№ 3289
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110215945 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. Г.
К. срещу НП № 24-4332-022907 от 01.10.2024 г., издадено от Д. Д. Д., началник-сектор в ОПП -
СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5
вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. От страна на жалбоподателя се прави искане за
отмяна на постановлението, евентуално за налагане на по-леко наказание, като се излагат доводи
срещу квалификацията за системност и такива за липса на необходимото описание на твърдяното
административно нарушение Административно-наказващият орган излага конкретни съждения в
подкрепа на обжалваното постановление, намира жалбата за недоказана, а доводите по нея за
несъстоятелни и противоречиви, като претендира потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
От писмените доказателствени материали (по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН ангажирането изобщо на гласни не е задължително, нито е необходимо в случая за
разкриване на обективната истина), а именно приобщените такива към доказателствената
съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН,
респективно предявения в съдебно заседание снимков материал по съответната преписка - освен
това, че срещу въззивника (роден през 1997 г.) към процесната дата 29.07.2024 г. имало две влезли в
сила НП, издадени за нарушения на правилата за движението по пътищата, чието спазване подлежи
на контрол от органите на МВР, като за последно такова НП било влязло в сила през 2022 г., както и
освен оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган с писмена (и подписана) заповед
на министъра на вътрешните работи съответно за съставяне на АУАН и издаване на НП по ЗДвП -
се установява по несъмнен начин още изложеното от фактическа страна в обжалваното НП, към
която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за
излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната нормативна
уредба, като се касае именно за установена от съда фактическа обстановка, която се излага в
настоящото решение посредством техниката на препращането към съдържание, което е налично по
делото и което е достъпно за страните). Административното нарушение и обстоятелствата, при
които то е извършено, са описани пределно ясно, така че да се даде възможност за упражняване в
пълнота на процесуалното право на защита (включително като еднозначно е посочена/се извежда
стойността на превишението на максималната разрешена скорост). Липсват допуснати в
1
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. Не е
налице, обаче, хипотеза на системност съобразно пар. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която
разпоредба „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия ЕФ, с което/който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение, т. е. визира се хипотеза, при която
едно лице извършва минимум три нарушения от един и същи вид, поне две от които след като вече
срещу него има издадено и влязло в сила НП/издаден и влязъл в сила ЕФ за друго такова
нарушение, т. е. от същия вид (ако разпоредбата имаше предвид поне 4 нарушения, поне 3 от които
след влизането в сила на ЕФ/НП за нарушение от същия вид, извършено от същото лице, какъвто
довод лансира процесуалният представител на жалбоподателя, то не би имало логика да бъде
употребена думата „първото“, като логиката в установяването на квалифицирани състави на
административно нарушение, включващи системността, се открива в необходимостта от по-тежко
санкциониране при случаите, когато за разлика от повторността по пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
последващите нарушения са повече от едно), а в случая се касае за само едно такова извършено от
въззивника в съответния едногодишен срок административно нарушение – процесното. С други
думи, налице е хипотеза на повторност (а не системност) по пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – след
влизането в сила на поне един санкционен акт – ЕФ или НП (в случая два такива) е извършено от
същия деец в едногодишен срок от влизане в сила на първото НП (съгласно изричната разпоредба
на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила ЕФ се счита, за влязло в сила НП, в съответствие с което
правило следва да се тълкува и разпоредбата на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП /изричното упоменаване
на ЕФ в разпоредбата на т. 62 от същия параграф, за разлика от дефинирането на повторността,
където се говори единствено за НП, се дължи на липса на последователен подход от страна на
законодателя от гледна точка на използваната юридическа техника, но не може //липсва всякаква
логика за това// да представлява аргумент в полза на виждане в смисъл, че досежно повторността
законодателят допуска единствено НП като първоначален влязъл в сила санкционен акт/), с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, ново нарушение от същия вид
(превишаване на максималната разрешена скорост съгласно ЗДвП, независимо дали в хипотеза по
ал. 1 или ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП и независимо дали в населено място или извън него – тези
обстоятелства нямат абсолютно никакво значение за отговора на въпроса дали се касае за
административно нарушение от един и същи вид или от различни видове, а от значение е това
какви са обществените отношения, които се явяват засегнати, т. е. обект на нарушението), но
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП съгласно редакцията й според измененията и допълненията,
обнародвани в ДВ бр. 64/2025 г., които предстои да влязат в сила на 07.09.2025 г., до която дата
настоящото решение при всяко положение няма да е влязло в сила с оглед предвидения в закона
срок за обжалването/протестирането му (съобрази чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 211 от АПК!), поради
което приложение в тази връзка следва да намери чл. 3, ал. 2 от ЗАНН (т. е. следва да се приложи
съответната нова разпоредба, а именно редакцията на чл. 182 от ЗДвП, която ще бъде в сила от
07.09.2025 г.), не препраща към разпоредбата на ал. 1, т. 4 на същия чл. 182, което означава, че в
случая приложима се явява санкционната разпоредба (в редакцията й, която е в сила както
понастоящем, така и към 29.07.2024 г.) на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (възможността за съответната
преквалификация е указана в съдебно заседание – виж протокола от проведеното по делото открито
съдебно заседание, включително относно причините за даване на съответното указание!), в който
смисъл обжалваното постановление следва да бъде изменено по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т.
4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН (с прилагане на закон за по-леко наказуемо административно
нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението), респективно по реда
на чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, като бъде намален размерът на наложеното наказание (по смисъла на
същата разпоредба) в съответствие с предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а именно като
размерът на глобата бъде намален на 400 лева и като отпадне административното наказание
лишаване от право.
При извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или други такива –
извън изложените по-горе - за изменение на НП. Липсва логика в това законът (чл. 63д от ЗАНН вр.
чл. 143 от АПК) да бъде тълкуван в смисъл, че при подобен изход от делото следва да бъдат
2
присъждани разноски в тежест на жалбоподателя – същият не е имал какво друго да стори, за да
защити реално накърнения си правен интерес, освен да предприеме обжалване на съответното НП,
което обжалване от своя страна се явява причина за участие на процесуален представител на
наказващия орган.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ обжалваното НП № 24-4332-022907 от 01.10.2024 г., издадено от Д. Д. Д.,
началник-сектор в ОПП – СДВР, като прилага закон за по-леко наказуемо административно
нарушение, а именно чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата, която е в сила
както понастоящем, така и към 29.07.2024 г.) и като намалява наложената глоба на 400 лева, с
отпадане на наказанието лишаване от право.
Не присъжда разноски в полза на СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3