РЕШЕНИЕ
№ 2953
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330111765 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр.с чл.415 ГПК.
Ищец „ЮБЦ“ ЕООД чрез адв. В.Г. иска да се признае за установено по отношение на
ответник М. АС. П., че последният дължи сумата от 59.97 лева, която представлява
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***** сключен на****
между БТК ЕАД и ответника за която сума е била издадена заповед № 262529/16.12.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16264/2020г. по описа на
РС – Пловдив.
Ищецът поддържа, че вземането е придобито чрез цесия от „С.Г.Груп“ ООД, което
пък го придобило от кредитора БТК ЕАД, който бил сключил договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 18.08.2017г. за мобилен номер ***** по избран тарифен план
*** с месечна абонаментна такса от 23.99 лева за срок от 24 месеца.
Ответник П. не заплатил потребените мобилни услуги за два месеца – 10/2017г. и
12/2017г. поради което и на основание чл. 50 вр. с чл. 43, т.1 от ОУ на телекома договорът
бил едностранно прекратен в резултат на което и на основание т.2 от стр. 5/6/7 от
споразумение за прекратяване била начислена неустойка като сбор от трикратния размер на
месечна абонаментна такса без ДДС по избрания тарифен план в размер на сумата от 59,97
лева. Предвид обстоятелството, че заповедта по чл. 410 ГПК била връчена по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на заповедния съд по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК бил
предявен настоящия установителен иск. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Ответник М. АС. П. чрез адв. Ж.Б. – Н. оспорва предявения иск по основание и
размер. Заявява се, че цесията е нищожна тъй като е в противоречие с чл. 26, ал.1, предл.1 –
во, 2-ро и 3-то, алтернативно договорът за цесия е уннищожаем на основание чл. 38, ал.1
ЗЗД поради липса на представителна власт.
Иска се отхвърлянето на предявения иск
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
1
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16264/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По съществото на спора.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на
правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите, размер на обезщетението за
забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за
прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване
за това от цедента/.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти.
При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил
задълженията си.
От приетите като писмени доказателства договори за мобилни услуги с клиентски
номер ***** с всички приложения и допълнителни споразумения към изпозвания мобилен
номер ****, Общи условия и копия на фактури се установява, че това са именно услугите, за
които са сключени договорите, като сумата от 59.97 лева представлява неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***** поради виновно
неизпълнение задълженията на ответника да заплати потребените от него услуги, респ.
правилно и законосъобразно неустойката е начислена. Ответник П. не е заплатил
потребените мобилни услуги за два месеца – 10/2017г. и 12/2017г. поради което и на
основание чл. 50 вр. с чл. 43, т.1 от ОУ на телекома договорът бил едностранно прекратен в
резултат на което и на основание т.2 от стр. 5/6/7 от споразумение за прекратяване била
начислена неустойка като сбор от трикратния размер на месечна абонаментна такса без ДДС
по избрания тарифен план в размер на сумата от 59,97 лева
Ответникът не доказа да е заплатил стойността на потребените от него услуги, което
би изключило отговорността за неустойка, не доказа да е заплатил и последната.
По материално-правната легитимация на ищеца.
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г. и приложение № 1 към него вземанията по процесния договор срещу ответника
са цедирани на ищеца. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено,
че приложение № 1 от договора е неразделна част от него. Представено е пълномощно от
цедента с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД .
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III
г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо за
прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
2
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3
ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участва в личното си качество, а
чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последиците на чл.99, ал. ЗЗД,
не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството
му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към
нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в
чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното
участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител.
Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата
молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение №
198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е
постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на
уведомление от назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо
и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане. С оглед изложените
съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е
редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно
посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото
производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички
вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да
престира на него, а не на стария кредитор.
Предвид на гореизложеното предявения иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски в заповедното производство и в настоящата инстанция в размер на сумата от
710 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. АС. П. с ЕГН ********** с
адрес: гр. П. ул. ****, кв. ****№ **, че ДЪЛЖИ в полза на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********
чрез адв. В.Г. с адрес: гр. София, бул. България № 81, вх.В, ет.8 сумата от 59.97 лева, която
представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *****
сключен на **** между БТК ЕАД и ответника за която сума е била издадена заповед №
262529/16.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16264/2020г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА М. АС. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. П. ул. ****, кв. ***** № ** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. В. Г. с адрес: гр. София, бул.
България № 81, вх.В, ет.8 сумата от 710 лева разноски за настоящата инстанция и за
заповедното производство;
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3