Решение по дело №452/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 529
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20217040700452
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№           529                                       08.04.2021г.                                        гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 452 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба от С.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1040-02-32/09.02.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 021-00-8745/08.12.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54а, ал.1, т.3 от КСО на С.А.С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Иска се отмяна на оспорения административен акт и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание  жалбоподателят С.А.С. се явява лично и с процесуален представител адвокат С.Ц., който поддържа жалбата съобразно изложените в нея съображения и иска присъждане на разноски.

Ответната страна Директорът на ТП на НОИ гр.Бургас се представлява от главен юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Със заявление № 021-00-8745/09.10.2020г. до директора на ТП на НОИ гр.Бургас (л.16-17 от делото) жалбоподателят С.А.С. поискала да му бъде отпуснато обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с „Бон Марин” ООД на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Към заявлението приложил Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 6/08.10.2020г. (л.18 от делото).

С Разпореждане № 021-00-8745/08.12.2020г., издадено на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, т.3 от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на жалбоподателя С.А.С. (л.13 от делото), което му било връчено лично срещу подпис на 04.01.2021г.

С. го обжалвал по административен ред пред горестоящия орган – Директорът на ТП на НОИ гр.Бургас с жалба вх.№ 1012-02-8/11.01.2021г. (л.10-11 от делото).

С Решение № 1040-02-32/09.02.2021г. директорът на ТП на НОИ – Бургас потвърдил Разпореждане № 021-00-8745/08.12.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Бургас (л.7-8 от делото).  Решението било връчено на С. с известие по пощата на 10.02.2021г. (л.9 от делото). 

Недоволен от постановеното решение същият го оспорил пред Административен съд – Бургас чрез административния орган с жалба вх.№ 1012-02-49/11.12.2021г., по повод, на която е образувано настоящото съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването,

Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 1040-02-32/09.02.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 021-00-8745/08.12.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54а, ал.1, т.3 от КСО на С.А.С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган - директор на ТП на НОИ гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, бук.”б” от КСО, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, като при анализа е  достигнал до правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби на закона.

Обжалваното решение е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, поради следното:

В административната преписка е приложена справка – извлечение от Регистъра на трудовите договори на НОИ за актуалното състояние на всички трудови договори на жалбоподателя С.А.С. с ЕГН ********** (л.20 от делото), от която се установява, че трудовият му договор с „Кар 1 Логистик” ЕООД е прекратен на 15.10.2020г. От представената справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. при пенсиониране на СавовСА с ЕГН ********** (л.14-15 от делото) е видно, че същият е бил осигуряван от работодателя „Кар 1 Логистик” ЕООД за 10 работни дни, до 14.10.2020г. включително.

От цитираните доказателства, неопровергани по съответния ред в съдебното производство от жалбоподателя, се установява по безспорен начин, че към датата на подаване на заявлението до ТП на НОИ – Бургас да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, същият се е намирал в трудово правоотношение с „Кар 1 Логистик” ЕООД. Трудовият му договор с посоченото дружество е бил прекратен едва на 15.10.2020г., поради което към датата на подаване на заявлението жалбоподателят С.А.С. не е имал право да получи обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, тъй като трудовото му правоотношение все още не е било прекратено съобразно изискването на чл.54а, ал.1, т.3 от КСО.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта  на закона, поради което жалбата против него с искане за отмяната му се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно съобразно чл.143, ал.3 и чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, като размерът му следва да е 100.00 лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1040-02-32/09.02.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 021-00-8745/08.12.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54а, ал.1, т.3 от КСО на С.А.С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ гр.Бургас направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.119 от КСО.

 

 

СЪДИЯ: