Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 9.05.2022 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесе и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от съдия Павлова
в.гр.д.№354 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №54/30.04.19 г. постановено по гр.д.№513/19 г. ЛРС е отхвърлил
предявените искове от М.А.И. ЕГН ********** с настоящ адрес *** постоянен адрес
с.Балгарски извор, у.“Ал.Стамболийски“ №24 обл.Ловеч чрез адв.В.П. *** срещу ОД МВР - Ловеч с адрес за
призоваване: гр. Ловеч ул."Стефан Караджа" № 2, да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му
заплати на основание чл.178 ал.1 т.3, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1708,54 лева, претендирана като допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд зот 253 часа/ след превръщане на нощните часове към дневни/за периода 12.08.2016 г. - 12.08.2019 г. ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателно изплащане на сумата,като неоснователни и недоказани и е осъдил М.А.И., с горните данни, да заплати на ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч,
ул."Стефан Караджа" № 2, сумата 100,00
лева, представляваща разноски по делото за
юриск. Възнаграждение.
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№2407/10.06.2020 г. подадена от В.П. ***, съд.адрес-***3/ ст.217-
пълномощник на ищеца М.А.И. ЕГН ********** ***.
Твърди, че не е доволна от
първоинстанционното решение на РС-Луковит, постановено по гр.д.№513 / 2019г. и
в законния срок го обжалва с молба да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, както и да им се присъдят съдебните разноски за двете
инстанции.
Счита, че обжалваното
решение е издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон.
Доводите против обжалваното
съдебно решение са първо нарушение на материалния закон. Сочи, че по делото не
е спорно, че страните са в служебни правоотношения в процесния период, както и
че полицейският служител с оглед характера на заеманата длъжност е полагал
нощен труд / за времето от 22,00ч. до 06,00ч./, съгласно утвърдени графици и
отработеното работно време се изчислява сумарно. На основание чл.179 ал.1 от ЗМВР на държавните служител и/какъвто е и ищецът /се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22ч. до 6 ч, като условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения, съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи, а техния размер
- с негова заповед.
Сочи, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Сочи, че в
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,ДВ, бр.
60 от 2.08.2016 г., е сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд с дневен и такъв алгоритъм
предходно е бил предвиден в Наредба №8121 3-407* от 11.08.2014г., но в размер
от 0.143, който е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с
този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен
труд, което е идентично с приложение коефициент 1,143 при спазване формулата за
увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой
часове нощен труд/нопр. 1000ч.нощен х 0,143=143ч.в
повече часове дневен труд идентично с 1000ч.нощен
труд X 1.143=1143-1000=1434./.
Сочи, че ново тази Наредба
№8121з-776/ 29.07.2016г. е отменена изцяло с Решение №16766/ 10.12.2019г. по
Адм.дело №8601/ 2019г. на ВАС, петчленен състав, 1 колегия.От мотивите на
съдебния акт се установява,че ВАС е констатирал толкова нарушения и
несъответствия с европейското законодателство, че е отменил изцяло наредбата и
от това може да се направи извод за приложимост на правните норми въз основа на
които е предявен настоящия главен иск.
Сочи, че в съответствие с
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата -
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
В тази връзка посочва, че и
международно-правните актове, по които РБ е страна, също не допускат подобно
различно третиране на гражданите по отношение на правото им на труд. Позовава
се на чл. 52 от Хартата за основните права на ЕС, която гласи: „Всяко
ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата
Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на
същите права и свободи. Сочи, че при спазване на принципа на пропорционалност
ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително
отговарят на признати от съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се
защитят правата и свободите на други хора/'
Поради така изложените
съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни актове, която
изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове
в дневни при отчитане на отработеното време, счита че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР. Твърди, че такава
забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по
отношение на полицейските служители липсва, а и би била противоконституционна
тъй като би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители - по отношение на заплащането на допълнителни
възнаграждения.
Счита, че неправилно
РС-Луковит е възприел тезата на ответника, че в ЗМВР е установено полагане на
нощен труд в рамките на 8(осем) часа или коефициента е 1.00, а не 1.143 и в
този смисъл КТ е неприложим, това е опит за интерпретация волята на
законодателя. Напротив, счита, че в разпоредбата на чл.187, ал.З изр. последно
от ЗМВР е вписано следното: „При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.", т.е. никъде в тази
разпоредба не е указана нормалната продължителност на нощния труд, напротив -
въведена е възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00 и 06.00.
Твърди, че при съпоставка посочената регламентация в ЗМВР с разпоредбата на
чл.140, ал.2 от КТ е видно, че в последната е указано, че нощен е труда полаган
от пълнолетни в часовете между 22.00 и 06.00 и за непълнолетни между 20.00 и
6.00ч. Сочи, че в случая в МВР не се приемат на работа непълнолетни лица и е
очевиден преноса от КТ на дефиницията за нощен труд касаещ пълнолетни
работници/служители, но няма конкретна правна норма в ЗМВР указваща що е то
нормална продължителност на нощния труд полаган от служители на МВР. С оглед
това приема,че доводите на ответника касаещи наличие на някаква правна
регламентация за нощен труд в насока забрана за преобразуването му към дневен е
несъстоятелна.
Изтъква ,че при тълкуване на
разпоредбите на чл.187 ал.З и ал.4 от ЗМВР се установява, че ищецът полага труд
на труд на 12/24 часови смени, при сумарно отчитане на работното време на
тримесечен период; същия не е предявил.иск за.положен от него труд извън редовното
му работно време: претендирания от него незаплатен извънреден труд е в рамките
на редовното работно време за всяка смяна, вследствие преобразуване на нощен
към дневен труд по реда на трудовото законодателство; в тази връзка заплащането на формирания след
преобразуване на нощен към дневен извънреден труд следва да е по реда на
чл.187, ал.З от ЗМВР или при часова ставка, нормалната за полагане на труд в
установеното работно време при спазване увеличението, съгласно разпоредбата на
чл.262 от КТ, респ. такъв подход е приложен и от вещото лице, при изчисленията
в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Счита, че в разпоредбата на
чл.262, ал.1, т.4 от КТ е въведено, че се заплащат с 50% увеличение за работа
при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че при съпоставка с
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР е видно, че спрямо служителите на МВР е
възприет подхода за заплащане извънредния труд увеличение с 50%, което
съответства на общото трудово законодателство, посочено по-горе и при спазване
на това условие е посочена конкретната сума от заключението на ВЛ при изменение
на исковата претенция.
Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.4б, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Излага,че предвид
празнотата в наредбите от 2015 и 2016г. относно нормата на чл.31, ал.2 от тази
от 2014г.(от/и.), следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
Смята, че обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Сочи, че в контекста на
горното, следва да се прилагат едновременно двете разпоредби -за превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143 на основание чл.9 ал.2 от НСОРЗ и
разпоредбата на чл.8 от НСОРЗ - за всеки отработен час труд между 22 ч. и 06 ч.
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд не по-малък от
0,25лв. Сочи, че не е спорно, че МВР е заплащало на служителите по 0,25лв. на
час положен нощен труд, но това е на друго правно основание, двете разпоредби
се прилагат едновременно и не е налице дублиране в заплащането, както
неоснователно се твърди във въззивната жалба. Излага, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получават от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга страна задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Сочи, че това са две различни правни
основания за заплащането на допълнителни възнаграждения- обстоятелство, което е
било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407 / 11.08.2014г. и Заповед
№8121з-791 / 28.10.2014г. Сочи, че на ищеца е изплатена само добавката от
0,25лв. за всеки отработен нощен час от исковия период.
Твърди, че въз основа на
посочените разпоредби следва да се приеме, че смисълът на закона е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл цитира и мотивите на стр.6 от
решение № 55/07.04.2015г.по гр.д. № 5169/2014г.на ВКС, III отд.
Твърди, че по делото
безспорно се установило, че за процесния период ищецът е положил 1770 часа
нощен труд, за времето от 22ч. до 06ч и от експертизата се установява дължимата
от ОД МВР-Ловеч сума за извънреден труд, получен след преобразуване на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143 за процесния период 12.08.201бг. -
12.08.2019г. е в размер на 1708,54лв., както и дължимата мораторна лихва по чл
.86 от ЗЗД е в размер на 228,64лв.
Твърди, че по отношение на
този иск има богата съдебна практика, която е в полза на полицейските
служители, част от която посочва. :
Счита, че е неправилен
извода на първоинстанционния съд, с който приема, че НСОРЗ е неприложима за
полицейските служители и че не е налице празнота в правото, по конкретно в
специалната уредба касаеща служителите в МВР и от тук е налице нарушение на
материалния закон в обжалваното решение.
Твърди, че в нарушение на
процесуалните правила - решението е немотивирано, не са обсъдени доводите
изложени от ищеца, а напълно са възприети само доводите на ответната страна
ОДМВР - Ловеч.
В заключение моли съда да
отмени обжалваното решение, да уважи изцяло предявените от искове, както и да
им се присъдят направените съдебни разноски за двете инстанции.
Сочи, че на основание чл.83
ал.1 т.1 от ГПК в това производство ищецът не дължи държавни такси.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от Областна дирекция на МВР гр. Ловеч, адрес: гр. Ловеч, ул."Стефан
Караджа" №2, представлявано от Директор Милен Семков Маринов чрез Р.Д.Р. -
главен юрисконсулт ОДМВР – Ловеч.
Счита, че подадената въззивна жалба срещу
решение № 54/30.04.2020г. по гр. дело № 513 по описа на PC - Луковит за 2019г.
е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно, не
страда от пороци, правилно е приложен материалния закон и няма нарушени
процесуални правила.
Твърди, че фактът, че съдът в мотивите,
изложени в решението, които са подробни и изчерпателни, обяснява защо отхвърля
предявените пред него искове и не е отсъдил в полза на ищеца, не прави
решението немотивирано. Сочи, че в него съдът е обсъдил позициите и на двете
страни, след което е аргументирал изцяло с правни доводи направените от него
изводи по поставения за решаване въпрос, на базата на които е взел своето
решение, като е действал по вътрешно убеждение съгласно нормата на чл.1 ГПК.
Не споделя и аргумента за нарушение на
процесуалните правила наведен от процесуалния представител на ответната страна.
Сочи, че не става ясно кои точно процесуални правила са нарушени при
постановяване на обжалваното решение. Сочи, че все още ГПК в основните си
начала прогласява, че „Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум. Твърди, че при липса на закон съдът основава решението си на основните
начала на правото, обичая и морала." Счита за невярно твърдението, че
съдът не е обсъдил доводите изложени от ищцовата страна, тъй катотой е обсъдил
доводите и на двете страни, след което е взел решение по вътрешно убеждение.
Що се касае за наведените доводи за
нарушение на материалния закон, намира същите за несъстоятелни и необосновани.
Твърди, че би трябвало да направи
впечатление на съда, че всичките претенции за нарушения на материалния закон
касаят норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ) и никъде в исковата молба и във въззивната жалба не се
споменава ЗДСл и Наредба за заплатата на служителите в държавната администрация
(НЗСДА). Твърди, че ответната страна не прави съпоставка и не се позовава на
нормите регламентиращи служебните правоотношения на служителите в държавната
администрация, защото не е в неин интерес, тъй като и в тях не се предвижда
преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че в чл.19 от НСОРЗ е
предвидено, че на служителите в държавната администрация им се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд, като в чл. 20 на същата е посочен
размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд - не по-малко от 0,25
лв. на час. Излага, че следвайки логиката на съжденията изложени във въззивната
жалба излиза, че и НЗСДА е противоконституционна и както Наредба №
81213-776/29.07.2016г. отм. с Наредба № 81213-36/07.01.2020г. на Министър на
BP, нарушава Хартата за основните права ЕС и нито една от двете наредби не е
обявена за противоконституционна, нито с тях се нарушават правата на труд на
гражданите, тъй като и двете са в хармония с европейското законодателство.
Сочи, че що се касае до цитираната
разпоредба на чл.187, ал.З изр. последно от ЗМВР, то в този текст е
възпроизведена директно нормата на чл.8,
бук."а" от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04 ноември 2003г. относно
някои аспекти на организация на работното време ( в сила от 2 август 2004г.).
