№ 37874
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110127786 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба подадена от „.“ ЕООД срещу . АД като
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба.
Съдът намира, че следва да бъдат дадени указания на ищеца да посочи изрично от кой
момент претендира законна лихва върху сумата от 18 256.08 лева до окончателното
заплащане на вземането.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Основателно се явява искането на ищеца за изискване на ч.гр.д.№ 91/2024г по описа
на Районен съд – ., което е било образувано във връзка с искане по чл. 207 ГПК.
От ищеца е релевирано искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане, но не е посочено съобразно изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК кои обстоятелства
се цели да бъдат установени с показанията на сочения свидетел. Едва след това уточнение
съдът може да извърши преценка за допустимостта на показанията, за относимостта на
сочения факт към предмета на делото и необходимостта.
Ответникът също е направил искане за допускане до разпит на един свидетел при
режим на призоваване за установяване на вида и количеството причинени вреди. Искането е
направено в условията не евентуалност – в случая че бъде допуснат свидетел на ищеца,
предвид което съдът следва да отложи произнасянето си по това искане.
В отговора на исковата молба е релевирано искане за допускане на съдебно-
оценителна експертиза с въпроси относно вида и количеството увредени земеделски култури
и относно средната пазарна стойност на 47 % от увредените култури. Съдът намира, че
1
първият въпрос не следва да бъде допускан, доколкото отговор на същия е даден в
експертизата, допусната в проведеното с участието на ответника производство по чл. 207
ГПК. Същевременно не са изложени твърдения изготвената експертиза в производството по
чл. 207 ГПК да се оспорва, а напротив посочва изрично, че е приел 47 % увреждания.
Вторият въпрос е относим към правния спор, доколкото има отношение към размера на
исковата претенция, същият обаче следва да бъде преформулиран, като вещото лице
отговори „Каква е средната пазарна стойност на 47 % от увредената култура към датата на
увреждането и каква е стойността на уредената култура при прилагане на правилата в
общите условия на застрахователния договор?“.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „.“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни от кой
момент претендира законна лихва върху главницата до окончателното плащане.
ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.д.№ 91/2024г по описа на Районен съд – ., образувано по реда
на чл. 207 ГПК за прилагане към настоящото дело.
УКАЗВА на ищеца „.“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да уточни съгласно изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК кои
обстоятелства цели да бъдат установени с показанията на сочения свидетел д-р .
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца и ответника за допускане на по един
свидетел.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-оценителна експертиза със задача, поставена в
отговора на исковата молба, преформулирана от съда както следва: „Каква е средната
пазарна стойност на 47 % от увредената култура към датата на увреждането и каква е
стойността на уредената култура при прилагане на правилата в общите условия на
застрахователния договор?“, при депозит в размер на 300 лева, вносими от ответника, в
едноседмичен срок от съобщаването, в който срок следва да се представи и доказателство за
внасянето на депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице . Г., специалност: ., Оценител, която да бъде уведомена за
поставената задача след представяне на доказателство за заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на съдебно-
оценителна експертиза по въпроса „Какви земеделски култури са били увредени като вид и
в какво количество?“
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. от
2
10.00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като на страните се изпрати
препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове .“ ЕООД срещу .
