МОТИВИ към НОХ № 99/2015г.
МОТИВИ: против
подсъдимия О.С.П. *** е повдигнато обвинение по чл. 207 ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК.
Прокурора
поддържа изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка подробно
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимия О.С.П.
признава изцяло вината си и моли съда производството да се води по реда на
съкратеното съдебно следствие – подсъдимия признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
Прокурорът не
се противопоставя да се гледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие,
като пледира на подсъдимия да се наложи наказание в условията на чл. 58а от НК.
Защитата на
подсъдимия поиска определяне на минимално наказанието по отношение на
подзащитния му.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият О.С.П., роден на ***г***, с настоящ адрес ***, бълг. гражданин, неженен,
неграмотен, работи като пастир в с.Любеново общ.Раднево, ЕГН **********,
осъждан за престъпления от общ характер както следва:
1.НОХД № 207/1997г. пр. от 25.11.1997 г. на РС гр. Н.
Загора, в сила от 10.12.1997 г.;
2.НОХД № 203/1999г. пр. от 30.09.1999 г. на РС гр. Н.
Загора, в сила от 02.11.1999 г.;
3.НОХД № 172/2002г. пр. от 04.07.2002 г. на РС гр.
Раднево, в сила от 05.08.2002. г.;
4.НОХД № 562/2000г. пр. от 29.01.2003 г. на РС гр.
Сливен, в сила от 13.11.2003 г.;
5.НОХД № 207/2009г. пр. №270/20.11.2009 г. на РС гр.
Раднево, в сила от 07.12.2009 г.;
6.НОХД № 344/2011г. пр. №40/03.04.2012 г. на РС гр.
Раднево, в сила от 19.04.2012 г.;
Подсъдимият О.П. през периода от началото на месец август 2014г. до
31.10.2014г. пасял овцете си в землището на с. Любеново общ.Раднево. Една вечер около 18,30 ч., той преминал покрай
гробищата на селото където видял шест овце – собственост на пострадалата Х..
Шестте овце по природен инстинкт се присъединили към стадото, водено от
подсъдимия и той ги закарал в дома на свидетеля Димитър Ненов Стоянов в с.
Любеново. Пред свидетеля Стоянов, подсъдимият заявил, че овцете бил купил от
някъде и че същите били негова собственост.
Впоследствие подсъдимия П. продал една от овцете на
Юсеин Юсеин Мешели за сумата от 180 лв., която последния заклал за здраве.
В края на месец
Октомври на свидетеля Светослав Недков Христов и пострадалата Б.Т.Х. –
земеделски производители в с. Любеново, им направило впечатление, че от стадата
им липсват животни. Първоначално помислили, че животните са се изгубили и
започнали да ги търсят, но след десетдневен период на издирване свидетеля
Христов не открил липсващите животни от стадото на съпругата си.
На 13.12.2014 г., свидетеля Христов разбрал от
неустановено лице, къде е било местонахождението на овцете на съпругата му.
Веднага свидетеля Христов уведомил младши експерт Ив.П. – служител при РУ на
МВР гр.Раднево и заедно с пострадалата Х. отишли до дома на свидетеля Стоянов.
Последния поканил мл. експерт П., свидетеля Христов и пострадала в дома си, за
да бъде извършена проверка, като в хода на същата били открити 5 бр. от овцете,
собственост на пострадалата Х. и едно агънце, което се е родило от една от
овцете. Същите били предадени с протокол за доброволно предаване от страна на
свидетеля Стоянов на мл. експерт П.. Предадена била и една коза. Видно от
предоставената справка от ОДБХ, коза с ушна марка с № 24D0302112, е била
отразена като налична в животните регистрирани на името на свидетеля Христов.
С протокол за доброволно предаване от 13.12.2014г. /л.20/, св. Стоянов предал 1 бр. овца
черноглава без ушна марка, 1 бр. овца бяла с дълги клепнали уши без ушна марка,
1 бр. овца с ушна марка № 24D0244837, 1 бр.
овца с ушна марка № 24D0277672, 1 бр.
овца с ушна марка № 24D0302460, 1 бр.
коза с ушна марка № 24D0302112 и 1 бр.
агънце - черно, и съответно върнати с разписка /л.21/ на пострадалата Х. на
13.12.2014г.
Видно от изготвената по досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, общата стойност
на вещите предмет на
престъплението – 5 броя овце, 1 бр. коза и 1 бр. агне са на обща стойност 1 260
лева. Експертизата е изготвена от съответен специалист и по приложимия метод
/пазарно проучване/, в рамките на поставените задачи и е аргументирана, поради
което и съдът я кредитира изцяло.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по досъдебното производство писмени доказателства: протокол за разпит
на свидетел от 09.02.2015г., жалба № 26/15 от 12.01.2015г, сведение от 26.01.2015г, сведение от 27.01.2015г,
2 бр. сведения от 02.02.2015г, справка за животни в обект по категории №
286184/16.01.2015г, протокол за доброволно предаване от 13.12.2014г, разписка
от 13.12.2014г, сведение от 13.12.2014г, сведение от 19.01.2015г, справка за
наличните животни в ОЕЗ към 01.11.2014г за рег. № 6267-0087, справка за наличните животни в ОЕЗ към
30.03.2015г за рег. № 6267-0087, справка
за наличните животни в ОЕЗ към 01.11.2014г за рег. № 6267-0089, справка за наличните животни в ОЕЗ към
30.03.2015г за рег. № 6267-0089, характеристична справка на подсъдимия от
18.03.2015г, докладна записка, постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение на О.С.П. от 16.04.2015г, протокол за разпит на обвиняем от
21.04.2015г, справка за съдимост рег. № 140/16.03.2015г на РС Раднево,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия,
седем броя протоколи за разпит на свидетели, заключение по назначена
съдебно-оценителна експертиза, както и справка за съдимост № 256/27.05.2015г на
РС Раднево.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът
намира, че обвинението за престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, е доказано по
несъмнен начин.
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимия О.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.207, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като за времето от 01.08.2014 г. до 31.10.2014г. в
землището на с. Любеново, общ. Раднево, противозаконно присвоил чужди вещи: 6
бр. овце, на обща стойност 1260 лв. собственост на Б.Т.Х. от с.с., които са
попаднали у него случайно.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл – подсъдимия П. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Съдът призна за виновен подсъдимия О.С.П. и му наложи
съответно наказание - ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева в полза на
държавата.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.54 НК, СЪОБРАЗЯВАЙКИ
нормата на чл. 373, ал. 2 НПК – с оглед вида на производството и определеното в разпоредбата на чл.207 ал.2
наказание- а именно глоба- съдът намира, че не може да приложи разпоредбата на чл.58 а от НК- тъй като
съобразно разпоредбата на ал.4 на същия текст- то тя е неприложима по отношение
на наказанията глоба. При определяне размера на глобата спрямо подсъдимия съда
отчете степента обществена опасност на деянието и тази на личността на
подсъдимия П. имотното състояние и доходите на подсъдимия П. – последния няма
постоянни доходи въпреки, че работи на частно вземайки минимални средства. При
определяне размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с
целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал.2 НПК и
степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена
опасност на подсъдимия.
Съдът не приложи чл.78а, ал.1 от НК защото подсъдимия О.С.П.
е осъждан.
С оглед датата на процесното деяние в контекста на
другите осъждания на подсъдимия О.С.П. не са налице условия за групиране на
настоящата присъда с останалите осъждания, не бяха налице и условията на чл.
70, ал. 7 от НК защото процесното деяние е извършено след влизане в сила на
присъдата по НОХД № 344/2011г. на РС Раднево, наказанието не е лишаване от
свобода и деянието е извършено извън определения изпитателен срок при УПО с
определение на ВОС от 24.07.2009 г., в сила от 03.08.2009 г..
При условията на чл.189, ал.3 НПК съдът осъди
подсъдимия О.С.П. да заплати по сметка на ОД на МВР Стара Загора сума в
размер на 30 лева деловодни разноски –
изплатено възнаграждение на вещо лице.
Съдът не присъди разноски в тежест на
подсъдимия О.С.П. и за адвокатско възнаграждение на служебно назначения
защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера на
изплатеното адвокатско възнаграждение на назначения служебен защитник, съдът ще
се произнесе с определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
При така изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: