№ 309
гр. Перник , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
при участието на секретаря КАТЯ Х. СТАНОЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Гражданско
дело № 20201700100718 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв.Б..
Ответниците, редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява
адв.В..
Адв.Б.: Да се даде ход на делото.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв.В.: Явява се свидетелят В.К., не се явява свидетелката Т.К. и моля
същата да бъде заменена с лицето М. В. Ж. когото водим.
Адв.Б.: Не успяхме да постигнем спогодба с ответната страна и водим
за днес лицата П. С. Г., Р. К. К. и Е.К. Ц., които молим да бъдат допуснати
като свидетели.
Адв.В.: Правя възражение за разпита на трима свидетели, ако се касае за
едни и същи обстоятелства.
Адв.Б.: Не се касае за едни и същи обстоятелства. Свидетелят П. С. ще
установява, че наследодателят на Б. се е нуждаел от непосредствени грижи,
които не са му били предоставяни от Д., наследодател на
новоконституираните ответници. Р. Ц. ще установява, че наследодателят на
ответниците е правел оргии, непрекъснато е пиел алкохол и е гонил нощно
време С.С. от процесния недвижим имот, а Е. Ц. ще установява, че С.С. е
1
страдал от паркинсон в напреднала степен и той го е возил с оглед
предоставяне на медицинска помощ.
Адв.В.: Правя възражение за разпита на Р. К. Ц., тъй като тези
обстоятелства не са заявявани като факти, срещу които и аз да ангажирам
доказателства, че това не е вярно. За другите двама свидетели нямам
възражения да бъдат разпитани, но ако допуснете Р. Ц. аз държа да допуснете
и на нас трети свидетел.
Адв.Б.: Държа на разпита на Р. Ц., който ще установи факта, че С. се е
нуждаел от непосредствени грижи, но с оглед неправомерното повеД.е на
наследодателя на ответниците такива не са му били предоставяни, а напротив
– упражняван е психически тормоз.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъдат разпитани в качеството на свидетели по делото
горепосочените от адв.Б. свидетели.
С оглед обстоятелствата, които се целят да бъдат установени чрез
разпита на свидетеля Р. Ц. и направените възражения от страна на
процесуалния представител на ответниците съдът намира, че следва да бъде
дадена възможност на ответната страна за следващото с.з. да ангажира
доказателства във връзка с евентуалното опровергаване на показанията на
този свидетел.
Предвид на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото Т. Р. К..
ДОПУСКА да бъде разпитан като свидетел М. В. Ж..
ДАВА възможност на ответниците да ангажират доказателства за
евентуално опровергаване на свидетелските показания на свидетеля Р. Ц..
Съдът пристъпи към разпит на допуснатите по делото свидетели.
Сне самоличността на свидетеля:
П. С. Г. – 75 г., българин, българско гражданство, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси на адв.Б..
2
Свидетелят: Познавам С.С., познавам и Д., и двамата починаха.
Познавам и сина на С., казва се Б.. С. живееше на съпружески начала с М.,
мисля че се казваше, която е майка на Д.. Знам, че С. прехвърли имот срещу
задължение за гледане и издръжка, който имот се намира на ул.Средец № 4.
Имотът представлява ¼ от една къща – втория етаж мисля, че източната част.
Прехвърлил го е на жената, с която живееше на съпружески начала, която
почина доста преди него. Условието да бъде обгрижван от нея отпадна след
нейната смърт. Жилището се ползваше от него до последно. За това жилище
Д. е вземал наема, бяха го отдали под наем, но не е плащал никога данъци за
това жилище. Едни от най-големите тревоги на С. бяха това, че когато получи
съобщение от НАП, че ще го предадат на съдия изпълнител, ако не внесе
данъците. Това му беше една от най-големите тревоги. Аз го докарат, тогава
беше в старчески дом във Ф., и тегли пари и погаси една част. Тогава беше
наредил на Д., да изнесе каквото има от жилището и да предаде ключовете и
даже смени бравата на вратата да няма достъп Д. до това жилище. В този дом
във Ф. съм го настанил аз, след като беше изгонен буквално от апартамента в
Тева да живее при тежки условия на вилата си в Д.. Там се грижеха двама
приятели за него. След като вече той не можеше да издържа там на зимни
условия, аз съм му рязал дърва там, докарах му една кушетка и синът му
изпрати от Англия пари и купихме хладилник, печка и го настанихме във
въпросното жилище, но нещата се усложниха при него – сам вече не можеше.
С разрешение на сина му Б., извикахме го и Б. дойде и ходихме в дома във Ф.
