РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Карлово, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100519 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с прано основание чл. 32, ал.2 от ЗС.
Ищците П. Т. П. с ЕГН ********** и Т. Й. П. с ЕГН **********,
двамата от град Б., община К., област П., улица „К.“ ** твърдят, че съгласно
нотариален акт с № 90, том І дело № 193/1977г. Т. Т. Д. придобила чрез
покупко-продажба следния недвижим имот: от жилищна сграда, построена в
държавна земя с общо застроено и незастроено място от 750 кв.м, находящи
се в град Б., област П., до съседи: улица, С.Н.К., Т. Т. Ч. и парк, който имот по
плана на селото съставлява парцел VI, отреден от имот пл. № 738 в кв. 27,
САМО целият първи етаж, състоящ се от три стаи и антре, и целият избен -
приземен етаж. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт с
№ 101, том II, дело № 568/1986г. ответницата, със съгласието на съпруга си
Д.К.Д., продала на ищцата ½ идеална част от приземния етаж. Договорът бил
сключен по време на брака на ищците. Твърдят, че притежавали правото на
собственост върху обект – втори етаж. Страните притежавали по ½ ид. част от
общите части на сградата, в частност – от приземния етаж. С нотариален акт
№ 67, том ІІ, рег. № 3385, дело № 242/2006г. по описа на *** Р., ищците
продали на сина си П. Т. П. само целият втори жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда с приземен етаж, ведно с ½ ид. част от тавана и 1/3 ид. части
от общите части на сградата. След сключването на този договор ищците
останали собственици само ½ ид. част от приземния етаж. В този етаж
разположението било като на останалите два етажа – три стаи и антре.
Считат, че на тях принадлежи част от етажа с площ от 38.50 кв. метра, тъй
като това била площта, посочена в данъчната оценка, като ответницата също
притежавала 38.50 кв. метра от този етаж. Имали устната договорка с
1
ответницата Т. Т. Д. как да ползват стаите на избеният етаж и това
продължило доста години, но винаги възниквало неразбирателство между тях,
тай като ответницата ползвала по-голяма площ и им ограничила достъпа до
подстълбищното пространство с площ от около 5 кв. метра. Понастоящем тя
ползвала с около 12 кв. метра повече отколкото ищците.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да разпредели
ползването на ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ, представляващ избен етаж – обща част,
построен в триетажна жилищна сграда, застроена върху държавна земя с
площ от 680 (шестстотин и осемдесет) кв.м, съставляваща парцел ХI
(единадесети), отреден за имот с пл. № 731, кв. 44 по плана на град Б., при
съседи, улица, С.Н.К., Т. Т. Ч. и парк.
Ответникът П. Т. П. признава иска. Не сочи факти.
Ответницата Т. Т. Д. не е подала отговор на исковата молба. В
съдебно заседание заявява, че признава наличието на съсобственост между
страните. Твърди, че от години наред имат някакво разпределение. Оспорва
обстоятелството, че ответницата ползва с 12 кв. метра повече от ищците.
Ответницата Ж. Д. С. признава иска. Сочи, че искът е основателен
предвид обстоятелството, че е налице към настоящия момент на спор за
начина на разпределение на ползването на описания с исковата молба имот, и
конкретизиран в допълнителните такива. Видно от представените с исковата
молба писмени доказателства, които били известни на ответницата, безспорно
било, че ищци и ответници били съсобственици на приземен етаж със
съответните идеални части от двуетажна жилищна сграда, застроена върху
държавна земя с площ от 680 кв.метра по нот. акт, а по скица - с площ от 740
кв. метра, който имот съставлява по плана на град Б., област П., община К.
УПИ XI-731 от квартал 44. През 1977 година, ответницата Т. Т. Д. придобила
процесния имот от родителите си чрез покупко-продажба, съгласно нот.акт №
90, том I, дело №193/1977г. на Карловски районен съдия. По силата на този
нотариален акт, ответницата Т. Д. станала собственик на целия приземен етаж
от описаната жилищна сграда и първия етаж от същата, както и на
съответните идеални части от общите части на сградата. През 1986 г.,
ответницата Т. Д. продала на сестра си - ищцата П. Т. П. ½ (една втора)
идеална част от спорния имот, а именно ½ (една втора) идеална част със
съответните общи части от описания приземен етаж. Безспорно било от
представените писмени доказателства, че ищците П. П. и Т. П.и са били
собственици на втория жилищен етаж от жилищната сграда, който бил
прехвърлен на сина им П. Т. П., конституиран по делото като страна. Площта
на приземния (избен етаж) и разположението на стаите му, съвпадали с
останалите два етажа. Приземният етаж бил със застроена площ от 77
кв.метра и се състоял от три стаи, антре, и още една малка стая, която се
ползвала от ищците. Всяка една от страните притежава по ½ - една втора
идеална част от тази площ. Още при прехвърлянето на приземния етаж,
ищцата П. П. и ответницата Т. Д. се разбрали, всяка една от тях, заедно със
семейството си, кои общи части ще ползва. Във връзка с това си
разбирателство, в годините не е имало никакви проблеми. Проблемите
започнали отскоро, преди около две години. Ищците започнали да предявяват
претенции да ползват по-голяма част от приземния етаж и съответно да
тормозят ответницата Т. Д.. Семейството на ответницата не ползвало по-
2
голяма част от приземния етаж. Подстълбищното пространство майка й Т. Д.
ползвала като мазе, а ищците ползвали малката стая, посочена по-горе.
Действително били налице сериозни проблеми във връзка с ползването на
приземния (избен) етаж, които не можели да се разрешат по споразумение
между страните.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представеното удостоверение (л.82), че
ответницата Т. Д. и съпругът й Денко Денков са сключили граждански брак
на 15.02.1972 г. с акт за граждански брак № 2 от същата дата, съставен в глад
Б..
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 90, том І, дело № 193/1977 г. по описа на КрлРС (л.16), Т.
В.К. със съгласието на съпругата си П.П.К. е продал на дъщеря си Т. Д.
следния свой собствен недвижим имот: от жилищна сграда, застроена в
държавно дворно място, цялото с площ от 750 кв. метра, находящи се в село
Б., област П., съставляващо парцел VІ, отреден от имот пл. № 738 в кв. 27,
само целият първи етаж, състоящ се от три стаи и антре, целият избен –
приземен етаж и ½ ид. част от общите части на сградата, при условието, че
продавачът и съпругата му си запазват правото на ползване върху избения
етаж.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 101 том ІІ, дело № 568/1986 г. по описа на КрлРС (л.7) Т.
Д., със съгласието на съпруга си Д.К.Д. са продали на ищцата П. Т. П. – сестра
на Т. Д. и собственик на жилищен обект в същата сграда, само ½ ид. част със
съответните общи части от приземен етаж на жилищна сграда, застроена
върху държавна земя с площ от 680 кв. метра, съставляваща парцел VІ,
отреден от имот пл. № 738 в кв. 27 по плана на село Б..
От представените скица и удостоверение за идентичност (л.5,6) се
установява, че понастоящем имотът представлява дворно място, общинска
собственост, с площ от 740 кв. метра, ведно с построената в него триетажна
масивна жилищна сграда и две стопански постройки, съставляващо *** в кв.
44 по плана на град Б..
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.03.2006г.,
сключен с нотариален акт № 67, том ІІ, рег. № 3385, дело № 242/2006 г. по
описа на *** С. Р. (л.17) П. Т. П. и Т. Й. П., съпрузи, са продали на сина си П.
Т. П. само целият втори етаж от двуетажна жилищна сграда с приземен етаж,
ведно с ½ ид. част от тавана и ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата
и правото на строеж, която сграда е построена върху държавно дворно място,
цялото застроено и незастроено с площ от 740 кв. метра, съставляващо *** в
кв. 44 по плана на град Б..