Твърди, че поради спецификата на полагания
труд от служителите на МВР обоснован с основните функции на МВР, установени в
чл.2, ал.1 ЗМВР - „за защита на правата и свободите на гражданите,
противодействието на престъпността, защита на националната сигурност, опазването
на общия ред и пожарна безопасност и защита на населението", то той се
регламентира в специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Цитира, че съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.1 от ЗМВР "Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Сочи, че тя определя изрично и точно нормалната продължителност на
работното време, изразено в броя на часовете („8") и заповядва на
адресатите -държавните служители в МВР нейното изпълнение. Излага, че по
смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „ 8 часа дневно" означава 8 астрономически
часа ( по 60 минути в час) като продължителност на работния ден, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага - както в неговата
„светла" част - през деня, така и в неговата „тъмна" част - през
нощта, в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа, следователно определението
„дневно" по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася за"продължителността
на работния ден - както през дневната част на денонощието - като „дневен
труд", така и през нощната част от денонощието -като „нощен труд."
Твърди, че за разлика от разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ където „Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Сочи, че нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа." , а КТ определя
максималния брой часове нощен труд, който е допустимо да полагат работниците и
служителите по трудови правоотношения, а именно до 7 часа.
Твърди, че като нощен, трудът на държавните
служители в МВР съгласно чл.187, ал.З, изр. 4 ЗМВР се определя, както следва:
„При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период." Сочи, че тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала
от 22.00 до 6.00 часа е нощен. Излага, че фиксираната законова норма от 8
часова продължителност на работното време е установена в закон ( чл.187, ал.1 и
3 ЗМВР) и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за
прилагането й. Сочи, че в чл.187 ,ал.1 и 3 изр.4 ЗМВР за държавните служители в
МВР е установена по-голяма нормална продължителност на работното време: обща и
еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа.
Сочи, че видно и от заключението на вещото лице служителят през процесния
период е полагал нощен труд с еднаква продължителност от по 8 часа на
денонощие, за който нощен труд му е изплатено допълнително възнаграждение и
всичкия положен от лицето труд е отчетен и заплатен.
Счита, че незаконосъобразно би било при
уредени в нарочен акт (Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. отм. с Наредба №
8121 з-36/07.01.2020г.) условия и ред за изплащане на допълнителните
възнаграждения на държавните служители в МВР и при определен техен размер в
заповед на Министъра на BP, да се прилага друг подзаконов нормативен акт в
случая НСОРЗ за уреждане на същите тези правоотношения, при изрична законова
забрана за това, постановена в разпоредбата на чл. 179, ал.4 ЗМВР.
Изтъква, че на следващо място в самата
НСОРЗ в чл.2, ал.З е ограничено прилагането й относно служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за който се прилага чл.107а от КТ.
Сочи, че до тук са станали три групи
служители с различни трудови правоотношения уредени от различни нормативни
актове (ЗМВР, ЗДСл, и КТ), за които не се прилага преобразуване на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143 .при изчисляване на допълнителното
възнаграждение за нощен труд и за които е ограничено прилагането на
подзаконовите нормативни актове издадени на основание КТ и задава риторичен
въпрос: нима законодателят е допуснал непълнота във всичките нормативни актове
регламентиращи заплащането на нощния труд на тези три групи служители? Нима е
допуснал отново непълнота в Наредба № 81213-36/07.01.2020г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време. за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време. режима на дежурство. времето
за отдих и
почивките на държавните
служители в министерството на
вътрешните работи., като в нея също не е предвидено преобразуване на нощните
часове в дневни, въпреки множеството заведени дела в тази връзка и
противоречивата съдебна практика? Счита, че законодателят ясно и точно е
посочил как им се заплаща нощния труд на служителите в МВР и тази негова воля е
последователна и трайна и е съобразена със спецификата на полагания от тях
труд. Сочи, че предстои издаване на заповед на Министъра на BP, с която ще се
определи размера на заплащане на нощния труд, който ще е 1 лв. на час, размер
който е договорен със синдикатите в МВР.