да види условията и как са нещата и с негово съгласие аз го настаних в дома
за възрастни хора във Ф.. Със съгласието на сина му Б., го настанихме в дома,
като видя, че ще може да си плаща разходите за пребиваването в дома. Той се
съгласи и аз го оставих там. С. се обслужваше до последно сам. Боледуваше
от някаква странна разновидност на паркинсон и след операция специална в
„Св.Наум“ София, но се обслужваше самичък, вливаше си лекарствата, които
му бяха безплатни. Аз съм го докарвал с неговата кола, плащал си е, возил
съм го и в почивната станция, и в санаториуми – навсякъде съм го возил. В
дома нуждата да се пере, да се чисти, отпадаше. До момента, в който той се
върна в процесното жилище, той можеше сам да се грижи за себе си, ходеше
си на пазар, переше си, готвеше си. Тази разновидност на паркинсон нямаше
нищо общо с треперенето. Той нямаше тремор на ръцете и краката. Д. не го е
обслужвал, а напротив, той го е тормозил. Това нещо го знам от самия С.С..
Той затова след операцията замина в Д., защото посред нощ имаше оргии,
които ги правеше Д.. Това се е случвало в жилището на Тева, в което живееха
двамата заедно. С. се оплакваше, че през нощта, на няколко пъти 2-3 часа, е
ходил при негов съученик, казва се М. Луканов, с торбички дрехи и плачейки
му е казвал „пак ме изгониха, ще ме прибереш ли да пренощувам“. Аз съм
свидетел на друг тормоз от лов. С. беше ловец, и Д. беше ловец, както и аз.
Връщаме се от лов, с мокрите ботуши, с калните ботуши, с кучето Д. скачаше
в леглото на С. и на това аз съм свидетел.
Адв.Б.: нямам повече въпроси.
На въпроси на адв.В.
3
Свидетелят: Не мога да кажа колко години продължи съвместното
съжителство на С. и жената, с която живееше на съпружески начала. Виждал
съм жената, но не съм сигурен за името й. Нямам представа колко годишен е
бил Д. когато те двамата са се запознали. Случката с лова, за която споменах,
Д., за да е ловец, е бил над 18-20 годишна възраст. Случката, за която разказах
може би е било 2017-2018 г. Не мога да кажа Д. на колко годишна възраст е
бил когато почина. Съседката, която живее до въпросното жилище, ми се
обади на мен и аз оттам разбрах, че Д. е починал. Виждал съм документа за
прехвърляне на имота – той беше между него и жената, с която живееше на
семейни начала, и в документа пишеше, че условието за прехвърляне е за
доглеждане. Не мога да кажа за ползването на имота какви са били
уговорките. Със С. бяхме много добри приятели. Началото на 80-те години
сме се запознали със С. и тогава той не живееше заедно с тази жена. След
това ни свързваше и работата. На гости в тях, когато тази жена е била жива,
не съм ходил никога. В ресторанта, който С. построи, съм ходил. В тях вътре
никога се съм ходил. Не съм бил свидетел на техния съвместен живот. Това,
което разказах, го знам от С.. За неплатените данъци бяха документите на
негово име, видял съм документите. Заедно със С. ходихме да направи
споразумение, за да погаси част от задължението. С. е разполагал винаги с
достатъчно пари. Аз не съм му давал пари. Д. никога не е давал пари на С.. Д.
в мое присъствие е теглил пари от сметката на С., без да знае С.. С. никога не
е имал нужда от пари, той беше с максимална пенсия, с голяма заплата.
Когато го настанихме в дома, С. беше с нас. Имахме съгласие от сина му. Не
съм видял договор да се подписва за настаняването на С. в дома.
Настаняването стана след като С. си заплати първата месечна такса от 700 лв.
С. си плати тази такса. Когато първата такса се плати С. остана в дома. Тогава
синът на С. не присъстваше. В този дом С. изкара може би половин година –
от м.октомври-ноември 2018 г., мисля че го настаних, а той на 17 март 2019 г.
почина. С. живееше в Д. доста време. След операцията изкара две години там,
във вилата в Д.. И преди операцията е живял в Д., лятото си е живял там, като
го изгонеха от града е живял там. Около два месеца след като го настанихме
във въпросното жилище, той започна да проявява признаци, че не може да се
обслужва, която причина беше да го настаним в дома за възрастни хора. Това
е било може би около два месеца преди да го настаним в дома признаци като
се обслужваше, ходеше да пазарува, аз съм му пазарувал. Държа да кажа, че
си е плащал, с мои пари не съм му купувал. Той също си пазаруваше.