Д.К.Д., бивш жител на град Б. е починал на 10.01.2008 г. като е
оставил наследници по закон съпругата си Т. Д. и дъщеря си Ж. С..
По делото е прието заключението на вещото лице М. К., неоспорено
от страните, с което вещото лице е съставило два варианта за разпределение
ползването на избения етаж, като е съставило два дяла.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
3
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е спорно производство за съдебна
администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по
повод ползването и управлението на общата вещ. То приключва с решение на
съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС
или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Съдебното
решение по чл. 32, ал.2 от ЗС не формира сила на пресъдено нещо, но има
изпълнителна сила. Съдът следва да съобрази както правата на
съсобствениците в съсобствеността, така и наличните сгради и трайни
подобрения. В настоящия случай ищците не доказват при условията на пълно
и главно доказване, че притежават право на собственост в общата вещ.
Страните не спорят, че жилищната сграда е двуетажна и приземният етаж е
избен и представлява обща част. Т.е. с построяването на сградата и
придобиването на правото на собственост от настоящите собственици е било
прието, че помещенията, подсторени в избения етаж са складови такива
(независимо за какво се ползват) затова и ищците са посочили, че същите
представляват обща част.
Помещенията в сградата, която е била строена като двуетажна къща
с приземен етаж, са имали характер на складови, определени са от
собствениците като изби и като такива, съгласно разпоредбата на чл.98 ЗС
следват главната вещ. Преценката дали едно помещение (складов обект,
находящ се в тавана или в зимника) представлява принадлежност към
жилищен обект в сградата в режим на етажна собственост или е
самостоятелен обект на право на собственост следва да бъде направена към
момента на придобиването от праводателите на страните – Т. и П.К..
Само по изключение складови помещения могат да бъдат придобити
отделно от жилищните обекти в сграда в режим на етажна собственост чрез
правни сделки – единствено от притежателите на жилищни обекти в сградата,
която е в режим на етажна собственост. Установи по несъмнен начин, че
двамата ищци са отчуждили своето право на собственост върху
самостоятелен обект в сградата – втори жилищен етаж като са го продали на
сина си – ответника П. Т. П.. Т.е. двамата ищци, сключвайки договора със
сина си, макар да не са го посочили изрично, са се разпоредили и с правото на
собственост на прилежащите избени помещения, като следващи главната вещ
– втори жилище етаж на основание чл. 98 от ЗС. В този смисъл е решение №
26 от 23.02.2017 г. по гр. дело № 3024 от 2016 година на ВКС, І г.о., в което е
посочена и трайно установена практика на ВКС по този въпрос.
Поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен,
доколкото ищците не установяват да притежават право на собственост в
приземния етаж. За пълнота следва да се отбележи, че по делото не са
ангажирани доказателства са правото на собственост на ищеца Т. Й. П.,
доколкото не е установена точната дата, на която същият е сключил
граждански брак с ищцата П. Т. П., въпреки дадените указания в тази насока
по реда на чл. 146 ал.2 от ГПК в първото заседание по делото.
Ответниците не са поискали разпределение на ползването помежду
си, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
4
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Разноски в процеса не са претендирани и такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. Т. П. с ЕГН ********** и Т. Й. П.
с ЕГН **********, двамата от град Б., община К., област П., улица „К.“ **
против Т. Т. Д. с ЕГН ********** и Ж. Д. С. с ЕГН **********, двете от град
Б., община К., област П., улица „К.“ ** и П. Т. П. с ЕГН ********** град Б.,
община К., област П., улица „К.“ **, за разпределяне ползването на
ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ, представляващ избен етаж – обща част, построен в
триетажна жилищна сграда, застроена върху държавна земя с площ от 680
(шестстотин и осемдесет) кв.м, съставляваща парцел ХI (единадесети),
отреден за имот с пл. № 731, кв. 44 по плана на град Б., при съседи, улица,
С.Н.К., Т. Т. Ч. и парк, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд П..
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5