АД с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сума в размер на 18 256.08лева, представляваща останала незаплатена
част от дължимо застрахователно обезщетение в общ размер на 36513.30 лева за причинени
имуществени вреди върху насаждения със сливови дръвчета с площ от 77.69 дка във връзка с
настъпило на 29.05.2024г. застрахователно събитие по застрахователна полица № ., ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното и заплащане и сумата от 1727.99 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2024г до 07.05.2025г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество
застрахователен договор № . на 26.04.2024г. за застраховане на земеделски клутури –
овощни, праскови и сливи съгласно опис – 222,779 дка. за обща застрахователна сума от
222 779 лева за рисковете – загуби причинени от неблагоприятни климатични събитие, които
могат да бъдат приравнени на „природни бедствия“ или 1000 лева на декар. Сочи се, че била
определена застрахователна премия от 13 364.07 лева и същата била заплатена. Поддържа
се, че в срока на действие на застрахователния договор на 29.05.2024г било настъпило
застрахователно събитие – буря с градушка, което е определено от . като валеж от град и
дъжд, придружен със силен вятър. Твърди се, че във връзка с това на 30.05.2024г било
подадено искане от ищеца към ответника за оценка на щетите върху 77,67 дка, във връзка с
което на 04.06.2024г. представител на застрахователя е правил оглед и оценка на засегнатите
масиви сливови дръвчета и е издал акт за оценка на пострадалите земеделски култури,
съгласно който засегнати били едва 12-15 % от плодовете. Сочи се, че срещу така дадената
оценка е подадено възражение, поради което бил насрочен втори оглед и опис на щетите,
който се състоял на 12.06.2024г. и били констатирани 17-20 % засегнати площи. Подчертава
се, че и срещу втората оценка е било депозирано възражение от ищеца, но същият е бил
информиран, че оглед ще се извърши към момента на беритбата и едва тогава ще се
осъществи комплексна оценка. С оглед недоволството от дадената оценка ищецът възлага на
специалист да извърши самостоятелна оценка на щетите на 12.06.2024г., при която били
констатирани 57 % щети върху 45.904 дка и 51 % цети върху 31.786 дка. Сочи се,че на
17.06.2024г била направена оценка на щетите и от община . с констатирани щети 60 %. Във
връзка с това било образувано производство по чл. 207 ГПК, в рамките на което е приета
съдебно-агротехническа експертиза, в която били констатирани 47 % увреждания на масиви
със сливи на площ от 77.96 дка. Поддържа се, че на 16.12.2024г от застрахователя било
заплатено обезщетение в размер на 18 257.22 лева, като така определеният размер бил
обжалван от ответника предвид приетата от застрахователя застрахователна сума от 500 лева
на дка., при дължими 1000 лева. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото
3
щетата била заведена на 30.05.2024г., а плащането е следвало да постъпи до 30.08.2024г. С
оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, а в полза на ищеца да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в това число и разноските, сторени в
производството по чл. 207 ГПК.
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска по
основание и размер. Ответникът признава наличието на валидно сключена застраховка,
настъпването на застрахователното събитие и изплащането на застрахователно обезщетение
в размер на 18 257.22 лева. Оспорва се обаче размерът на исковата претенция с твърденията,
че същият е прекомерно завишен. Изтъква се, че застрахователната сума представлява
горната максимална граница на обезщетението, което застрахованият би могъл да получи
при настъпване на щета, а не е гарантирана сума. Ответникът се позовава на общите условия
приложими към застрахователния договор, съгласно които застрахователната сума на декар
за отделните култури се определя по взаимно договаряне, но следва да бъдат съобразени и
пазарните условия и производствените възможности на дадения район. Ето защо се сочи, че
отговорността на ответника-застраховател е до действителния размер на вредите, но не
повече от застрахователната сума. С оглед на това се сочи, че ответникът е приел, че 47 % от
земеделските култури са били увредени, като при определяне на размера на обезщетение е
съобразил района и вида на културата и на база средни пазарни цени е определил платеното
обезщетение. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви с твърденията, че последният
депозиран пред застрахователя документ е от 19.09.2024г., предвид което забава би
настъпила от 03.10.2024г. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени и в полза на
дружеството да се присъдят сторените разноски.Релевирано е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 KЗ в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условия на пълно и главно доказване възникване на валидно застрахователно
правоотношение за процесните 77.69 дка земеделски култури; че е легитимиран да получи
застрахователното обезщетение като собственик на увредените култури; настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска /покрит риск/, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите
вреди, пълния размер на вредите.
В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже погасяването на претендираното
вземане, за което не се излагат твърдения и не се сочат доказателства.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че
между страните е бил сключен застрахователен договор за застраховане на земеделски
култури на обща застрахована площ от 222,779 дка, в който се включват и процесните 77.69
дка насаждения със земеделски култури, че в срока на застрахователното покритие на
настъпило процесното застрахователно събитие от 29.05.2024г, което представлява покрит
застрахователен риск, и в следствие на което са били нанесени щети върху 47 % от
4
земеделските култури /сливови дървета/ на ищеца, във връзка с което е било заплатено
застрахователно обезщетение от ответника на ищеца в размер на 18257.22 лева на
16.12.2024г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа,за което не излага
твърдения и не сочи доказателства. В тежест на ответника е да докаже и твърдението си, че
на 19.09.2024г е бил входиран последния необходим документ от ищеца, като за това
обстоятелство не са ангажирани доказателства от ответника.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5