МОТИВИ ПО НЧХД №146/2018г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ТРЯВНА
Производството по
делото е образувано по тъжба на Р.Х.С. *** против К.П.М. *** за това, че на
10.07.2018г. в 17.40 часа, чрез публикация на профила си в социалната мрежа
„Фейсбук“, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.Х.С., като
обидата е нанесена публично и е разпространена по друг начин /чрез социалната
мрежа „Фейсбук“/ - престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 предл.2 вр. чл.146
ал.1 НК.
В съдебно заседание частната тъжителка поддържа тъжбата
си. Претендира подсъдимият да бъде осъден за деянието си.
Подсъдимият заявява, че е получил препис от тъжбата и
разбира обвинението, което му е повдигнато с нея. Не се признава за виновен, но
не оспорва, че притежава „Фейсбук“ профил и че е направил публикацията, за
която се сочи в тъжбата. Твърди, че в нея не се визира личността на
тъжителката. Същото становище изразява и защитника му – адв. М. Д..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.М. притежава „Фейсбук“ профил, с името „М.К.“.
На 10.07.2018г. в 17.40 часа от профила си във „Фейсбук“,
подсъдимият направил следния коментар: „В моя роден град, прекрасната Трявна,
има една странна личност, за която винаги съм подозирал, че бута масло, но не
долива … Често, ако не непрекъснато, тази колоритна „дама“ може да бъде
забелязана по всякакви събития и мероприятия, и общински, и политически, и
църковни. Абе, обществена личност, та дрънка! Лошо няма, щом я влече, жената,
да се изявява! Проблемът е, че в свободното си от обществени „задължения“
време, тя се занимава и с други неща, които включват: просия, досаждане и
психически тормоз над беззащитни възрастни хора! Явно обществената дейност е
едно, но „човек“ трябва и да се забавлява по някакъв начин! Аз лично изпитвам
съчувствие към лудите, но когато не съм в състояние да защитя близките си от
тях, започвам малко да се притеснявам! Започвам да се питам, какъв е
най-правилния подход спрямо такъв тип хора? Винаги съм бил диалогичен и съм се
стремял с всеки да се разбера с добро, но с тази „добродетелна“ особа
определено ударих на камък!!! В резултат от обяснението, което й поисках за
причините да тормози всяка нощ една жена на 83 години, днес получих предписание
от полицията да не се опитвам да търся такова! Те полицаите си вършат работата,
все пак три дни са я търпели увиснала в районното, разбирам ги и определено им съчувствам,
аз също бих вдигнал ръце! Проблемът е, че заради това чудо на природата една
възрастна жена, майка на уважаван лекар, беше принудена да напусне собствения
си апартамент и да отиде да живее при сина си ......!!! Та исках да попитам,
познахте ли я? Джокер: инициалите й са Р.С. Даже мисля да приложа и една леко
неясна снимка, пак като джокер…“. Посоченият коментар от „Фейсбук“ профила на
подсъдимия е представен на хартиен носител по делото.
Към коментара си подсъдимият е прикачил снимка, която също
е представена на хартиен носител по делото. Тази снимка е изключително неясна.
Това, което е видно от нея е, че става въпрос за обществено мероприятие, като на
снимката има заснети много на брой хора – както мъже, така и жени, без да могат
да се разпознаят конкретни личности, включително и дали подсъдимата фигурира на
снимката.
По делото не са ангажирани други доказателства – писмени
или гласни досежно деянието на подсъдимия, за което е подадена тъжбата.
Представено е от тъжителката удостоверение от психиатър Л.С.,
според което тъжителката не се води на учет при психиатър. Представени са от
нея и копия от писма, по които тя е адресат, които нямат отношение към делото.
При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Повдигнатото с тъжбата обвинение е за
извършено престъпление „обида“, разпространена публично и по друг начин – чрез
социалната мрежа „Фейсбук“. Според установената съдебна практика, обидата,
разпространена в интернет пространството безусловно изпълва квалифициращия
елемент по т.1 на чл.148 ал.1 НК /в с.см. решение №159/19.06.2015г. по н.д.
№300/2015г. на ВКС, I н.о./. Когато обидните думи са чрез
публикация във „Фейсбук“ профила на подсъдимия, се изпълва и квалифициращия
признак по т.2 предл.2 на чл.148 ал.1 НК, доколкото страницата на подсъдимия в
социалната мрежа може да бъде достояние на широк кръг лица.
Изпълнителното
деяние на престъплението „обида“ се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, като под
„присъствие на пострадалия“ следва да се разбира възможността му да възприеме
обидните думи или действия, поради което публикуването на обидни думи в социалните
мрежи, до които всеки потребител има достъп, безспорно може да бъде възприето
от пострадалото лице.
В случая
по делото съдът намира, че подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 предл.2
вр. чл.146 ал.1 НК – чрез направената от него публикация в социалната мрежа
„Фейсбук“, от профила „М.К.“. В нея той е изразил своя отрицателна оценка към
личност, която не е конкретно посочена. В текста на публикацията подсъдимият никъде
не е написал имената на тъжителката, нито други нейни идентифициращи я по
категоричен начин признаци и данни. Единствено към личността на тъжителката
насочват инициалите на лицето – адресат на публикацията, а именно – Р.С., които
съвпадат с името и фамилията на тъжителката, но това съдът счита за
недостатъчно, за да се направи категоричният и безспорен извод, че адресат на
публикацията е единствено и само тъжителката Р.С.. Въз основа на прикачената
към публикацията снимка също не може да се установи, че написаното касае тъжителката.
Снимката е представена на хартиен носител, като е изключително неясна и не са
разпознават конкретни личности, включително и дали тъжителката е заснета. На
снимката, освен това, има още много други лица от женски пол, всяко от които
също може да е с инициали Р.С., поради което, дори и тъжителката да присъства
на снимката, не може да се приеме еднозначно, че инициалите Р.С. са инициалите
на нейните имена. Поради всичко това съдът приема, че макар подсъдимият К.М. да
е автор на публикуваното на 10.07.2018г. в профила му в социалната мрежа
„Фейсбук“, то не може да се приеме безспорно, че то касае тъжителката Р.С..
Въз
основа на изложеното по-горе съдът намери за недоказано от обективна и
субективна страна, на 10.07.2018г. в 17.40 часа, чрез публикация на профила си
в социалната мрежа „Фейсбук“, подсъдимият К.П.М. да е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Р.Х.С. ***, като обидата е нанесена публично и е
разпространена по друг начин /чрез социалната мрежа „Фейсбук“/, поради което го
оправда по така предявеното му обвинение по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 предл.2 вр.
чл.146 ал.1 НК.
Съдът
осъди тъжителката Р. да заплати на подсъдимия сумата от 400,00 лв. - направени
по делото разноски, на осн. чл.190 ал.1 от НПК.
В този
смисъл е произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: