разпоредбата на чл.52, ал.4
от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да разследва спорните
обстоятелства, когато това е необходимо.
Безспорно, от гореизложената
фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят Д.Д. се е движел пеша
извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – факт, който
и самия той не отрича. Твърдението, че е търсел изгубените няколко дена преди
това ловни кучета и че те се ориентират и привличат по шума от произведени
изстрели, дори и безспорно доказано, не може да игнорира факта, че от формална,
законова страна той е извършвал дейност по ловуване по смисъла на чл.43, ал.3,
т.1 от ЗЛОД. За категорично установено съдът приема и обстоятелството, че тези
действия жалбоподателят е извършил в местността „Слановското”,
която попада в землището на с.Драгана, област Ловеч, а не в местност в
землището на с.Ъглен, каквито твърдения са наведени в жалбата. В тази връзка
съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите А. и З., които са
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си, а и не бяха
установени данни за наличието на причини за предубеденост на същите спрямо
жалбоподателя и които да навеждат на съмнения относно обективността им. От
значение също така е и факта, че двамата са дългогодишни служители в системата
на РДГ и като такива познават добре района на дирекцията, в частност и
землището на с.Драгана. А и самия жалбоподател, във възражението си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН е посочил, че местността, в която е бил проверен от служителите на
РДГ „….е в непосредствена близост до землището на с.Ъглен.”, т.е. съзнавал е,
че се намира в близост до землището на с.Ъглен, но не и в него.
Жалбоподателят Д. е имал редовно
издадено разрешително за индивидуален лов № ****** от 01.12.2018 г. /л.45/,
което е било със срок на валидност до 31.12.2018 г. и предназначено за ловуване
на дребен дивеч, и което разрешително той е представил при съставянето на АУАН
– обстоятелство, което потвърждават в показанията си и свидетелите З. и А.. Разрешителното
е било издадено на основание разпоредбата на чл.69, ал.1 от ППЗЛОД, съгласно
която груповото и индивидуално ловуване на дребен дивеч се извършва в събота,
неделя и в дните обявени за национални празници, а на водоплаващ дивеч след 1
януари и в сряда. Жалбоподателят е бил установен да ловува на 26.12.2018 г.,
който ден, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от КТ, заедно с 25.12. е
официален празник – Рождество Христово. Това
обстоятелство (наличието на разрешително за индивидуален лов) обаче не е било
отразено в съставения му АУАН, нито пък впоследствие в издаденото наказателно
постановление, а то в случая е от съществено значение за правилната
квалификация на нарушението. Несъобразявайки това, актосъставителят е
квалифицирал деянието като нарушение на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1,
предл.2-ро от ЗЛОД.
Във връзка с така дадената
квалификация следва да се има на предвид, че на първо място нормата, която съдържа
състав на нарушение е тази по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, докато тази по чл.57, ал.1
от ЗЛОД не съдържа такъв, а има описателен характер, указвайки условията и реда
за издаване на разрешително за лов, както и нормативния акт, където те подробно
са регламентирани. Ето защо, при квалификацията на деянието, като нарушена е
следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, тъй като тя
съдържа състав на административно нарушение (при отбелязване на съответната от
трите предвидени в нея хипотези на изпълнителното деяние), а нормата на чл.57,
ал.1 от ЗЛОД следва да се впише само като привръзка
изясняваща и конкретизираща елементи от състава на нарушението.
На следващо място – актосъставителят
е посочил предл.2-ро на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, но в
тази хипотеза се касае за ловуване с билет за лов, но без писмено разрешително.
В случая, както се посочи по-горе, жалбоподателят Д. е имал редовно издадено
писмено разрешително за лов, но то е било за друг ловен район – този в
землището на с.Ъглен, т.е. установените по делото данни навеждат на извода, че
е била осъществена третата хипотеза на нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, а именно
: ловувал е извън определените в разрешителното места.
Но доколкото законът позволява
НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в
АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то
това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са
спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е
правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето
производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Ето защо, за да
е гарантирано правото на защита на наказаното лице е от съществено значение
наказващият орган да е посочил точната и правилна правна квалификация на
нарушението. Затова и в НП между описателната част на нарушението, правната му
квалификация и приложената санкционна норма следва да е налице пълно единство,
за да е наясно наказаното лице какво точно нарушение му се вменява и за да може
да упражни правото си на защита в пълен обем. В разглеждания случай обаче,
наказващият орган освен, че е посочил като нарушена нормата на чл.57, ал.1 от
ЗЛОД, а за привръзка тази по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, то
по-същественото нарушение е, че не е посочил в цифровата квалификация коя от
възможните три хипотези по този текст е осъществил с действията си
жалбоподателя Д.. Освен това, не е изследвал с оглед задълженията и
правомощията му по чл.52, ал.4 от ЗАНН законосъобразността и обосноваността на
АУАН, не е преценил всички налични по случая доказателства, а безусловно се е
доверил и пресъздал описаното в акта.
Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят Д. е
„ловувал” по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, с билет за лов и разрешително
за лов, в указаното в последното и в нормата на чл.69, ал.1 от ППЗЛОД време, но
извън определените в разрешителното места. Ето защо, прецизната правна
квалификация на нарушението е следвало да бъде по чл.84, ал.1, предл.3-то, във
връзка с чл.57, ал.1 от ЗЛОД. Основателно жалбоподателят не е могъл да разбере
в какво точно се изразява неговото нарушение, като по този начин е било
нарушено правото му на защита.
При това положение, независимо,
че е налице доказано по безспорен начин извършено административно нарушение, то
съдът следва да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, поради
противоречие между описанието на нарушението (същото е и непълно, поради
непосочване на всички от значение за случая обстоятелства – валидно издаденото
разрешително за лов) и дадената правна квалификация, тъй като това винаги е
съществено процесуално нарушение при издаване на постановлението. Нарушена е
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и в съдебната фаза това
противоречие не е може да бъде преодоляно, тъй като целта на тази фаза е да
проследи и проконтролира законността на актовете и действията на
администрацията, с които е вменила извършването на административно нарушение на
дадено лице. Така констатираното нарушение на процесуалните правила във всички
случаи като последица води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и съответно следва отмяната му единствено на формално основание,
без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото, доколкото
разбира се такива са направени.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 1851 от 19.02.2019 г. на Директор на Регионална
Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на Д.З.Д. ***, ЕГН : **********, са наложени административни
наказания на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча –
глоба в размер на 100 лева и на основание чл.94, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1
от ЗЛОД – лишаване от права на ловуване за срок от 3 години, както и на
основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.95, ал.1 от ЗЛОД е отнета в полза на
държавата вещта послужила за извършване на нарушението – 1 брой ловна пушка „ИЖ
58” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Н 13716, за нарушение на чл.57, ал.1,
във връзка с чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :