Решение по дело №964/2016 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 831
Дата: 29 декември 2017 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20161420100964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА,29.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 21.12.2017 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №964 по описа за 2016 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С влязло в законна сила решение №358/20.06.2016 г. по делото е допусната да се извърши съдебна делба между Д. Е.М. с ЕГН ********** *** и Г.Н.М. с ЕГН ********** *** на прекратена с развод съпружеска имуществена общност,а именно на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.131.4.10 по кадастралната карта на гр.Враца,с адрес гр.Враца ж.к.”Д.” бл.******, представляващ ап.** с площ от 77.6 кв.м.,заедно с мазе №10 от 3.91 кв.м. и 1.53% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,

при права : 5/17 ид. части за Д. М. и 12/17 ид. части за Г.М..

    Предявеният иск е с правно основание чл.26 ал.1 и 27 от СК от 1985 г./отм./ във връзка с чл.34 от ЗС,а делбеното производство е във втора фаза-по извършване на делбата и уравнение на сметките между съделителите.

    В първото съдебно заседание след допускането на делбата на са приети за разглеждане следните искания:

    -от ответника за възлагане на имота на основание чл.349 ал.1 от ГПК;

    -от ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота,в размер на 3 180 лв. и считано от 01.03.2013 г./53 месеца по 60 лв. месечно/ на основание чл.31 ал.2 от ЗС.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства /писмени,гласни и заключение на вещо лице/,приема следното:

    ПО ОТНОШЕНИЕ ДЕЛБАТА НА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от Съда като компетентно и обективно. Вещото лице е изчислило стойността на имота по сравнителния метод/с оглед пазара на подобни имоти/ на 40 038 лв.,а по метода на вещната стойност/производствени разходи + овехтяване/ на 33 730 лв..Предложило е пазарна стойност 37 515 лв.,при тежест на методите 60/40.

При разпита си е посочило,че съществува и метод на изчисляване ”ликвидационна стойност на имота”,при който стойността се изчислява най-ниска,тъй като целта е бърза продажба на имота.

Процесуалният представител на ответника е поискал да бъде възприета като меродавна вещната стойност.Съдът обаче намира,че делбата следва да бъде извършена при цена на имота 37 515 лв.,тъй като в делбеното производство меродавна е именно пазарната стойност.

Съдът приема,че делбата следва да бъде извършена,като процесният недвижим имот на основание чл.349 ал.1 от ГПК бъде поставен в дял на ответника.

Хипотезата на чл.349 ал.1 от ГПК предполага кумулативното наличие на следните пет предпоставки : допуснатият до делба имот да е неподеляем,да е жилище и да е бил прекратена със смърт на съпруг или развод съпружеска имуществена общност/СИО/ и направилият искането съделител/преживял съпруг или съпруг,на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака/ да не притежава друго жилище.В случая,всички предпоставки не са налице/на ответника не са били предоставени родителските права и ответникът не е доказал,че няма друго жилище/,но Съдът приема да уважи общото желание на страните/ищцата в исковата молба е посочила,че е съгласна ”ако ответникът желае,да задържи в реален дял апаратамента,а тя да получи своя дял в пари,по пазарни цени”/.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата за уравнение на дела й сумата от 11 033.82 лв..Съгласно чл.349 ал.ал.5 и 6 от ГПК,сумата,заедно със законната лихва,следва да бъде изплатена в 6 месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.Ако уравнението не бъде изплатено в този срок,решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Върху стойността на дяловете си от имота,съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметка на ВРС,както следва : ищцата-441.35 лв.,а ответника-1 059.25 лв..

ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА СМЕТКИ:

Събрани са писмени доказателства:

Видно от представеното решение №14/10.03.2003 г. по гр. дело №1**6/2001 г. на Врачанския районен съд,влязло в сила в сила на 12.04.2003 г./с което решение е бил прекратен сключения на 23.10.1977 г. брак между страните/,ползването на имота е било предоставено на ответника.

Вещо лице е приело пазарен наем на апартамента 260 лв. с обзавеждането и 221 лв. без него.

Между страните е безспорно,че в период,за който се претендира обезщетение,в жилището живеят техните деца/в този смисъл са и показанията на разпитаната в с.з. на 09.06. 2016 г. дъщеря Петрана Георгиева/.

При събраните доказателства,а именно документа, твърденията на страните и свидетелските показания /допустими и относими към наличието на основание за обезщетяване/ и заключението на вещо лице/допустимо и относимо към размера на обезщетението/,Съдът приема следното:

Съгласно чл.31 ал.2 от ЗС,когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците,те дължат обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени,от деня на писменото поискване.

Съдът приема,че ответникът дължи обезщетение, доколкото ползването му е било предоставено и съответно той го е преотстъпил,което е непротивопоставимо на ищцата с оглед естеството на претенциите й.Предвид законовото изискване за писмено поканване,доказано характер на такова има единствено исковата молба,връчена на ответника на 12.04.2016 г..Затова и следва да се приеме,че поканата го ангажира за периода 12.04.2016 г.-01.08.2017 г..

Съдът намира и че обезщетението следва да се съизмери с пазарен наем от 221 лв.,доколкото не са ангажирани доказателства/в тежест на ищцата/,че обзавеждането на апартамента е СИО.Съответно,като меродавен размер на следващото се обезщетение Съдът изчислява сумата от 65 лв. месечно/следва да се съобрази,че ищцата претендира 60 лв./.

По изложените съображения,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата 924 лв.-обезщетение за лишаване от ползването на имота в периода 12.04.2016 г.-01.08.2017 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяването на претенцията/датата на първото с.з. след допускането на делбата-14.09.2017 г./ до изплащането на сумата.

Ответникът следва да бъде осъден и за държавна такса върху уваженото искане за сметки-50 лв..

В останалата му част до пълния му размер,искането за сметки следва да бъде отхвърлено,като неоснователно и недоказано.

ПО ОТНОШЕНИЕ РАЗНОСКИТЕ:

Ищцата е поискала ответникът да бъде осъден да й заплати разноските по делото.Със списък е посочила разноски : адвокатски хонорар за втората фаза/вкл. за защита по искането за сметки/ 600 лв. и депозит за вещо лице 180 лв.,общо 780 лв..

Ответникът също е поискал ищцата да бъде осъдена да му заплати разноските по делото.Със списъци във двете фази е посочил разноски : адвокатски хонорар във връзка с иска за делба 1 300 лв. и адвокатски хонорар във връзка с искането за сметки 500 лв.,общо 1 800 лв..

Съгласно чл.355 от ГПК,всяка страна поема разноските съобразно правата си.Във връзка с разноските по присъединените искове,прилага се чл.78 от ГПК/репарират се съобразно уважената част от исковете/.

Съответно,ответникът дължи на ищцата 387.17 лв. адвокатско възнаграждение/300 лв. във връзка с иска за делба и 87.17 лв. във връзка с искането за сметки/ и 84.70 лв. възнаграждение на вещо лице,общо 471.87 лв.. Ищцата дължи на ответника адвокатско възнаграждение 382.35 лв. във връзка с иска за делба и 354.72 лв. във връзка с искането за сметки,общо 737.07 лв..По компенсация,ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника 265.20 лв. разноски.

Водим от горното,Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

На основание чл.349 ал.1 от ГПК,ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.Н.М. с ЕГН ********** *** недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.131.4.10 по кадастралната карта на гр.Враца,с адрес гр.Враца ж.к.”Д.” бл.******,представляващ ап.** с площ от 77.6 кв.м.,заедно с мазе №10 от 3.91 кв.м. и 1.53% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,с пазарна стойност 37 515 лв..

 

 

ОСЪЖДА Г.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Д. Е.М. с ЕГН ********** *** равностойността на дела й от имота от 11 033.82 лв.,ведно със законната лихва,в 6 м. срок,считано от деня на влизане в сила на решението за възлагане,като при неплащане на уравнението в посочения срок,решението за вълагане се обезсилва по право.

 

 

ОСЪЖДА Д. Е.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Врачанския районен съд държавна такса върху стойността на дела си от имота от 441.35 лв..

 

 

ОСЪЖДА Г.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Врачанския районен съд държавна такса върху стойността на дела си от имота от 1 059.25 лв..

 

 

ОСЪЖДА Г.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Д. Е.М. с ЕГН ********** *** сумата от 924 лв.-обезщетение за лишаване от ползването на имота в периода 12.04.2016 г.-01.08.2017 г.,ведно със законната лихва,считано от 14.09.2017 г. до изплащането на сумата.

 

 

ОСЪЖДА Г.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Врачанския районен съд държавна такса върху уваженото искане за сметки на Д. Е.М. с ЕГН ********** *** от 50 лв..

 

 

ОТХВЪРЛЯ искането за сметки на Д. Е.М. с ЕГН ********** *** в останалата му част до пълния му размер от 3 180 лв.,като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА Д. Е.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 265.20 лв.-деловодни разноски.

 

 

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :