№ 737
гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501097 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от „***“
АД, ЕИК ***, чрез адв.Б. против Решение № 1127 от 04.04.2023 година,
постановено по гр.дело № 12 249/2022 година на ВРС, с което е била уважена
исковата претенция на В. Х. Н. и е прието за установено в отношенията
между него и дружеството – въззивник, че Н. НЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК
***, сумата от 587.41 лева, начислена със счетоводен документ - фактура с
номер *** от 07.07.2022г., за периода от 26.04.2017 година до 02.06.2020
година, за недвижим имот с адрес в ***, по партида с клиентски №
********** и абонатен № ***, както и в частта, с което е осъдено „***“ АД,
ЕИК ***, да заплати на В. Х. Н., ЕГН **********, сумата в общ размер от 455
лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Според жалбата решението се явява неправилно и не почива на никакви
законови разпоредби.Излага се, че правото на дружеството да извърши
проверка е строго регламентирано и е че въпросната ел енергия е преминала
пред СТИ, следователно е редно да бъде заплатена.По същество искането е
атакуваното решение да бъде отменено, а претенцията – отхвърлена.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.Д., като процесуален
представител на въззиваемия, с които се настоява съдът да остави жалбата без
уважение. Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивното
дружество се явява адв.Б., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна не се явява, не се представлява.Постъпило е
писмено становище от адв.Д., с което той моли съдът да потвърди решението
1
и да му присъди разноски.
Страните не са направили нови доказателствени искания, и двете
претендират разноски.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не е оспорено и от двете страни, че с решение на Районен съд – Варна,
потвърдено с решение от Окръжен съд – Варна по в.гр.д. №2803/2021г., е
прието за установено в отношенията между страните по настоящото дело, че
В. Н. не дължи в полза на „***“ АД сумата от 4995 лева, представляваща
частичен иск от сумата от 5583.34 лева, претендирана от ответника с фактура
№ *** 08.07.2020г. за период на потребление от 26.04.2017г. до 02.06.2020г.
По делото е бил приложен КП № 5100753 на 02.06.2020 година, от които
Е видно, че служители на въззивното дружество извършили проверка на
адрес на К.Й., наследодател на ищеца, като демонтирали СТИ в имота и го
изпратили за проверка в БИМ. В протокола не са посочени показанията по
регистри 1.8.3 и 1.8.4. Подписан е от един свидетел – Н.Н..
Изготвен е КП № 513 от 26.06.2020г. от БИМ, в който е изложено, че
при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера, като има наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 29114,149
кв.ч., която не е визуализирана на дисплея.
Със становище за начисление на ел. енергия е начислено общо
количество ел. енергия в размер на 29 114 кв.ч. за периода от 26.04.2017г. до
02.06.2020г. Издадена е фактура с номер *** от 08.07.2020г., в която фактура
е начислена сума за плащане в размер на 5583,34 лв. Демонтираният СТИ е
модел Тип АСЕ 2000 с ид. номер 2008: 7865501. Същият е бил монтиран в
имота, видно от КП с номер 1194602 на л. 62 от делото, през 2017г., като
показанията му не са били нулеви, а е имало показания в рег. 1.8.1 и рег. 1.8.2.
От изготвената и изслушана пред ВРС Съдебно техническа експертиза
става ясно, че с оглед на извършената проверка на СТИ от БИМ е налице
осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера. Има наличие
на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 29 114 кв.ч., която не е визуализирана
на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики.
Електромерът не съответства на техническите характеристики. Тарифа 1.8.3
не се изписва на екрана при редовен отчет. Наличието на показания в
регистър 1.8.3 показва неправомерно софтуерно вмешателство върху
електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи. Няма нарушение на
целостта на метрологичната и ведомствената пломби на СТИ. Това показва,
че СТИ не е отваряно с цел неправомерен достъп. Софтуерното
претарифиране е резултат от въздействие през инфрачервения порт на
електромера, като това е възможно само след човешка намеса.
При тези данни становището на съда е следното:
В съответствие с ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Б. и Е.В. „Решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
2
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право“.В
мотивите си ВКС на Р България е приел, че съгласно т. 18 от ТР №
1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено
нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.Отделно
от горното е посочил, че предмет на делото е претендираното или отричано
от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса
чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В
исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално
право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича
претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите
юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите
субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието
на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото
съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право,
исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска
установяване на съществуването или несъществуването на спорното право,
или осъждане на ответника, или правна промяна/. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца
основание и петитум.Посоченият в исковата молба юридически факт, от
който произтича спорното право, представлява основанието на иска,
включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с
частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на
иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при
предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В
основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на
правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или
отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на
решението съдът е задължен да обсъди събраните доказателства, възражения
и доводи на страните, да установи реално осъществените факти и
обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването,
съществуването, прекратяването или погасяването на съответното
материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка,
обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от
момента на тяхното възникване до реализацията им - аргумент от чл. 235, ал.
2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.При исковете за правоотношение, вкл. за парично
вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са
накърненото субективно материално право и правоотношението, от което то
произтича - тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички
правопораждащи факти са се осъществили, както и въпреки че някои от
правопораждащите факти не са се осъществили. Материалното
правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав,
3
независимо от това кои факти са се осъществили и кои - не. Силата на
пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в
пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането
му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и
последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи
на друго основание, съответно друго материално правоотношение.
Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или
отречено от съда спорно право - не само до неговия размер, но и до
основанието и правната му квалификация. СПН обхваща цялото вземане, т. е.
това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от
вземането, включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция
на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС - "обективните предели на СПН, когато
правото е отречено, обхващат установяване, че правото никога не е
съществувало или че е съществувало или че е съществувало от момента на
неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на
приключване на съдебното дирене".
На база на изложените факти, и предвид наличието на влязло в сила
Решение по в.гр.д. №2803/2021 година, настоящия състав приема, че
претенцията се явява основателна, а решението правилно.
С оглед изхода на спора в полза на В. Х. Н. следва да бъде присъдена
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща съдебно – деловодни
разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1127 от 04.04.2023 година, постановено
по гр.дело № 12 249/2022 година на ВРС, десети състав.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на В. Х. Н., ЕГН
********** сумата от 400 /четиристотин / лева, представляващи съдебно –
деловодни разноски пред ВОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4