Признаците бяха движенията, които ми даваха основание да смятам, че оттук
нататък ще е трудно справянето. Имаше затруднения в движението, трудно се
придвижваше. Преди да го настаним в процесното жилище, той живееше в
Горна Д.. Времето между живеенето в Горна Д. и жилището не мога да кажа
колко беше. Аз го докарах от Горна Д., заедно с обзавеждането. Не съм
виждал документи от дома във Ф., в които да фигурира Д.. Д. не можеше да
го вози, защото му беше отнета книжката за алкохол. Това го знам от Д.. Аз
го возех С. понеже Д. нямаше книжка. С мен идваше и Д.. Обаждаше ми се по
телефона кога ще отида до С. и той идваше с мен. Два или три пъти Д. е идвал
с мен в дома във Ф.. Д. на С. не му е занесъл и една ябълка. Аз съм му носил.
4
Б. не е идвал в дома след настаняването на С.. От погребението на С. не съм
виждал Б. – от средата на м.март 2019 г. На погребението на С. Д. дойде, за
първи път го видях, че носи нещо – един букет. С. продаде един имот в Д. от
2 дка, до язовира и каза, че е над 40000 лв., които ги даде на Д., а Д. го остави
с дългове и дори един бонбон не го почерпи от тези пари, които взеха за
имота в Д.. С. ми го е разказвал това, а и самият Д. ми го е казвал. С Д. не съм
бил в конфликт. Даже с много добри чувства съм бил към Д.. Не сме били в
компания с Д., нито сме на години. Помежду си сме разговаряли много пъти с
Д.. В дома съм го возил 2-3 пъти и до София съм го возил Д.. До почивната
станция в Банкя съм го возил, до клиниката „Св.Наум“ като съм ходил,
настанявал съм го и там С. и Д. е идвал с мен при настаняването на С. в
клиниката. С. почина в болницата. Линейка го докара в болницата. При
настаняването в болницата бях, на бърза помощ на входа бях. Д. ми се обади
да отида в бърза помощ, че са откарали С.. С. беше сам в болницата, нямаше
никой при него, нямаше кой да му даде една чаша вода. Ходил съм всеки ден,
по 15 минути съм стоял при него. Мисля, че Б. не е идвал през това време.
Когато аз съм ходил не съм виждал нито Б., нито Д.. С. беше в реанимация,
молеше ми се да го сложа да седне. Повдигал съм го, давал съм му вода, като
ми разреши доктора, устните му бяха напукани. Никой не е имало при него да
го обгрижва в болницата. Нито стотинка не съм се възползвал от С. – да съм
взимал пари или нещо, за тези грижи. Аз не съм му давал пари, а и той не ми
е давал пари за тези грижи. Един от случаите, в който съм виждал Д. пиян, е
този за лова, който разказах. Другият случай беше катастрофирал Д. с колата
на С. и тогава беше пиян. На катастрофата не съм присъствал, но Д. дойде с
колата във вилата на С. в Д., където бях и аз. Видях, че колата бронята отпред
беше ударена и Д. видимо беше пиян. Аз бях там, когато той дойде с колата.
Книжката мисля, че в Сандански му взеха за някаква пиянска история. Това в
Сандански се случи след предходната случка, за която разказах. Не съм водил
статистика и не мога да кажа години и месеци когато са се случили тези
събития.
Адв.В.: нямам повече въпроси.
На въпроси на адв.Б..
Свидетелят: Б. е изпращал чрез мен пари за баща си, за да му платя
такси за пребиваването в дома за възрастни хора във Ф.. Два пъти по 700 лв.,
таксата е 700 лв. месечно.
На въпроси на адв.В.
Свидетелят: Парите аз съм ги внасял в касата на дома. От дома казаха,
че не издават официален документ, даваха ми касова бележка, която съм я
давал на С.. Синът му за погребението дойде и плати всички дългове на С.,
организира цялото му поклонение и погребение и похарчи, по негови думи,
над 10000 лв., като Д. не е дал нито стотинка.
Адв.В.: Нямам други въпроси.
5
Съдът сне самоличността на свидетеля:
Е.К. Ц. – 46 г., българин, българско гражданство, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
Свидетелят: С.С. го познавам от 30 години, Д. го познавам бегло, почти
не го познавам, не съм контактувал с него. Мисля, че майката на Д. и С.С. са
били приятели, гаджета, как да го кажа. Не знам дали майката на Д. и С. са
живели заедно. Майката на Д. не я познавам. Със сина на С.С. сме приятели,
учили сме заедно – синът му се казва Б., от деца сме с неговия син и покрай
него познавам и С.С., един вид ми беше като баща. Мисля, че С. почина
преди две години, не съм сигурен. Поддържал съм контакти със С., когато той
е имал нужда от мен някъде да бъде закаран. Когато синът му ми се обади
нещо, ако имаше проблеми, да му отнеса храна. С. живееше в Д., мисля, че
има и тук апартамент в Перник и последните месеци преди смъртта си беше в
старчески дом. Там го обслужвахме аз и чичо П., свидетелят който беше
разпитан преди мен, ходехме при него. Домът е някъде към Трън. По
принцип когато ми се обадеше Б. и ми поръча нещо да му отнеса или когато
С. ми се обади, ходех и ако имаше някаква нужда му помагах. Синът му
живее в Англия, мисля че от 2000 г. или 2001 г. Ние с Б. постоянно
поддържаме връзка и чичо С. ми е бил като баща. Чичо С. ми се обаждаше 2-
3 пъти в седмицата. Аз съм се обаждал много пъти като ходя до Д., мина да го
видя, носил съм му и храна. Чичо С. носеше един апарат напоследък и
постоянно мислеше, че са му изтощени батериите и ми се обаждаше да му
откарам батерии. Когато отивах да занеса батериите, аз съм му пазарувал и
съм му носил храна. Возил съм го до болницата с моята кола, возил съм го до
Перник. Той не можеше да кара кола и аз съм го превозвал от Д. до Перник,
до София. Той трепереше целия, имаше паркинсон и не можеше да кара кола.
Чичо С. се оплакваше от Д., че го тормози, че го гони от собствената му вила,
че е бил пиян. Казвах му да взема някакви мерки, че не може така да го гони
посред нощ, но той казваше, че сам ще се справи. Живял ли е с майка му, Д.
израснал ли е с него не знам и той мислеше, че ще се справи сам. Знам за
случай, при който Д. е ходил на лов и се е прибрал с колата, но се е обръщал
или я е ударил много лошо. Чичо С. ми се обади на другия ден, за да видя
какво може да се оправи, защото той не може без кола. Чичо С. по принцип си
караше колата, но много бавно. Аз му дадох една от моите коли, за да може
да си кара. Знам, че Д. постоянно го тормозеше и много не говорехме. Не
знам Д. да му е купувал храна, да го е возил някъде. Аз не исках да ги слушам
тези неща, защото ми е неприятно някой млад човек да се държи така със стар
човек. Засичал съм Д. няколко пъти когато съм бил при чичо С.. Той си беше
пияница и наркоман за мен. Аз такива хора не обичам и не исках да
контактувам, дразнещо е. С. се е оплаквал от Д. много, тормозеше го.
Адв.Б.: нямам повече въпроси.
6
На въпроси на адв.В.
Свидетелят: Аз по физиономията, като тикове, като отворени зеници,
така предполагам, а и по действията на Д. го определям като пияница и
наркоман. Той имаше тикове, разширени зеници, бавни рефлекси. Това си е
мое мнение, не съм виждал документи. Нямам специални знания за това, не
съм виждал и документи, така аз съм го определил. Виждал съм Д. 5-6 пъти,
виждал съм го в Д. и един път в Перник. Говорил съм с него, питал съм го
защо се отнася така със С., но Д. ми е отговарял, че се държи перфектно със
С., но С. постоянно се оплакваше от Д., че го тормози, че го хули. Не съм
присъствал на случки когато Д. е обиждал или хулил С. и добре, че не съм
присъствал, защото при мен няма как да го нагруби. Сигурен съм, че Д. е
починал. Аз не съм ходил на погребението му. Д. почина след С.. На
погребението на чичо С. не съм ходил, защото не бях в България. При
настаняването на чичо С. в дома не съм ходил, а чичо П. го откара и после с
чичо П. го гледахме, когато имаше нужда. Когато аз и чичо П. ходехме при
чичо С., Д. не е бил с нас. Ние с чичо П. само веднъж се засякохме заедно
при чичо С., иначе си ходехме поотделно, а Д. дали е ходел не знам. Таксите
за дома не ми е пращал Б. на мен, за да ги плащам в дома. Мисля, че той ги
превеждаше направо по сметка на дома, това съм 100% сигурен. С. мисля че
беше в дома във Ф. около три месеца, но не съм сигурен. Мисля, че всичките
такси за целия му престой са платени от сина му по банков път. Не съм
виждал документ, с който чичо С. беше настанен в дома. Аз съм го посещавал
поне 7-8 пъти. Когато ходех там, съм влизал в неговата стая в дома. Ако
искаше да ходи до Трън и сме теглили пари от неговата карта. Тогава ни се
случи, че банкомата глътна картата и аз му напазарувах с мои пари, и след
това ходихме до банката и пуснахме молба за връщането на картата. Не мога
да кажа каква беше месечната такса за дома, мисля че около 1000 лв., но не
съм сигурен. Не съм се интересувал от чужди сметки. Чичо С. беше в
полицията цял живот, после беше адвокат на Енергото, не знам колко е
взимал, но беше много заможен човек. Чичо П. му е давал пари, аз се е
налагало да му давам дребни суми. Чичо С. ни връщаше парите, беше нещо
като заем. Не мога да кажа колко време Б. е живял заедно с баща си. Чичо С.
носеше някакъв специален апарат, който му поддържаше живота и трябваше
постоянно да има батерии. Ходил съм в старческия дом да му нося два-три
пъти батерии, ходил съм 2-3 пъти на Д. да му нося батерии, защото постоянно
трябваше да има батерии и като му изпиука апарата да ги сложи веднага. Не
мога да кажа дали през м.март 2019 г. чичо С. е бил в болница. Аз не съм го
посещавал в болница, возил съм го на прегледи. Чичо С. ми се обади когато Д.
удари колата. Аз отидох и я видях ударената кола. Това беше на следващия
ден, Д. не беше там. Чичо С. ми разказа, че колата е ударена от Д.. Чичо С. не
искаше аз да се разправям с Д., защото се страхуваше да не го набия. Не знам
на колко години е починал Д..
На въпроси на адв.Б.
Свидетелят: Този апарат, без батерии, чичо С. можеше да умре.
7
На въпроси на адв.В.
Свидетелят: И в дома и в Д. аз съм му носил батерии за този апарат на
чичо С.. Знам, че чичо П. го заведе в този дом, Д. не го е водил никъде. Не
знам Б. насила да е завел чичо С. в дома. Не мога да кажа кой реши чичо С. да
отиде в старческия дом във Ф..
На въпроси на адв.Б.
Свидетелят: Мисля, че чичо С. си отиде доброволно в този дом, не е
насила закаран, да му е по-спокойно, да не го тормози Д..
Адв.Б. – нямам повече въпроси.
Адв.В. – нямам повече въпроси.
Съдът сне самоличността на свидетеля:
Р. К. Ц. – 59 г., българин, българско гражданство, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси на адв.Б.
Свидетелят: Познавам С.С. от 15-на години. Д. не го познавам, не съм
го виждал. От С. знам, че Д. му е доведен син. Майката на Д. и С. са били
съпрузи. Не знам дали са имали сключен брак, но от разговорите със С. знам,
че са били съпрузи. В даден период майката на Д. и С. са живели заедно. От
С. знам, че взаимоотношенията между него и Д., не са им били добри.
Недобрите отношения са били в това, че С. не е бил доволен от Д.. Разказвал
ми е, че Д. не се грижи за него, не полага никакви грижи. Където е трябвало
С. да бъде отведен, аз съм го водил – на почивни домове, за което той ми е
давал пари. На почивния дом в Банкя аз съм го водил. На свиждане съм му
ходил. Б. ми се е обаждал нееднократно и каквото е трябвало съм се обаждал
на С. и съм го водил където е трябвало. С. ми е казвал, че е бил тормозен от
Д., гонел го е от вкъщи. Аз лично съм го докарвал от Перник до вилата в Д.,
защото е бил изгонен от апартамента. Аз го чаках отвън пред блока, след 22-
23 часа и съм го водил на вилата му в Д.. Той ми е казвал, че са се карали с Д.
и той го е изгонил. С. ми е споделял, че Д. е употребявал алкохол. Аз не съм
присъствал, но С. ми е казвал, че е бил изгонен – „ела и ме вземи“. Не знам
дали Д. е бил сам когато е пил или е бил с други хора, С. не ми е разказвал
такива подробности. Не съм виждал Д. никъде, нито на санаториумите когато
ходеше, нито на вилата в Д. и 4-5 пъти, когато Б. ми се е обаждал и ми е
казвал да му нося плодове и когато съм ходил в санаториума, в тези случаи Д.
не съм го виждал.
Адв.Б. – нямам повече въпроси.
8
На въпроси на адв.В.
Свидетелят: Когато съм го водил С. на санаториуми, Б. ми
възстановяваше разходите. Почивките бяха през 2016-2017 г., може би и 2018
г., но не съм сигурен. Не знам Д. през 2016-2017 г. на колко години е бил. С.
не е жив, не съм ходил на погребението. Знам от сина му Б., че С. е бил в
болница преди да почине. Само от С. знам, че Д. се е държал зле с него, той
ме търсеше да му помогна.
Адв.В. – нямам повече въпроси.
Съдът сне самоличността на свидетеля:
В. С. К. – 67 г., българин, българско гражданство, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси на адв.В.
Свидетелят: Аз съм съпруг на първа братовчедка на М. Ч.. Познавам
С.С. от много отдавна, защото сме от едно село – Добри дол. След
демокрацията станахме по-близки, виждахме се по-често, имахме завеД.е, той
често идваше в него и там се запозна с М.. Това стана около 1993 г., а
заживяха заедно с М. мисля че 1998 г. Те продължиха да живеят заедно в
апартамента на М. в кв.Тева. Този апартамент М. го придоби чрез съпруга й,
който работеше в „Хидрострой“, след като почина той, тя беше наследник,
след като почина тя синът й го придоби по наследство. Мисля, че С. и М.
нямаха сключен граждански брак. Знам за сделка между М. и С. по повод на
имоти, защото това стана пред мен. С. беше обещал на М. да й припише
апартамента, който се намира над автогарата в кооперация в Перник, срещу
доглеждане. Това беше упоменато, тъй като съм виждал документа. Не само
водеха разговори, но това се и случи. Съжителството им продължи до
смъртта на М., мисля че 2015 г. Той остана да живее в апартамента с Д., който
е довеД.я му син. Това е синът на М. - Д.. Когато М. почина, синът й беше
пълнолетен. Д. и С. си помагаха доста време след смъртта на М.. Апартамента
в кв.Тева е на М.. С. и Д. останаха да живеят в кв.Тева, който беше на М..
Апартамента в кв.Тева си остана на М., не е прехвърлян на С.. С. обичаше
вилата си в с.Д. и често си ходеше там. В последствие, когато му се влоши
доста здравето, той винаги обичаше да има човек около него, не обичаше да
живее сам. Като имаше някакви проблеми, Д. се грижеше за него. Знам, че му
носеше батерии, за машинката, която ползваше заради болестта си,
паркинсон. Аз съм ходил заедно с Д.. Батерията не се сменяше много често.
Ходил съм два пъти. Д. може и да е ходил повече. Здравето на С. се влоши
някъде 4 години след смъртта на М., Имаше проблеми с краката, поне това
беше видимо и прогресивно се влошаваше. Той ми казваше, че страда от
паркинсон. С. не живееше постоянно в Д., защото не искаше да остава сам. С.
9
не можеше да кара колата добре и затова ни се налагаше да ходим да сменяме
батериите. Поне пред мен не е имало случай, в който Д. да се е карал със С.
или да имат някакъв друг конфликт. Д. не е злоупотребявал с алкохол, просто
обичаше като всеки човек да си пийне. Не знам да е злоупотребявал с други
неща. Д. почина миналата година, казаха че е някакъв мозъчен съсирек. След
смъртта на майка му, Д. се грижеше за С.. Постоянно идваше, пускаше му
дрехи на пералнята, караше го, купуваше му разни неща, до Д. го караше.
Поне пред мен Д. е плащал всичко. Мисля, че С. не му е връщал парите.
Когато настаниха С. в дома, аз не бях тук. Но той ми се обаждаше по
телефона и търсеше моето одобрение и съвет дали да отиде в дом за
възрастни хора. Аз, като се прибрах тук, имах задача от С., за да бъде по-
близко до роднините си, той искаше да бъде в Радомир в дома, но не
отговаряше на условията, защото получаваше по-голяма пенсия. Затова се
ориентира в старческия дом във Ф., който предполагам е частен дом, и там го
настаниха. Търсихме сина му Б. поне три дни поред, да даде съгласие за
настаняването на С. в дома, но не го открихме. После Д. ми каза, че го е
открил и щом са го настанили, значи е получил съгласие. В дома, доколкото
знам, Б. не е идвал. Б. идваше в годината веднъж и се обаждаше на С. да го
вземе от летището и да го закара при майка му в Д. и след това да го закара
отново на летището. Познавам Б.. Той живее повече от 10 години в Англия.
Те нямаха нормални отношения като между баща и син, чувстваше се една
отдалеченост. Таксите за дома са благодарение на Д.. Мисля, че има фактури
за това. Аз съм ги виждал тези фактури, мисля че са в Е.Д.. С. престоя в дома
кратко време, мисля че месец и нещо, защото му се влоши много здравето.
Познавам приятелите на С.. Имаше едно момче моя възраст, Д., наричаха го
Д., неговия кум Д. Д.. Повечето на вилата се събираха. Това беше и преди и
след като почина М.. Познавам един от предходните свидетели, както и
господина в залата /сочи свидетеля П. С./. С. поддържаше добри връзки с
неговия кум Д. Д.. Мисля, че П. и С. са били колеги и се познават отдавна, но
мисля, че той се появи може би месец преди С. да почине. С. имаше кола
„Рено“ и мисля, че тя стоеше при П. в кв.Бела вода. Преди да почине С. в
болницата, ми каза, ако искам да ходя да я изкарам. С. прекара в болницата
кратко време. Аз съм ходил при него на свиждане най-малко три пъти. Аз бях
в неделята при него и в понеделник той почина. Аз бях с един роднина от
страна на съпругата му М. и той почина през нощта. Тогава разговаряхме с
племенника на С., който е там в отделението и той каза, че няма да го бъде, и
С. почина през нощта. Д. не беше с нас, по-късно е бил при него, през нощта.
Д. ми каза, че е ходил вечерта при С.. Предполагам, че за погребението на С.
се погрижи неговият син Б.. Д. нещо се опита, но казаха, че Б. ще се заеме и
може би така е било правилно. В апартамента на Тева имаше условия С. да
живее добре, имаха спалня, хол. Като правеха ремонт на завеД.ето знам, че С.
изтегли 10000 лв., но тези пари после ги връщаше М., което за мен не беше
правилно. С. имаше празен парцел, който се намираше в Д. до неговата вила и
той го приписа това място на Д., безвъзмездно, с уговорката този парцел да е
за Д., а вилата да е за Б.. Д. беше сам и просто всичко опираше до него. Д.
имаше кола „Фолксваген Пасат“. Знам, че му бяха взели книжката на Д. може
10
би една година преди да почине С., но не съм сигурен. През това време С.
даваше колата на Д.. Не знам за случай, при който Д. да е правил ПТП.
Свидетелят, който излезе от залата, не съм го виждал. Това момче е приятел
на Б. и той е приятел, защото Б. му пращаше от Англия части. Не съм го
виждал при С., може би един път да съм го видял на вилата, когато правихме
пътеки там. Той живее на нашата улица, но не мога да си спомня името му. Не
може да се каже, че С. и Д. са били в постоянен конфликт. Не знам за случай,
в който Д. да е гонил от апартамента С., а и С. не ми е казвал такова нещо.
Много неща съм правил на вилата – бани, пътеки, механи и други неща. С.
никога не ми се е оплаквал от Д., напротив, казвал ми е добри думи за него. За
мен няма промяна в отношенията между Д. и С. след смъртта на М..
Адв.В. – нямам други въпроси.
На въпроси на адв.Б.
Свидетелят: Живял съм извън страната 10 години от 2003 г. до 2016 г.,
но не съм живял постоянно. Д. се е опитвал да се свърже с Б., не аз, във
връзка с настаняването на С. в старческия дом. Когато бях в България почти
всеки ден се виждах със С., дори когато е бил в Горна Д.. Аз живея в Радомир.
Нямам имот в Горна Д.. Д. живееше в Перник. От 2015 г. до смъртта на С., Д.
и С. живееха заедно. М. почина от рак на гърдата. Боледува може би година и
половина. М. ходеше сама на химиотерапия с колата. Д. и Б. настаниха С. в
старческия дом. Аз не съм присъствал. С. искаше да отиде в старчески дом,
защото Д. държеше завеД.е и не можеше само момче да се грижи за С., имаше
работа.
С. искаше да отиде в старчески дом, а това как са се разбрали Б. и Д. аз
не знам. На мен С. ми постави задача да разбера как стоят нещата с
настаняването му в старчески дом в Радомир.
В старческия дом аз не съм посещавал С.. Не мога да кажа за какво му е
отнета книжката на Д.. Не знам за какъв период му е била отнета – или за 6
месеца или за една година. Предполагам, че през този период Д. е ползвал
автомобила на С..
Адв.Б. – нямам други въпроси.
Съдът сне самоличността на свидетеля:
М. В. Ж. – 58 г., българин, българско гражданство, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
Свидетелят: Познавам С.С. от когато се ожени за М., може би 14-15 г.
М. почина преди около 4-5 години. С. остана сам, при което го пое Д.. Д. е
синът на М.. Той пое да се грижи за него – грижеше се за храна, лекарства,
11
ред други неща, изцяло. След като М. почина, С. остана сам и в даден момент
почна да се разболява, отиде си на село. Д. почти всеки ден ходеше на Долна
Д. да му занесе храна и от каквото има нужда. Д. работеше, имаше завеД.е,
което работеше от 16 до 22 часа. Почти всеки ден Д. посещаваше С.. Аз
живея 30 години на Тева и живея точно до завеД.ето на Д. и постоянно съм
бил в контакт с М., със С., с Д.. След смъртта на М. никога не съм присъствал
на скандали между С. и Д.. Никога не съм виждал Д. пиян. Откакто се събраха
да живеят заедно М. и С. са били перфектно семейство. Апартаментът, в
който живееха мисля, че беше на М., наследствен. С. продължи да живее в
този апартамент. След това С. се разболя и отиде на село. Споделял ми е, че
му е трудно и иска да ходи в старчески дом, че не иска да затруднява младите
и иска да отиде в старчески дом. Мисля, че Д. знаеше. На Д. му беше трудно
от решението на С. да отиде в старчески дом. С. живееше на Тева с Д. докато
не отиде в старческия дом. Знам, че има имот в Д.. Отначало ходеше там да
си почине, докато беше на крак и можеше да се придвижва. След смъртта на
М., много от отдавна С. ми споделяше, че иска да отиде в старчески дом. Д.
