Определение по дело №250/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 339
Дата: 20 юни 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия: Емилия Дончева
Дело: 20231200900250
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 339
гр. Благоевград, 20.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20231200900250 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
16352/22.12.2023 г., подадена от С. И. У., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „Д.“ №
5 и И. Ф. У., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „П.“ №, адрес за призоваване: гр. К.,
ул. „С.“ № ., офис срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д. Б.“ №, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., с която са предявени
искове за осъждане на ответното дружество да заплати: 1) на ищеца С. И. У.
следните суми: сумата от 26000,00 лв., частичен иск от 60000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.11.2022 г., ведно с лихва за забава от 30.11.2022 г.- датата, на която
изтича срока по чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 430, ал. 1 КЗ до окончателно изплащане на
дължимата сума и сумата от 2832,24 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.11.2022 г., ведно с лихва
за забава от 30.11.2022 г.- датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
430, ал. 1 КЗ до окончателно изплащане на дължимата сума; 2) на ищеца И. Ф. У.
следните суми: сумата от 26000,00 лв., частичен иск от 140000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.11.2022 г., ведно с лихва за забава от 30.11.2022 г.- датата, на която
изтича срокът по чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 430, ал. 1 КЗ до окончателно изплащане
на дължимата сума и сумата от 1062,34 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.11.2022 г., ведно с лихва
за забава от 30.11.2022 г.- датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
430, ал. 1 КЗ до окончателно изплащане на дължимата сума.
С Определение № 153/27.03.2024 г., постановено по делото, на основание чл.
83, ал. 2 ГПК ищецът И. Ф. У. е освободен от заплащане на държавна такса в
производството по делото в размер на 1090,00 лв. и от разноски по делото.
След осъществена размяна на книжа, с определение от 05.08.2024 г., делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. В о.с.з., проведено на
09.10.2024 г., са назначени съдебно-медицинска и съдебно-психологична
1
експертиза. В о.с.з., проведено на 13.02.2025 г., е прието заключение по
назначената съдебно-психологична експертиза, като на вещото лице е изплатено
възнаграждение от бюджета на съда в размер на 379,86 лв., а в о.с.з., проведено на
16.04.2025 г., е прието заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза, като на вещото лице е изплатено възнаграждение от бюджета на съда в
размер на 391,86 лв. С протоколно определение от 16.04.2025 г., производството по
делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК.
На 02.06.2025 г. от ищците С. И. У. и И. Ф. У. е постъпила молба вх. №
8534/02.06.2025 г., с която заявяват, че правят отказ от иск на основание чл. 233
ГПК. На 13.06.2025 г. е постъпила молба вх. № 9272/13.06.2025 г. от адв. К.-
пълномощник на ищците, с която се уточнява, че и двамата ищци се отказват на
основание чл. 233 ГПК от исковете за имуществени и неимуществени вреди,
поради постигнато споразумение между ищците и ответното дружество.
Молбата по чл. 233 ГПК е подадена лично от ищците, а уточнителната молба
- от надлежно упълномощен процесуален представител на ищците. В молбите е
направено изрично изявление, че ищците С. И. У. и И. Ф. У. се отказват от исковете,
предмет на разглеждане по настоящото дело. Като страна по делото ищците
разполагат с възможността по всяко време да заявят, че се отказват от исковете си,
съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК. Предвид обстоятелството, че се касае за
отказ, а не за оттегляне на иска, не е необходимо съгласието на ответника за
прекратяване на делото. Молбата за отказ от исковете е допустима и основателна и
следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице условията по чл. 233 ГПК,
поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
По разноските.
С Определение № 153/27.03.2024 г., постановено по делото, на основание чл.
83, ал. 2 ГПК ищецът И. Ф. У. е освободен от заплащане на държавна такса в
производството по делото в размер на 1090,00 лв. и от разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Съответните суми се присъждат в полза на съда. Дължимостта на тези такси и
разноски се определя от основателността на претенциите на ищците, като или се
възлага на осъдената страна или остава за сметка на държавния бюджет, ако
претенцията се окаже неоснователна. Изрично правило за разпределението на
такива разноски при десезиране липсва и това налага то да се извлече чрез
тълкуване на сходни хипотези. Поначало, при направен отказ от иск, само
ответникът има право да му бъдат присъдени разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК,
тъй като правилото предпоставя, че десезирането е предприето от ищеца, за да
ограничи неблагоприятните за него последици от оказала се в хода на съдебното
дирене неоснователна претенция. Когато обаче отказът е породен от поведение на
самия ответник след предявяване на основателен иск, както е в настоящия случай,
на удовлетворяване на претенциите на ищците за заплащане на поискано, но
неизплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
ПТП от застрахователя на деликвента, в съдебната практика трайно се прилага
друго правило, извлечено чрез систематично тълкуване на всички правила за
разпределяне на отговорност за разноски в гражданския процес. Когато ответникът
2
е станал причина за предявяване на исковете, както е и в настоящия случай,
предвид неудовлетворяване на застрахователните претенции по чл. 380 КЗ,
ищците не следва да понасят отговорност за сезирането на съда. Поради тази
причина, настоящият състав приема, че в случая отговорността за разноски следва
да бъде понесена от ответника (арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК), тъй като с
извънсъдебното си поведение неоснователно е предизвикал образуването на
делото, вместо доброволно да удовлетвори застрахователните претенции,
предявени в хипотезата на чл. 380 ГПК- вж. Определение № 381/30.05.2023 г. по
ч.т.д. № 645/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 511/29.07.2023 г. по ч.гр.д. №
1499/2013 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 447/02.08.2017 г. по ч.т.д. №
1278/2017 г. на ВКС, II т.о., Определение № 270/05.10.2016 г. по ч.гр.д. №
3846/2016 г. на ВКС, I г.о., Определение № 79/10.03.2020 г. по ч.гр.д. № 3003/2019
г. на ВКС, III г.о., Определение № 300/20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 245/2012 г. на ВКС,
IV г.о.,Определение № 626/20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ВКС, IV
г.о.,Определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г.о.,
Определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 8315/2017 г. на ВКС, I т.о. и др.
Настоящата хипотеза, в която ищците заявяват отказ от иска по смисъла на
чл. 233 ГПК с довода, че ответникът доброволно и извънсъдебно е удовлетворил
претенциите им, следва да се приравни на хипотезата, при която ответникът е дал
повод за завеждане на делото и с даденото съгласие да удовлетвори претенциите на
ищеца извънсъдбено по естеството си признава основателността на същите,
поради което отговорността за разноските следва да се понесе от ответника.
Същевременно, не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че в хода на
процеса страните са постигнали, макар и извънсъдебно, споразумение, с което са
сложили край на спора, а постигането на тази цел законодателя стимулира с
допълнително облекчение и за двете страни по спора ( арг. от чл. 78, ал. 9 ГПК).
Поради това, в сходната ситуация на отказ на претенция поради спогодба, следва
да се приложи същото правило и размера на дължимата за разглеждане на делото
такса да се определя наполовина- вж. Определение № 737/10.03.2025 г. по ч.т.д. №
85/2025 г. на ВКС, I т.о. На ответника следва да се възложи половината от
държавната такса или 545 лв., както и заплатените от бюджета на съда
възнаграждения на вещите лица в размер на 771,72 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 250/2023 г. по описа на Окръжен
съд- Благоевград, на основание чл. 233 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д. Б.“ №, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати по сметка на съда
сумата от 545,00 лева, представляваща държавна такса и сумата от 771,72 лева,
представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд -
София в едноседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3

4