№ 331
гр. Враца, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20251420200709 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. Х. от село Т. област Враца, ЕГН
**********, чрез адв.С. от АК-Враца против Наказателно постановление №
25-1795-000195/25.06.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Враца,
РУ Враца, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.5, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100 /сто/ лева.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Твърди, че при съставянето на
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а отразената в АУАН и
НП фактическа обстановка не съответства с установената по делото, за което
развИ. подробни съображения. Алтернативно моли за приложението на чл.28
ЗАНН.
Ответникът не се представлява и не ангажира становище по жалбата. В
придружителното преписката писмо предлага НП да бъде потвърдено.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок и
същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение, Серия
GA, № 3374460 от 01.06.2025 г. за това, че на 01.06.2025 г., около 11:04 часа, в
гр.Враца, ул.”***** с посока на движение към ул.„*****”, водачът В.Х. е
управлявал лек автомобил „*****” с рег.№***** като по време на движение
не пропуска стъпилия на пешеходна пътека, видимо изразена на пътното
платно и обозначена с пътен знак пешеходец, пресичащ от ляво надясно по
посока на движението.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.119,
ал.1 от ЗДвП, съгласно чиято разпоредба при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. В законоустановения тридневен срок за
представяне на писмени възражения, жалбоподателят е депозирал такИ. пред
наказващия орган.
Въз основа на горния акт за установяване на административно
нарушение, след преценка на събраните доказателства по случая, при
идентично словесно описание на фактическата обстановка, наказващият орган
е издал атакуваното наказателно постановление №25-1795-000195 от
25.06.2025 г., издадено от началник сектор в ОД МВР Враца, РУ Враца, с което
за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП
/наказва се с глоба 100 лв. водач, който: ….не осигури предимство, когато
преминава през пешеходна пътека/ на В. И. Х. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на сто лева.
При обжалването на НП пред ВрРС са събрани гласни доказателства,
като са допуснати до разпит свидетелите, посочени в акта. От показанията на
двамата свидетели-актосъставител Р. и очевидец П. не се установява
описаната в АУАН фактическа обстановка, тъй като и двамата свидетели
твърдят, че не си спомнят нищо по случая.
В хода на делото е разпитана св.И. И., която е пътувала в процесния
автомобил заедно с жалбоподателя. Същата твърди, че на 01.06.2025 г.
действително са се движели по ул.“*****“ към ул.“*****“, където ги спрели
2
полицаи. Св.И. твърди, че в действителност по пешеходната пътека е
преминал един мъж, който пресякъл безопасно пешеходната пътека пред тях,
след което се развикал.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни
писмени доказателства: АУАН, Серия GA, № 3374460 от 01.06.2025 г.;
Наказателно постановление №25-1795-000195/25.06.2025 г., издадено от
началник сектор в ОДМВР Враца, РУ Враца; Справка за нарушител/водач В.
Х.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните
работи; Заповед 369з-3066/01.11.2023 г. и Заповед 369з-307/07.02.2023 г,
издадени от директора на ОД МВР Враца, и писмо на РУ Враца от 25.08.2025
г.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на наказателно постановление и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по
аргумент на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, независимо от
посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1,
б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от
ЗАНН от материално и териториално компетентни органи, видно от
приложената по делото заповед на МВР. Актосъставителят отговаря на т.1.3.2
от заповедта и в правомощията му е да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава
наказателни постановления на началник сектор в ОД на МВР-Враца, РУ
Враца, действащ като административнонаказващ орган, произтича от т.3.11.
от представената заповед на министъра на МВР.
3
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на
нарушителя и свидетел-очевидец на нарушението; подписан е от
актосъставителя и от свидетеля, посочен в него, съгласно разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН. И АУАН и НП отговарят на изискванията съответно на
чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими
реквизити, посочени и в двете разпоредби.
Настоящата инстанция намира, с оглед изложеното и данните по делото,
че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното
на това основание. От описаната в АУАН, а впоследствие и в наказателното
постановление фактическа обстановка е видно, че същите съдържат
изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършването му,
съдържа се описание на нарушението от фактическа страна, посочена е
конкретната законова разпоредба, която е нарушена и съответната норма, въз
основа на която следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение.
Фактическите констатации в АУАН обаче подлежат на доказване и
тежестта на доказване е на административнонаказващия орган, чиито
ангажирани гласни и писмени доказателства не установяват по един
безспорен и категоричен начин описаното нарушение, датата и мястото на
извършването му, както и неговото авторство.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се
установява по категоричен начин, че на 01.06.2025 г., около 11:04 часа, в
гр.Враца, по ул.”***** с посока на движение към ул.„*****”, водачът В.Х. да е
управлявал лек автомобил „*****” с рег.№***** като по време на движение
да не е пропуснал стъпил на пешеходна пътека, видимо изразена на пътното
платно и обозначена с пътен знак пешеходец, пресичащ от ляво надясно по
посока на движението. Дори напротив, св.И. опровергава с показанията си
отразената в акта фактология, като твърди, че пешеходецът е преминал
безопасно по въпросната пешеходна пътека, а свидетелите Р. и П. твърдят, че
4
ни си спомнят нищо по случая.
С оглед гореизложеното се мотивира извод, че
административнонаказващият орган незаконосъобразно твърди, че
жалбоподателят е осъществил състав на нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП,
предвид което административната му отговорност е ангажирана
неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за
основателна, тъй като извършването на посоченото административно
нарушение от обективна и субективна страна от страна на санкционираното
лице не е безспорно и категорично установено, поради което съдебният състав
прецени, че следва да отмени издаденото наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ЗАНН,
Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1795-000195 от 25.06.2025 г.,
издадено от началник сектор в ОД МВР Враца, РУ Враца, с което за
нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП, на В. И.
Х. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100 /сто/ лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд–Враца по реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5