Сочи, че да се нагажда един коефициент
1,143 получен при съотношение 8 : 7 ( продължителност дневен към нощен труд по
КТ) към 8 часа нощен труд по ЗМВР е в разрез и в противоречие със закона и
лишено от правна логика, тъй като коефициента изчислен по заложеният в чл.9,
ал.2 от НСОРЗ метод, отнесен към продължителността на дневния и нощния труд на
служителите в МВР би бил (8:8 = 1) единица. Излага, че с коефициент 1 нищо не
се променя и ето защо ответната страна не иска да се изчислява коефициента по
заложената методика, а иска да се приложи посочен от него коефициент 1,143, за
да се получи разлика и да се търси заплащане на извънреден труд, който дефакто
не е положен и за който не се дължи възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на районен съд гр.
Луковит, като правилно и законосъобразно.
Моля да им се присъдят разноски по делото,
за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение , съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.78, ал.З от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява и не се явява
лично. Адвокат В.П. представя подробна
писмена защита в подкрепа на твърденията си, че претенциите са основателни и
доказани и се позовава на решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20
г. образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по идентично гражданско
дело с настоящето. Представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията
си, че претенциите са основателни и доказани, като цитира приложение и на
решение №55/7.04.2015 г. по гр.д.№5169/14 г. на ВКС. Моли да й се присъдят и
разноските по делото по представен списък на разноските..
Въззиваемият редовно призован се
представлява от юрисконсулт Р., който оспорва въззивната жалба и моли решението
на ЛРС да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Също се позовава на решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело
№С-262/20 г. образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по идентично
гражданско дело с настоящето, като приема, че с него отново се затвърждава
тезата му, че няма неравнопоставеност на полицейските служители с останалите и
не следва да се превръща нощния труд в дневен труд. Претендира разноски по
делото.
Настоящата инстанция като съобрази представените по
гр.д.№513/19 г. по описа на ЛРС доказателства, становищата, възраженията и доводите на страните, в тяхната съвкупност и взаимна
връзка и обусловеност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което тя е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Няма спор по делото, а това се
установява от представените акт за встъпване в длъжност от 15.04.2015 г,
длъжностна характеристика, както и от заповеди №295з-486/2.04.15 г и протокол от 16.02.2016 г., че М.А.И. *** в процесния
период от време от 12.08.16 г. до 15.08.19 г. е работил на длъжност «младши
автоконтрольор» към РУ-Луковит при ОД на МВР-Ловеч. Той е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и
протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, което се установява и от заключението на
вещото лице по делото. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, като в процесния период са действали Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Действително в предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., е регламентиран
алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е е отпаднал с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г, но те не са относими към претендирания от ищеца
период -12.08.2016 г. до 12.08.2019 г.
По делото е установено, че
съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и
06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0.25 лв. Представена е и заповед №295з-355/23.02.2018
г. на ОД на МВР-Ловеч, съгласно която е
регламентирано разпределението на работното време на структурите на ОД на
МВР-Ловеч, продължителност и разпределение на работното време на държавните
служители, работещи на сменен режим, режимът на полагане на дежурство и време
на разположениие, организацията за отчитане на отработеното време, отчитане и
документиране на работоното време на държантие служители, работещи на смени,
полагането на труд извън редовното работно време, отчитане и документиране на
времето на разоложение, труда между 22,00 ч. и 6,00 ч и на официални празници,
както и на положения труд извън редовното работно време и компенсиране на положения
труд извън редовното работно време.
От
приетото като доказателство по делото заключение на допусната
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият брой часове, положени
от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство на отчетен едномесечен
период от 12.08.2016
г. до 12.08.2019 г. е общо 1770 часа,
посочени в приложение 1 от приложената справка. В приложение 1 от справката към
заключението са посочени помесечно /тримесечно преобразуваните часове от нощен
към дневен труд с коефициент 1.143 , които общо за процесния период са 2 023
часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен
извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период възлиза
на сумата е в размер общо на 1 708,54 лв. При извършената проверка вещото
лице е констатирало, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца
са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 442 лв./по 0.25 лв. за
всеки отработен час./
С оглед гореизложеното съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.179 ал.1 вр. с чл.187 от ЗМВР
от ищеца И. *** за заплащане на сумата 1708,54 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.08.2016
г. - 12.08.2019 г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата.
Спорен между страните е въпроса относно допустимостта на преизчисляване на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд
вследствие на това преизчисление, за което се търси допълнително
възнаграждение. С други думи спорът е относно това, дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите
на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /чл.9,
ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поради наличие на
противоречивата съдебна практика на съдебните състави на окръжните съдилища по
този въпрос, с разпореждане от 26.02.2020 г. на зам.председателя на ВКС е
образувано т.д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно
решение. Освен това е отправено и преюдициално запитване от РС-Луковит на
основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС от страна на запитващата
юрисдикция РС-Луковит, по което е образувано дело №С-262/20 г. Преюдициалните
въпроси са следните: ефективната защита по чл.12 б.”а” от Директива 2003/88/ЕО
изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари
да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня;
принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права
на ЕС изисква ли определената в националното право нормална продължителност на
нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници
в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари; ефективното постигане
на целта на §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО да се ограничи
продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично
да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на
заетите в публичния сектор.
Постановено е решение от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г на СЕС, с което се приема, че чл.8 и чл.12 б“а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4.11.2002 г. относно някои аспекти на организацията на работното вреве трябва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продълажителност на труда през деня, като при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на работно време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест наполагания от тях нощен труд. Прието е също, че чл.20 и 31 от Хартата за основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат опеделената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективена и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съизмерима на тази цел.
С оглед на това настоящата инстанция счита, че на първо място следва да се произнесе по въпроса дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители и оттам дали се налага прилагане по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период се уреждат от ЗМВР/обн. ДВ бр.53/27.06.14 г./ Следователно той има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, а чл.142 ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудовоправни отношения на нормалната продължителност на работното време. Съгласно обаче чл.187 ал.3 от ЗМВР за работещите на 8,12 и 24 часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24 часова смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл.187 ал.3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труди и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочено в чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР е, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като чл.187 ал.7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Прави се ясно разграничение в специалния закон между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд/ чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.6 ЗМВР, съответно за нощен труд/ чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа, то уредбата на държавните служители в МВР, работещи на смени, в специалния ЗМВР, приложим относно служебното правоотношение между страните е различна. Тя допуска полагането на труди и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Следователно за тази категория служители на МВР-какъвто е и ищецът, е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта от 8 часа и тя надхвърля нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица до 7 часа по трудово правоотношение с един час. В тази смисъл според специалния закон е допустимо съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно изричното правило на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според съда тази разлика в уредбата се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР. Същевременно съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР се предвижда, че редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от време както вече се отбеляза по-горе, приложима е била само Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г, която е отменена с решение № 16766 на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г., като съгласно ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са и горните наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно периода от приемането до отмяната му с влязло в сила на съдебното решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Съгласно чл.3 ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, което е в съответствие с чл.187 ал.3 изр.последно от ЗМВР. Предвидено е, че отработеното време между 22 и 6 часа се отчита с протокол и са посочени лицата, които го изговят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Категорично липсва в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. изрична норма, която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, и това не може според съда да се приеме за празнота в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, което пък от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са правните изводи на първата инстанция. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. Изрично в чл.142 ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Съгласно чл.142 ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон. В подкрепа на горния извод на съда е и Решение №197/7.10.19 г. на ВКС по гр.д.№786/19 г., където изрично се посочва, че липсва основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на такова правило в специалната законова уредба за държавните служители в МВР.
Според настоящата инстанция разликата в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и задълженията от тези, на наетите по трудово правоотношение. В специалния закон има предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия с привилегии /по-ранно пенсиониране, по-голям размер отпуск и др./, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се приеме, че служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се според него е формирано от преизчисляването на нощния труд в дневен. Настоящата инстанция счита, че след като според ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва подобно преизчисляване при положение, че по дефиниция извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. Освен това ищеца не е предявил претенция и не е навел твърдения, че е полагал труд извън определените 12-часови смени или пък да е полагал нощен труд над нормативно определените 8 часа.
Законодателят е направил разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд" в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като освен това и с отделни подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от 27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В следващите редакции на този текст от 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г., които се отнасят за процесния период, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн.ДВ бр.98/8.12.2017 г./, Заповед №295з-355/23.02.18 г. на директора на ОД на МВР-Ловеч и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 25 лева за всеки час нощен труд.
Съдът счита, че в отношенията между страните са неприложими КТ и НОСРЗ, към които препраща чл.188, ал.2 от специалния ЗМВР, тъй като това препращане към КТ за полагания от държавните служители труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се отнася само предвидената в КТ специална закрила. ВКС също е имал повод да се произнесе по подобен казус с решение №197/7.10.2019 г. по гр.д.№786/19 г., където изрично се приема, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвентиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.Същото становище е възприето и в цитираното от адв.П. решение №55/7.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№5169/14 г., според което отношенията между страните във връка със заплащането и компенсирането на извънреден труд се уреждат от специалния закон-ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ в случая са неприложими.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
На второ място, с оглед постановеното решение от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г на СЕС съдът намира, че следва да се извърши съпоставка между различните категории работници от публичния и частния сектор в страната, които също полагат нощен труд и дали тяхното третиране е еднакво, и ако не е, то това дали не се дължи на допустима от закона цел и съответно, дали е съизмеримо с тази цел. При запознаване с различните законови и подзаконови нормативни актове, регулиращи различните категории работници в публичния и частния сектор /Закона за отбраната и въоръжените сили на Р.България, Закона за лечебните заведения, Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт/1.01.2007 г/, Наредба №15/27.04.10 г. за условията, размера и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещи и за специфични условия на работа на цивилните служители на МО, структурите на пряко подчинение на МО и българската армия, Наредба №18/19.12.12 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната продължителност и определяне на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложените задължения на общата продължителност/ДВ бр.2/8.01.13 г, отрасловите колективни трудови договори в отраслите „Здравеопазване“, „Строителство“ и МО и др./ се установява, че съобразно специфичната трудова дейност, която отделните работници и служители извършват през нощта, има различна продължителност на този нощен труд, като при всички случаи те се ползват с допълнителна защита, подходяща според естеството на работата им. Такива защитни мерки са:безплатна топла храна и ободряваща напитка, намалено служебно работно време след полагане на нощен труд, забрана на отделни категории работници и служители /например майки с деца и хора с увреждания да полагат нощен труд, освен с изрично тяхно съгласие/, допълнителен платен отпуск, по-ранно пенсиониране и допълнително заплащане. В много случаи различните компенсации са уредени както в съответните подзаконови нормативни актове, така и в сключените колективни трудови договори. Това различно третиране на отделните категории работници и служители в тези сектори се дължи на спецификата на трудовата им дейност и е обусловена от допустима от закона цел и разумен критерий. В случая в чл.2 от ЗМВР е конкретизирана целта, а именно:касае се за труд, който е свързан със защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарната безопасност и защита на населението. Следователно имайки впредвид тази специфична цел, трудът на полицаите и пожарникарите следва да е непрекъсваем и разликата в третирането е съразмерна с тази цел. Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени такива защитни мерки под формата на компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1), по-ранно пенсиониране при по-благоприятни условия и др.
Следователно предявените искове от М.А.И. ЕГН ********** с настоящ адрес *** постоянен адрес *** чрез адв.В.П. *** срещу ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч ул."Стефан Караджа" № 2, да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1708,54 лева, претендирана като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 253 часа/ след превръщане на нощните часове към дневни/за периода 12.08.2016 г. - 12.08.2019 г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата са неоснователни и недоказани по горните съображения и следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези на РС-Луковит, атакуваното решение като правилно, следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Ловеч направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 100 лв, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззината жалба и в съдебно заседание. Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер от 100 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №54/30.04.2020 г. по гр.д. № 513/2019
г. по описа на РС-Луковит.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, М.А.И. ЕГН ********** с настоящ адрес *** постоянен адрес *** да заплати на ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч ул."Стефан Караджа" № 2, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по цена на исковете.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.