живееше в наследствения апартамент на Тева, заедно с приятелка. След
смъртта на С., Д. живееше с тази приятелка. Никога не съм виждал някой да
носи храна на Тева на С.. За приятели С. не ми е споделял. Знам Д. да му е
плащал сметките за ток, за телефон много пъти, за поправка на автомобили.
Тези сметки, които плащаше мисля, че бяха за имота в Д.. Това го знам от Д..
Не съм виждал документи. ЗавеД.ето го построи на Д. баща му, в последствие
почина и го наследиха М. и Д., след като почина М. собственик остана Д.. С.
го посещаваше често, нашите срещи бяха там. С. се хранеше там, но сметки
не съм го видял да плаща. Д. се държеше добре със С. като с родител. Не знам
Д. да е злоупотребявал с алкохол, не знам да е ползвал наркотици. Не съм
виждал да е идвала полиция. Апартаментът ми е на 100 м от техния
апартамент, на 20 м от завеД.ето. Не съм чувал за разправия между С. и Д.,
нито С. ми се е оплаквал. Когато бяха настанили С. в дома за възрастни хора,
това го разбрах от Д.. Той ми каза, че това е желание на С.. Причината не
знам. Последно се видях със С. една година преди да почине. Той изглеждаше
много свеж. Не знам да е страдал от някакво заболяване. С. не е бил сприхав
човек, беше много приятен човек.
Аз работя в София от 25 години от 8 до 17 часа. Излизам в 7 ч. и се
прибирам в 18 ч. Ходил съм на гости в апартамента на Д. и М.. Последно съм
бил там преди да почине М.. Тогава С. и М. живееха заедно. ЗавеД.ето, за
което казах, сега работи.
Не знам С. да е продавал имоти и да е давал пари на Д.. Споменаваше
нещо за някакъв апартамент да го дари на М.. Не мога да кажа дали е станало.
Никога не съм виждал приятели на С. при него, не е споменавал за такива
приятели. Не познавам сина на С. не е идвал в този апартамент. С. избягваше
да говори за него. Не познавам лицето П. С.. Не познавам свидетеля, който ми
беше посочен /сочи свидетеля П. С./.
Адв.В. – нямам повече въпроси.
12
Свидетелят: Със С. се виждахме в завеД.ето след работа като се
прибера. Това се случваше почти всяка вечер.
На въпроси на адв.Б.
Свидетелят: Може би две години преди да почине С. се видяхме с него
в завеД.ето. Дълго време С. живя в жилището в Тева след смъртта на М.,
може би година-две. Д. поемаше всички разноски за старческия дом, Д.
споделяше с мен, бяхме много близки. Не мога да кажа каква е била таксата.
Д. само ми казваше, че е платил таксата. Не мога да кажа с какви средства е
разполагал Д., работеше си. Аз не съм посещавал С. в старческия дом. Не
мога да кажа колко време С. е прекарал в старчески дом. Само ми е споделил
Д., че С. е настанен в старчески дом. Може би 10-15 дни след настаняването
Д. ми сподели този факт. Нямам имот в Д.. Аз съм виждал Д. да носи храна и
лекарства на С., обикновено в неделя. Виждал съм го с торби и ми е казвал
“отивам на Д. при чичо С.”. До последно Д. имаше кола, не знам дали е бил с
отнета книжка. С. имаше „Пасат“ бял, Д. смени няколко коли. Не знам Д. да е
катастрофирал. Виждал съм Д. да управлява колата на С. когато караше М. на
диализа в София. Виждал съм и Д. и С. да я карат.
Адв.Б.: Нямам други въпроси.
Адв.В.: Държа на разпит на още един свидетел, за да сме
равнопоставени като страни. Моля да ми се издаде съдебно удостоверение,
което да ми послужи пред ОД на МВР Перник, от което да се установи на
името на Д. Д. Д. с ЕГН ********** за периода от 01.01.2015 г. до 08.02.2020
г. на лицето налагани ли са санкции по ЗДвП, какви и с какъв акт.
Адв.Б.: Моля да ми се издаде съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабдя от Дома за стари хора с.Ф. с друго, от което да е видно от кога да
кога С. В. С. с ЕГН ********** е бил настанен в дома, с каква диагноза, кой
го е настанил и колко такси за престоя в дома са платени и кой ги е платил –
на ръка или по банков път.
Адв.В.: Не се противопоставям.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна съдът намира, че
следва да отложи делото за друга дата и час като се даде възможност на
ответника да ангажира още един свидетел за разпит, както и да се издадат на
страните поисканите от тях съдебни удостоверения след заплащане на
държавна такса.
В този смисъл съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 01.07.2021 г. от 14,00 часа, за която дата и
час страните се уведомиха.
13
Да се издадат поисканите съдебни удостоверения.
Заседанието завърши в 15,50 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
14