№ 291
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110211389 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Р. В. В., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 9449886, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че при навлизането
по моста от Околовръстен път към ж.к. „*** и ул. „***” от двете страни на
трилентовия път са поставени знаци, въвеждащи ограничение на максимално
разрешената скорост от 60 км./час, като до мястото, на което е заснето
твърдяното нарушение липсват знаци, отменящи това ограничение.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
1
представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на
обжалвания електронен фиш и се иска същият да бъде потвърден. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
С електронен фиш серия К 7994913, влязъл в законна сила на 20.09.2023
г. на жалбоподателя Р. В. В., ЕГН ********** било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрологияпод номер
В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
06.12.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1196 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 145-СГ-
ИСИС/06.12.2023 г.
На 07.07.2024 г. в 14:30 часа в гр. София по бул. „***” с посока на
движение от Околовръстен път към ул. „***” било управлявано моторно
превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***,
собственост на „***” ЕООД с вписан ползвател в свидетелството за
регистрация жалбоподателят Р. В. В.. Срещу бл. *** на бул. „***”
горепосочената видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD1196 заснела цитираното
моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а
именно 70 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. валидно за
населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил
съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата и било заснето разположението на видеосистемата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен
неговият собственик и вписаният в свидетелството за регистрация ползвател.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К
2
№ 9449886, с който на вписания в свидетелството за регистрация ползвател –
Р. В. В. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21 ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост
на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила
след приспаднат толеранс тоест след отчитане на възможна техническа
грешка при измерването била 67 км/ч., т.е. допуснато било превишение на
разрешената скорост със 17 км/ч.
На 01.08.2024 г. електронният фиш бил връчен на жалбоподателя.
Същият не подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил на кого е
предоставил заснетия автомобил, а на 02.08.2024 г. депозирал жалба срещу
електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване,
ведно с протокол за последваща проверка № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на 07.07.2024 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, Копие на електронен фиш серия
К № 7994913, разпечатка от АИС „АНД“ относно електронен фиш серия К №
7994913, сертификат за успешно завършен курс на обучение, писма от
директора на дирекция „Управление и анализ на трафика“ при СО, справка от
ОПП- СДВ, разпечатки от интернет базирана карта на гр. София, достъпна на
адрес www.bgmaps.com, както и веществените доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за одобрен
тип средство за измерване и протокол № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023 г. за
проверка на средството за измерване се установи, че процесната видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2
представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD
1196/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост
над 100 км./час.
3
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, разпечатана от
паметта на устройството /приложена на л. 8 от делото/ установява, че на
процесната дата, час и място лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №
*** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата.
На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и
мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол, вкл. е
представена и фотоснимка, установяваща разположението на видеосистемата
на платното за движение /л. 9 от делото/.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към
доказателствената съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото
на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение,
начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети
изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на
АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат с данните в
електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на МПС,
посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на извършване
на нарушението съгласно отразеното в електронния фиш е в съответствие с
часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е отразено, че режимът на
измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не е било
монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано
неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили. В протокола изрично е посочено, че при
заснемане на преминаващите автомобили е отчитано ограничение от 50
км./час, валидно за населено място.
Основният спорен въпрос по делото и основното възражение на
жалбоподателя касае действащото в процесния участък ограничение на
максимално разрешената скорост на движение, като жалбоподателят
поддържа, че преди мястото, на което се твърди да е заснето нарушението е
поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км./час, а
тъй като автомобилът е бил управляван със скорост от 67 км. час, то
нарушение не е извършено. В подкрепа на аргументите си представя снимка
на поставен пътен знак.
За изясняване на твърденията на жалбоподателя съдът изиска справки в
дирекция „Управление и анализ на трафика“ и от отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, от които е видно, че заснетия пътен знак В26 е поставен на ул. „***“ в
района на магазин „***“, като видно от писмото от ОПП-СДВР същият е
позициониран преди кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“. Доколкото
забраните, въведени с пътен знак В26 важат да следващото кръстовище или до
знак, който ги отменя или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2
4
/съгласно чл. 50 от ППЗдВП/, то и ограничението на скоростта от 60 км./час е
било валидно до кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“. След това
кръстовище действа общото ограничение на скоростта на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
а именно 50 км./час. Доколкото процесното нарушение е установено на бул.
„***“ срещу бл. *** с посока от Околовръстен път към ул. „***“, а бл. *** е
след кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, то следва, че в участъка от пътя, в
който е заснето нарушението е действало общото ограничение от 50 км./час.
По делото е приобщено копие на електронен фиш серия К 7994913, от
който се установява, че със същия жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП /тоест за същото по вид
нарушение, като процесното/. Електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя на 05.09.2023 г., видно от отразеното в справката „Картон на
водача“, като от справката от АИС на ОПП- СДВР е видно, че същият е влязъл
в сила на 20.09.2023 г. и наложената с него глоба е била заплатена,
следователно по-малко от година преди датата на процесното нарушение
/07.07.2024 г./, жалбоподателят е бил наказан за същото по вид нарушение.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил
собственост на „***“ ЕООД с вписан ползвател в свидетелството за
регистрация на МПС – жалбоподателят Р. В. В., ЕГН **********.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена е
срещу подлежащ на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към
преписката в ОПП- СДВР не е налично доказателство относно датата на
връчване на екземпляр от обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, но е
налице отбелязване, от което е видно, че процесният електронен фиш е връчен
на 01.08.2024 г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена
преди изтичане на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, в който смисъл
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по
този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
5
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална
страна съдът намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, валидна за процесния участък, както и установената
скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната
грешка от техническото средство.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
/без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният
човешки фактор.
Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
6
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 е одобрен тип средство за измерване, същата е вписана в регистъра на
БИМ под номер В-46 със срок на валидност до 13.06.2027 г., като устройство
от този тип с фабричен номер МD1196/с което е установено нарушението/ е
преминало последваща проверка на техническата му изправност на 06.12.2023
г., поради което същото към 07.07.2024 г. е било технически изправно и годно
да установи и заснеме процесното нарушение.
Видно от представената фотоснимка /извлечение от паметта на
технимеското средство/ измерената скорост на движение на заснетия
автомобил е била 70 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3км./час, поради което коректно във фиша е отразена
скорост от 67 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс,
като инкриминираната скорост е намалена на 67./ч., т.е. отчетено е
превишение от 17 км./ч., а не от 20 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на жалбоподателя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран. Установи се, че в конкретния участък от пътя, който е бил
контролиран е важало общото ограничение на скоростта от 50 км./час за
населено място, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ограничението на пътен
знак В26, въвеждащ ограничение на максимално разрешената скорост от 60
км./час е важало до кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, което кръстовище
се намира преди мястото, на което е установено нарушението.
В обобщение от анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 с номер на устройството МD1196 е било заснето управление на процесния
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** със скорост от 70 км./ч.
(преди отчитане на възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост) при
ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място, с което съдът намира, че
от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21 вр. ал. 1 ЗДвП.
Максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е
била превишена със 17 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство /в случая вписаният в
свидетелството за регистрация на МПС ползвател/, отговаря за извършеното с
него нарушение. Видно от справката за собственост при регистриране на
МПС в службите на КАТ в свидетелството за регистрация е вписан ползвател
7
на това МПС, а именно жалбоподателят Р. В. В., ЕГН ********** тоест още
при регистрирането на процесното МПС е било декларирано от неговия
собственик, че то ще се ползва от конкретно физическо лице - Р. В. В.. След
като вписаният ползвател не е посочил на кого впоследствие е предоставил
заснетото МПС, то именно той носи отговорност и следва да бъде
санкциониран за извършеното с него нарушение /това разрешение е възприето
и в практиката на АССГ, обективирана в решение № 7280/24.11.2023 г. по
кнахд № 8817/2023 г. по описа на АССГ, XII касационен състав, Решение №
2884/28.04.2022 г. по кнахд № 1468/2022 г. по описа на АССГ, ХV касационен
състав, Решение № 7292/01.12.2022 г. по кнахд № 8943/2022 г. по описа на
АССГ, VІІІ касационен състав, Решение № 2135/28.03.2019 г. по кнахд №
105/2019 г. по описа на АССГ, ХХІ касационен състав/.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 17 км./ч.
в населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст е
предвидил глоба в размер на 50 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. Съгласно параграф 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач.
Съдът намира, че по делото по несъмнен начин е установено, че
процесното нарушение по чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е осъществено при
условията на повторност. Същото е извършено на 07.07.2024 г., а
електронният фиш серия К 7994913, с който жалбоподателят е наказан за
същото по вид нарушение е влязъл в сила на 20.09.2023 г., тоест преди по-
малко от една година. И двете нарушения са от един и същи вид – управление
на МПС със скорост над максимално разрешената /настоящото е по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, а предходното по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП/. С оглед
установеното превишение на максимално разрешената скорост съдът намира,
че правната квалификация на нарушението, респ. основанието, на което е
наложена глобата са правилно посочени и съответни на доказаната
фактическа обстановка. Правилно е определен и размерът на наложената за
процесното нарушение глоба – същата е в размер на 100 лева, представляваща
двойният размер на посочената в чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП глоба. Размерът на
8
глобата е фиксиран, поради което въпрос за нейното изменение не може да се
поставя.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, а от друга страна
превишаването на максимално допустимата скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и евентуално засягане на здравето и живота на
участниците в движението.
С оглед изложените съображения съдът намира, че издаденият
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
извършената от юрисконсулта дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9449886, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя Р. В. В., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН ********** да заплати на Столичната дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10