Р Е Ш Е Н И Е
№
271
гр.
Бургас, 21.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 49 - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на седми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ДОЙКОВ
при секретаря Станка Добрева, разгледа гражданско дело № 7914 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производство
по чл. 150 от Семейния кодекс. *
Производството по делото е
образувано по искова молба на на А.И.Д., ЕГН * чрез адв. К.К.,*** против В.Я.С.,
ЕГН * в качеството й на родител и законен представител на малолетното дете И.А.Д.,
роден на ***г. Сочи се, че с Решение № 569/ 12. 03.2019г. на РС гр. Бургас по
гр.д. № 1410/ 2019г. е постигнато споразумение между родителите относно
упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и
личните отношения между бащата и детето. Уговорено и утвърдено между страните е
било, че бащата ще заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300.00лева.
Ищецът иска съдът да се произнесе с решение, с което да намали размера на
издръжката от 300.00лева на 150.00лева. Мотивира молбата си с това, че доходите
му рязко били намалели и се наложило да започне по – ниско платена работа.
Направени са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.
Ответникът В.Я.С., ЕГН * като
родител и законен представител на малолетния И.А.Д., депозира писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Г.К.,***. Исковата молба се оспорва като
недопустима и неоснователна. Неоснователността се мотивира с виждането, че
намалелите трудови доходи на бащата не са основание за редуциране на
издръжката. Сочи се, че ищецът е млад мъж , в активна трудова възраст, като
може да се ангажира на работа с пълен работен ден. Недопустимостта се мотивира
с това, че молбата е предявена срещу ненадлежен ответник , но не се излагат
подробни мотиви. В допълнение се претендира, че от определяне на издръжката
през 2014г. са изминали 5години, през които се били променили социално –
икономическите условия в страната. Ответницата сочи, че значително са нараснали
разходите нужни за издръжката на детето, които майката заплащала сама. Сочи се
също, че С. заплащала квартира и месечни разходи при доход от 1000.00лева.
Правят се доказателствени искания. Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. К.К.,***. Исковата молба се поддържа. Изтъква се, в
допълнение на исковата молба, че към датата на присъждане на издръжката ищецът
е имал по – високи доходи, което към момента се било променило и следвало
даваната издръжка да се намали. Счита, че ответницата има по – големи доходи,
което също било мотив за изменението.
Ответната страна се
представлява от адв. Н.М., АК гр. Бургас. Отговорът на исковата молба се
поддържа. По същество искът се смята за неоснователен . Поддържа се оспорването
на трудови договор на ответника. Изтъква се , че ответника е млад мъж , във
видимо добро здравословно състояние и трудовата му заетост следвало да бъде по
– активна. Към момента А.Д. живеел съпружески с друга жена, като отглеждат сина
й, което правело отговорността му по – голяма, спрямо ангажиментите към двете
деца. Почасовата работа, от която твърдял, че придобИ.доходи, не била основание
да се освободи от задължението си. Отхвърлят се като неоснователни твърденията
на ищеца, че бил възпрепятстван да поддържа контакти със сина си и да заплаща
издръжката му. В защита на размера на определената издръжка , адв. М.сочи, че
майката към момента живеела в гр. София, под наем и получавала месечна заплата
в размер на 1000.00лева.
Ищецът е дал обяснения в
съдебно заседание. А.Д. сочи, че се занимава със земеделие и животновъдство.
Издържал се и с помощта на родителите си. Живеел на семейни начала с И.В.,
която била собственик на дружеството, в
което полагал труд. За изплащането на издръжката бил вземал пари назаем.
Твърди, че имал проблеми със заплащането на издръжката , понеже не му бил
предоставен начин за плащане. В края на м. октомври 2019г. бил изплатил сумата
от 4200лева, която била издръжка за минал период.
В съдебно заседание са
разпитани свидетелите С.А.Г.и Д.Г.Б..
Свидетелката Грънчарова живее съпружески с бащата на ищеца. Знае за размера на определената издръжка. Към момента ищецът работел в търговско дружество, което се занимавало с разнос на плодове и зеленчуци. Трудовият договор бил за 4- часов работен ден, като възнаграждението му било около 370.00лева. Свидетелката твърди, че месечните доходи на ищеца не стигали и вземал пари на заем от близките си и от приятели. В разпита си Грънчарова заявява, че Д. не можел да работи на друго място, понеже разносът не бил с определени часове, а зависел от заявките на клиентите и нямал точен график. В дружествата управлявани от свидетелката, Д. не работел и нямал лично участие.
Свидетелката Б.разказва, че с В.С.
са приятелки от деца и има преки наблюдения за живота й. Първоначално майката
живеела на квартира в гр. Бургас, а след това заживяла в гр. София.
Свидетелката сочи, че С. имала затруднения , поради забавянето на дължимата й
издръжка. За ищецът Д. знае, че се е занимава със земеделие, като продава
плодове и зеленчуци по магазини и ресторанти. Земите, които Д. обработвал, се
намирали в кв. „Ветрен“ гр. Бургас. не може да посочи какви доходи реализира
ищецът.
По делото е изготвен и приложен
социален доклад. Среща е извършена само с бащата на детето, а майката и
малолетния Иван Д. са с жителство в гр.
София. От доклада се установява , че връзката на бащата и детето не е
прекъсната – двамата комуникират по телефон и чрез интернет. Към момента ищецът
живее в собствено жилище заедно с И.В.и нейния 6- годишен син Самуил. И пред
социалните работници е посочено, че е намаляла финансовата възможност на Д. да
заплаща издръжката.
По делото са представени като
писмени доказателства: обезличено Решение № 569/ 12.03.2014г. на РС гр. Бургас;
копия на трудов договор № 003/ 10.05.2018г. между „Ивони Трейд“ ЕООД, гр.
Кубрат и А.И.Д.,*** и допълнително споразумение към посочения договор; копие на
удостоверение за раждане на детето И.А.Д.; копие на трудов договор № 462/
15.04.2019г. между „Хигиенно – медицинска индустрия“ ЕООД гр. Велико Търново и В.Я.С.,***;
договор за наем на недвижим имот от 08.06.2018г. , сключен в гр. София, копие;
копия на фискални бонове за закупени стоки; посочения социален доклад.
Настоящият състав , счита за
установено следното.
Предявен е
иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс. Искът е процесуално допустим
– във всеки един момент родител, който дължи издръжка може да поиска нейното
изменяване или прекратяване. Настоящият състав не приема за основателно възражението на ответната
страна , че искът е предявен срещу ненадлежна страна в процеса. Въпреки титула
на исковата молба , в който се сочи , че ответник е майката на детето от
изложението на обстоятелствата и петитума става ясно, че искът не е насочен
пряко срещу нея, а като законен представител на малолетното дете.
Между страните не се спори, че А.И.Д. и В.Я.С. са родители на детето И.А.Д., родено на ***г. в гр. Бургас. Също така не се спори , че с Решение № 569/ 12.03.2014г. на РС гр. Бургас по гр.д. 1410/ 2014г. на РС гр. Бургас, бракът между родителите е бил прекратен на осн. чл. 50 от Семейния кодекс и е било одобрено споразумението между страните по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс. С посоченото решение бащата А.Д. се е съгласил да заплаща месечна издръжка в размер на 300.00лева, считано 12.03.2014г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението , ведно със законна лихва за забава.
По същество настоящият състав
намира предявеният иск за неоснователен . Законът предвижда, че изменение
размера на издръжката може да поиска всяка една страна – и нуждаещия се и
даващия, при изменение на обстоятелствата. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на даващия я родител – чл. 142,
ал. 1 от Семейния кодекс, като законът поставя изискване размерът на сумата да
не е по – малък от 1/ 4 от МРЗ за страната. Към момента този размер се равнява
на сумата 152.50лева месечно, при размер на минималната работна заплата за
страната от 610.00лева/ Постановление № 350/ 19.12.2019г. на Министерски съвет
за определяне размера на минималната работа заплата за страната/. Следва също
да се отбележи, че за разлика от предвидената в чл. 144 от Семейния кодекс
издръжка, която се дава на пълнолетни учащи деца, издръжката давана в полза на
малолетните и непълнолетните деца е безусловна и не зависи от възможностите на
родителя, които са само критерий за определяне на размера й. За да се уважи
иска по чл. 150 от Семейния кодекс е необходимо трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното
лице или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Не
се счита за такова основание за намаляване размера на издръжката обаче,
намалението на доходите вследствие намерение да не се дава издръжка или заемане
на работа, несъответна на квалификацията /т. 20 от ППВС 5/1970 г./. Настоящият случай е именно такъв.
Видно от представения договор, А.Д. е приел да работи като „шофьор , куриер“
при „Ивони Трейд“ ЕООД, като в представения договор се сочи, че по
специалността ищецът няма съответен трудов стаж. Определено е възнаграждение в
размер на 150.00лева първоначално, а след това – 360.50лева. В настоящия случай се твърди, че издръжката
следва да се намали, понеже е непосилна за даващия родител. Ищецът А.Д. сочи в
защита на твърденията си, че добИ.доходи по – ниски от предходен момент, без да
сочи точно какви са били, които били в размер близък до този на присъдената на
детето издръжка. Не се представиха доказателства за друга трудова заетост на
ищеца. Но вярно е и друго – само реализираните доходи не изчерпват възможността
на родителя да дава присъдената издръжка. По делото не се ангажираха други
доказателства, освен свидетелските показания на св. Грънчарова, за доходите и
материалното му състояние, както и че Д. не разполага с друго имущество и
доходи - МПС, влогове в банки, свободни професии, наеми и др. От исковата молба
и останалите събрани по делото доказателства, не се установява каква е
причината ищецът да прекрати дейността си като земеделски производител, като
единствено се изтъкват „независещи от него причини“. Няма представени
доказателства, които да сочат за влошено здравословно състояние, а напротив – Д.
е млад мъж , в трудоспособна възраст, с нужната квалификация и работни умения
да реализира доходи в размери позволяващи му да заплаща определената до момента
издръжка. Същият е със средно образование, както е посочено в договора, има
шофьорска книжка, познание по земеделие , с които доскоро е добивал по – високи
доходи. Няма данни Д. да издържа други лица, за които да се налага месечно да
отделя от доходите си , а това, че към момента живее съпружески с друга жена и
детето й , житейски го ангажира към осигуряване на доход в домакинството им ,
но не поражда абсолютно задължение за ищеца, което да води до намаляване
размера на дължимата за собственото му дете издръжка. Настоящият състав държи на виждането, че
изменението следва да се основава на трайни изменение във възможностите на
задълженото лице, а такова не се установи. На следващо място следва да се
отбележи, че доходите на другия родител не могат да са мотив за намаляване
размера на даваната издръжка. Това, че в конкретния случай майката В.С. има
официален доход по – висок от бащата не означава, че тежестта за издръжката на
детето следва да се увеличи за нея. Напротив- на С. са възложени родителските
права, тя има непосредствената ежедневна грижа за отглеждането и възпитанието на
детето и даваната месечна сума от страна на бащата, без да компенсира липсата
на непосредствените грижи от негова страна, подпомага майката в достатъчна
степен да задоволи нуждите на детето. Водим от горните съображение, настоящия
състав намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
Съдът счита, че ищецът
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати разноските направени от ответната страна за
водене на настоящото дело в размер на 720.00лв. /седемстотин и двадесет лева/ за адвокатска защита.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.Д.,
ЕГН * против В.Я.С., ЕГН * в качеството й на родител и законен представител на
малолетното дете И.А.Д., ЕГН * роден на ***г. в гр. Бургас, иск с правно основание
чл. 150 от Семейния кодекс за намаляване на определения с Решение № 569/ 12.03.2014г. на РС гр.
Бургас по гр.д. 1410/ 2014г. на РС гр. Бургас размер от 300.00лева/ триста лева/ на 150.00лева/
сто и петдесет лева/ , считано от датата на подаване на исковата молба, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН * ДА ЗАПЛАТИ на В.Я.С., ЕГН * , в качеството
й на родител и законен представител на малолетното дете И.А.Д., ЕГН * роден на ***г.
в гр. Бургас, сумата от 720.00лева /седемстотин и двадесет лева/ направените разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от 21.01.2020г. – денят, който е
посочен за обявяване на решението.
СЪДИЯ: Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева