Р Е
Ш Е Н
И Е
№555
Гр.
Перник, 30.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря Н. С., като разгледа административно дело № 702/2019 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал.
1 от КСО.
Образувано
е по жалба, подадена от Б.Ц.Н., ЕГН ********** *** против Решение № КПК –
27/14.10.2019 г., издадено от Директора на Териториално поделение – Перник на
Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. №
1012-13-62/12.09.2019 г., против разпореждане № РВ-3-13-00629973/22.08.2019 г.,
издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП – Перник на НОИ,
с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО жалбоподателят
да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 09.08.2018 г. до 04.12.2018 г. в размер на 2159.69 лв.
по болнични листове, с №№ Е20181983934, Е20181984059, Е20181984340,
Е20181984475.
Навеждат
се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради неправилно
приложение на закона. Твърди се, че контролиращият административен орган
неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО
за възстановяване на получено обезщетение за общо заболяване. Посочва се, че
жалбоподателят е работил при „***” ЕООД, ЕИК ********** по трудово
правоотношение, поради което е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4,
ал. 1 от КСО и има право да получи парично обезщетение за времето, през което е
бил неработоспособен, поради общо заболяване. Искането към съда е да отмени
оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Перник и потвърденото с него
разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми за обезщетение за
общо заболяване.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован не се е явил и не е бил
представляван.
В съдебно
заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С.,
оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт.
Искането към съда е да отхвърли подадената срещу него жалба като неоснователна.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава
задължения, при спазване на срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен
контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ –
Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
По реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в
Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и
решенията по обжалването им в Информационната
система за електронен обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя
болнични листове, с №№ Е20181983934, Е20181984059, Е20181984340,
Е20181984475 за ползване на отпуск, поради временна неработоспособност за
периода от 09.08.2018 г. до 24.12.2018 г. Във връзка с тях и в съответствие с
изискването на чл. 8, ал. 1
от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване,
осигурителят „Бивест Консулт” ЕООД, ЕИК ********* е представил удостоверения, с
вх. №№ Р-14-13-000-00-**********/13.08.2018 г., Р-14-13-000-00-**********/12.09.2018
г., Р-14-13-000-00-**********/01.11.2018 г.,
Р-14-13-000-00-**********/29.11.2018 г. относно правото за изплащане на парично
обезщетение.
Данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
периода 17.01.2018 г. – 22.01.2019 г. за жалбоподателя са подавани от
осигурителя „***” ЕООД.
Не е спорно между страните, че за
временната неработоспособност на Б.Ц.Н. за периода от 09.08.2018 г. до
24.12.2018 г. му е изплатено парично обезщетение в общ размер от 2159.69 лв.
Във връзка с постъпили сигнали от
началник сектор „КП” при ТД – Перник на НОИ с изх. №№ 1130-13-106/12.04.2019
г., 1130-13-168/13.06.2019 г., 1130-13-168#1/21.06.2019 г., 1130-13-146/23.05.2019 г., със заповед №
ЗР-5-13-00573493/03.06.2019 г. на Ръководителя на ТД – Перник на НАП е
възложена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на
осигурителя „***” ЕООД от контролен
орган при ТД – Перник на НАП. Заповедта е връчена на управителя на
проверяваното дружество – Б.С.Д., на 10.06.2019 г. На същата дата, той е подал декларация, в
която е посочил, че е закупил „***” ЕООД през 2017 г., като от този момент не е
назначавал лица по трудов договор, не разполага с документи, касаещи
дружеството и не е упълномощавал други лица да го представляват в качеството му
на управител.
На 07.06.2019 г.
Д „ИТ” – Перник е уведомила ТД на НАП – Перник за издадени на „***” ЕООД
задължителни предписания за заличаване на подадени уведомления по чл. 62, ал. 3
от КТ за сключени трудови договори.
На 10.06.2019 г.
на основание чл. 108, ал. 3 от КСО старши инспектор по осигуряването при ТП –
Перник на НОИ е издал задължителни предписания № ЗД-1-13-00576924/10.06.2019 г.
на „***” ЕООД за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на лица
по приложен списък, сред които и жалбоподатателя. Те са връчени на управителя
на дружеството осигурител на 10.06.2019 г. Няма данни да са обжалвани, поради
което съдът приема, че са влезли в сила на 25.06.2019 г. Определеният срок
за доброволното им изпълнение е 20
работни дни, считано от получаването им и е изтекъл на 08.07.2019 г.
С докладна вх. №
1130-13-106#6/11.07.2019 г., подадена от началник отдел КПК, Директорът на ТП на НОИ – Перник е уведомен,
че задължителните предписания не са изпълнени в указания срок. Предложено е
служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя
„***” ЕООД, предмет на задължителното предписание от 10.06.2019 г.
С
придружително писмо изх. № 1130-13-106#9/26.07.2019 г., Директорът на ТП на НОИ – Перник на
основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. е поискал от Директора
на ТД на НАП – гр. София, офис Перник служебно заличаване на данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО, подадени от „***” ЕООД за периода месец септември 2017 г. до
месец април 2019 г., като към него е приложил три броя декларации образец № 1
към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г.
На 05.08.2019 г. данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя, подадени от „***” ЕООД за периода 17.01.2018 г. –
22.01.2019 г. са били заличени от регистъра по чл. 80 от ДОПК..
При това положение административният
орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО е приел, че жалбоподателят
не е бил осигурен за общо заболяване, и майчинство и затова няма право на
парично обезщетение за времето, през което е ползвал отпуск, поради временна
неработоспособност за периода 09.08.2018 г. – 24.12.2018 г. На основание чл.
114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е издал разпореждане № РВ-3-13-00629973/22.08.2019 г., с което го
е задължил да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради
общо заболяване за периода от 09.08.2018 г. до 04.12.2018 г. в размер на
2159.69 лв. по болнични листове, с №№ Е20181983934, Е20181984059,
Е20181984340, Е20181984475. То му е връчено
на 30.08.2019 г. и в срока по чл. 117,
ал. 2, т. 2 от КСО е подал жалба срещу него с вх. № 1012-13-62/12.09.2019 г. до
Директора на ТД на НАП – Перник.
В срока по чл.
117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал решение № КПК-27/14.10.2019
г., с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на директора
на ТП на НОИ - Перник е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на
съдебното обжалване страните не са ангажирали доказателства и не са установени
факти, различни от възприетите от административния орган и отразени в
оспореното решение.
При горните
фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Перник,
прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. №
1012-13-62/12.09.2019 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за
обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по
чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник на
НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е
издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е.
От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно
получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност.
В производството по административен контрол за законосъобразност не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правил,
представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално
законосъобразно.
Правилно Директорът на ТП на НОИ –
Перник е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай
разпореждане № РВ-3-13-00629973/22.08.2019 г. е издадено от ръководител по
контрол на разходите при ТП на НОИ – Перник, който е материално и териториално
компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114,
ал. 3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. То е издадено след извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на
която са издадени, влезли в сила задължителни предписания за заличаване на
подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от
осигурителя „***” ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал.
13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. при наличие на предвидените в същата норма
предпоставки – неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок.
Заличените данни касаят периода от 17.01.2018 г. до 22.01.2019 г., в който
жалбоподателят е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност по процесните
болнични листове. Затова е законосъобразен изводът на административния орган,
че към този момент Б.Н. не е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл.
4, ал. 1 от КСО и съответно за него не е възникнало право на обезщетение по чл.
11, ал. 1, т. 1, б. А от КСО за временна неработоспособност. Изплатеното му
такова е получено без основание, което е установено при условията на чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване
на добросъвестно получени суми е постъпили след изплащането му доказателства
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока
на изплащане. В настоящия случай, в хода на
извършена проверка са събрани доказателства, че през периода 17.01.2018 г. –
22.01.2019 г. жалбоподателят не е работил по трудово правоотношение при „***“
ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова
подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Изложеното
налага извода са осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО
за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение
за временната неработоспособност. Затова настоящият състав намира, че
административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на
посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни
норми. Идентично е становището на контролиращият административен орган, поради
което издаденото от него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е
неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Б.Ц.Н.,
ЕГН ********** *** против Решение № КПК – 27/14.10.2019 г., издадено от
Директора на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалба му, с вх. № 1012-13-62/12.09.2019 г.,
против разпореждане № РВ-3-13-00629973/22.08.2019 г., издадено от ръководител
на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение – Перник на
Националния осигурителен институт, с което му е разпоредено на основание чл.
114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение поради общо заболяване за периода от 09.08.2018 г. до 24.12.2018
г. в размер на 2159.69 лв. по болнични листове, с №№ Е20181983934, Е20181984059,
Е20181984340, Е20181984475.
ОСЪЖДА
Б.Ц.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение – Перник на
Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/