Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.07.15 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и втори май през
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
КАЛОЯН ТОПАЛОВ
при секретаря В.М. , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 17301 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 14.12.13
г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 44369/12 г. е признал за установено на основание чл.415,
ал.1 ГПК, че М.Н.Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2038,48 лв.-цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.09 г. до м.04.11 г. за топлоснабден
имот-апартамент № * в гр.*********** и сумата от 337,05 лв.-законна лихва за
забава за периода от 01.06.09 г. до 21.05.12 г., както и законната лихва върху
главницата от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлил исковете до пълните им предявени размери и период.Решението е
постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Срещу постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в частта, с която е отхвърлен иска
за главница за сумата над
2 038,48 лв. до пълния предявен размер.Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите
за топлинна енергия са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите.Твърди,
че за имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, като сумата за
доплащане в размер на 85,49 лв., е добавена към първата фактура от процесния
период.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло иска
за главница.Претендира разноски.
Ответниците по
въззивната жалба и третото лице-помагач не вземат становище по нея.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.422, ал.1 ГПК.Ищецът- „Т.-С.” АД твърди, че на
11.06.12 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу М.Н.Т. за сумата 2 520,25 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена от ответницата топлинна енергия за периода м.02.09
г.-м.04.11 г. и 395,30 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва от
31.03.09 г. до 21.05.12 г. със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № * в гр.**********.Твърди,
че й е доставил топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба
на топлинна енергия от
Със заявление вх.№
3314435/11.06.12 г. ищецът- „Т.-С.” ЕАД е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Н.Т. за
процесните суми.На 18.06.12 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено
от ищеца на 20.08.12 г.Исковата молба е подадена на 20.09.12 г. /в срока по
чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от протокол
от 06.11.01 г. ОС на етажните собственици в
жк „********** е взело решение да се сключи договор за извършване на услугата
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки с „Т.С.” ЕООД.
На 06.11.01 г. е подписан договор № 1529 между
ЕС и „Т.С.” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода.
Видно от
нотариален акт № 157 по н.д.№ 342/09 г. ответницата е собственик на процесния
имот на основание договор за дарение.
От заключението на
ТЕ на в.л. М.Т. е установено, че за процесния период начислената по фактури сума
за топлинна енергия за процесния имот
възлиза на 2 141,68 лв., а след съобразяване на изравнителните
сметки-2 980,84 лв.Сумите са без предишни просрочени или неплатени сметки,
без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви.Сумите са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Според
заключението на ССчЕ на в.л. В.С. дължимата сума за топлинна енергия възлиза на
2 465,17 лв.Вещото лице е посочило задълженията, които са погасени със
сумите за връщане.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В
частта, с която са уважени исковете, решението е влязло в сила.
Съгласно
чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ /чл106а ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията.Съгласно чл.30, ал.1 от ОУ от
От приетата ТЕ се
установи размера на реално потребената топлинна енергия.
Поради липса на
доказани стари задължения на ответницата, а и на своевременно направено
изявление на ищеца за прихващане правилно първоинстанционният съд е определил
размера на дължимата сума, установен от ТЕ, т.е. без предишни сметки.Предмет на
настоящото производство е дължимостта на сумите за реално потребената топлинна
енергия за процесния период, а не за предходен такъв. По делото не е установен
размер на сума за дялово разпределение, а и такава не се претендира по
заповедното производство.
Други оплаквания с
въззивната жалба не са направени, а съгласно чл.269 ГПК настоящата инстанция е
обвързана от изложеното във въззивната жалба.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
На основание ТР №
4/18.06.14 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС /т.12/ ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят разноски за заповедното производство в размер на 232,84
лв. /47,51 лв.- лв.-ДТ и 185,33 лв.-юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 14.12.13 г. на СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 44369/12 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА М.Н.Т. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Т.С.”
ЕАД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление:*** сумата 232,84 лв.-разноски
по заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.